Решение по дело №1634/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1923
Дата: 22 октомври 2021 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180701634
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1923

гр. Пловдив, 22.10.2021 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа КАНД №1634/2021 година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК,вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Д.А., ЕГН********** ***, депозирана чрез адв. П. срещу Решение №507 от 26.04.2021г., постановено по АНД № 20215330200268/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, 14 наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4097009, издаден от ОДМВР- Пловдив, с който на касационният жалбоподател за административно нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева“.       

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е съобразил доказателствената тежест, като счита, че липсват каквито и да е представени доказателства за твърдяното административно нарушение и неправилно съдът е преценил събраните доказателства, като не е изяснил в пълнота обективната истина относно нарушението и авторството. В тази връзка е изложил и съответните съображения за липса на доказателства за ограничение на скоростта в процесния участък от пътя. Редовно призован, същият не се явява и не се представлява. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на отменения с него административен акт. Не се иска присъждане на разноски.  

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив с писмено становище чрез процесуалния си представител юрк.Белова счита касационната жалба за неоснователна, а издадения административен кат за правилен и законосъобразен. Редовно призован, не се явява представител и не взима допълнително отношение по съществото на спора.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от А.Д.А. чрез адв.П. срещу процесният ЕФ с искане да бъде отменен поради съществени  нарушения на административно наказателното производство, свързани с механизма на описване на административното нарушение, което ограничава неговото право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 02.07.2020г. в 12.44 часа на републикански път III-656 км.22+500 в посока от с.Б. към с.Ш.  като водач на автобус „****“ с рег.№ **** е извършил нарушение за скорост, като при разрешена скорост до 50км/ч, регулирана с пътен знак В26 се е предвижвал със скорост от 76 км/ч, и при приспаднат толеранс от 3% е налице превишение на допустимата скорост от 26 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирана техническа система за скорост „TFR1-M 581“, за което е представен видеоклип №18261., който е представен като доказателство по делото, заедно с Електронен фиш, Протокол за техническа проверка на АТСС, протокол за използване на техническа система, Удостоверение за собственик на МПС и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.

Решението на съда е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за липсата на съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи и е спазен. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, те са същите, поддържани и пред първоинстанционният съд, на които той е дал законосъобразен и релевантен на събраните доказателства отговор. Ето защо възраженията се явяват неоснователни, като не се установяват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и незаконосъобразност на издадения административен акт. Решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По отношение на разноските, такива се дължат на касационният ответник, който е направил искания за тяхното присъждане. Същите следва да му се присъдят съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и съобразно характера и тежестта на производството. Ето защо съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №507 от 26.04.2021г., постановено по АНД № 20215330200268/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, 14 наказателен състав

ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН********** *** да заплати на ОД НА МВР- град Пловдив ЕИК ***** разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      

                                                                   2.