М О Т И В И към присъда № 275 от 02.07.2019 год. по НОХД
№ 1390 по описа за 2017 год. на Районен съд – гр.Видин
Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр.Кула против подсъдимите С.Й.С. *** с ЕГН ********** по чл.131, ал.1, т.1 и
т.2 във вр.с чл.129, ал.2 във вр.с
ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и Николй
В.П. *** с ЕГН ********** по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 във вр.с
чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на районната прокуратура е
заявил в съдебното заседание, че поддържа обвинението така, както е внесено в съда с
обвинителния акт, счита обвинението за доказано, моли подсъдимите да бъдат
признати за виновни и да им бъдат наложени наказания.
Б.Ф.А. *** с ЕГН **********
е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно
разглеждане предявения от него срещу двамата подсъдими солидарно граждански иск
за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното
изплащане, както и за разноските по делото. Частният обвинител и неговият
процесуален представител в съдебно заседание поддържат обвинението, като
доказано и молят подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им бъдат
наложени съответните наказания. Гражданският ищец и неговият процесуален
представител в съдебно заседание поддържат предявения граждански иск и молят
той да бъде уважен изцяло, като основателен и обоснован.
Подсъдимите в съдебното заседание дават
обяснения, не се признават за виновни, отричат извършителството
на деянието, оспорват изложената от обвинението факти и обстоятелства и молят
за оправдателна присъда. В тази насока пледира и адвокат-защитника на двамата подсъдими.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Към 29.10.2014г. подсъдимият С. работи като
„ръководител на малко производствено предприятие“ и управител на „Зърнени храни
99“ АД-Видин. Имал качеството на длъжностно лице съгласно разпоредбата на
чл.93, т.1, б.“Б4 от НК. Подсъдимият П. работи като охрана в базата в гр.Видин
на „Зърнени храни 99“ АД-Видин. В тази връзка двамата се познават. Свидетелят А.
работи като „управител транспорт“ в ЕТ“Лизи-Б.А.“***.
Има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“Б“ от НК. Във
връзка със служебните им задължения А., С. и П. се познават. Имали за словесни
контакти и се поздравявали при идването на свидетеля в базата. На 29.10.2014г.
между 09,00ч. и 10,00ч. свид.А., управлявайки товарен
автомобил “Волво“ влязъл в двора на тази база за да
натовари пшеница, паркирал автомобила в средата на двора на базата за да бъде
натоварен и отишъл към портала на базата. В района на портала той срещнал
свидетеля Й., шофьор в ЕТ“Лизи-Б.А.“, който пушел
цигара. При тях се явил подс.С. и направил забележка
на свид.Й., че пуши на територията на зърнобазата и
му разпоредил да я напусне. В това време към тях се приближил и подс.П.. С. влязъл в сградата на базата по други задачи, а А.
отишъл при камиона си. Около 09,30ч. А. се обадил на съпругата си свидетелката К.,
казал й, че са му нанесли побой и поискал тя да дойде при него. Разтревожена и
уплашена свид.К. помолила свидетеля Е.М. да я закара
със собствения си лек автомобил от
местоработата й до зърнобазата. Двамата пристигнали пред входа, свидетелката
влязла в двора, срещнала съпруга си и забелязала, че той накуцва и се държи с
ръка за кръста с видима болка на физиономията му. Това забелязал и свид.Е.М.. А. казал, че двамата С. и П. са го били и поискал
да отиде до МБАЛ“Св.Петка“АД-Видин за преглед. С личния си автомобил Е.М.
закарал К. ***. По време на пътя последния им казвал, че му е бил нанесен побой
от С. и П.. В медицинското заведение на А. бил извършен преглед, констатирана
фрактура на три ребра в лявата гръдна половина.
Според свид.А.
след като той се видял с подсъдимите С. и П. и поговорили малко, те са му
нанесли побой, като го удряли в стомаха и в ребрата. Твърди че на близо имало и
други лица, които гледали и видели това. Свидетелите К. и Е.М. заявяват, че
когато те са отишли, не са видели побой, а само, че А. се превива и държи за
гърдите, като явно изпитва болка. Останалите свидетели М., М.М.,
К., В.П., П.П. и Й. свидетелстват, че са били
наблизо, работели са в двора на базата, забелязали са подсъдимите и
пострадалия, но не са видели те двамата да го бият, категорични са, че не знаят
за инцидент или бой между тримата, и нямат впечатления за такова нещо. Свидетелите
Ц. и Н. са посетили потърпевшия като полицай в медицинското заведение, и те
нямат впечатления от случилото се в зърнобазата.
Тази фактическа обстановка се
доказва от показанията на свидетелите А., К., Е.М., Й., М., Ц., П.П., Н., М.М. и В.П., заключението на съдебно-медицинската
експертиза и заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза на
вещото лице д-р И., медицинско свидетелство, резултат от рентгенография,
длъжностна характеристика на управител транспорт, искане/назначение за образна
диагностика, удостоверение от АВ-Видин, решение на ВОС по т.д.№ 367/1996г.,
протокол за разпознаване на лица и предмети, справка от АВ-ТР-Видин, свидетелства
за съдимост два броя и карти за обвиняеми лица два броя, както и обясненията на
двамата подсъдими.
На базата на посочените и
коментирани доказателства съдът възприема, че твърдяното с обвинителния акт за
извършено престъпно деяние от двамата подсъдими, не е доказано по един
безспорен и категоричен начин. Действително е установена телесната повреда на А..
Нейното причиняване обаче не е установено по един несъмнен и недвусмислен
начин. В насока на обвинителната теза е само свидетелството на А.. В обратна
насоченост обаче е всичко останало. Никои от всички останали свидетели не
потвърждава обвинението и авторството на престъплението. Разпитаните други
свидетели, кой по един, кой по друг начин не могат да потвърдят без съмнение, с
точност и яснота, как са причинени телесните увреждания. Никой не е видял, не е
чул, не е възприел и не знае за побой нанесен въобще на А., а още повече пък от
подсъдимите. Някой от свидетелите са били на мястото в двора на зърнобазата,
други са пристигнали по-късно, трети съвсем не са били там. При това положение
съдът счита, че не може да се направи единствено възможен извод, за извършителството на деянието от подсъдимите. Дори да може
да се допусне предположение, то не следва да се постановява осъдителна присъда
на такава основа. Необходимо е достатъчно и в пълнота да може да се постанови
кой е виновен и как са причинени уврежданията.
От изложеното от фактическа
страна съдът счита, че подс.С. не е осъществил състава
на твърдяното престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 във вр.с
чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК нито от обективна, нито от субективна страна. От обективна
страна той на 29.10.2014г. в гр.Видин, в двора на „Зърнени храни 99“ АД–Видин,
в качеството му на длъжностно лице „ръководител на малко производствено
предприятие“ и управител на „Зърнени храни 99“ АД-Видин, при и по повод
изпълнение на службата му, в съучастие като съизвършител
с Н.В.П., чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници, причинил на длъжностно
лице Б.Ф.А. – „управител транспорт“ в ЕТ“Лизи-Б.А.“***,
при и по повод изпълнение на службата му, средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три
ребра: 8, 9, 10 в лявата гръдна половина.
От изложеното от фактическа
страна съдът счита, че подс.П. не е осъществил
състава на твърдяното престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 във вр.с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1
във вр.с чл.20, ал.2 от НКнито
от обективна страна, нито от субективна страна. От обективна страна той на
29.10.2014г. в гр.Видин, в двора на „Зърнени храни 99“ АД-Видин, в съучастие
като съизвършител със С.Й.С., чрез нанасяне на удари
с юмруци и ритници причинил на длъжностно лице Б.Ф.А. – „управител транспорт“ в
ЕТ“Лизи-Б.А.“***, при и по повод изпълнение на
службата, му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра: 8, 9, 10 в лявата
гръдна половина.
Подсъдимите С. и П. следва да
бъдат признати за невинни и оправдани по обвинението в извършването на това
престъпно деяние.
С оглед на изложеното и
възприетото от съда следва и гражданският иск предявен от А. срещу двамата
подсъдими С. и П. солидарно да бъде отхвърлен изцяло в размера му от
50 000 лв., претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждане 29.10.2014г. до окончателното изплащане, както и за разноските по
делото. Гражданската претенция се явява неоснователна и необоснована на базата
на възприетите от съда факти и обстоятелства.
Съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетеля А., както описва случилото се. Съдът кредитира оказанията на свидетелите А., К., Е.М., Й., М., Ц., П.П., Н., М.М. и В.П.. Те
са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондират по между си. Те
обаче не съответстват и са несъотносими с показанията на свидетеля А.. Съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимите, третира ги не като средство за защита,
а като годно доказателствено средство. Това е така, защото същите са подкрепени
от показанията на свидетелите А., К., Е.М., Й., М., Ц., П.П., Н., М.М. и В.П.. Обясненията на подсъдимите звучат
логично, оправдано и обяснимо и кореспондират със свидетелските показания на
свидетелите. Заявеното от свидетелите е от особена важност при изясняване на
обективната истина. Свидетелите са възприели от непосредствена близост
случилото се. Те имат преки възприятия по случващото се. Заявеното от тях се
счита от съда за достоверно. Тези техни лични впечатления са придобити в
непосредствена близост от събитието. Така заявеното от тези свидетели дава
основание на съда да възприеме именно техните твърдения, както и обясненията на
подсъдимите поради съотносимостта им. Поради това се
считат техните твърдения като съществени и обективни. Действително съгласно
заключението на вещото и медицинската документация на А. е причинена
съответната телесна повреда, обаче не се констатира безусловно и несъмнено
причинно-следствена връзка между този факт и обстоятелството твърдяно от
обвинението.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението не е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК спрямо двамата
подсъдими, поради което те ще следва да бъдат признати за невиновни и на основание чл.304 от НПК оправдани в обвинението така, както е внесено в съда с обвинителния акт. Те не са консумирали състава на
въпросното престъпно деяние от обективна страна. От
изнесената по-горе и възприета от съда фактическа обстановка, както и от
направения разбор на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите е
видно, че спрямо тях липсва и субективна страна на престъплението.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: