Решение по дело №4054/2020 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №

гр.София, 01.06.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                 ЧЖ, първо гражданско  отделение,

в закрито заседание на първи юни

две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА                                                                               МАРИАНА ХРИСТОВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 4054                                                        по описа

за 2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.

         Образувано е по жалба с правно основание чл.435, а..1, т.3 от ГПК на взискателя Я. Г. А.-М. против Постановление с изх.№ 652 от 21.01.2020 г. по изпълнително дело № 20207880400007 по описа на ЧСИ М.К., с което се прекратява производството на основание чл.433, а..1, т.1 от ГПК.

         Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са налице условията на чл.433, а..1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че жалбоподателката не е била уведомявана по какъвто и да е начин за изпратената й сума. Посоченият в разписката телефонен номер за SMS известяване (******) отдавна е закрит. Преди издаване на обжалваното постановление съдебният изпълнител не е уведомил взискателя за постъпилата от длъжника молба и разписка от „Изипей“ АД и не й е предоставял срок за становище. Твърди, че за да се прекрати изпълнителното производство на посоченото от съдебния изпълнител основание, длъжникът следва да докаже не само изпращане на паричната сума, но и нейното получаване от кредитора.

         Моли съда да постанови решение с което да отмени като незаконосъобразно и неправилно обжалваното постановление. Претендира разноските в настоящото производство.

         На основание чл.41, а..2 от ГПК препис от жалбата е връчен на длъжника И.А.А.-М., който срока по чл.436, а..3 от ГПК не е подал писмено възражение.

         На основание чл.436, а..3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но неоснователна.

         Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

         Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20207880400007 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 при СГС, същото е образувано по молба на взискателя Я. Г. А.-М. за събиране на вземане по изпълнителен лист от 19.12.2019 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 243673 от 15.10.2019 г. по гр.д. № 5704/2018 г. на СРС, 67 състав, по силата на което длъжникът И.А.А.-М. е осъден да заплати на взискателя и жалбоподател в настоящото производство Я. Г. А.-М. сумата от 114,20 лв.-разноски в делбено производство.

         На 16.01.2020 г. на длъжника е връчена редовно покана за доброволно изпълнение, като на 20.01.2020 г. длъжникът И.А.А.-М. е депозирал молба пред съдебния изпълнител и е приложил разписка № 0100010068312378 от 05.12.2019 г., издадена от Easy Pay, удостоверяваща извършена платежна услуга: изпращане на пари в брой-сума в размер на 114,20 лв. с получател Я. Г. А.-М.. В разписката е посочен GSM****** за SMS известяване за паричния превод, както и че след седем дни от датата на превода, непотърсените от получателя средства се връщат на наредителя.

         Въз основа на така представената разписка и с обжалваното постановление от 21.01.2020 г., съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, а..1, т.1 от ГПК.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок (препис от обжалваното постановление е връчен редовно на взискателя-жалбоподател на 22.01.2020 г., а жалбата е подадена на 03.02.2020 г.), срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Следователно подадената частна жалба е допустима.

По съществото на жалбата:

         Жалбата е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:

Нормата на  чл. 433, а.. 1, т. 1 от ГПК установява изчерпателно изброени основания за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно: представяне на разписка, изходяща от взискателя, надлежно заверена, представяне на квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

При тълкуване на правната норма, настоящият съдебен състав намира, че законодателят е имал предвид две хипотези, извън тази на представяне на разписка със заверен подпис на взискателя, при които се счита, че дългът е погасен преди образуване на изпълнителното дело, а именно: представяне на квитанция от пощенската станция, от която се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или представяне на писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя.

Това тълкуване се извлича от обстоятелството, че когато сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника, след внасянето й, последният губи право да се разпорежда със сумата, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което без правно значение е кога последният ще го упражни. На основание чл.75, а..3 от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора.

Когато обаче длъжникът нарежда паричен превод на името на взискателя чрез дружество за електронни пари-доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, каквото в конкретния случай се явява  Easy Pay, в случай че след седем дни от датата на превода, получателят не потърси средствата, то те се връщат на наредителя. Това изрично е записано и върху представената по делото разписка от Easy Pay. Следователно в тази хипотеза, когато длъжникът извършва плащане чрез нареждане на паричен превод, той следва да представи по делото квитанция/разписка, от която се вижда/удостоверява, че наредената сума е платена на кредитора, а не само че е изпратена на взискателя.

Това е така, защото дружествата за електронни пари са доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, но те не извършват дейност по приемане на депозити. Те извършват плащания обикновено на ограничени суми, в която връзка приемат суми, издават електронни пари, но не като средство за спестяване.

По горните мотиви настоящият съдебен състав уважава жалбата като основателна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, а..1 от ГПК ответникът по жалбата ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноските направени от него в настоящото производство в общ размер на сумата от 232 лв., от която: 200 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 31.01.2020 г., 25 лв.-държавна такса по сметка на СГС, и 7 лв.-комисионна за внесената държавна такса.

         Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Постановление с изх.№ 652 от 21.01.2020 г. по изпълнително дело № 20207880400007 по описа на ЧСИ М.К., с което се прекратява производството на основание чл.433, а..1, т.1 от ГПК.

         ОСЪЖДА И.А.А.-М., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, а..1 от ГПК на Я. Г. А.-М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, *******, адвокат В.В.сумата от 232 лв. /двеста тридесет и два лв./ разноски в настоящото производство.

         Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

                                               2.