РЕШЕНИЕ
№ 2725
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110206554 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ 32-134751 от 26.04.2022г. по описа на Агенция
“Митници“, ТД Митница София от „И. Т.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление
в гр.С., ул.“Н. Б.“ № *, представлявано от А. Б., чрез адв. Т. Т. и адв. С. И. , АД“Т. , Т. и
съдружници“ срещу Наказателно постановление N 534/2021 от 06.04.2022г. , издадено от
директор на Териториална дирекция(ТД) Митница София, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ) имуществена санкция в
размер на 500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован се представлява от адв. И. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска отмяна на
процесното наказателно постановление.
В подкрепа на искането си адв. И. посочва, че обжалваният акт е издаден при
съществени процесуални нарушения, не е установена фактическата обстановка при изтекла
давност по чл.34 ЗАНН, при неправилно прилагане на материалния закон, на Регламент
№2015/2447 и на националния закон - ЗАНН.
Позовава се на СИЕ, че съгласно ползваните данни от АНО не е възможно да се
1
установи без съмнение началния референтен размер за 2020г., доколкото в писменото
доказателство, на което се позовават длъжностните лица от Агенция „Митници“ за края на
2019г. е посочена различна сума.
Сочи, че справката, представена в съдебно заседание не е представена в рамките на
мониторинга, съгласно вх. номер от м. февруари 2020г.Като последният е възложено едва
през месец юни 2021г., а в съдържанието на самата справка са цитирани три различни
периода.
Заявява, че от показанията на свидетеля се е установило, че данните са взети от
длъжностно лице и са поставени в Excel-ки файл, който е присъединен по делото, което
действие не отговаря на изисквания за установяване на административно нарушение по
безспорен начин съгласно ЗАНН.
Счита, че след като длъжностното лице е ползвало единствено данни от дружеството
без да ги проверява, срокът за издаване на АУАН следва да бъде изчислен от 28.07.2021г.,
когато тези данни са били предоставени, като проверката е приключила на 06.08.2021г., т.е.
това е най - късната възможна дата, от която следва да бъде изчислен давностния срок, ако
се приеме, че датата на представянето на доказателства не следва да бъде релевантна.
Акцентира върху съществени разминавания в АУАН относно проверявания период,
доклада, на който се позовава длъжностното лице и същите тези характеристики
обективирани в НП. От него се установило, че е съставен за икономически оператор и
обхваща съвсем друг проверяван период.
Възразява за неправилно приложение Регламент №2015/2447, доколкото пар. 3 на
чл.157 изисква мониторинга върху референтните размери на обезпеченията да бъде
извършван чрез електронна система, която да бъде създадена от национално митническо
законодателство, а от гласните доказателства се е установило, че такава система не
съществува и поради тази причина контрола се извършва с инцидентни проверка в
последващи периоди.
Оспорва , че пар. 3 от същият чл. 157 е приложен, доколкото при анализа на
разпоредбата се установява, че чл.157 е приложим, когато не следва да се приложат
предишните два параграфа на тази норма, като разпоредбата изисква мониторинга да бъде
редовен и подходящ.
Счита за доказано, че мониторингът не е редовен.
Относно това дали е подходящ , иска да се вземе предвид установеното от вещото
лице установи, че в Агенция „Митници“ няма одобрена методология за изчисляване на
референтен размер на обезпеченията, а въпросната Excel-ка таблица с обективираните два
модела също не е била одобрена от висшестоящият орган от Агенцията и не е ясно дали се
използва при всички проверки на икономическите оператори или само за конкретната, и
дали се използват във всички проверки на територията на тази страна.
Сочи се , че именно поради липсата на система по одобрена методология не е било
възможно вещото лице да установи, че начинът по който е извършен контрола е
2
законосъобразен.
Алтернативно се сочат основанията по чл.28 от ЗАНН.
В подкрепа на тази теза се излагат аргументи, че Дружеството е получило
първоначално разрешение за предоставяне на обезпечение през 2019г. , впоследствие е
последвало искане до Агенция „Митници“ за увеличаване на този референтен размер, тъй
като не е имало друг начин, с който да се съобрази с изискванията на Регламент
№2015/2447. Първото искане е подадено на 21 октомври, далеч преди на дружеството да му
бъде възложена проверка и в рамките на проверявания период. Второто искане е направено
на 14.10.2021г. преди издаването на АУАН от 01.12.2021г. и преди да бъде поканено да му
бъде връчен такъв. Третото искане е подадено на 01.04.2022г., след приключване на
мониторинга, като и трите искания са одобрени.
С оглед това адв. И. намира за доказано, че икономическият оператор е предприел
действия с цел спазване изискванията на Регламент №2015/2447.. Дружество е оказало
пълно съдействие на АНО, не са установени други нарушения извършени от него, не са
налице глоби за републиканския или европейския бюджет, а и дори да се приеме, че има
нарушение, то е продължило твърде кратко, за да може да възникне обществената опасност
в достатъчна степен.
С оглед всичко се поддържа искането за отмяна и се претендират разноски, за които е
представен списък на разноските.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява.
Представлява се от юрисконсулт В. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения последният иска потвърждаване на НП като
законосъобразно.
Сочи, че при съставяне на АУАН, респ. при издаване на НП не са допуснати
нарушения както на материалния, така и процесуалния закон, като АУАН е издаден в
законоустановения три месечен срок. Позовава се на чл.157, пар. 3 от Регламент
№2447/2015 на ЕС, че митническите органи, в случая Отдел „Митнически режими и
процедури“ имат право да извършват мониторинг на всички икономически оператори, които
оперират със стоки на територията на Република България, и които имат издадено валидно
разрешение за обезпечение и в настоящият случай такъв мониторинг е извършен и същият е
приключил с издаването на доклад от дата 08.09.2021г.
Сочи, че дори данните предоставени от икономическия оператор да са били налице
преди датата на издаване на доклада, същите са били обект на подробен и обстоен анализ,
последван от доклад и именно от датата на доклада, следва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН.
На следващо място посочва, че нарушението е доказано от обективна страна, тъй
като актосъставителят е работил единствено и само по доказателства, които са предоставени
3
от икономическия оператор. Предоставеният референтен размер, който е свободен към
началната дата на проверявания период е предоставян от представител на икономическия
оператор. Поради липсата на система от страна на Агенция „Митници“ тези данни са
изискани от икономическия оператор и той ги е предоставил, а ако те са грешни или
непълни, това е единствено по вина на икономическия оператор.
Сочи, че в изпълнение на законно вмененото задължение на икономическия оператор
съгласно чл.156 от Регламент за изпълнение №2447/2015г., икономическият оператор в
качеството си на титуляр на разрешение за обезпечение следва да гарантира, че размерът на
обезпечението, който може да стане дължим не надвишава референтния размер.
При издаването на самото разрешение за самото обезпечение от страна на Агенция
„Митници“ се вменява задължение на икономическия оператор да следи свободния
референтен размер, като от разпита на свидетеля стана ясно, че при издаването на такова
разрешение митническите органи извършват проверка дали икономическия оператор има
налична система, която да следи това общо обезпечение и този свободен референтен размер.
Единствено при наличието на такава система се пристъпва към издаване на разрешение за
обезпечение. При липса на такава система, както и при некачествено или не до там добре
изготвяне на самата система не се издава разрешение, а се издават препоръки, които следва
икономическия оператор за изпълни и след това отново се извършва проверка от страна на
митническите органите дали са налице всички предпоставки и дали системата е изправна.
На следващо място заявява, че подадените заявления за издаване на разрешение за
обезпечение са ирелевантни, тъй като са подадени след подаване на декларацията за
временно складиране.
Твърди, че с подаването на самата декларация, икономическия оператор е извършил
вмененото нарушение, тъй като към датата на подаване на декларацията не е било налично
обезпечение, което да покрие възникналите публични държавни вземания.
Счита, че не е налице приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са засегнати тези
обществени отношения, които се отнасят до стокооборота извършен както на територията на
Република България, така и на територията на целия Европейски съюз, както и за самото
следене от страна на митническите органи.
Издадени са 24 броя АУАН срещу дружеството за същото по вид нарушение, което е
още една предпоставка за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид всичко , отново се иска потвърждаване на процесното НП като правилно и
законосъобразно.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на „И. Т.“ ООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 534/2021 от
06.04.2022г. , издадено от директор на ТД Митница София, е подадена в законоустановения
4
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е „И. Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ПК 1592, район Искър, ул. „Н. Б.“№ *, представлявано и управлявано от управителите Ж. Б.,
Р. Б. и А. Б., действащи заедно и поотделно. Дружеството било „икономически оператор“ и
притежавало разрешение за управление на съоръжения за временно складиране на стоки,
както и притежавало разрешение BGCGUBG005 800-2019- EGQ45186 за предоставяне на
общо обезпечение с намален размер 30% от референтния размер, възлизащ на стойност от
100 000 лева.
На 25.06.2021г., директорът на ТД Митница София, издал резолюция върху докладна
записка с рег.№ 32-201683, на началника на отдел „Митническа дейност“, митнически
служители от отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически разрешения и процедури“
при ТД Митница София, да извършат проверка на дружеството „И. Т.“ ООД.
В хода на проверката, на 12.07.2021г., представител на дружеството, изпратил до
контролния орган, електронно писмо с вх.№ 32-221423, съдържащо справка с размер на
обезпечени митни сборове, а на 28.07.2021г., дружеството изпратило допълнително
електронно писмо с вх.№ 32-242-839, с нанесена корекция, поради допусната техническа
грешка.
След проверка на получените данни и въвеждането им в справка, изчисляваща
референтния размер на обезпечението, контролните органи установили, че на
01.04.2020 г., дружеството е подало декларация за временно складиране №
20BG005100198343U2, по която публичните държавни вземания възлизат на 16061,31 лева
сДДС.
С подаването на декларацията бил превишен разрешеният референтен размер на
обезпечение с 2289,16 лева. Превишаването продължило до 02.04.2020 г., като за този
период, размерът на необезпечените публични държавни вземания, съгласно заключението
на СИЕ варирал от – 659,81 лева до – 2386,02 лева.
За превишаването, дружеството не е уведомило Агенция Митници.
На 08.09.2021г., резултатът от проверката бил материализиран в Доклад от проверка
с рег.№ 32-286394, който бил докладван в същия ден на директора на ТД Митница София.
На основание така изготвения доклад, на 01.12.2021г., св. Н. А., на длъжност „главен
инспектор“ в ТД Агенция „Митници“, в присъствието на колегите си - Р. М. и М. П., както и
в присъствието на упълномощен представител на дружеството, съставила срещу „И. Т.“
ООД, Акт за установяване на административно нарушение № 612 от 01.12.2021г., за
нарушение по чл.23, §1 и §2 от МКС, вр. чл.156 от РИ 2015/2447 вр. чл.238, ал. 1 ЗМ.
Видно от отбелязванията в AУAH , представителят на дружеството се е запознал със
съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 01.12.2021 г., като
посочил, че ще отправи възражения в срок.
5
В срок, дружеството- жалбоподател подало писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН и като намерил възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, на 06.04.2022г. директорът на ТД Митница София издадал Наказателно
постановление N 534/2021 от 06.04.2022г. , издадено от директор на ТД Митница София, с
което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 238, ал. 1 от ЗМ имуществена санкция
в размер на 500 лева.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административни нарушения, доказателствата относно
субекта на административните нарушения, административните наказания и реда, по който
те са наложени.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай за съда няма съмнение , че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят е извършено.
Съдът кредитира писмените доказателства поради липсата на съществени
противоречия.
Въз основа на Разрешение BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, се извежда общото
обезпечение и референтен размер, с които дружеството-жалбоподател е следвало да се
съобразява и да контролира ежедневно.
Съдът кредитира показанията на св.А. . Същата дава показания за начина на
обработване на данните, представени от дружеството, чрез използването на електронна
таблица и формула, която на дневна база изчислява референтните размери.
Показанията на св.А. се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и
се установява, че свободният размер на обезпечението към началото на 2020 г. е установен
от представената справка от самото дружество.
По делото е установено, че дружеството е корегирало подадените към контролния
орган справки, поради допуснати технически грешки.Съдът кредитира и назначената и
изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение намира, за изготвено от компетентно вещо лице, отговарящо обосновано на
поставените въпроси, поради което съдът не намери причина да не се довери на същото.
Видно от заключението се извежда механизмът, по който е изчислено превишението и
размерът на същото, както и кога е започнало и приключило то. В тази последователност,
6
заключението на експертизата води до категоричен извод, че в хода на осъществената
спрямо дружеството проверка, контролните органи не са допуснали пропуски в начина на
обработване и калкулиране на представените от дружеството справки.
Вещото лице е категорично , че ако посоченото начално салдо е вярно , то и
изчисленията на контролният орган са верни.
Съдът не взе предвид представените от дружеството - жалбоподател писмени
доказателства на съдебното следствие - решения за изменение на разрешение за общо
обезпечение, съответно от 24.06.2022г. и 05.02.2022г., ведно с анекс, доколкото същите
нямат отношение към датата на твърдяното нарушение и констатираните в тази връзка
обстоятелства.
Съдът не намира противоречия в доказателствената съвкупност и не счита, че се
налага да бъдат обсъждани поотделно (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2
НПК).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената по делото
Заповед №ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 34 от
ЗАНН за неоснователни.
Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН уреждат две самостоятелни хипотези: едната
обвързва контролните органи да съставят акт за установяване на административно
нарушение в 3-месечен срок от датата на откриване на нарушителя, а другата - в срок от 2
години от извършване на нарушението, доколкото се касае за митническо нарушение.
В случая , следва да се приеме , че административното нарушение е установено в
момента на приключване на проверката от контролния орган. Това е така с оглед естеството
на нарушението. За да достигне до недвусмислен извод , че такова е извършено,
контролният орган е бил длъжен да съпостави данните и едва след това да направи извод. От
факта на представяне на писмените доказателства от жалбоподателя е било не само
невъзможно , но и несъстоятелно да се заключи, че има нарушение.
Именно с приключване на проверката и обективиране на резултатите от нея в
Доклада от 08.09.2021 г., контролният орган е разполагал с достатъчен обем анализирана
информация, въз основа, на която е индивидуализирал административното нарушение.
Предвид това тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на
08.09.2021 г., а доколкото същият е съставен на 01.12.2021г., то следва, че е спазен.
От своя страна Наказателното постановление е издадено в рамките на 4 месеца след
съставянето на АУАН, т.е. в рамките на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
7
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно с всички негови елементи
от обективния му състав, като и в АУАН и в НП са налице минимално предвидените от
законодателя реквизити - чл. 42, ал. 1 /съответно чл. 57, ал. 1/ ЗАНН.
С оглед възражението, направено от страна на жалбоподателя, следва да бъде
конкретизирано, че наказващият орган в достатъчна точност е определил датата на
извършване на нарушението, а именно 01.04.2020 г., доколкото същият изрично е обвързал
същата е декларацията за временно складиране, с която е превишен разрешеният референтен
размер.
Съдът констатира , че актосъставителят е допуснал грешки при изписване крайната
дата на проверявания период, а именно, вместо 31.12.2020 г. е изписана датата 31.12.2021 г.,
а другата, касаеща отбелязването на номера и датата на съставянето на Доклад от извършена
проверка - погрешно е изписан per. № 32-187330 от дата 14.06.2021 г. вместо правилните
рег.№ 32-286394 от дата 08.09.2021 г. /. Посочените нарушения са били отстранен от АНО в
кръга на неговите правомощия при издаване на процесното Наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 01.04.2020 г. в гр. София, в съоръжения за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, находящи се гр. С., п.к. 1592, ул. „Н. Б.“ № *, „И. Т.“
ООД, ЕИК ***, в качеството си на титуляр на разрешението, не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението - Митници София и митническото учреждение на поставяне
на стоките под режим -Летище София, че с подаването на декларация за временно
складиране № 20BG005100198343U2, референтният размер на обезпечението по Разрешение
№ BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване
на държавните вземания за стоките под временно складиране - нарушение по чл. 238, ал. 1
от ЗМ, вр. чл. 23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг. вр. чл. 156 Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията.
Разпоредбата на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на МКС, гласи, че титулярят на разрешението е длъжен
да изпълнява задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите
органи за всяка промяна, настъпила след издаване на разрешението, която може да повлияе
върху продължаването на действието му или върху съдържанието му. За да се гарантират
равни условия за всички икономически оператори и хармонизиране на уредбата на
митническото законодателство, е приет и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015г. Съгласно чл.156 от регламента за изпълнение - „Лицето, от което
се изисква да предостави обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или износните
мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат
покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава
референтния размер. Лицето уведомява митническото учреждение по обезпечението, когато
референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции. “
Като е посочено в АУАН и в НП, че „И. Т.“ ООД не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението, че с подаването на декларация за временно складиране,
8
референтният размер на обезпечението, вече не е на ниво, което да е достатъчно за
покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране, то имплицитно се
съдържа и твърдението, че жалбоподателят щом не е уведомил контролния орган за
настъпилата промяна, със своето бездействие, е осъществил така вмененото му нарушение.
Воден от горното, съдът намира, че разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са спазени
и е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН
и в НП.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към която освен наличието
на вина, спадат също така причините и мотивите за неговото извършване.
Всички те са ирелевантни за настоящия казус, а е достатъчно единствено
нарушението да е извършено от обективна страна, което в случая е налице.
Едно от основните възражения на дружеството-жалбоподател е свързано с начина на
осъществяване на мониторинг от страна на наказващия орган, в изпълнение на
предвидените в регламента задължения, както и наведени доводи във връзка с
недостоверност на методите, използвани в хода на проверката, за установяване на
превишаване на обезпечението. Доколкото цитираните източници на вторично съюзно
право, уреждат редица процедурни правила и процеси, обхващащи митническия сектор, то
резонно е да бъдат уредени положителни и отрицателни задължения, касаещи както
икономическите оператори, така и митническите учреждения.
В тази последователност, дали Митница - София е изпълнила своите задължения и
дали същите са осъществени в подходящи срокове, не е предмет на разглеждане на
настоящото производството, доколкото не бяха установени конкретните
действия/бездействия, осъществени от страна на наказващия орган, които да са затруднили
дейността на дружеството, да са го поставили в неравностойно положение, спрямо
останалите икономически оператори или да са нарушили правото му на защита в настоящия
процес.
От друга страна, заключението на изготвената съдебно- икономическа експертиза,
безспорно установи, че макар нарушението да не е установено чрез „електронна система“,
процесът по калкулиране и обработка на данните, представени от дружеството-
жалбоподател, е осъществен коректно, без да са допуснати неточности, поради което съдът
не намира причина да се усъмни в достоверността им. Освен това, тези изчисления са
направени, като за изходни данни са използвани стойностите на свободния референтен
размер на обезпечението, посочени от самото дружество.
Правилно наказанието е било наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал.
1 от ЗМ, който гласи, че всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под
митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се
наказва с глоба -за физическите лица от 300 до 1500 лева или имуществена санкция за
юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лева. Наложената имуществена
9
санкция е в минималния, предвиден от закона размер от 500 лева, поради което съдът не
може да я намалява повече.
Съдът счита, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28, ал. 1 ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Касае
се за формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в ЗМ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да
поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат.
Факт е , че приложението на чл.28, ал.1 ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието
или липсата на вредни последици, а с оглед на степента, с която формалното нарушение е
застрашило обществените отношения.
В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна на дружеството-
жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани със събираемостта на ДДС,
който формира съществена част от републиканския бюджет. Освен това са били
констатирани 24 отделни нарушения за проверявания период, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за
да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не да се
третира като маловажен случай.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход от делото , разноски се дължат на АНО.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Предвид обема на процесуалноследствените действия , съдът
намира, че е справедливо възнаграждението да е около средния размер, а именно 100 лева.
Освен това, на осн. чл.189, ,ал.3, вр. чл.84 ЗАНН, на дружеството-жалбоподател
следва да бъдат възложени и разноските, направени от бюджета на съда, за изготвяне на
експертиза по делото, в размер на 800.00 лева, представляващи разликата между внесения от
жалбоподателя депозит за експертиза и изплатеното възнаграждение на вещото лице в общ
размер от 1100 лева .
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 и чл.63д, ал. 4 от ЗАНН съдът,
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 534/2022 от 06.04.2022г. , издадено
от директор на ТД Митница София, с което на „И. Т.“ ООД с ЕИК *** е наложена на
основание чл. 238, ал. 1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „И. Т.“ ООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция Митници , сумата в
размер на 100 лева, представляваща разноски за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „И. Т.“ ООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд , сумата
в размер на 800 лева, представляваща разликата между внесения от жалбоподателя депозит
за експертиза и изплатеното възнаграждение на вещото лице в общ размер от 1100 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11