РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501090 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от ответния въззивник М. С. М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, против решение № 260717 от 14.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 597/2021 г. по описа на РС-Бургас,в частта, с която първоинстанционният съд
е уважил предявените искове по чл. 127а от СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за
разрешение за издаване на международен паспорт на детето С. М. М., ЕГН: ********** само
със съгласието на неговата майка М. И. М., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** и без
съгласието на неговия баща М. С. М. ЕГН: ********** и за разрешение на детето С. М. М.,
ЕГН: ********** да пътува извън територията на Р.България до държави в Европа, три пъти
в годината с продължителност на престоя в чужбина до 15 дни, придружавано от своята
майка за срок до пет години без да е необходимо съгласието на баща му М. С. М., ЕГН:
**********.
В подадената въззивна жалба, въззивникът е изразил недоволство от обжалваното
решение, в горепосочената част, като счита, че същото е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се въззивният съд да измени
решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да разреши на въззивника също
да извежда детето извън страната при същите условия, като на майката. Въззивникът е
посочил, че счита, че е необходимо и двамата родители да имат пълномощни за извеждане
на детето извън страната.Не са направени доказателствени искания.В съдебно заседание,
въззивникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата – ищца М.И. М. е депозирала писмен
отговор, в който е изложила подробни съображения за неоснователността на подадената
1
въззивна жалба. Изразила е съгласие с изложеното в жалбата, че най-лесния и изгоден за
страните начин е предоставянето на взаимни пълномощия, с които детето да пътува в
чужбина. Заявява, че целта на исканото от нея разрешение е именни детето на пътува до
Малта, където живее бащата с цел то да не прекъсва контактите си с него. Въпреки това
обаче въззиваемата счита, че тъй като в настоящото производство ответникът не е предявил
иск да му бъде разрешено да пътува с детето в чужбина без съгласието на другия родител,
жалбата му е неоснователна и моли за потвърждаване на решението на БРС в обжалваната
му част. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство, без да
представя доказателства за извършени такива. В съдебно заседание, редовно призована не се
явява и не изпраща представител.
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени искове чл. 127а от
СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за разрешение за издаване на международен паспорт
на детето С. М. М., ЕГН: ********** само със съгласието на неговата майка М. И. М., ЕГН:
**********, двамата с адрес: *** и без съгласието на неговия баща М. С. М. ЕГН:
********** и за разрешаване на детето да пътува извън територията на Р.България до
държави в Европа, три пъти в годината с продължителност на престоя в чужбина до 15 дни,
придружавано от своята майка до навършване на пълнолетие без да е необходимо
съгласието на баща му М. С. М., ЕГН: **********.
С обжалваното решение, съдът е уважил исковете, като е дал исканите разрешения за
издаване на международен паспорт на детето и за пътуване до европейски държави за срок
от пет години. На основание чл. 127, ал.4 от СК съдът е допуснал предварително изпълнение
на решението си.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно за валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
В жалбата си въззивникът- ответник е направил бланкетни оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения от
районният съд, без посочване в какво точно се изразяват те, като единственото изложено
съображение е недоволството, че на въззивника не е дадено разрешение да извежда детето
от страната при същите условия, каквито са определени на майката, което според него
съставлява нарушение на принципа за равенство на страните.
Съгласно чл. 9 от ГПК принципа за равенство на страните в процеса изисква съдът да
им осигури равна възможност да упражняват предоставените им права и да прилага закона
еднакво спрямо всички.
Районният съд е бил сезиран с искове по чл. 127а от СК, предявени от майката на
детето срещу ответника- негов баща. На ответника е изпратено разпореждане за отговор по
2
смисъла на чл. 131 от ГПК, в което са му дадени указания по чл. 133 от ГПК за
възможността да предприеме съответните процесуални действия, в т.ч. и ако желае да
предяви насрещен иск. Ответникът се е възползвал единствено от възможността да
представи писмен отговор по чл. 131 от ГПК, в който е заявил, че счита, че и двете страни
следва да имат пълномощни за извеждане на детето в чужбина, но не е предявил насрещна
претенция за чл. 127а от СК. Тъй като съгласно чл. 127а от СK съдът се произнася само по
отделен, конкретно възникнал между родителите спор, а такъв е повдигнат единствено от
майката на детето, с оглед липсата на изрично заявено насрещно искане от ответника за
разрешение по чл. 127а от СК, съдът не може служебно да се произнася по този въпрос,
заявен за първи път във въззивната жалба. Ето защо неоснователно се явява оплакването на
въззивника за допуснато нарушение на принципа на равенство по чл. 9 от ГПК, тъй като с
обжалваното решение районният съд се е произнесъл в рамките на заявените от страните
искания и възражения. За бащата въпреки, че пропуснал възможността да предяви насрещен
иск по чл. 127а от СК, съществува възможност да заяви претенцията си в отделно исково
производство.
По същество, тъй като предметът на настоящото въззивно производство досежно
правилността на обжалвания съдебен акт е очертан само от посочените във въззивната жалба
оплаквания предвид въведения от законодателя ограничен въззив , досежно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан само от посочените в жалбата
оплаквания, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 от ГПК.
Единственото изключение от това правило е въведеното с т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, задължение за въззивния съд е да
извърши служебна преценка за наличието на нарушение на императивни материално-правни
норми, дори и такива оплаквания да няма в жалбата. В случая обаче такова нарушение не е
допуснато, нито се констатира нарушение на интереса на детето, за чиято защита съдът
следи служебно. Затова, тъй като липсват каквито и да е други конкретни оплаквания
досежно правилността на обжалваното решение, а единственото оплакване е, че не е
издадено разрешение и на въззивника също да извежда детето извън страната при същите
условия, като на майката, без такова искане да е направено пред районния съд в срока по чл.
131 от ГПК, въззивният съд няма правомощието да проверява служебно правилността на
първоинстанционното решение и предвид липсата на констатирани нарушения на
императивни материално-правни норми и на интереса на детето, следва да потвърди
решението в обжалваната му част/в този смисъл са следните решения на ВКС - № 670/2010
г.на III г.о., № 764/2011 г.на IV г.о., № 57/2012 г.на III г.о., № 272/2011 г.на I г.о., № 325/2011
г.на IV г.о. и др./.
Поради неоснователността на въззивната жалба, разноски в полза на въззивника не
следва да се присъждат, като въпреки направеното искане, разноски не следва да се
присъждат и в полза на въззиваемата, поради липсата на доказателства за направени такива
във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260717 от 14.05.2021 г., постановено по гр. дело №
597/2021 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната му част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4