Решение по дело №348/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260000
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Жулиета Серафимова
Дело: 20205600500348
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

гр.Хасково, 11.08.2020  год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,

на пети август две хиляди и двадесета година,

в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                                          КАПКА ВРАЖИЛОВА    

 

Секретар: К.Н. 

като разгледа докладваното от председателя СЕРАФИМОВА  

в.гр.дело № 348 по описа за 2020  година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

               Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

                С решение № 458/14.11.2019 г. по гр.д. № 475 по описа на съда за 2019 г., РС- Димитровград e отхвърлил  предявеният от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Т.Я.К.-управител, против Н.Н. ***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, за признаване за установено по отношение на Н.Н.Н. от гр.***,  че същият дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,с ЕИК ********* сумата от 574,89лв. /петстотин седемдесет и четири лева и 89 ст./ - главница по Договор за потребителски кредит № *** г., 105,22лв./сто и пет лева и 22 ст./-договорна лихва от 20.03.2017 г. до 07.05.2018 г., 536,47 лв. /петстотин тридесет и шест лева и 47 ст./ - такси и комисионни и допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 70/18.01.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 117/2019 г. по описа на ДРС, и за присъждане на ищеца на направените разноски за платена държавна такса  и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и такива за производството по настоящето дело, като неоснователен и недоказан.

            С решението Районен съд-Димитровград е  осъдил  “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Т.Я. К.-управител, да заплати на Н.Н.Н. ***, сумата в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева-разноски в исковото производство.

            Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като трето лице- помагач на  ищеца.

            Недоволен от решението е останал въззивникът "Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,с ЕИК202527341, която чрез процесуалния си представител обжалва решението в срок, с оплаквания за неговата неправилност и неоснователност.В жалбата се твърди, че в исковата молба ищецът не е твърдял настъпването и обявяването на предсрочна изискуемост  на кредита, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, срокът за изплащане на кредита е бил изтекъл, поради което изложените от съда доводи за предсрочната изискуемост на този кредит били неправилни и  цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед е било станало изискуемо.Неправилни били и аргументите на съда за недействителност на договора за кредит  изцяло или на отделни негови разпоредби, като се твърди, че по отношение на главницата нямало никакво основание да се приеме, че клаузата за заплащането ѝ по договора е нищожна, а още по-малко по отношение  и на останалите елементи на исковата претенция свързана с лихви по повод предоставената с кредита сума. Изложени са съображения в тази насока,които са в подкрепа на доводите в исковата молба и на ангажираните на ищеца доказателства по делото.

          Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло  исковата претенция и да присъди на ищеца  направените по делото разноски.

          В срока по чл. 263,ал.1 ГПК, е депозиран отговор  от въззиваемия Н.Н.Н., чрез процесуалния му  представител  адв.М.Я.,със съдебен адрес ***,  в  който се изложени  съображения за правилността на изводите на съда във връзка с наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор по който се претендира вземането от ищеца в настоящето производство.

          Прави се искане въззивната инстанция  да потвърди обжалваното решение на Районен съд – Димитровград и да присъди разноски на страната по делото.

 

          Във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

 

         СЪДЪТ, като взе предвид  изложените в жалбата  доводи  и след като прецени  становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

   Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

   Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

           При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносимикъм спора и сочени от страните доказателства,които са необходими за изясняване на спора  от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена , поради което изцяло се споделя от въззивния състав.

           С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира за  необходимо да  обсъди следното:

           Производството пред Районен съд–Димитровград е образувано по  подадена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООДсрещу ответника Н.Н.Н..В исковата молба се твърди,че въз основа на заявление  по чл.410 ГПК  подадено от ищеца срещу ответника е  била издадена заповед  за изпълнение на парично задължение срещу която  длъжникът е  възразил в срок. Обстоятелството въз основа на което е издадена  заповедта за изпълнение  е договор за потребителски кредит № *** г. между "Провидент Файненшъл  България" ООД  като кредитор и  Н.Н.Н. като кредитополучател. С подписването на договора за потребителски кредит,кредитополучателят  удостоверява,че е получил стандартен европейски  формуляр, че му е предоставен целият обем преддоговорна  и договорна  информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита ,с които същият се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.На 01.07.2017 г., с договор за продажба на вземания / цесия/ между "Провидент Файненшъл България ООД, с ново име "Файненшъл България" ЕООД /цедент/ и "Изи Асет Мениджмънт" АД /цесионер/,вземането било прехвърлено в полза на "ИзиАсет Мениджмънт"АД изцяло с всички  привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа на сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.10.2018 г. между  "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК ********* /цесионер/ вземането е прехвърлено  в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Съгласно  договора за заем кредиторът се е задължил  да отпусне на кредитополучателя паричен заем в общ размер на 600 лева,а последният усвоява  цялата сума веднага след сключване на договора, с което кредиторът е изпълнил задължението си.Кредитополучателят Н.Н. се е задължил да върне заетата сума, ведно с начислената договорна лихва и такси в сроковете  указани в договора посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски,всяка в размер на 21,56 лв. Договорната лихва  за периода от 20.03.2017 г. -датата на първата вноска  до 07.05.2018 г. -датата на настъпване на падежа на договора била в размер на 105,22 лв.С подписване на договора  кредитополучателят се  е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, които съставлявали такса за оценка на кредитното досие,както и такса за услуга "Кредит у дома",като размерът на таксите   и комисионните за допълнителни услуги е в размер на 536,47 лв.Ответникът следвало да изплати целия заем до 18.11.2017г.,на която дата бил падежа на договора за потребителски кредит.

           Твърди се в исковата молба,че по договора за потребителски кредит Н.Н.Н.  извършил плащания  в общ размер на 76,56 лв.,като към датата на подаване на исковата молба и към настоящия момент  дължимата главница била в размер на 574,89 лв.

           Моли съда  да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.Н.Н.,че „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД,с ЕИК ********* има следните вземания по договор за  потребителски кредит  № *** г.: 574,89 лв. -главница,договорна лихва в размер на 105,22 лв., за периода от 20.03.2017 г. -датата на първата вноска до 07.05.2018 г.-датата на настъпванена падежа на договора, 536,47лв.-такси и комисионни  за допълнителни услуги,ведно със законната лихва  върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК  до окончателното изплащане на дължимите суми,както и да заплати направените по делото  съдебни разноски за  исковото производство.

           По делото е приложен списък на разноски  по чл.80 ГПК. Претендират се разноски в размер на  310,00 лв., в т.ч. ДТ за въззивна жалба  в размер на 100,00 лева и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 210,00 лв.

            Видно от приложеното и прието като писмено доказателство ч. гр. д. № 117/2019 г. по описа на РС –Димитровград, по заявление с вх. № 636/17.01.2019 г., в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед №70/18.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми: сумата от 574,89 лв. -главница по договор за потребителски кредит № *** г.: 105,22 лв., договорна лихва за периода от 20.03.2017 г.до 07.05.2018 г.,536,47 лв. -такси и комисионни  за допълнителни услуги, 17,14 лв.-мораторна лихва за периода от 08.05.2019 г. до  11.01.2019 г.,ведно  със законната лихва  върху главницата от момента на подаване на заявлението - 17.01.2019 г. по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни  разноски по делото- 225 лева - разноски представляващи ДТ и  юрисконсултско възнаграждение.

             С обжалваното решение съдът е  приел, че договора за  потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на  императивните изисквания залегнали в чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК и поради липса на ясно разписана методика  на формиране на  годишния процент на разходите по кредита/ кои точно компоненти са  включени в него и как се формира  посоченият в договора  ГПР от 48,1 %.Цитирана е съдебна практика,която приема,че при формиране на  размера  максималният размер до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва  е действително,ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва / в този смисъл решение №378 от 18.05.2006 на ВКС по гр.дело № 315/2025 г. на второ г.о./ и тъй като  в конкретния случай договорената  между страните  лихва в размер на 31,82 % годишно и годишен лихвен процент на разходите 48,1 % надхвърляла повече от три пъти законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави, накърнява договорното равноправие между страните  и е в разрез с принципа на  добросъвестност при договарянето.

           Съображенията на районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит, в частта му за дължимите по договора вземания за главница и възнаградителна лихва не почиват на закона. Нищожността е състояние на договора, при който той изначално не поражда правни последици. Нищожността произтича от определен факт,порок на сделката, изрично предвиден в закона, който осуетява настъпване на правното й действие от самото начало. В случая претендираните от ищеца вземания произтичат от договор за потребителски кредит.Специалните основания за нищожност на договора за потребителски кредит са уредени в глава VI (чл. 20 - 23) от Закона за потребителския кредит, като според чл. 24 са приложими и разпоредбите на чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи.

   Съгласно чл. 22 ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 (чл. 10, ал. 1) и съдържа необходимата информация по чл. 11, ал. т. 7 – 12 и 20 от закона.

    По отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е настоящия, е приложима разпоредбата на чл. 8 ЗПК, която задължава кредитора да предостави на потребителя информация за условията на кредита за вземане на информирано решение под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за потребителски кредит съгласно приложение № 1 от закона, който е  подписан от  кредитополучателя. Отделно от това  неизпълнението на това задължение на кредитора не води автоматично до нищожност на договора за кредит, тъй като нарушаването му не е предвидено като основание за неговата недействителност. Непредоставянето на преддоговорна информация за условията на договора макар и да представлява нарушение на кредитора по чл. 8 ЗПК не води до неговата недействителност на основание чл. 143, т. 19 ЗПК, ако съдържанието му позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключването му.

     В конкретния случай основният предмет на договора за потребителски кредит обхваща задължението на кредитора да предостави в заем парични средства на длъжника в размер на 600,00 лева,срещу задължението на последния да ги върне в уговорения срок и при уговорена възнаградителна лихва. Задълженията на страните по договора за кредит са ясно и точно формулирани по обем и съдържание, поради което не може да се приеме, че съществуващата преддоговорна информация е ограничила възможността на длъжника да прецени икономическите последици от сключването му.

  Въпросът дали клаузите на договора са общо или индивидуално определени е от значение за тяхната валидност, но само ако отговарят на условията по чл. 143 ЗЗП за неравноправност. След като клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин, не е уговорена във вреда на потребителя, отговоря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника, е без значение дали е индивидуално уговорена или отнапред определена от търговеца.

  С оглед изложеното и тъй като по делото е установено,че по договора за потребителски кредит  кредитополучателят Н.Н.Н. е  извършил плащания в общ размер на 76,56 лв. ,тази сума следва да се приспадне от размера на получената в заем на 20.03.2017 г. сума от 600,00 лева, или  кредитополучателят дължи  главница в размер на 523,44 лв., до който размер вземането на ищеца за главница е основателно.В останалата част, вземането за главница за разликата над 523,44 лв. до 574,89 лева е неоснователно.  

    Не почиват на закона и съображенията на районния съд, че уговорената клауза за годишен лихвен процент е недействителна, тъй като заобикаля ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Според член единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

     От изложеното следва, че уговореният в процесния договор за кредит ГПР от 48,1 % е в рамките на максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което посочената клауза е валидна и обвързва страните по договора. Цитираното от районния съд решение на ВКС (Решение № 378/ 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/ 2005 г.), според което съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва, е загубило значението си, тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на ал. 4 ,на 23.07.2014 г.

   С оглед изложеното  лихвата в размер на 105,22 лв., за периода от 20.03.2017 г. -датата на първата вноска до 07.05.2018 г.- датата на настъпване на падежа на договора е дължима поради което следва да се признае за установено по отношение на ответника Н.Н.Н.,че „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК ********* има  вземане по договор за  потребителски кредит № ***/11 договорна лихва в размер на 105,22 лв., за периода от 20.03.2017 г. -датата на първата вноска до 07.05.2018 г.- датата на настъпване на падежа на договора.

           Таксите и комисионните за допълнителни услуги за които кредитополучателят се е съгласил с подписването на договора и същите съставляват такса за оценка на кредитното досие и  такса за услуга "кредит у дома" общо в размер на  536,47 лв. не отговарят на изискването  за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Клаузата макар да е формулирана по ясен и разбираем начин, води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и  кредитополучателя  не отговаря на условията по чл. 143 ЗЗП за неравноправност.Неравноправният характер на клаузата от договора за потребителски кредит произтича от липсата на еквивалентност между поето задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите от кредитора ангажименти, тъй като   предоставянето на услугата "кредит у дома" не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия,а зависи единствено от волята на кредитора.С  постигнатото между кредитора и кредитополучателя  споразумение се уговаря предварително заплащане на цена в размер  близък до главницата по договора за потребителски кредит и то за услуга без да е ясно дали и в какъв обем ще бъде предоставена на кредитополучателя.Уговорката за заплащане  на такса за оценка на кредитното досие и  такса за услуга "кредит у дома" общо в размер на  536,47 лв.  е нищожна  и на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като с нея  се заобикаля  забраната по чл.19,ал.4 от ЗПК годишният процент  на разходите да не бъде  по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута определена в ПМС на РБългария.В случая ГПР по процесния договор  е 48,1 % при максимален размер 50 % ,съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което  ако към дължимата  по договора сума предоставена в заем на кредитополучателя  се прибавят  и  уговорените между кредитора и кредитополучателя такса за оценка на кредитното досие и  такса за услуга "кредит у дома" общо в размер на  536,47 лв. ГПР ще надхвърли нормативно допустимия размер от 50 %. Ето защо  следва да се  приеме, че уговорката за заплащане  на такса за оценка на кредитното досие и  такса за услуга "кредит у дома" общо в размер на  536,47 лв. са недействителни на основание чл.143 от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.

           До същия извод  е достигнал и първоинстанционния съд  по отношение на уговорката за заплащане  на такса за оценка на кредитното досие и  такса за услуга "кредит у дома" общо в размер на  536,47 лв., поради което  в тази му част обжалваното решение е правилно  и следва да се потвърди.

         По изложените по-горе съображения,решението на първоинстанционния съд  е неправилно в частта, по отношение на вземанията за главница в размер на 523,44 лв. по договора за  потребителски кредит  № **** г.,договорната лихва в размер на 105,22 лв., за периода от 20.03.2017 г. датата на първата вноска до 07.05.2018 г.- датата на настъпване на падежа на договора, поради което  решението в тази му част следва да се отмени и вместо това се  признае за установено по отношение на  ответника Н.Н.Н.,че „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК ********* има следните вземания по договор за  потребителски кредит  № *** г.: 523,44 лв. -главница,договорна лихва в размер на 105,22 лв., за периода от 20.03.2017 г. -датата на първата вноска до 07.05.2018 г.- датата на настъпване на падежа на договора, ведно  със законната лихва  върху главницата от момента на подаване на заявлението - 17.01.2019 г. по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на дължимите суми.

           В останалата й част, въззивната жалба е неоснователна и решението следва да се потвърди

 

   Относно разноските:

   Право на разноски имат и двете страни по делото.

   Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

    С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на въззивника ищец в първоинстанционното производство се поражда право на разноски в размер определен съразмерно с уважената част на исковата претенция. Разноските  в заповедното производство са в размер на 221,87 лв., включващи ДТ и юрисконсултско възнаграждение,  които  следва да се възложат в тежест на  длъжника   са изчислени съобразно уважената част на претендираните  в заповедното производство вземания от кредитора.Общият размер на разноските за двете  искови производства, дължими в полза на ищеца и определени съразмерно с уважената част на исковата претенция са  в  размер  на  488,32 лв., в това число  328,13 лв. за исковото производство и 160,19 лв. за въззивното производство, като тези разноски следва да се присъдят в тежест на ответника по предявения иск.

   С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК  право на разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция има и  въззиваемата страна, ответник в първоинстанционното производство. Разноските в заповедното производство  определени  по реда на чл.78, ал.3 ГПК и изчислени съобразно отхвърлената част на претендираните  в заповедното производство вземания от кредитора са в размер на  333,78 лв., които  разноски следва да се възложат в тежест на   кредитора, въззивник в  настоящото производство. Общият размер на разноските за  исковото производство, дължими в полза на ответника и определени съразмерно с  отхвърлената част на исковата претенция са  в размер  на 413,58 лв., в това число  270,62 лв. за исковото производство и 142,96 лв. за въззивното производство, като тези разноски следва да се присъдят в тежест на  въззивника в настоящото производство.

 

         Мотивиран така, съдът

 

                                   Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ  решение № 458/14.11.2019 г. на Районен съд-Димитровград по гр.д. № 475 по описа на съда за 2019 г., в частта му, с която предявеният от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Т.Я. К.-управител, срещу Н.Н. Н. от гр.***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, за признаване за установено по отношение на Н.Н.Н. от гр.***, че същият дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 574, 89лв. /петстотин седемдесет и четири лева и 89 ст./ - главница по Договор за потребителски кредит № *** от 11.03.2017 г., 105,22лв./сто и пет лева и 22 ст./-договорна лихва от 20.03.2017 г. до 07.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 70/18.1.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 117/2019 г. по описа на ДРС, както и в частта за разноските  и вместо него в тези му части постановява: 

           ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Н.Н.Н., с ЕГН ********** ***, че „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД,с ЕИК ********* има следните вземания по договор за  потребителски кредит  № *** г.: 523,44 лв. –главница и  договорна лихва в размер на 105,22 лв., за периода от 20.03.2017 г. -датата на първата вноска до 07.05.2018 г.- датата на настъпване на падежа на договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 70/18.1.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 117/2019 г. по описа на РС- Димитровград. 

       ОСЪЖДА Н.Н.Н.,с ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК, както следва: сумата от  221,87 – разноски в заповедното производство; сумата от 328,13 лв. разноски в исковото производство  и сумата от 160,19 лв.- разноски във въззивното производство. 

        ОСЪЖДА „Агенция за контрол  на просрочени задължения" ЕООД,с ЕИК ********* да заплати на Н.Н.Н., с ЕГН ********** ** , както следва: сумата от 333,78 лв. – разноски в заповедното производство; сумата от 270,62 лв. за исковото производство и сумата от 142,96 лв. – разноски във въззивното производство. 

              ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

              Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

Председател:                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                          2.