М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 176/2019 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд -
Девня обвинителен акт по обвинението срещу Г.А.Ф., ЕГН: ********** за това, че:
От 19.05.2011 г. до
09.06.2011 г. в гр.Варна, ***, Великобритания с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и поддържала у А. Л. М. /британски гражданин/ заблуждение -
че ще закупи от негово име и с негови средства недвижим имот в гр. Варна,
РБългария и с това му причинила имотна вреда в размер на 39 500 британски лири
в левова равностойност 86 755, 58 лева, като причинената вреда е в големи
размери - престъпление по чл. 210 ал.1
т.5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимата,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на глава двадесет и седма в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му тя
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума подсъдимата изразява съжаление за извършеното. Заявява, че
се чувства виновна и моли за снизхождение.
Участващия в делото
прокурор поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимата, като счита същото
за безспорно доказано въз основа на нейните самопризнания и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство. Моли, при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства и липса на отегчаващи такива съдът да наложи на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването
му да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подсъдимата, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по
обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. Счита, че са налице основания за приложението на
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2009 година, подс.
Г.Ф. заминала за Великобритания, където започнала работа като танцьорка в нощен
клуб в гр. Б***. В този клуб през 2010 г. тя се запознала с британският
гражданин А. Л.М., като между двамата се установила приятелска и интимна
връзка. Свид. М. през този период живеел в гр. Лондон, но когато ходел по
работа в гр. Б.се срещал с подсъдимата. В началото на 2011 г. свид. М. посетил
РБългария за три дни, като тогава се срещнал с подсъдимата и нейните роднини.
По време на престоят му тя го развеждала на различни места в гр. Варна и к.к. „***
като му показала и няколко жилища, за които му предложила той да закупи едно от
тях, което да бъде ползвано и от двамата. Свид. М. нямал намерение да закупува
жилище и отпътувал за гр. Л., като подс. Ф. останала в РБългария. През цялото
време двамата поддържали връзка по телефон, като подсъдимата започнала да става
активна в предложението си свид. М. за закупи имот в РБългария, където да се
срещат. Свид. М. все още не бил взел решение за закупуване на жилище, тъй като
връзката му с подсъдимата не била с перспективата двамата да живеят заедно. Два
- три месеца по - късно, след като вече бил убеден от подс. Ф. да закупи имота
на негово име, той отново пристигнал в РБългария, за да види жилището. Същото
представлявало апартамент с площ от 57, 08 кв.м., находящо се в местността ***,
гр. Варна. Подс. Ф. му обяснила, че ще започне да урежда сделката, но той
трябва да събере сумата от 45 000 евро и да й я изпрати, за да може тя да движи
нещата в РБългария. Първата сума от 2000 паунда, свид. М. превел на 19.05.2011 г.
по банкова сметка *** № 01099508 с банков код 110068 в клон на британската
банка „***“. След превода, свид. М. позвънил на подс. Ф. и тя потвърдила, че е
получила парите. Така до 09.06.2011 г. свид. М. осъществил още пет парични превода
по същата банкова сметка, *** - на 07.06.2011 г. извършил два превода на сумите
от 11 000 британски лири и 9 000 британски лири, а на 09.06.2011г. извършил три
парични превода на сумите от 6 000 британски лири, 5 000 британски лири и 6 500
британски лири. Всички суми свид. М. превеждал в брой в различни клонове на
посочената банка от градовете ***. Така общата сума, която свид. М. превел на подсъдимата
възлизала на 39 500 британски лири. След получаване на цялата сума подс. Ф.
отново разговаряла със свид. М., като му казала, че всичко е наред, че е
задействала продажбата на апартамента, уверила го, че документа за собственост
ще бъде на негово име. В същност намеренията на подсъдимата били, същата да
закупи апартамента на нейно име, след това да го продаде, с цел да спечели още
пари, а на свид. М. да предостави документ, който да го заблуди, че всичко
около продажбата е според уговорката им.
На 10.06.2011 г. в
гр. Варна била изповядана сделката, при която подс. Ф. придобила собствеността върху апартамента в
м-ст Света Никола, който закупила от свид. Ч.М.С. и за което бил съставен
нотариален акт № 91, том 1, рег.№ 1495, дело № 85/2011 г. от нотариус К. .
нотариус № 382. След сделката подс. Ф. изпратила по ел. поща на свид. М., копие
от нотариалния акт и скицата на имота, както и декларация от подс. Ф., от
съдържанието на която ставало видно, че свид. М. е само ползвател на закупения
имот. Тогава той провел разговор с подсъдимата, но същата му отговорила, че
може би е станала грешка и тя ще оправи нещата. Последвало ново кратко
посещение на свид. М. в РБългария, при което подс. Ф. ***, където неустановено по делото лице
уверило свид. М., че всичко около имота е наред, тъй като бил съставен нов
документ, който удостоверявал, че той е собственик на имота. Тези документи
обаче били фиктивни и не променяли съдържанието на нотариалния акт и били
съставени, за да продължат заблуждението у свид. М., че наистина лично той е
собственик на недвижимия имот. След това той отпътувал от РБългария и все по -
рядко започнал да вижда подс. Ф., докато тя спряла да отговаря на обажданията
му и той не успял да я открие. Тогава свид. М. отново се усъмнил, че може нещо
да не е наред с имота, свързал се с адвокатската кантора в гр. Варна, която
била използвана от подсъдимата при изповядване на сделката и тогава разбрал, че
имота не само, че не е бил негова собственост, но и че вече е продаден от
страна на обвиняемата на трето лице - на 10.07.2012 г.
На 28.05.2014 г.
свид. М. се тъжил в полицията в гр. Варна, че е измамен от подсъдимата.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимата и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно – заверени копия от нотариални
актове, извлечения от банкови сметки, свидетелски показания. Налице е както
фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от
подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
водеща недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимата по
начина, описан в обвинителния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Г.А.Ф. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 210 ал. 1 т. 5 вр.
чл. 209 ал. 1 от НК, като за времето от 19.05.2011 г. до
09.06.2011 г. в гр. Варна, Р България, гр. ***с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала у А. Л.М. /британски гражданин/ заблуждение, че
ще закупи от негово име и с негови средства недвижим имот в гр. Варна, Р
България и с това му причинила имотна вреда в размер на 39 500 британски лири в
левова равностойност 86 755, 58 лева, като причинената вреда е в големи размери,
поради което
и я призна за виновна.
Квалификацията на деянието
по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК се обуславя от факта, че сумата на причинената на
пострадалия щета е в големи размери – надхвърля 70 пъти установената в страната
МРЗ към датата на довършване на деянието.
Деянието е осъществено от
подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, при което тя е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко
ги е целяла.
При определяне размера
на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от
подсъдимата деяние, която определи като висока, предвид механизмът на неговото
извършване, стойността на причинената щета, която не е възстановена до момента.
От друга страна, като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете чистото й
съдебно минало и добрите й характеристични данни, проявеното съжаление и
критично отношение към извършеното, изминалия дълъг период от време от момента
на извършване на деянието до настоящия момент. Приемайки превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства и при липсата на отегчаващи такива,
съдът определи визираното в разпоредбата на чл. 210
ал. 1 т. 5 от НК наказание „лишаване от свобода” в размер между минималния
и средния в посока към минималния, а именно една година лишаване от свобода.
На основание
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 а ал. 1 от НК съдът
намали с 1/3 така определеното наказание, като наложи на подсъдимата наказание
в размер на осем месеца лишаване от свобода.
Предвид наличието на
основания за приложението на чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи неговото
изтърпяване с изпитателен срок три години, приемайки, че за превъзпитаването на
подсъдимата и постигане целите на наказанието не е необходимо изолирането й от
обществото. Въпреки високата степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимата деяние данните за нейната личност не
очертават формирани престъпни. Не само чистото съдебно минало към момента на
извършване на деянията, но и социалния статус на подсъдимото лице, липсата на
лоши характеристични данни, неговата трудова ангажираност обосновават
приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл.
66 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение
на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция.
Съдът
намира, че така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и
целите предвидени в чл.36 от НК да поправи
и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189
ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимата и направените при досъдебното
производство разноски, както и държавната такса върху стойността на уважения
граждански иск.
Произнесе се по
мярката за неотклонение на подсъдимата, като на основание чл. 309 ал. 4 от НПК
й наложи най – леката такава – „Подписка“.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: