№ 15405
гр. София, 23.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110106018 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ************ срещу Н. И. Н. и И. Н. Н. с искане да се
признае за установено, че дължат при условията на разделност при равни квоти по 1/2
следните суми: 4243,66 лева, представляваща цена на предоставени ВиК услуги и потребена
вода за имот на адрес: ***********, клиентски №********** за периода 27.02.2012г.-
05.07.2022г., ведно със законна лихва за периода от 27.10.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 21.09.2020г. до 11.08.2022г. в размер на 652,27 лева, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 58325/2022г. по
описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги, регламентирано от „Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор ************.
Поддържа, че ответниците следва да заплащат дължимите суми за ползвани от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Сочи, че ответниците са закупили
имота на 24.06.2005г., а на 30.04.2015г. е учредена договорна ипотека с ипотекарен
длъжник- И. Н. Н.. Твърди, че след закупуване на имота ответниците не са изпълнили
задължението си да уведомят ВиК оператора, че е налице промяна в собствеността, поради
което задълженията са фактурирани на тяхно име едва след постъпило в дружеството
заявление с вх. № ЗП- 12372 от 13.08.2020г., подадено от предходния собственик съгласно
сдЕ.та от 24.06.2005г. Дружеството претендирало сумите разделно при равни квоти, поради
това, че ответниците са съсобственици на имота, в който са предоставяни услугите.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от Н. И. Н. и
И. Н. Н. с идентично съдържание, с които се оспорват предявените искове. Оспорват
наличието на облигационно правоотношение между страните. Твърдят, че за процесния
имот е създаден кл. № ********, поради което настоящите искове, предявени за вземане за
кл. № ********** са безпредметни. Считат, че всички разпоредби от ОУ на ВиК
1
дружеството, които противоречат на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, са нищожни. Твърдят, че ответниците, в качеството им на
съсобственици, могат да се считат за потребители на ВиК услуги към ищцовото дружество
от 13.08.2020г., когато е сменен титуляра на партидата. Поддържат, че ответниците имат
качеството на „нов потребител“ на ВиК услуги и като такива следва да приемат ОУ като
сключат писмен договор с ВиК дружеството и от момента на сключването му имат
качеството потребител. Правят възражение за неоснователност на предявения иск относно
неговия размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват предявените
искове за лихви. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже валидно възникнало договорно
отношение с ответниците за предоставяне на ВиК услуги за процесния период,
осъществявано при ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за предоставяне
на ВиК услуги за периода на посочената стойност, както и изпадането на ответниците в
забава, съответно размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира
следното:
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай с определението от 11.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 18.09.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че Н. И. Н. и И. Н. Н. са съсобственици при равни квоти по1/2 на
следния недвижим имот- ап. 19, находящ се в гр. **********, считано от 24.06.2005г. От
приетата ССчЕ се установява, че на 21.08.2020г. са закрити услуги с кл. № ******** поради
2
смяна на собствеността върху имота и е създаден нов кл. № ********** с начална дата
27.02.2012г. Извършената промяна е вследствие на постъпило заявление за откриване на
индивидуална партида от 13.08.2020г.
Доколкото по делото е безспорно между страните, че ответниците са съсобственици
на процесния имот при равни квоти, считано от 24.06.2005г. /преди процесния период/
именно те имат качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“
от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., респ. са
материално легитимирани да отговарят за задълженията към ищеца. Касателно
възраженията на ответниците, че настоящите искове са предявените за кл. № **********,
съдът намира, че предмет на предявените искове са доставени ВиК услуги в процесния имот
и период, като счетоводното отразяване при ищеца на клиентските номера е ирелевантно за
възникване на облигационно правоотношение между страните, респ. за основателността на
предявените искове.
На следващо място, съгласно чл. 61, ал. 1 от ОУ на ищеца при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за
справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на правото на ползване на имота, както и спазването на останалите
изисквания по настоящите Общи условия, включително и за наличието на наемно
правоотношение и съгласие на собственика, дадено по реда на чл.2, ал.3 в случаите на
промяна в наемното правоотношение на водоснабден имот. В конкретния случай именно
неизпълнението в срок на цитираното задължение от страна на ответниците и на предишния
собственик на процесния имот, е довело до необходимост да се промени клиентския номер
през 2020г. вследствие на подаденото заявление за промяна на титуляр на партида.
Правоотношението между страните е възникнало с придобиването на собствеността
върху имота от страна на ответниците, а не при подаване на заявлението през 2020г., поради
което ответниците нямат качеството на нов потребител по смисъла на чл. 8, ал. 5 от Наредба
№ 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. На следващо място, разпоредбата на чл. 9а
от Наредбата съгласно която промяната на носителя на правото на собственост, на строеж
или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на
промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите
условия, е приета с ДВ, бр. 63 от 2012г., т.е. след прехвърлянето на процесния имот. Още
повече, че както беше посочено по-горе в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ е дадена легална
дефиниция на понятието потребител на ВиК услуги, като това е именно собственикът или
ползвател на процесния имот, като законът не свързва придобиването на качеството
потребител с подаване на заявление за откриване на партида.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните през
целия процесния период.
Относно доставката на ВиК услуги в процесния имот съдът намира следното:
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена се установява, че в периода от 27.02.2012г. до 24.01.2015г. вкл.
количеството на консумирана вода в имота е определяно по показанията на 2 броя водомери
със следните фабрични номера- № 043264 и № 044083; в периода от 26.01.2015г. до
02.05.2016г. вкл. количеството на доставена вода в имота е определяно по показанията на 2
броя водомери с фабрични номера № 30234267 и № 044083; в периода от 03.05.2016г. до
12.10.2020г. вкл. количеството на консумирана вода е определяно на „база“ за 2-ма живущи;
в периода от 13.10.2020г. до 07.06.2022г. вкл. количеството на потребена вода в имота е
3
определяно на „база“ за 1 живущ; в периода от 08.06.2022г. до 05.07.2022г. вкл.
количеството на доставена вода в имота е определяно по показанията на 2 броя водомери с
фаб. № 20540817 и № 21534732. Експертът е посочил, че имотът е водоснабден и до него са
доставяни ВиК услуги. От заключението се установява, че общото количество на доставена
вода през исковия период е 1861 куб.м., от които 1875,27 куб.м. в имота и 14,27 куб.м. общи
нужди, като стойността на предоставените ВиК услуги е определена в съответствие с
доставените количества питейна вода.
От Талон за пломбиране на водомери № ********** от 08.06.2022г. се установява, че
в имота са монтирани и пломбирани нови водомери, както следва: за студена вода №
21534732, пломба № 4300846, показание 0 куб.м.; за топла вода № 20540817, пломба №
4258322, показание 0 куб. м.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4/2004г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в
него неизгодни за него обстоятелства - дата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата наредба, по изключение,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и
пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата.
Следва да бъде посочено, че в случаите, в които потребителят на В и К услуги не е
изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, в Наредбата
е определен ред за констатиране, респективно доказване на това неизпълнение – съгласно
чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора.
От гореизложената нормативна уредба на отчитането на доставените В и К услуги
следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от разстояние, доставянето на
определени количества услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет
на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните
показания. В случаите на самоотчет, следва да бъдат представени резултатите от
самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп, следва да
бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, предвиден в чл. 35, ал. 5 от
Наредбата.
В настоящия случай вещото лице по СТЕ е извършил проверка на хартиените
4
карнети, както и на електронния регистър на отчетите, като видно от представената справка
за ВиК услуги за периода от 27.02.2012г. до 13.05.2016г. е бил извършван отчет в процесния
имот с проверител или с предоставени данни за самоотчет, като съдът изчисли стойността на
предоставените ВиК услуги за този период, използвайки Приложение № 1 към ССчЕ на
сумата от 870 лева.
За периода 13.05.2016г. до 12.07.2022г., когато отново е извършен отчет, са
начислявани суми „на база“, като по делото не са ангажирани от страна на ищеца
доказателства, че са спазени изискванията на чл. 35, ал. 5 от Наредбата, а именно не са
представени протоколи за неосигурен достъп. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице следва да отбележи в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. В
конкретния случай за периода от 03.05.2016г. до 07.06.2022г. в процесния имот
количеството на потребена вода е определяно на „база“ като от страна на ищцовото
дружество не са ангажирани доказателства за спазване на законовите изисквания за
установяване на предпоставките за служебно начисляване на цена на доставени ВиК услуги.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото е установено, че за периода от
27.02.2012г. до 02.05.2016г. в процесния имот са били доставяни ВиК услуги на стойност
870 лева, а за периода от 08.06.2022г. до 05.07.2022г. са били доставяни ВиК услуги на
стойност 26,41 лева /установени от Приложение № 1 към ССчЕ/. Т.е. общо на стойност
896,41 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 4243,66 лева
предявените искове са недоказани.
Задължението на ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат
заплащането на обезщетение в размер на мораторната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. Тъй
като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва в 30 –дневен срок от датата на
фактуриране, предвид чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищеца, размерът на дължимата
лихва възлиза на 137,78 лева.
Относно своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира следното:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на
водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на *********,
одобрени от КЕВР с решение № 0У-2 от 13.07.2016г., потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
5
фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава
ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното заплащане.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.10.2022г./ е погасено по давност
вземането за цена на доставени ВиК услуги по месечни фактури за периода от 27.02.2012г.
до 13.05.2016г. в размер на 870 лева. На основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и
лихвите върху тази сума.
Вземането за периода 08.06.2022г. до 05.07.2022г. не е погасено по давност, поради
което предявените искове са основателни само за този период и за сумата от 26,41 лева. За
този период е издадена фактура № ********* от 12.07.2022г., за заплащането на която сума
ответниците са изпаднали в забава на 13.08.2022г. С оглед периодът на претенцията за
мораторна лихва, а именно 21.09.2020г. до 11.08.2022г., т.е. преди ответниците да изпаднат в
забава, предявените искове за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 97,92
лева и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, като с оглед
уважената част от исковете има право на разноски в размер от 0,80 лева. В исковото
производство е сторил разноски за държавна такса в размер на 121,83 лева, 0,90 лева такса
за преписи, 500 лева за депозити за вещи лица и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, тоест общо 722,73 лева, като с оглед уважената част
от исковете има право на разноски в размер от 3,90 лева.
Ответниците претендират адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева всеки,
като са представени доказателства за сторените разноски. Ищецът е релевирал с исковата
молба и с молба от 18.09.2023г. възражение за прекомерност на претендираното от
ответниците възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед минималния
размер, предвиден в чл.7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. С оглед отхвърлената част от исковете на всеки
от ответниците следва да се присъди възнаграждение в размер на 497,30 лева.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ************, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: **********, ет. 2 и 3, че Н. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***********, и И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***********, дължат при
условията на разделност при квоти по 1/2 всеки сумата от 26,41 лева, представляваща
цена на доставени ВиК услуги на адрес: ***********, клиентски №********** за периода от
08.06.2022г. до 05.07.2022г., ведно със законна лихва за периода от 27.10.2022г. до
изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 58325/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
4243,66 лева и за периода от 27.02.2012г. до 07.06.2022г., както и исковете за мораторна
лихва в размер на 652,27 лева за периода от 21.09.2020г. до 11.08.2022г.
ОСЪЖДА Н. И. Н. и И. Н. Н. да заплатят на ************ на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 3,90 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
уважената част от исковете, както и сумата от 0,80 лева, представляваща разноски в
заповедното производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ************ да заплати на Н. И. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 497,30 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ************ да заплати на И. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 497,30 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7