Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 27,06,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №6460 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Е.Х.П.-Р.
срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 100000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, по повод настъпило на 28,12,2017г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16,04,2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 28,12,2017г.,
около 16,00часа на автомагистрала „Хемус“, около 28км., в посока гр. София,
община Елин Пелин, водачът-А.М., поради движение с несъобразена скорост,
загубил контрол над управлявания от него автомобил „Рено Меган“, рег. № ****, завъртял се и
реализирал сблъсък с движещия се правомерно в съседната – дясна пътна лента лек
автомобил, с марка „Шкода“, модел „Румстър“,
с рег. № ****, управляван от Е.Р., в който автомобил ищцата била пътник.
Вследствие на удара, за ищцата настъпили телесни увреждания, довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания и битови неудобства.
Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил е застрахована при ответното дружество, като пред него е предявена извънсъдебна
претенция за уреждане на щетата, но обезщетение не е заплатено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК“Б.И.“
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан. При
условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното
обезщетение, с оглед характера на претърпените от ищцата телесни увреждания.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 270, съставен от МВР, ОД ПП София, на 28,12,2017год.,
около 16:00часа, на ОМ Хемус, км.28 посока София, община Елин Пелин е реализирано пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил, с марка „Шкода Румстър, рег. № ****, управляван от Е.Е.Р.и лек
автомобил Рено, модел Меган, с рег. №****, управляван от А.З.М..
Безспорно между страните е наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен с ответното дружество
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил, с марка „Рено“, рег. №****, към датата
на застрахователното събитие /определение от закрито съдебно заседание от 04,02,2019год./.
От заключението на изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява
следният механизъм: Процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило на АМ Хемус, в района на км 28 в
посока гр. София, на прав пътен участък. АМ Хемус се състои от две платна,
разделени с разделителен остров и еластична метална ограда и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни
ленти и една в дясно аварийна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с
добра метеорологична видимост при мокра асфалтова настилка. Лек автомобил „Шкода” в който е
пътувала ищцата, се е движил по АМ Хемус в дясната пътна лента с посока от гр.
Варна към гр. София със скорост на движение 109 км/ч. Лек автомобил Рено се е движил в лявата пътна лента на АМ Хемус и
в същата посока на лек автомобил Шкода.
Когато се е намирал на известно разстояние пред лек автомобил Шкода, водачът на лек автомобил Рено е
изгубил частично управлението върху автомобила, вследствие на което е
навлязъл върху дясната пътна лента, по която се е движил попътно лек автомобил Шкода. Реализирал се е удар между двата
автомобила. Л.а. Шкода с предната си част челно е ударил лек автомобил Рено в задната му част в зоната на заден ляв
стоп. Вследствие на удара, лек
автомобил Рено се е отклонил на дясно и е продължил движението си напред и под малък
ъгъл на дясно, напускайки платното за движение в дясно. В следващия момент е
достигнал до основата на билборд
и с дясната си страна се е ударил в
него. Лек автомобил Шкода е продължил
движението си напред и под малък ъгъл
надясно като е напуснал платното
за движение и се е преобърнал през
таван. Изложено е становище причина за произшествието да са субективните
действия на водача на автомобил Рено,
който е загубил управлението на МПС и е навлязъл в дясната пътна лента. Процесният автомобил в който е пътувала
ищцата е бил фабрично оборудван с предпазни колани за всички места на пътниците,
вкл. на предна дясна седалка, където е пътувала ищцата.
От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че
вследствие на произшествието, ищцата е претърпяла съчетана травма на глава, леви горен и долен
крайници, а именно:
-Травма на главата, съставляваща разкъсно-контузна рана по лявата странична част, периорбитален хематом около лявото око и субарахноидален (под меката мозъчна обвивка) хематом на дясната мозъчна хемисфера високо странично-дясно.
-Полифрагментна фрактура на раменната кост на шийката и проксималната диафиза (зоната на костта под раменната става, но незасягаща самата става)
-фрактура на фибуларния малеол (външния глезен), довела до имобилизация.
Най-тежката травматична увреда е на лявата раменна кост. Получената раздробена фрактура е довела до оперативна интервенция с кръвно наместване и фиксация със заключваща плака с общо 12 винта (по 6 от двата края), което състояние е довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок по-голям от 30 дни, в конкретния случай до 6 месеца. Фрактурата на външния глезен на левия крак е довела до имобилизация, състояние трайно затрудняващо движенията в лявата глезенна става за срок по-голям от 30 дни, в случая до 3 месеца. Травмата на главата е довела до 3 увреди: разкъсно-контузна рана по лявата странична част, периорбитален хематом на лявото око и субарахноидален кръвоизлив, не причинил неврологична симптоматика и усложнения, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на възстановяване около 1 месец.
Най-интензивни болки и страдания ищцата е търпяла в първите 10 дни, а
впоследствие с умерен и затихващ характер към края на съответните
възстановителни периоди. В съдебно заседание проведено на 08,04,2019год. и след запознаване с представени медицински
документи относно здравословното състояние на
ищцата вещо лице сочи да е проведена
рехабилитация през месец март и
юли 2018год. към който момент се констатират
ограничения в движенията на
лявото рамо. Излага становище причина за затрудненията при
възстановяването да са увреждания на меките тъкани, които при този тип
раздробена фрактура са обичайно следствие. Налице е предписание към настоящия
момент да не се премахва импланта от рамото, тъй като фрактурата е полифрагментна, нестабилна. Изложено е становище получените увреждания да
са пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Изложено е становище ищцата да е била без поставен предпазен колан. Липсват
данни за коланна травма. При правилно поставен предпазен колан би получила
фрактурата на външния глезен на левия крак, доколкото краката са относително
свободни при поставен колан, както и контузията на главата довела до
субарахноидалния кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера - високо
странично. Тази увреда може да се обясни с хлътналия навътре към вътрешното
пространство покрив на колата, най-изразен в предно-дясната си част. Не биха се
получили раната от ляво на главата, хематома на окото и фрактурата на лявата
раменна кост.
От събраните гласни доказателства, чрез показанията
на Е.Е.Р.ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват неимуществените вреди
за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено наличието на осъществено противоправно деяние извършено от
водачът на лек автомобил Рено Меган– А.М., нарушил
правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно който текст водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Установява се за ищеца да са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 50000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания – счупване многофрагментно на раменната кост на шийката и проксималната диафиза (зоната на костта под раменната става, но незасягаща самата става), фрактура на фибуларния малеол (външния глезен), довела до имобилизация и разкъсно-контузна рана по лявата странична част, периорбитален хематом около лявото око и субарахноидален (под меката мозъчна обвивка) хематом на дясната мозъчна хемисфера високо странично-дясно, претърпяната оперативна интервенция, общият възстановителен период от 6 месеца, обстоятелството, че в период поне от 3 месеца ищцата е имала нужда от грижи в ежедневието си, поради невъзможност едновременно да движи както долен ляв, така и горен ляв крайник. В същото време, при определяне на справедливото обезщетение, съдът съобрази, че при ищцата са налице данни за ограничени движения в ляв горен крайник към настоящия момент видно от събраните гласни доказателства, въпреки, че няма данни за инвалидизиране или функционален дефицит на увредените крайници като прогнозата е благоприятна. Съобразявайки горните мотиви, възрастта на пострадалата към датата на произшествието /62години-затрудняваща възстановителния процес/, презумптивното негативно психично отражение от реализирания деликт върху пострадалия потвърдено и от гласните доказателства сочещи на депресивно състояние, чувство за малоценност и безпомощност и лимитите на застрахователната отговорност за релевирания период и икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие, съдът определи горния размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За установено съдът
намира извършено нарушение от пострадалата на чл.137а от ЗДВП, вменяващ
задължение на пътниците за ползване на предпазни колани. Съдът не кредитира
показанията на свидетелят Рашев сочещ, че съпругата му е била с поставен
предпазен колан, тъй като цени същите по реда на чл.172 от ГПК. От друга страна
същите не се потвърждават от заключението на СМЕ, сочещо на липса на данни за поставен колан и предвид характера на
уврежданията. Същевременно следва да бъде съобразено, че непоставяне на обезопасителен колан не е повлияло настъпване
на всички увреди при пострадалата, тъй като фрактурата на глезена и удар на
главата от дясната страна и мозъчния
хематом биха могли да настъпят и при поставен колан, с оглед механизма на
ПТП/преобръщане на МПС и деформация на купето на мястото на което е стояла ищцата/. Съгласно становището на вещо лице
поддържано и в съдебно заседание се сочи правилно поставения обезопасителен
колан да би могъл да предотврати настъпването на фрактурата на лява раменна
кост. Така установеното съпричиняване настоящият състав определя на
20%, с оглед значимостта на нарушението и степента, с която пострадалия е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съобразявайки процента на
съпричиняване се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000,00лв., в който размер
исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до
предявения размер от 100000,00лв. като неоснователна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 15,01,2018г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 16.04.2018г.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност релевирано на осн.чл.120 от ЗЗД е неоснователно, както по отношение претенцията за главница, така и за лихва. С оглед датата на депозиране на исковата молба-15,05,2018год. и датата на ПТП -28,12,2017год. приложимата 5 годишна давност относно застрахователното обезщетение съобразно чл.387, ал.2 от КЗ не е изтекла. С оглед чл.387, ал.8 от КЗ приложимия давностен срок относно лихвата е три години. Т.е. погасено би било вземането за лихва възникнало 3 години преди датата на ИМ, което не е налице.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 1720,00лв., от които 1600,00лв.-
държавна такса и 120,00лв. от общо 300,00лв. – депозити за СЕ.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца разноски не се
дължат, тъй като не са извършени, включително за адв.хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответното дружество се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, които съдът
намира за доказани в размер на 3180,00лв. от общо 5300,00лв., от които 5000,00лв.-адв.
възнаграждение, 300,00лв.-СЕ.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. Н. Ангелова М.
се дължи адв. възнаграждение в размер на 1412,00лв. от общо 3530,00лв.,
определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно цената на исковата
претенция.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес: *** да
заплати на Е. Х.П.-Р., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 40000,00лв., обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали по повод настъпило на 28,12,2017год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 16,04,2018г. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата над 40000,00лв. до пълния предявен размер от 100000,00лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 1720,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Х.п.-Р.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 3180,00лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на адв. Н. А.М.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от 1412,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: