Производството е по реда на Глава XX от НПК.
Внесен е от
РП-Дупница обвинителен акт срещу подсъдимия Г. ***, с ЕГН **********, за
това, че:
На
23.07.2019 год., около 09:35 ч. в гр. Р., по ул. „***“ № **, движейки се в
посока от Рилски манастир към центъра на гр. Р., пред дом № **, при управляване
на лек автомобил марка и модел „Ленд Ровър Фрийлендър“ с рег. № *******, негова
собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал.
2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
чл. 116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, като Г.Т. е управлявал
автомобила си изключен от скорост по инерция, с работещ двигател, не е спрял,
при условие че водачът е видял насочилата се към улицата пешеходка Е.Х.Ш. ***,
с ЕГН **********, която в момента на преминаването на автомобила вече е стъпила
на платното за движение, като я е блъснал от лявата й страна с дясната страна
на автомобила си, в следствие на което Ш. е паднала на пътното платно,
реализирал е ПТП, и вследствие на това по непредпазливост й е причинил средни
телесни повреди, изразяващи се във фрактура на дясна лопатка - трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник, фрактури на три леви ребра
/3-то, 4-то и 5-то/ - трайно затрудняване на движенията на снагата, като след
извършване на престъплението е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3 (Пр. ІV), б.
“а”, пр. 2, във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал.1 (Пр.
ІІІ) от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението. Твърди, че същото е безспорно
доказано от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен като му се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1 година, чието изтърпяване да се
отложи за изпитателен срок от 3 години.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П. пледира пред съдебния състав, че делото е изяснено от
фактическа страна и обвинението е
доказано относно нарушенията на правилата на ЗДвП, допуснати от подсъдимия. Оспорва
същият да е избягал от местопроизшествието, като сочи че това му поведение е
било краткотрайно и се дължи на уплаха. В същото време сочи, че е налице съпричиняване на престъпния
резултат изразяващо се в действията на пострадалата, която е започнала да
пресича пътното платно в нарушение на чл. 108 от ЗДвП. на място където това не
е разрешено. Моли за минимално наказание.
Подсъдимият Г.Т.
поддържа изцяло казаното от защитника, като в последната си дума заявява, че
съжалява и моли съда за минимално по
размер наказание.
Съдът като съобрази исканията и доводите на страните,
след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване, приложени, събрани и
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, намери за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.А.Т.
е възрастен мъж, *** на 66 години, българин, ***, неосъждан, с ЕГН **********. Роден е на *** ***, и е с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***. Т. е със завършено средно
образование и е дългогодишен правоспособен водач на МПС, с много малко
на брой административни нарушения по ЗДвП, налагани в миналото и към датата на
инцидента е с пълен комплект контролни точки - 39. Подсъдимият е собственик и
ползвател на лек автомобил марка и модел „Ленд Ровър Фрийлендър“ с рег. № *******.
Пострадалата
Е.Х.Ш., с ЕГН ********** ***, но има къща и живее през летните месеци в гр. Р.
на ул. „***“ №**.
На
инкриминираната дата 23.07.2019 год., около 09:30 ч. в гр. Р., на ул. „***“
пред дом № **, пострадалата решила да отиде до близкия магазин нагоре по
улицата в посока Рилски Манастир, за да пазарува. Взела със себе си и платнена количка
за пазаруване с колела. Излязла от дома си на тротоара теглейки количката като
имала намерение да пресече на отсрещния тротоар, тъй като от другата страна на
улицата в посока към Рилски манастир имало засадени дървета, които правели
сянка върху тротоара. В този пътен участък няма поставена маркировка или пътни
знаци указващи възможност за пресичане на улицата от пешеходци. В същото време
по улицата, малко преди дом № **, се движели в противоположни посоки - св. Г.Я.,
който с личния си автомобил ”Рено Меган” пътувал в посока, нагоре от центъра на
гр. Р. към Рилския манастир и подсъдимият Т., който с притежавания от него лек
автомобил „Ленд Ровър Фрийлендър“ с рег. № ******* се спускал по инерция със
запален двигател в обратната посока от Рилски Манастир към центъра на гр. Р..
При разминаването на двата автомобила пострадалата предприела пресичане на
пътното платно с теглената от нея платнена количка за пазаруване с колела като
направила няколко крачки върху асфалта. В този момент подсъдимият забелязал
пресичащата пешеходка, която била стъпила в неговата пътна лента. Натиснал
спирачката на автомобила, като извършил само служебно спиране за намаляване на
скоростта си на движение, съчетано с едновременно навиване на волана наляво и
отклоняване на автомобила към насрещната пътна лента, в опит да избегне
сблъсъка на управляваното от него превозно средство с тялото на пострадалата. При
това движение на джипа предната му дясна част в областта на бронята и калника
осъществила първоначален лек контакт с пострадалата и теглената от нея пазарска
количка, като след това при продължилото служебно спиране и движение напред и
наляво на автомобила, с дясното си странично огледало за обратно виждане
процесният лек автомобил ударил пешеходката отляво в областта на гърдите,
вследствие на който удар били причинени фрактури на три леви ребра /3-то, 4-то
и 5-то/ и кръвонасядане около тях. При това съприкосновение тялото на
пострадалата Ш. се свило спонтанно напред и последвал удар на главата на
пешеходката в областта на лявото слепоочие в дясната част на автомобила, което
довело до охлузване на главата в тази и част и последващо обилно кървене. В
следствие на тези удари с движещия се автомобил равновесието на тялото на пострадалата било нарушено и тя залитнала
надясно и назад спрямо посоката си на движение, при което теглената от нея
количка се удаР. в задната дясна врата на джипа, а пешеходката паднала на
земята. От падането на пострадалата Ш., със задната й дясна половина на гърба
върху асфалтовата настилка настъпила фрактура на дясната лопатка, като
пострадалата останала на място лежаща върху пътното платно с глава насочена в
посока към центъра на гр. Р.. Подсъдимият не спрял, а продължил движението си
надолу по улицата, след което отишъл до дома на свой познат – св. С.Й. в махала
«Спротива», където паркирал джипа и дал ключовете на лице на име Сл., което към
настоящия момент е починало.
В това време
по тротоара на няколко метра по-напред в посока към центъра на гр. Р. се
движела пеша свидетелката Ч., която чула шума от удара, обърнала се и видяла
пострадалата да лежи на пътното платно, а покрай нея преминал автомобила
на подсъдимия. Наблизо, пред гаража си,
бил и свидетелят С.С., който е съсед на пострадалата и има къща на ул. «***» № **.
Докато отварял вратата на гаража си видял пострадалата Е.Ш. да лежи на платното
за движение и се притекъл на помощ. Разположението на възрастната жена на
улицата било забелязано и от преминалия вече в посока към Рилския манастир –
св. Г.Я., който след разминаването си с процесния джип инстинктивно погледнал в
огледалото си за обратно виждане и видял лежащата пострадала, при което спрял и
се върнал, за да помогне. Св. С. в това време взел телефона на св. Ч. с номер **********
и позвънил на тел. 112, за да повика линейка и да съобщи за ПТП-то. Св. Я. се
обадил веднага на свой познат – полицейски служител от РУ-Р. и му съобщил за
инцидента и за напускането на местопроизшествието от виновния водач на джипа.
След
подадения сигнал до органите на МВР местопроизшествието било посетено от
автопатрул съставен от свидетелите А. и В.. Същите прегледали камерите за
видеонаблюдение поставени от община Р. и установили регистрационния номер на
автомобила и собственика. Полицейските служители посетили дома на подсъдимия,
но не установили там нито него нито автомобила, след което се свързали по
телефона със сина му. Последният съобщил по телефона на подсъдимия Т. ***.
Свидетелите А. и В., заедно с подсъдимия отишли в махала «Спротива», където
установили паркиран джипа и извикали дежурна оперативна група, която извършила
на място оглед на автомобила. По-късно е извършен и оглед на
местопроизшествието.
От
назначената в хода на съдебното производство тройна автотехническа експертиза /л.
79-96 от делото/ се установява детайлно и ясно, подробно описано от вещите лица
- мястото на ПТП върху пътното платно, механизма на реализиране на произшествието,
началната скорост на автомобила - 38, 2
км/ч, както и скоростта преди и по време на удара с дясното огледало/съответно 31,4 км/ч и 28,2 км/ч/, дължината
на „опасната зона“ за спиране /пълния
спирачен път/- 20,80 м., разстоянията на общата и конкретна за случая видимост,
разстоянието на възприемане на опасността и на предприемане на реакция от
водача чрез служебно спиране и отклоняване на автомобила наляво, разстоянието
до удара /съответно 33,80 метра, 21.10 метра и 14,80 метра/,
времето за спиране, реакция /0,85 сек./ и сработване на механизмите, закъснението
в действията на водача с 0,41 секунди, както и разположението и действията на
пострадалия пешеходец непосредствено преди и по време на инцидента. Изготвена е
и приложена мащабна скица на местопроизшествието за визуализиране на обстановката,
наличната маркировка, както и изводите и изчисленията на вещите лица.
От
заключението на изготвената в хода на ДП от вещото лице д-р Н. и приета от съда
съдебномедицинска експертиза /л.32-34 от ДП/ се установява, че вследствие на
ПТП-то на пострадалата са били причинени средни телесни повреди изразяващи се във
фрактури на три леви ребра /3,4 и 5-то/ по аксиларна линия с хематом в меките
тъкани на гръдната стена около тях и фрактура на тялото на дясната лопатка.
Тези телесни увреждания са довели до реализиране на медико-биологичните
признаци на трайно затрудняване на движенията на снагата и десен горен крайник,
като периода за пълно възстановяване на пострадалата е определена на около
1,5-2 месеца. Наред с това е установено, че от причинената контузия на главата
на пострадалата са и причинени допълнително и мекотъканни увреждания със срок
за възстановяване около 20-30 дни, както и мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието. Няма данни същата да е изпаднала в пълно
безсъзнателно състояние /“комоционна кома“/.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства, и приложените
способи за доказване, а именно от показанията на свидетелите Ч., Я. и С., вкл. от
прочетените такива по реда на чл. 281 НПК на пострадалата Е.Ш., която е трайно
и обективно възпрепятствана за явяване за повторен разпит в съдебната фаза и
показанията и са прочетени със съгласието на подсъдимия по реда на чл. 281 от НПК, след изрично разясняване на последиците от даденото съгласие. Достоверно
обяснение за по-голямата част от фактите се съдържа и в обясненията на самия подсъдим
дадени пред съда. Наред с това относно обстоятелството на напускането на
местопроизшествието от подсъдимия и последващото му установяване съдът допълнително
черпи информация и от показанията на двамата полицейски служители – свидетелите
В. и А.. Част от изложените по-горе факти относими към предмета на доказване по
делото са отразени още в констативния протокол за ПТП с пострадали лица,
протокола за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и снимков материал към
него, заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена на досъдебното
производство от вещото лице д-р Н., заключението на изготвената в съдебна фаза
тройна автотехническа експертиза от вещите лица Н., С. и Ш., справката за
съдимост и справката за нарушител/водач на подсъдимия, както и останалите
писмени доказателства по делото, приети и прочетени по реда на чл. 283 от НПК.
За изясняване на фактическата обстановка спомага още информацията добита при
извършения оглед на СД-диск със запис на обаждане до тел. 112, в който запис на
повикване от телефона на св. Ч. с тел. номер ********** се съобщава за
инцидента и за напускането на водача.
Съдебният
състав намира, че по делото няма спор, че е настъпило процесното ПТП, дори
самият подсъдим признава и разказва подробно съобразно личните си възприятия за
него. Както от показанията на пострадалата, на присъствалите на място свидетели
Я., Ч. и С., така и от твърденията на подсъдимия, се установява, че Т. е ударил
с дясната страна на автомобила си пострадалата Е.Ш. на посоченото в
обвинителния акт място. В този смисъл, съдът намира, че тези обстоятелства,
вкл. причинно-следствената връзка между удара и уврежданията са безспорно доказани
по ясен и несъмнен начин и от протокола за оглед и най-вече от заключенията на
съдебно-медицинската експертиза и тройната автотехническата експертиза, както и
частично от протокола за ПТП и огледа на записа с обаждане до тел. 112.
Съдът
намира, че показанията на пострадалата следва да се кредитират, тъй като макар
и фрагментарни и непълни относно част от обстоятелствата, в по-голямата си част
са логични и последователни, подкрепени са от изготвените по делото експертни
заключения и са вътрешно непротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло от
заявеното от свидетелите Я., Ч. и С., които макар да не са видели непосредствено
самия удар са били по-същото време на процесното място на ул. „***“ в близост
до дом №**. Съдът споделя с доверие казаното от всеки от тези трима свидетели,
доколкото не противоречат на заявеното от пострадалата и не се разкриват
някакви драстични противоречия по-между им. Никой от свидетелите не е
заинтересован от изхода на делото и всеки от тях добросъвестно разказва видяното
на място от него относно поведението на подсъдимия и пострадалата. От
показанията на тази група свидетели съдът придоби ясна представа за времето,
мястото и начина на извършване на процесното престъпление.
Съдът
намира, че обясненията на подсъдимия също следва да се дарят с доверие в
по-голямата им част. Този съд намира, че те са подкрепени от останалите
доказателства, с изключение на твърденията, че ударът е бил единствено в
задната дясна част на автомобила и че водачът не е напуснал и избягал от
местопроизшествието. В тази им недостоверна според съда част обясненията на
подсъдимия се опровергават категорично от показанията на свидетелите: Я., Ч., С.,
В., А. и Й.. Безспорно от приетата тройна автотехническа експертиза е
установено мястото на съприкосновение на лекия автомобил с тялото на
пострадалата, вкл. с дясното странично огледало на автомобила, кинетичните
движения на сблъскалите се предмети, както и останалите релевантни от
техническа страна обстоятелства относно механизма на причиняване на
констатираните в съдебно-медицинската експертиза и подробно описани по-горе,
телесни увреждания. В останалата им част обясненията на подсъдимия се
припокриват, както със заявеното от пострадалата и свидетелите Ш., Я., Ч. и С.,
така и са подкрепени от заключенията на приетите по делото тройна автотехническа
и медицинска експертизи.
Съдът
намира, че следва да приеме с доверие информацията отразена в заключенията на
съдебно-медицинската и тройната автотехническа експертиза, изслушани по делото,
тъй като те са обосновани и пълни, дават изчерпателен и аргументиран отговор на
поставените им задачи и са изготвени от компетентни вещи лица след приложение
на специални знания в областта на медицината, физиката и автотехнологиите.
Съдът не
основава в никаква степен изводите си на изготвените от вещото лице Н.В. в хода
на ДП първоначална и последваща еднолични автотехнически експертизи. И двете
заключения на вещото лице според съда страдат от сериозни и непреодолими недостатъци.
В първата автотехническа експертиза изчисленията на вещото лице са направени
след приемане на обстоятелството, че подсъдимият е управлявал процесния
автомобил движейки се по инерция, но с изключен двигател, което автоматично
прави спирачната уредба по-слабо ефективна. Това обстоятелство е тотално
опровергано от събраните в хода на делото гласни доказателства и най-вече от заключението
на приетата за достоверна от съда тройна автотехническа експертиза назначена и
изготвена в съдебната фаза на процеса от вещите лица Н., С. и Ш.. Наред с това
вещото лице В. е объркал в една част от изводите си и посоката на движение на
лекия автомобила при ПТП. Във втората автотехническа експертиза изготвена от
него вещото лице е коригирало до голяма степен първоначалните си пропуски, но
отново според съда не е изяснил детайлно и точно мястото на удара и най-вече на
съприкосновение на тялото на пострадалата с автомобила и по-точно удара със
страничното огледало на джипа, което е безспорно установено от тройната
автотехническа експертиза, както и се потвърждава от локализацията на
уврежданията описани от вещото лице д-р Н. в изготвената и приета от съда
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице В. чисто условно е възприел като
начална скорост на автомобила Va- 25 км/ч, без да извършва подробни изчисления
на останалите установени и релевантни обстоятелства като движение на пешеходеца
и т.н. След определяне чисто условно на тази скорост върху нея е изчислена и
опасната зона – 12 метра, която като параметри сериозно се разминава с
установеното от тройната автотехническа експертиза, чиито изчисления са
последователни и подробни без допускания за цифри, както неправилно е
процедирало вещото лице В.. От там различни са и изводите в двете експертизи
относно възможността като разстояние и време за подсъдимия, чрез активни свои
действия да предотврати въпросното ПТП. Поради всички тези обстоятелства съдът
основава решаващите си изводи за фактите единствено на база установеното в
тройната автотехническа експертиза.
При горните правни изводи, съдът намира за установено от
правна страна следното:
От обективна
страна подсъдимия Г.Т. е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, тъй като на 23.07.2019
год., около 09:35 ч. в гр. Р., по ул. „***“ № **, движейки се в посока от
Рилски манастир към центъра на гр. Р., пред дом № **, при управляване на лек
автомобил марка и модел „Ленд Ровър Фрийлендър“ с рег. № *******, негова
собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал.
2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
чл. 116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, като Г.Т. е управлявал
автомобила си изключен от скорост по инерция, с работещ двигател, не е спрял,
при условие че водачът е видял насочилата се към улицата пешеходка Е.Х.Ш. ***,
с ЕГН **********, която в момента на преминаването на автомобила вече е стъпила
на платното за движение, като я е блъснал от лявата й страна с дясната страна
на автомобила си, в следствие на което Ш. е паднала на пътното платно,
реализирал е ПТП, и вследствие на това по непредпазливост й е причинил средни
телесни повреди, изразяващи се във фрактура на дясна лопатка - трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник, фрактури на три леви ребра
/3-то, 4-то и 5-то/ - трайно затрудняване на движенията на снагата, като след
извършване на престъплението е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3 (Пр. ІV), б.
“а”, пр. 2, във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал.1 (Пр.
ІІІ) от НК.
Съдът намира, че всички елементи от състава на престъплението са налице –
на първо място доказани се явяват фактите и твърденията изложени в обвинението,
че Г.Т. е управлявал процесния автомобил, марка и модел „Ленд Ровър
Фрийлендър“, с рег. № ******* в посочените в обвинителния акт ден, час и място.
Безспорно доказано се явява обстоятелството, че между управлявания от
подсъдимия лек автомобил и пострадалата е настъпило ПТП, в резултат на което Е.Ш.
получила увреждания, имащи характер на средни телесни повреди по смисъла на чл.
129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
деянието и телесните увреждания.
Доказани се явяват и твърденията за допуснати от Г.Т. нарушения на
правилата за движение по пътищата, тъй като с действията си водачът действително
е нарушил правилата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на чл. 116 от ЗДвП, тъй
като в качеството си на водач на пътно превозно средство е бил длъжен при
избиране скоростта на движението си да се съобразява с характера и
интензивността на движението /пътната
обстановка, както отбелязват вещите лица изготвили тройната автотехническа
експертиза/, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, каквото е била и пресичащата пострадала. Подсъдимият водач е бил
длъжен да намали скоростта, с която се е движил и в конкретния случай с оглед
създалата се необходимост, дори да спре при обективно възникналата опасност за
движението, а именно при стъпването на платното и пресичането на пътя от
пострадалата Ш.. Като всеки водач и подсъдимият Т. е адресат на законовото
задължение по чл. 116 от ЗДвП, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора, каквато е пострадалата Е.Ш., която е била на 91
години към инкриминираната дата.
Действията на подсъдимия като водач са несъответни на законовите му
задължения по ЗДвП, особено при наличие на доказана от автотехническата
експертиза възможност за своевременно предотвратяване на ПТП, чрез навременно
активно спиране. Това е и причината за настъпването на процесния пътен инцидент,
а преките последици от последното са уврежданията на здравето на пострадалата,
които са съставомерни с оглед медико-биологичните си признаци. Доказано, е че
подсъдимият е закъснял с реакцията си с 0,41 секунди и че предприетото от него „служебно
спиране“ и завиване на наляво е несъответно на дължимото в случай на опасност
активно и своевременно спиране на автомобила в един по-ранен момент. Несъмнено
е установено още, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието, като е
предприел действия по укриването си от органите на реда.
Съдебният състав счита, че деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, в нейната форма престъпна небрежност, тъй като
подсъдимият, независимо от съвиновното поведение на пострадалата пешеходка е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието си,
но не го е сторил.
По възраженията на страните:
Спорът по
делото между прокуратурата и защитата е дали съставомерните телесни увреждания
на Ш. се дължат в определена степен и на поведението на пострадалата пешеходка,
както и дали подсъдимият е избягал от местопроизшествието по смисъла на чл.
343, ал.3 от НК. Съдът по първото от тези възражения намира, че с оглед
заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза и
установеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и косвено
от разказа на свидетелите Я. и Ч., вкл. от обясненията на подсъдимия се
установява несъмнено, че реализирането на процесното ПТП в значителна и висока
степен се дължи и на поведението на пострадалата Ш.. Така нареченото в
съдебната практика „съпричиняване“,
разбирано като принос на пострадалия за настъпването на общественоопасните
последици, всякога има обективен характер. То обхваща случаите, когато
общественоопасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното
поведение на извършителя и от поведението на самия увреден. Извън деянието на
подсъдимия, съпричиняването предпоставя наличие на конкретно поведение /действие
или бездействие/
на пострадалия /в случая пресичащ
пешеходец/,
противоправност на това поведение /несъответствие
със законовите му задължения на участник в движението/ и пряка причинна
връзка между осъщественото поведение и настъпилия за
пострадалия общественоопасен
резултат. Вината на пострадалия при съпричиняването не е фактор, подлежащ на
отчитане. Виж в този смисъл и Решение № 97 от
31.10.2019 г. по н. д. № 280 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
Отделение. В конкретния казус пострадалата Ш. е пресичала неправилно
на процесното място, което не е предназначено и обозначено за пресичане от
пешеходци, без да се погрижи по никакъв начин за собствената си безопасност и
да се съобрази с приближаващите се към нея пътни превозни средства. Според
съдебния състав пострадалата Ш. е пренебрегнала в голяма степен задълженията
въведени в чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП за всеки пресичащ пешеходец. В този
смисъл е изцяло и заявеното от вещите лица по тройната автотехническа
експертиза при разпита им в съдебно заседание. Вещото лице Н. заявява изрично
по този повод, че пешеходката е преустановила изцяло визуалния контакт с
процесното МПС управлявано от подсъдимия. Според него, ако същата не беше
преустановила визуалния контакт с автомобила би разполагала с възможност да
спре и да се предпази от удара, като според експерта това нейно нелогично
поведение се дължи на възрастта на пострадалата и на подценяване на опасността.
Виж. допълнително относно поведението на пешеходците и задължителните
разяснения за наличие на съпричиняване дадени в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, ОСНК; Решение № 127 от 20.06.2018 г. по н. д. № 408 / 2018
г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение; Решение №
247 от 28.II.1977 г. по н. д. № 68/77 г., III н. о. на ВС на РБ и др.
По другия
спорен момент относно бягството на подсъдимия от местопроизшествието, съдът
счита, че от показанията на свидетелите Я., Ч., Скедеров, В., А. и Й., както и
от извършения оглед на СД-диск със запис на обаждане до тел. 112 се установява
безспорно, че подсъдимият самоволно веднага след инцидента е избягал от
процесното място на ПТП. Нещо повече същият безспорно се е опитал да се укрие,
като е паркирал лекия си автомобил не пред дома си, а в друга махала на гр. Р.,
пред дома на св. Й. и както сам твърди е дал ключовете от джипа на друго
неразпитано по делото лице, което към момента е вече покойник. Г.Т. се е укрил
за кратко и след това се е явил пред полицейските служители не по собствен
почин, а едва след обаждането на неговия син, който му е предал разпореденото
от полицейските служители. В този смисъл е и практиката на
касационната съдебна инстанция отразена в Решение № 129 от
13.08.2019 г. по н. д. № 564 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
Отделение, според която: „Съществените
фактически обстоятелства от значение за приложението на материалния закон в
частта относно квалифициращото обстоятелство „избягал от произшествието“ са
свързани с действията на подсъдимия след настъпването му, по отклонение от
мястото на инцидента, времето на обратното му завръщане и причината за това.“
Всички те в случая
са подробно изяснени от наличните доказателства, които са достатъчни по обем и
непротиворечиви.
Ето защо,
съдебният състав намира, че възраженията на защитата за недоказаност на
обвинението относно липсата на осъществено бягство от местопроизшествието на
подсъдимия Т. са абсолютно неоснователни, тъй като от събраните по делото
доказателства безспорно се установява тъкмо обратното.
По наказанието.
Законът –
чл. 343, ал.3, б. „а“ от НК предвижда в такива случаи наказание „лишаване от
свобода“ от една до шест години. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
Г.Т., съдът съобрази следните многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, а именно:
Подсъдимият
е с чисто съдебно минало и отлична справка за нарушител/водач, без никакви
скорошни нарушения по ЗДвП /последното е от 1991 г./. Същият е ***, семеен, с
много добри характеристични данни. Това дава основание на съда да приеме
деянието за единствена и изолирана негативна проява в живота на подсъдимия. Налице
е демонстрирано от подсъдимия последващо отлично процесуално поведение и
дисциплина, Т. дава подробни обяснения по случая, в които не отрича, а признава
вината си и спомага с цялото си поведение за изясняване на обективната истина
по делото. Подсъдимият демонстрира искрено съжаление за стореното и в хода на
наказателното производство се е интересувал от здравословното състояние на
пострадалата.
С
изключителна важност и значимост за отговорността на същия е и поведението на
пострадалата пешеходка Е.Ш., която е предприела пресичане в процесния пътен
участък в нарушение на правилата на ЗДвП относими към дължимото поведение от
пешеходците като участници в движението. Налице е в значителна степен и
допълнително „съпричиняване“ на процесния съставомерен престъпен резултат,
както отбелязват вещите лица по автотехническата експертиза на стр. 15 от
заключението си и след това при разпита си в съдебно заседание. За Ш. е била
налице обективна възможност да избегне създалата се опасна ситуация и
последиците от нея. Същата не е следвало да прекратява визуалния си контакт с
автомобила, който я приближава и да не предприема и продължава движението си
напред перпендикулярно на пътното платно в опит да пресече улицата на необозначено
за това място. В тази насока относно преценката на съпричняването е и
цитираната по-горе съдебна практика на ВС и ВКС.
Съдът
намира, че не може да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство това,
че подсъдимият е избягал от местопроизшествието,
доколкото същото е въведено от законодателя като съставомерно обстоятелство
включено в обвинението, което му е повдигнато. Липсват други отегчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, които следва да бъдат
взети предвид от съдебния състав, като такива не се сочат и от представителя на
държавното обвинение.
При посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че
справедливо и адекватно наказание в случая, с оглед и на отчетеното
съпричиняване се явява такова близко до минималното предвидено в закона, поради
което и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца. Изпълнението на
наказанието следва да се отложи по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 /три/ години, тъй като са налице
законовите предпоставки за това свързани с размера на санкцията и съдебното
минало на подсъдимия и най-вече, тъй като според съдебния състав за поправянето
на дееца не е наложително наказанието да се изтърпи ефективно.
Съдебният
състав намира, че доколкото чл. 343г от НК предвижда за всички транспортни
престъпления да се налага и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, то
на Г.Т. следва да се наложи допълнително и такова наказание. С оглед на това и на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Съдебният състав, като
съобрази степента на обществена опасност на деянието и на самия деец приема, че
адекватен размер на това наказание е именно 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила, доколкото
подсъдимият не е бил лишен от това право по административен ред.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди
подсъдимия Г.Т. да заплати по сметка на ОДМВР-Кюстендил сумата от 487,70 лева, представляваща направени
по делото разноски за експертизи в досъдебната фаза на наказателното
производство.
На същото
законово основание, съдът следва да осъди подсъдимия Г.Т. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница и сумата от 1824,06 лева, представляваща направени
разноски за експертиза и явяване на вещи лица в хода на съдебната фаза на настоящото
наказателно производство.
Съдът счита,
че доколкото по делото е безспорно установено, че от датата на деянието до
настоящия момент процесният лек автомобил „Ленд Ровър Фрийлендър“, с рег. № *******, собственост на подсъдимия се
намира и съхранява за нуждите на производството на паркинга на РУ-Р., макар да
не е бил иззет по надлежен процесуален ред като веществено доказателство,
същият следва, на основание чл. 301, ал.1, т.11, вр. с чл. 111 от НПК, да бъде
върнат на собственика му след влизане на присъдата в сила.
При тези
мотиви съдът постанови своята присъда.
Мотивите са обявени на 30.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: