№ 1472
гр. Варна, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500731 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 3489/29.03.2022 г. по гр.д. № 14933/2021 г. РС – Варна е повдигнал
пред Варненски окръжен съд спор за подсъдност между РС – Варна и Районен съд – София,
за определяне на съда, компетентен да разгледа предявения от ищеца „ЗД Бул Инс АД срещу
Б.И.Х. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
За да се произнесе, съставът на Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. д. № 43950/2021г. по описа на Районен съд – София е
образувано по искова молба на „ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, срещу Б.И.Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ за сумата от 1012,14 лева, представляваща регресна претенция по заведена при ищеца
щета № **********/18.04.2018г. за изплатено от ЗД "БУЛ ИНСАД застрахователно
обезщетение /987,14 лева/ и ликвидационни разноски /25 лева/, въз основа на сключен между
страните Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица № BG/02/117002885775, за нанесените щети по л.а. „Ауди", модел „А4" с ДК ******,
вследствие на причинено по вина на ответника ПТП на 18.04.2018г., в град Варна, като
Б.И.Х. е управлявал собствения си л.а. „Волво", модел „460ГЛЕ" с ДК *******, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
С Определение № 2751/03.08.2021г. съставът на СРС, след като служебно е
установил, че настоящият адрес на ответника се намира в гр. Варна, е прекратил
производството по така предявения иск, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 и 113
ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
След получаване на делото от СРС, Варненският районен съд е връчил на ответника
препис от исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с
който не е направено възражение за местна неподсъдност на спора от страна на ответника.
За да повдигне препирня за подсъдност, съставът на ВРС е приел, че предмет на
производството е иск с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, по който се ангажира регресната
отговорност на ответника. Делинквентът е страна по сключен с ищцовото дружество
1
договор за застраховка, но отговорността му в разглежданата хипотеза произтича не от
клаузите на сключения договор, а от разпоредбата на закона /чл. 500 КЗ/. В този смисъл не
може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на застрахователна услуга
по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, респ. че приложение намира правилото на чл. 113 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорността на ответника не е породена от
клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав
на закона – чл.500 от КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е
същинско застрахователно право, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично
предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в
решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; решение № 130/03.05.2012
г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о., решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. №
2695/2019 г., II т. о., ТК и др.
Ето защо, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с
реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално
обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, по регресния иск ответникът
няма качеството потребител, както и ползвател на застрахователна услуга, тъй като не черпи
права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от
други предпоставки и от закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Предявеният срещу него иск не попада в обхвата на чл.113 ГПК и не изисква
специална местна подсъдност.
От горното следва, че съдът не може служебно (по свой почин) да упражни преценка
за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.
Същевременно, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК във всички други случаи извън тези по
ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-
късно в срока за отговор на исковата молба.
Районен съд – Варна, пред който е образувано гр.д. № 14933/2021 г., е повдигнал
препирнята за подсъдност едва след като е връчил на ответника препис от исковата молба по
местоработата му в гр. Варна и след постъпване на писмен отговор от последния. Видно от
подадения отговор, ответникът не е възразил срещу подсъдността на делото пред съда в гр.
Варна, упълномощил е адвокат от ВАК и е посочил съдебен адрес в гр. Варна.
Съгласно диспозитивната норма на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Ответникът не е поискал
делото да се гледа от съда по постоянния му адрес, от което следва, че приема подсъдност на
делото пред съда в гр. Варна. От друга страна, не би било разумно да се очаква с отговора
на исковата молба ответникът да направи възражение за местна неподсъдност пред
Софийски районен съд, защото делото, по което му е връчен препис от исковата молба, е
образувано и висящо пред Варненски районен съд.
Това тълкуване на волята на ответника се потвърждава от изричното искане от
ответника, направено след повдигане на препирнята за подсъдност с молба вх. № 20957/
29.03.2022 г., Районен съд – Варна да продължи съдопроизводствените действия.
При изпращане на делото по подсъдност в друг съд извършените до момента
процесуални действия се запазват. В случай на връщане на делото на Софийски РС, това би
имало за последица преклудиране на възможността ответникът да упражни правото си на
възражение за местна неподсъдност на делото пред софийския съд, тъй като срокът за това
възражение е изтекъл с изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Затова съставът на въззивния съд намира, че при настоящ адрес на ответника в гр.
Варна, посочен съдебен адрес също в гр. Варна, липса на възражение делото да се разгледа
от съда по постоянния адрес на ответника и преклудирана възможност да се възрази срещу
разглеждането на делото от съда в гр. София, връщането на делото на СРС, т.е. на съда по
2
седалището на ищеца, би довело до сериозно нарушаване на правото на защита на ответника
и би нарушило принципа за равенство на страните в процеса.
При това положение, независимо от обстоятелството, че СРС неправилно е изпратил
делото по подсъдност на ВРС, следва да се предпочете интересът на ответника и делото да
се разгледа от Районен съд – Варна.
Воден от изложеното Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа спора по предявен от „ЗД Бул Инс
АД, ЕИК *********, срещу Б.И.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, и с
настоящ адрес *********, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, по повдигнатия спор за подсъдност на основание чл.122 ГПК.
ДЕЛОТО да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т. 9 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3