Решение по дело №79/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 97
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20193600500079
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                            

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                      № 97    

 

                                          гр. Шумен , 23.04.2019г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    Председател:М.Маринов

                                                                          Членове:1.А.Карагьозян

                                                                                          2.Р.Хаджииванова

при секретаря Т.Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  В.гр.дело №79 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение №4 от 09.01.2019г. по гр.д.№397/2017г.,  ВПРС е отхвърлил предявените от Н.Й.Н. против Х.Д.Х. искове с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за осъждане на Х.Х. да прекрати като неоснователно – поставяне на ограда в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ...и да премахне същата ограда, като пречеща на Н.Н. да упражнява правото си на собственост,    изграждане на стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в същия поземлен имот, като премахне същите стени (гараж), като пречещи на Н.Н. да упражнява правото си на собственост, както и за осъждане на Х.Х. да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара, като неоснователни  и недоказани. Отхвърлени са и предявените от В.Й.Н. против Х.Д.Х. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за осъждане на Х.Х. да прекрати като неоснователно – изграждане на стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ..., като премахне същите стени (гараж), като пречещи на В.Н. да упражнява правото си на собственост, както и за осъждане на Х.Х. да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара, като неоснвателни и недоказани. Със същото решение, на  основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, е признато да усатновено, че удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г., издадено на основание чл. 202 от ЗУТ, издадено от главния архитект на община ...е неистинско и е изключено от доказателствата по делото. Присъдени са и следващите се разноски.

             Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват. Сочат, че същото се явявало неправилно, необосонвано незаконосъобразно.  Процесната ограда разделяла дворното място и препятствала свободния достъп  на ищеца Н.Й.Н. до една част от мястото, което му пречело да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти можели да се ограждат само към улицата или към съседни поземлени имоти. Липсвал договор или съдебно решение, което да разпределя правото на ползване на съсобствениците на дворното място. Жалбоподателят Н.Н. можел да излезе на двора, но имал достът само до част от него. Неправилно съдът приел, че тъй като бащата на ответника бил поставил процесната ограда, последният не носел отговороност за това действие. Съдебната практика приемала, че отговорност по чл.109 от ЗС носи и лицето, което поддържа едно противоправно състояние.  Ответникът противоправно изградил и гараж, който следавло да бъде премахнат, тъй като пречел на ответниците при използване на техните имоти- светлината към жилищата на двамата ищци се спирала и те виждали през прозорците си една стена. Сочат също, че изграждането на пътека върху покрив на друга постройка, а не на нивото на земята, препятства достъпа на ищците до стените на техните имоти и не им дава възможност да ги обслужват. Молят съда да постанови отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,  с което заявените претенции бъдат уважени. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски. 

           Въззиваемият намира жалбата за неоснователна.

           Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явява процесуално допустима.

          Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,  приема за установено следното:

             Съгласно отразеното в  нотариален акт № ...1964 г. и на 26.07.1978 г. Х.Б.Д.продал на Д.Х.Г.3/10 идеални части от дворно място, цялото от 1040,00 кв.м, с построената в него стара къща, без другите постройки в същия двор, находящи се в гр.Преслав, парцел ІІ-615 от кв.37. На 26.07.1978г., Х.Б.Д.продал на  В.К.В., К.Д.К., Й.Н.Г.и Д.Х.Г.– 1/10 идеална част от същото дворно място, цялото от 1040,00 кв.м, заедно с цялата построена в него стопанска постройка (сграда) и с насажденията, находящо се в гр. ..., парцел 2 за 615 от кв. 37 по плана на града /нотариален акт № ...1978г. на ВПРС/.

          С договор за делба на бъдещ собствен недвижим имот  от 10.07.1978 г.  Д.Х.Г., Й.Н.Г., К.Д.К. и В.К.В., както и Д.К.Д.и Г.Х.Г.си поделили правото на строеж на двуетажна жилищна сграда, с гаражи и изби под жилищната сграда, в сочения по-горе парцел ІІ-615 в кв.27 по плана на гр.Преслав, като в дял на Д.Г.били поставени: втори източен жилищен етаж, състоящ се от три стаи, кухня, баня, клозет; източен гараж в източна секция; западна изба в източна секция; 1/2 идеална част от източната половина на целия таван; 1/4 идеална част от общите части на сградата, а в дял на Й.Н.Г.-  първи жилищен етаж в източната секция, състоящ се от : три стаи, кухня, баня, клозет, при общи граници: отдолу-гаражи и гарсониера на Г.Х., от горе-втори жилищен етаж на Д.Г., от север-ул...., от запад- І жилищен апартамент на В.К..; западен гараж в източната секция, източна изба, южна изба, 1/2ид.ч. от източната секция на целия таван и 1/4ид.ч. от общите части на цялата сграда, по смисъла на чл.38 от ЗС. Другите обекти в сградата били поставени в дял на останалите съделители.

             На 07.08.1978 г. бил сключен договор между Х.Д.-собственик на 6/10ид.ч. от дворно място ІІ-650 и Й.Г.в, Д.Х.., В.К.и К.Д., собственици общо на  4/10ид.ч. от дворното място , по силата на който,    Й.Г.в, Д.Х.., В.К.и К.Д., се задължили след построяване на жилищната сграда да поставят ограда на 2 метра около постройката в съседство с Х.Д., като за източната половина на оградата отговаряли  Й.Г.в и Д.Х.., а за западната половина- К.Д. и В.К..

            Видно от приложения нотариален акт № .../1993 г. на ШРС,  на 03.12.1993 г.  Й.Н.Г.и Д.И.Г.дарили на сина си Н.Й.Н. следния свой собствен недвижим имот: първи жилищен етаж в източната секция от двуетажната масивна жилищна сграда от две секции, с гаражи и изби под жилищните етажи, находяща се в гр. ..., построена върху дворно място, цялото от 1070 кв.м, съставляващо съсобствен парцел II-615 в кв. 39 по плана на града, заедно с принадлежащите му западен гараж в източната секция на сградата; източната изба в източната секция на сградата, южната изба с килер; 1/2 идеална част от тавана над източната секция на сградата; 1/4 идеална част от общите части на сградата и 1/10 идеална част от дворното място, в което е построена сградата.        

            Според приложената схема № 15-144286/30.03.2017 г., изд. от СГКК – гр. Шумен, описаният имот понастоящем съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.3, адрес на имота: гр. ..., ул. „...“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; посочена в документа площ – няма данни; брой нива на обекта – 1; прилежащи части: източна и южни изби, 1/2 идеална част от източен таван, 1/4 идеална част от общите части.

          На 11.04.2012г. /нотариален акт № ...2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК/ първият ищец Н.Н. дарил на брат си В.Й.Н./втория ищец/ следния недвижим имот: жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. ..., находящо се в сграда 1 в ПИ с идентификатор 58222.495.514 в гр. ..., ул. „...“ № 1А, ет. -1 с площ 55 кв.м, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад с площ 25 кв.м, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, който обект бил описан в нотариален акт №.../1993г. като източна и южна изба, при граници: на етажа-обект с идентификатор 58222.495.514.1.5 и отгоре-обект с идентификатор 58222.495.514.1.2.

С декларация рег. № 1212/26.08.2003 г. на ВПРС, Н.Н. е декларирал, че е съгласен съседът му Д.Х.Г.да построи второстепенна постройка за отоплителни материали с размери 2,60 на 5 метра с покрив на ниво на тротоара и обслужваща пътека с ширина 0,70 м за общо ползване, като постройката е в имот II-615 в кв. 39 по плана на гр. .... Видно от приложеното по делото разрешение за строеж № 61/27.08.2003 г., изд. от община ...,  на Д.Г.било разрешено да изгради сочената стопанска постройка.

 Съгласно удосотверение за наследници изх. № 437/21.11.2017 г.,  Д.Х.Г.е починал на 19.03.2013 г., като оставил за свои наследници низходящи от пръва степен - ответникът Х.Д.Х. и Б.Д.Д..

                  Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от 28.09.2018 г., в процесния имот е изградена постройка – склад за отоплителни материали, разположена на 0,75 м от югоизточната стена на сградата, с покрив на нивото на тротоара, с размери: към улицата – ширина 2,86 м, към имота – ширина 2,30 м, дължина от запад – 6,35 м, дължина от изток – 5,59 м, височина от юг към дворното място е 2,50 метра, като  получената застроена площ е 15 кв.м.. Върху постройката е изградена лека конструкция – навес с покрив от ЛТ-ламарина и стени от дървени ПДЧ-плоскости. Допустимите отстояния по закон за постройката били спазени. Местоположението на същата било определено с виза от главния архитект на общината, като постройката е изградена на указаното отстояние от жилищната сграда и височина. Вещото лице сочи, че обслужващата пътека за общо ползване с размери 0,70 м (на място – реално 0,75 м) покрай второстепенната постройка е изградена на (-)0,77 м спрямо нивото на тротоара. Нивото на същата е съобразено с местоположението на прозорците на помещението, ползвано като кухня от ищеца. Пътеката е разположена на 0,05 м по-ниско от долния ръб на прозорците, така че да не проникват през тях повърхностните води. Няма специални норми, регулиращи местоположението на този вид пътеки. Описва, че достъпът до дворното място на ищците може да се осъществява през жилището на приземния етаж, което има врата към двора. Достъпът до дворното място на ответника може да се осъществява през пътеката за общо ползване. Предназначението на двата броя прозорци от северната страна на сградата, към помещението, което се ползва за тоалетна и помещението, което се ползва като кухня, съответно двата броя прозорци от югоизточната страна на жилищната сграда, разположени на 0.05м. над нивото на пътеката, било основно за вентилация, като през тях прониквала „разсеяна светлина“. Вещото лице излага, че описаната по-горе второстепенна постройка не нарушава нормалната осветеност на помещението, ползвано като кухня. Това помещение било изградено след реконструкция на част от приземния етаж на сградата, поради което  се явявало такова със спомагателно и обслужващо предназначение. Било допустимо, това помещение, съобразно нормативните изисквания, да се осветява непряко, както е в момента. Възможно било да се подобри осветеността му при премахване на изградения с покрив от ЛТ-ламарина и стени от дървени ПДЧ навес, но осветяването отново щяло да е непряко. Описаният навес не препятствал ползването на помещението, ползвано като кухня.

                   В изготвеното допълнително заключение от 13.11.2018 г., вещото лице сочи, че моментът на извършване на преустройство на двете изби на ищеца В.Н. в жилище, е неизвестен. За да се прецени законността на извършеното преустройство, следвало да е наличен инвестиционен проект, какъвто, след поискване за нуждите на експертизата, не бил предоставен на вещото лице от община .... От друга страна, в издаденото от община ...удостоверение, било потвърдено изпълнението на изискванията на закона.

     Съгласно приложеното по  нотариално дело № ...2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК  удостоверение изх. № 17/07.02.2012 г., изд. на основание чл. 202 от ЗУТ, от главния архитект на община ..., в УПИ II-615 кв. 39, представляващ ПИ с идентификатор 58222.495.514 по КК на гр. ... е изграден обект „Многофамилна жилищна сграда“ с идентификатор 58222.495.514.1, съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж от 1978г.. В удостоверението е посочено съкщо, че съгласно одобрената и съгласувана скица-проект, избените помещения в южна и източна част са преустроени и обособени като самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад. В писмо изх. № 11-00-275/18/1 от 15.11.2018 г. на община ...е описано, че в архива на общината се съхранявало гореописаното удостоверение, което било издадено на основание справка с одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. ....

         Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд касателно приетата неистинност/невярност/  на представеното удостоверение в частта досежно удостоверяването, че била налице одобрена и съгласувана скица порект, въз основа на която избените помещения в южната и източната част били преустроени и обособени като самостоятелно жилище. Съгласно заключението на СТЕ от 14.11.2018г., такъв проект не е наличен.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет на настоящия спор са  претенции с правно основание чл.109 от ЗС –  заявени от първия ищец Н.  Й.Н. за осъждане на ответника Х.Д.Х. да премахне поставената ограда в съсобствения поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ..., като пречеща на Н.Н. да упражнява правото си на собственост в пълен обем; да премахне   изграждането на стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в същия поземлен имот, тъй като му пречели да упражнява правото си на собственост-ограницавало естественото осветление на жилището му, както и за осъждане на Х.Х. да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара, както и заявени от втория ищец  В.Й.Н. -  за осъждане на ответника да премахне противозаконно изградените стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ..., като пречещи на В.Н. да упражнява правото си на собственост-ограничавали естественото осветление на жилището му , както и  да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара.

        По предявените от първия ищец срещу ответника претенции с правно основание чл.109 от ЗС:  Осъдителният /негаторен/ иск,  предоставя защита на правото на собственост, срещу всяко пряко и\или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота или вещта според предназначението й. За уважаване на негаторния иск е необходимо на първо място установяване на обстоятелството, че ищецът се явяват собственик на имота, по отношение на който, твърди неоснователно въздействие от страна на ответника.  Пасивно легитимиран по негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това неоснователно действие / решение № 215/26.05.2011 г. по гр.д.№ 874 от 2010 г., І г.о./.

         В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт № .../1993 г. на ШРС,   се установява, а и не се спори между страните, че  Н.Й.Н. се явява собственик на 1/10ид.ч. от процесното дворно място – ПИ с идентификатор 58222.495.514 по КП и КР на гр...., съответно ответникът Х.Д. Хритов също се явява един от съсобствениците на дворното място. Не е спорно, а и видно от заключението на СТЕ, в същото съществува вътрешна лека ограда от градинска мрежа/ означена с пунктир на приложение №1 към заключението на СТЕ -л.116 от делото/.
             Доколкото липсват доказателства, а и твърдения да е разпределяно ползването на дворното място между всички съсобственици по надлежние ред, и сочената ограда е вътрешна за имота, то съдът намира че същата препятства достъпа на ищеца до част от съсобственото дворно място и по този начин  се създават пречки за ищеца   да упражнява собствеността си в пълен обем. Без значение се явява обстоятеството дали същият има достъп през пътеката за общо ползване или не. Наличието на ограда би смутило упражняването на собствеността дори и ако на ответника е предоставена възможността да преминава през металната врата за пътеката за общо ползване или през имота на съседите, тъй като би ограничило възможността преминаването от оградената в неоградената част на имота да е напълно свободно, а не през вратата или съседи, каквито ограничения ищецът не е длъжен да търпи.   

           Предвид това и ответникът следва да бъде осъден да премахне вътрешната лека ограда от градинска мрежа, находяща се в  поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ...-в частта означена с пунктир  от т.А до т.В  и от т.С до т.D на приложение №1 към заключението на СТЕ -л.116 от първоинстанционното дело. Заявената претенция е с искане за премахване само на оградата, находяща се в ПИ с идентификатор 58222.495.514, не и в ПИ с идентификатор 58222.495.516/.

             Съдът не споделя становището на  Х.Д.  Х., че искът следвало да се отхвърли, тъй като той не бил изградил оградата. Както бе посочено по-горе, негаторният иск може да бъде насочен не само срещу извършителя на нарушението, но и всяко лице, което поддържа това действие. Видно от Приложение №1 към заключението по СТЕ, сочената ограда има за цел да огради мястотото пред склада за отоплителни материали на ответника, което се ползва от него/свид.В.Е.-„Тази ограда е на дворното място на Х.”./, поради което и съдът приема, че същият дори и да не е изградил оградата, поддържа това състояние в съсобствения имот. Съгласно показанията на свид.Д.Г./майка на ищците/, оградата била поставена от бащата на ответника след като през 2003г. построил второстепенната постройка-навес. Показанията на свидетелката не противоречат на показанията на свидетелите на отвената страна, които заявяват, че оградата е поставена преди много години, но не знаят кой точно я е поставил. 

           Не се доказа и тази ограда да е изградено в съответствие със сключения на  07.08.1978 г.  договор между съсобствениците, доколкото в сочения документ е отразено поставянето на ограда на 2 метра около постройката в съседство с Х.Д./южния имот/, а процесната ограда от градинска мрежа загражда част от дворното място точно пред второстепенната постройка, ползвано от ответника.

           По претенцията с правно основание чл.109 от ЗС, предявена от  Н.Й.Н. срещу В.Й.Н. за премахване на гаражните стени/гараж/: Не се спори между страните, а и се установи от заключението на СТЕ, че  върху  построената от наследодателя на ответниците Д.Х.Г.второстепенна постройка -склад, за която наследодателят на ищците  Н.Н. е дал съгласие и за която са налице строителни книжа, е изградена друга постройка-навес с покрив от ламарина и стени от дървени ПДЧ плоскости, ползвана за гараж.  Спор е налице досежно това, тази допълнителна постройка пречи ли на достъпа на естествена светлина до имота на първия ищец/твърдяното от него конкретно неудобство/.

            Съгласно константната съдебна практика,  целта на негаторния иск е да се отстранят пречките за пълноценно упражняване правата на собственика и той не може да е насочен срещу състояния, било то и създадени от незаконни строежи, които макар да са нетърпими от гледна точка на техническите и гредоустройствени изисквания, не смущават собствеността на трети лица/р-е №291/25.06.2010г. по гр.д.№629/2009г., Іг.о., т.3 от Тълкувателно решение №4/2015г./. Т.е., евентуалната незаконност на строеж следва да се съпостави с въведеното основание на иска от гледна точка на соченото от ищеца конкретно посегателство върху неговото вещно право.

            В настоящия случай такова доказване от страна на ищеца Н.Й.Н. не бе осъществено-не се ангажираха каквито и да е доказателства,  че изграждането на допълнителната постройка пречи на проникването на естествена светлина в жилището му. Напротив, от събраните по делото доказателства/описанието на имотите в приложените нотариални актове и договора за подялба от 10.07.1978г./, включително и заключението на СТЕ се установява, че жилището на ищеца се намира на първи жилищен етаж, който е изграден върху друго ниво, на което са разположени гаражи и гарсониери, които от своя страна са изградени върху нивото с избените помещения/на Приложение №3 към заключението на СТЕ-жилището над магазина, който е преустроен гараж в жилищната сградата/. Второстепенната постройка-склад е изградена с покрив на нивото на тротоара, като на това ниво се намират и избените помещения, съответно  процесната постройка се намира югоизточно спрямо жилището на ищеца на нивото на етажа, на който се намират гаражите в сградата. Съгласно заявеното от вещото лице в съдебно заседание жилището няма прозорци към навеса/т.нар. „гараж”, а на юг-към двора. При това положения същата не ограничава осветлението в жилището на първия ищец, което се намира на по-горното ниво и е с различно изложение. Предвид изложеното и доколкото не се установи  ответникът чрез поддържането на изградения навес „гараж”  да  създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот в сочения от последния смисъл, то искът се явява неоснователен  и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

         По претенцията на първия ищеца Н.Й.Н., ответникът да бъде осъден  да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м. на земята, на нивото на тротоара:

        Чрез негаторния иск се дава защита на собственика или носителя на ограниченото вещно право, срещу неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.

         В случая не се установи неоснователно действие или поведение на ответника рефлектиращо върху имота на ищеца, което да се предотврати с изграждането на сочената пътека. Напротив, видно от заключението на СТЕ и съгласно заявеното от вещото лице в съдебно заседание/л.134/, ако исканата пътека от ищеца на нивото на тротоара бъде изградена, то тя ще закрива изцяло прозорците на избените помещения.

           Както бе посочено по-горе, с декларация рег. № 1212/26.08.2003 г., ищецът  е декларирал, че е съгласен съседът му Д.Х.Г./праводателят на ответника/ да построи второстепенна постройка и обслужваща пътека с ширина 0,70 м за общо ползване. Такава пътека, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, съществува на място. Същата не е изградена върху покрива на второстепенната постройка, а върху земя. 

          Обстоятелството  препятства ли ответникът ползването на общата пътека от ищеца е въпрос ирелевантен за настоящия спор,  с оглед конкретно посочените обстоятелства и петитум на заявените  негаторни претенции.

          Предвид изложеното и съдът намира че и тази претенция се явява неоснователна и следва да бъдеотхвърлена.

          Касателно заявените  от втория ищец В.Й.Н. искове с правно основание чл.109 от ЗС – ответникът Х.Д.Х. да бъде осъден да премахне противозаконно изградените стени (гараж) върху второстепенна постройка за отоплителни материали в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ..., като пречещи на В.Н. да упражнява правото си на собственост-ограничавали естественото осветление на жилището му , както и  да направи в същия поземлен имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара.

         Както бе посочено по-горе за уважаване на иск с правно основание е необходимо на първо място ищецът да докаже, че е собственик на имот, върху който  ответникът е осъществил твърдяното неоснователно въздействие.

         В случая ищецът твърди, че е собственик на жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. ..., находящо се в сграда 1 в ПИ с идентификатор 58222.495.514 в гр. ..., ул. „...“ № 1А, ет. -1 с площ 55 кв.м, състоящо се от кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад с площ 25 кв.м, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, който обект бил описан в нотариален акт №.../1993г. като източна и южна изба, поради което и изградената върху второстепенната постройка-склад, друга постройка –навес/гараж/, спирала проникването на всякаква  светлина до жилището му.

       Видно от представената с исковата молба схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.1.-жилище с площ от 55кв.м./л.12/,  съответно приложение №1 към заключението на СТЕ от 28.09.2018г., обемът и местоположението  на жилището  на ищеца  В.Й.Н. изключват възможността сочената постройка да пречи на достъпа на светлина до него, тъй като жилището няма стена с прозорци, ориентирана към пътеката за общо полване, съответно до находящата се през пътеката постройка-навес/гараж/. Ориентирана към пътеката е стена с два прозореца на избено помещение, за което се установи, че се ползва от родителите на ищеца като кухня, но не са ангажирани надлежни доказателства това помещение да е част от имота на втория ответник - жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1 по кадастралната карта и регистри на гр. ....

    Видно от отразеното в нотариален акт № ...2012 г. на нотариус рег. № 592, същият е придобил собствеността върху  жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1 с площ 55 кв.м и изба-склад с площ 25 кв.м., които отговарят на границите на „апартамент на В.Н.”, очертани от вещото лице в Приложение 1 на СТЕ от 28.09.2018г.. Съгласно допълнителното заключение от 14.11.2018г., площта от 55кв.м. на самостоятения обект с идентификатор 58222.495.514.1.1, описана и в сочения нотариален акт, включва преустроените „южна изба с килер” и част от коридора. Или жилището е обособено само от южното избено помещение и склад към него на Н.Н.  и находящия се до него коридор -Приложение №1/където с римска цифра І са обозначени избените помещения на собственика на първия жилищен етаж, а с ІІ – тези на собственика на ІІ жилищен етаж/. Съгласно заявеното в съдебно заседание от вещото лице/л.174/,  преустроеното жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1.  в КК е нанесено с кухня и тоалетна, но те са определени в обхвата на южната изба и складовото помещение до нея. А ползваното от ответника/чрез родителите му/ помещение в североизточния край като кухня-бивша изба /чиито прозорци са ориентирани към общата пътека и гаража/ не е включено в контура на самостоятелния апартамент.

        Дори да се приеме, че вторият ответник е придобил   това североизточно помещение/източна изба на Приложение №1/ като принадлежност към апартамента му/която теза не се споредя от настоящата инстанция, доколкото изрично в нотариалния  е посочено, че се прехвърля правото на собственост само върху апартамента, складово помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, т.е.  за апартамента има предвидено складово помещение, което изрично е упоменато/, т.е. дори да се приеме, че то  принадлежи правно и функционално към апартамента на ищеца В.Н., то  не е налице твърдяното нарушение на правото му на собственост. Съответното помещение е избено такова, като няма доказателства за промяна на предназначението му в кухненско по съответния ред. Това, че ответникът В.Н. чрез родителите си, е решил да го ползва като кухня , не променя предназначението му-на част от жилище. Същото не е жилищно помещение, а помещение със спомагателно и обслужващо предназначение и е изградено така,  че да се осветява от разсеяна светлина. Прозорците му не отговарят на изискванията на жилищно помещение. Те не са правени с предназначение да осветяват помещението, а основно за вентилация. 

          Предвид това и не може да се приеме, че изградената постройка-навес/гараж/, нарушава нормалната осветеност на помещението, след като за същото няма такова изискване. За уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че същото създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

         Освен това видно от приложенията към заключението на СТЕ от 28.09.2018г. и заявеното от вещото лице в съдебно заседание,  сочените прозорци са разположени под нивото и на тавана на складовото помещение, за строежа на което е налице съгласие от праводателя на ищеца, поради което по принцип достъпа на пряка светлина е ограничен. Предвид това и дори да се приеме, че ищецът В.Й.Н. се явява собственик на това избено помещение и предназначението на същото надлежно е променено на жилищно-кухненско такова, то не се установява неоснователно въздействие от страна на ответника, създаващо за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените. Соченото помещение по принцип е строено за избено, предназначението на двата броя прозорци  към помещението, е основно за вентилация, като през тях прониква „разсеяна светлина“ и описаната  второстепенна постройка не нарушава нормалната му осветеност. Тъй като е със спомагателно и обслужващо предназначение,  съобразно нормативните изисквания, е допустимо да се осветява непряко, както е в момента.

Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         Само за прецизност, във връзка със заявеното от ответната страна възражение за нищожност на сделката-дарение по нотариален акт № ...2012 г. на нотариус рег. № 592, следва да се отбележи,  липса на инвестиционен проект не е достатъчно основание за определяне на сделката като нищожна, тъй като определящо за валидността й е не формалното наличие или липса на определени актове на различни органи по ЗУТ, а обективното съответствиес изискванията на благоустройствения закон. Според заключението на вещото лице оп СТЕ от 14.11.2018г., съгласно действащата нормативна уредба, самостоятеният обект-жилище, отговаря на изискванията за жилище.

          Що се касае до  предявената от  В.Й.Н. претенция  ответникът Х.Д.Х. да бъде осъден да  направи в дворното място имот пътека за общо ползване и обслужване, с размери 0,70 м, на земята, на нивото на тротоара, то за нея важи казаното по-горе по отношение на заявената от първия ищец негаторна претенция със същия петитум. Не се установи неоснователно действие или поведение на ответника рефлектиращо върху имота на втория ищец, което да се предотврати с изграждането на сочената пътека. Претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

        Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен предявения от  Н.Й.Н. против Х.Д.Х. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за осъждане на Х.Х. да прекрати като неоснователно – поставяне на ограда в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ...и да премахне същата ограда, като пречеща на Н.Н. да упражнява правото си на собственост,    като вместо това бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да премахне сочената ограда. В останалата част като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.

         Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски. С оглед изхода на спора, ищците дължат на ответника такива за първа инстанция само в размер на 811.20лв./по 405.60лв. от всеки от ищците/, съответно последният следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на ищеца Н.Й.Н. в размер на 160.56лв. за първоинстанционното производство.

        На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия деловодни разноски пред въззивната инстанция в раземр на 400лв., а последният да заплати на първия жалбоподател такива в размер на 134.60лв.

  

        Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

 

                                             Р    Е    Ш    И    : 

 

           ОТМЕНЯВА решение №4 от 09.01.2019г. по гр.д.№397/2017г на ВПРС само в частта, с която  е отхвърлен предявения от Н.Й.Н.  с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Св.Д. при ШАК, против Х.Д.Х. ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Г. при ШАК, иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за осъждане на Х.  Д.Х. да прекрати като неоснователно – поставяне на ограда в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ...и да премахне същата ограда, като пречеща на Н.Н. да упражнява правото си на собственост, и  Н.Й.Н. и В.Й.Н. са осъдени да заплатят на  Х.Д.Х. разноски в частта над 811.20лв. до 1014лв., като вместо това в тази част постановява:

          ОСЪЖДА  Х.Д.Х., по предявения от Н.Й.Н. иск с правно основание  чл.109 от ЗС, да премахне съществуващата в  поземлен имот с идентификатор 58222.495.514 по кадастралната карта на гр. ...,   лека ограда от градинска мрежа, в частта означена с пунктир  от т.А до т.В  и от т.С до т.D на скица-приложение №1 към заключението на СТЕ/л.116 от гр.д.№397/2017г. на ВПРС/, която скица е неразделна част от  настоящото решение.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалат му, обжалвана част.

         ОСЪЖДА  Х.Д.Х. да заплати на Н.Й.Н. разноски пред въззивната инстанция в размер на 134.60лв., както и да му заплати такива за първоинстанционното производство р размер на 160.56лв..

          ОСЪЖДА Н.Й.Н. и В.Й.Н. да заплатят на  Х.Д.Х. деловодни разноски пред въззивната инстанциа в размер на 400лв..

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                            2.