Р E Ш Е Н И Е
№ 2348/25.05.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ
състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 555/2018 г.
Производството е
образувано по предявен от Ш.А.И., ЕГН **********, адрес: ***05 срещу „М.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане
за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 730 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
посочения размер, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело № * по описа за * г. на ЧСИ Н. М. с район на действие
Софийски градски съд, за процесуално представителство, защита и съдействие, в
резултат на неправомерното искане за конституирането
като длъжник по горепосоченото дело и насочване на изпълнението срещу нея.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Въз основа на депозирано, на * г., заявление от „Б. Д.“ ЕАД по реда на чл.
417 ГПК е образувано ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд, град Варна, което
състав на съда уважава и издава заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника С. Е. И. в полза на заявителя. С договор за цесия от * г. всички
вземания по издадения изпълнителен лист са прехвърление от страна на „Б. Д.“
ЕАД на ответника. Цесионерът „М.“ АД въз основа на издадения изпълнителен лист
подава молба и образува изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Н. М. На * г. на
ищцата й е връчена покана за доброволно изпълнение по горепосоченото
изпълнително дело, с която тя узнава, че е конституирана като длъжник по
гореописаното дело. Твърди, че за защита на своите права и интереси е била
принудена да ангажира услугите на адвокат, на когото е заплатила сумата от 730
лева за процесуално представителство и защита по изпълнителното производство. С
постановление от 05.01.2016 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 429,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 52 ЗН производството по изпълнителното дело е
прекратено по отношение на ищцата. Твърди, че заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 730 лева, представлява претърпяна от нея имуществена
вреда, която е възникнала в резултат на действия на служители при и по повод
изпълнение на работа, която им е възложена от ответника. Счита, че ответното
дружество е следвало да призове към наследяване ищцата преди да бъде искано същата да бъде конституирана като длъжник в изпълнителното производство и
срещу нея да бъдат предприети изпълнителни действия. Налице била и причинна
връзка между образуваното изпълнително дело и претърпените имуществени вреди,
които нямало да настъпят ако не е била конституирана като длъжник по
изпълнителното дело. Ищцата нямало да заплати адвокатски хонорар и респективно
нямало да претърпи вреди, ако ответникът чрез негови служители не бил предприел
действия по конституирането ѝ като длъжник и насочване на изпълнението
срещу нея. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че предявеният
иск е допустим, но претенцията е неоснователна и недоказана. Не е посочено
конкретно лице, на което „М.“ АД да е възложило извършването на някаква работа,
при или по повод изпълнението на която да са възникнали вреди за ищеца. Счита,
че не е налице противоправност като обективен признак от състава на деликтната
отговорност. Заявява, че при спазване на законовите изисквания „М.“ АД е
поискало образуване на изпълнително дело и в последствие правомерно е поискало
конституирането на наследниците на починалия длъжник. Към момента на
конституирането на наследниците на починалия длъжник нито взискателят, нито
съдебният изпълнител е разполагал с информация, че има извършени откази от
наследство. Нещо повече към датата на конституиране на наследниците * г. не е
бил извършен отказът от наследство на ищеца, тъй като същият е вписан едва на *
г. Посочва, че е налице недобросъвестност от страна на ищцата, тъй като същата
не е предприела своевременно действия по приемане или отказ от наследство на
наследодателя Себайдин Ешреф И., а се е отказала едва когато е била
конституирана като длъжник по изпълнителното дело. Счита, че задължение на
наследниците е да установят, че са се отказали от наследството или са го приели
по опис. Освен това по образуваното изпълнително дело не са предприемани
изпълнителни действия спрямо конституираните наследници като и своевременно е
прекратено производството и спрямо тях, поради което не е налице
противоправност като признак от състава на деликтната отговорност.
Неоснователно е твърдението, че взискателят „М.“ АД е трябвало да призове към
наследяване Ш.А.И. преди да иска същата да бъде конституирана като длъжник в
изпълнителното производство, тъй като не е налице такова законово задължение.
Посочва, че разпоредбата на чл. 429, ал.2, изр.2 ГПК вменява задължение за
съдебния изпълнител, а не за взискателя, поради което не е налице противоправно
деяние, извършено от ответника. Счита, че не е налице причинно – следствена
връзка между деянието и настъпилата имуществена вреда. Посочва още, че не е
представено доказателство за заплащането на адвокатски хонорар в размер на 730
лева. Изразява становище за намаляване на претендирания адвокатски хонорар. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на
исковата претенция.
С оглед събраните по делото
доказателства и при съобразяване на изложеното от страните и относимите правни норми, съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Отговорността на ответника по предявения главен иск с правно основание чл.
49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните
действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложила
извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
противоправното деяние и вредата, и вина. Съгласно ал.2 от чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Всяко действие или
бездействие, с което се нарушава публичноправната забрана да не се вреди
другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само
при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди
другиму.
Да се уважи предявената искова претенция в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже, че ответното дружество е поискало конституирането на
ищцата като длъжник по образуваното изпълнително дело преди същата да бъде
призована към наследяване по реда на чл. 51 ЗН; че посоченото действие е
неправомерно; че е претърпяла имуществена вреда в претендирания размер;
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното действие и вредоносния
резултат; че вредите са причинени в резултат от възлагането на работа от
ответника при или по повод изпълнението на която са настъпили вредите.
Безспорни между страните
са следните обстоятелства, че е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по образуваното ч. гр. д. № * г. по описа на
Районен съд, град В. в полза на заявителя „Б. Д.“ ЕАД срещу длъжника С. Е. И.;
че вземанията по издадения изпълнителен лист са прехвърлени от заявителя „Б. Д.“ ЕАД на ответника с
договор за цесия от * г.; че от страна на ответника е образувано изпълнителното
дело № * по описа за * г. на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски
съд, по което взискател е ответникът „М.“ АД, а длъжник – С. Е.И.; че в
следствие на подадена от „М.“ АД молба, съдебният изпълнител е конституирал
като длъжници по изпълнителното дело наследниците на починалия длъжник, сред
които е ищцата; че в резултат на представеното удостоверение за отказ от
наследство от страна на ищцата, изпълнителното производство по отношение на нея
е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от * г.
Видно, от представеното по настоящото производство, изпълнително дело № * г. по описа на ЧСИ Н.М., е, че с разпореждане от * г. е образувано изпълнително
производство срещу длъжника С. Е. И.. С
разпореждане от * г. след запознаване с извършената служебна справка от НБД, съдебният
изпълнител е оставил изпълнителното производство без движение, поради това че е
констатирал факта на настъпилата смърт на длъжника. С молба от * г. взискателят и настоящ
ответник е поискал да се изиска удостоверение за наследници на С.Е.И. и да се конституират последните
като длъжници.
На 13.10.2015 г. при съдебния изпълнител е постъпило удостоверение за
наследници на С. Е. И., от което се установява, че
същият е починал на 20.03.2013 г. и негови наследници са Ш.А.И.; А. С. Е. и Н. С. Е. С постановление от 26.10.2015
г. на основание чл. 429, ал.2 ГПК като длъжници в изпълнителнителното
производство са конституирани наследницине на С. Е.И. и е разпоредено да им се
изпратят покани за доброволно изпълнение. Поканата до Ш.А.И. е получена на
06.11.2015 г. видно от съдържащата се в кориците на делото обратна разписка.
С молба, входирана, при съдебния изпълнител, на 23.12.2015 г., Ш.А.И. е
представила удостоверение, от което се установява, че същата се е отказала от
наследството на починалия си съпруг. Отказът е вписан в особената книга при
Районен съд, град В. на
07.12.2015 г. Към молбата е представен договор за правна защита и консултантско
съдействие от 22.12.2015 г., от който се установява, че ищцата е заплатила
сумата от 730 лева за завеждане и водене на изпълнителното производство като
същото е заплатено в деня на подписване на горепосочения договор и има ролята
на разписка между страните. С постановление от 05.01.2016 г. е прекратено на
основание чл. 429, ал.2 ГПК във връзка с чл. 52 ЗН изпълнителното дело по отношение
на конституираната като длъжник Ш.А.И.. Актът на съдебния изпълнител е връчен
на ищцата на 19.01.2016 г., видно от обратната разписка.
Спорен в настоящото производство е въпросът дали направеното искане, от
страна на служители на взискателя, за конституирането на ищцата като длъжник по
изпълнителното производство, образувано при ЧСИ Н. М., представлява противоправно
действие, тъй като първо взискателят е следвало да поиска Ш.И. да бъде
призована към наследяване по реда на чл. 51 ЗН преди да бъде конституирана като
длъжник в изпълнителното производство и съответно да бъдат предприемани
изпълнителни действия срещу нея.
Безспорно се установява, че от страна на ответника е поискано
конституирането на наследниците на починалия длъжник, срещу когото е образувано
изпълнителното производство. Направеното искане представлява извършено действие
от страна на служители на ответника, което обаче по своята същност не е
противоправно. Искането да се конституират наследниците на починалия длъжник не
може да се определи като противоречащо на законовите изисквания и повели, а
напротив това е легално средство да се защитят кредиторовите интереси. В
действащото законодателство не е предвидено императивно задължение за всеки
взискател по изпълнително дело преди да поиска конституиране като длъжник на
дадено лице да поиска определяне на срок за приемане или отказ от наследство по
реда на чл. 51 ЗН, още повече че в случая от смъртта на длъжника до искането за
конституирането на наследниците му са минали близо две години.
Следва да се отбележи, че фактът дали искането за конституиране на
наследниците на починалия е длъжник е основателно или не, е в прерогативите на
съдебния изпълнител и същият чрез съблюдаване на закона е този, който преценява
дали то е основателно или не.
С оглед гореизложеното следва изводът, че не е налице противоправно
действие извършено от взискателя, изразяващо се в искането му за конституиране
като длъжник по изпълнителното производство наследниците на С. Е. И., сред които е и настоящата ищца.
За пълнота следва да се посочи, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение не представлява предприемане на изпълнителни действия срещу нея, тъй
като изпращането на покана за доброволно изпълнение не представлява същинско
изпълнително действие, а връчването й се предприема като предпоставка за
предприемане на такива и като подготовка за предстоящо ефективно изпълнение. В
този смисъл са мотивите на т.8 и т.10 от ТР 2/26.06.2015 г. по т.д. 2 /2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи, че от съвкупния анализ на
представените писмени доказателства се установява, че ищцата в срока за доброволно
изпълнение е представила доказателства, че се е отказала от наследството на
съпруга си /длъжник по изпълнителното дело/, което е станало след получаване на
поканата за доброволно изпълнение, поради което спрямо нея изпълнителното
производство е прекратено и не са предприемани никакви действия по принудително
изпълнение, от които последната да търпи вреди.
С оглед гореизложеното и при липсата
на доказване още на първия елемент от фактическия състав на предявения иск, а
именно извършване на противоправно действие от страна на ответника, следва
правния извод, че предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото в настоящото производство, право на разноски има
само ответника. Същият не е поискал присъждането на такива с отговора на
исковата молба, нито с депозираната такава преди разглеждане на делото в
открито с.з. от 10.05.2018 г., с която е изразил становище по хода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.А.И.,
ЕГН **********, адрес: ***05 срещу „М.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правна квалификация
чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 730 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело № *
по описа за * г. на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд, за
процесуално представителство, защита и съдействие, в резултат на неправомерното искане за
конституирането й като длъжник по горепосоченото дело и насочване
на изпълнението срещу нея.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: