Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 299 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са предявени от В.П.Й. против „Ю.Б.“ АД гр.София /универсален
правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД/ иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено погасяване на основание
чл.150 ЗЗД вр. чл.739, ал.2 ТЗ ипотечно право в полза на ответника, произтичащо
от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 159, том І,
рег.№ 1188, дело № 154/2008г. по отношение собствения й недвижим
имот-Апартамент № 5 в гр.Видин, ул.******, със
застроена площ 51.60кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.502.1028.1.30, и при
условията на евентуалност иск по чл.90, ал.1 ЗКИР вр. чл.537, ал.2 ГПК за
недействителност подновяването на договорната ипотека по отношение собствения
на ищцата имот.
Исковете са основани на
твърденията, че през 2011г.
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 40, том ІV, рег.№ 5049,
н.д.№ 466/2011г., ищцата
придобила от „Е.“ ООД
собствеността върху недвижим имот-Апартамент № 5 в гр.Видин, ул.******.
По-късно установила наличието на учредена в полза на „Банка Пиреос България“ АД
с НА № 59,
том І, рег.№ 1188, дело № 154/2008г. договорна ипотека върху недвижими имоти,
включително и върху закупения от нея, за обезпечение задълженията на това дружество към „Банка Пиреос България“ АД по договор за кредит № 0149/2008 от
19.02.2008г. През 2018г. ипотеката по отношение нейния имот била подновена. За
вземанията си в общ размер на 2 050 000лв. по договора за кредит банката се
снабдила с два изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№ 1891/22012г. на
РС-Видин и ч.гр.д.№ 584/2013г. на РС-Видин. Междувременно с решение по т.д.№
262/2013г. по описа на ОС-Бургас по отношение „Е.“ ООД било открито
производство по несъстоятелност, по което вземанията по двата изпълнителни
листа на „Банка Пиреос България“ АД били приети и включени в одобрените от
синдика списъци. С влязло в сила на 29.12.2017г. решение на ОС-Бургас
производството по несъстоятелност било прекратено и „Е.“ ООД заличен от
търговския регистър. В тази връзка, с позоваване разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ, ищцата поддържа вземанията на банката по договора за кредит, които не са
били удовлетворени в рамките на производството по несъстоятелност, с оглед
неговото прекратяване да са се погасили, а като последица от това на основание
чл.150 ЗЗД твърди да е погасено и учреденото в нейна полза ипотечно право,
произтичащо от НА № 159, том І, рег.№
1188, дело № 154/2008г., което обхваща и собствения й имот. Навежда, че не попада в
изключението по чл.739, ал.2 ТЗ, защото няма качеството на ипотекарен длъжник
учредил договорна ипотека върху свой имот в обезпечение на чуждо задължение, а
е трето лице закупило ипотекиран имот без да е лично задължено към кредитора на
своя праводател. Това обуславя правния й интерес от предявяването на иск по чл.150 ЗЗД против ответника за установяване, че ипотечното право върху имота й не съществува, както и като последица заличаването на ипотеката на основание чл.179 ЗЗД. Наред с този иск в
условията на евентуалност предявява и иск по чл.90,
ал.1 ЗКИР вр. чл.537, ал.2 ГПК за признаване за недействително вписването за
подновяване на договорната ипотека върху собствения й имот, част от тези по НА № 159/2008г., осъществено с молба
за подновяване на договорна ипотека, вписана с Акт № 60, том 2, вх.№
1140/26.03.2018г. Твърденията в тази връзка са, че поради заличаването от
търговския регистър праводателят й „Е.“ ООД /длъжник на банката/ към деня на подаване молбата за подновяване на
ипотеката е загубил своята правосубектност, поради което и вписване на
подновяването не е могло да бъде извършено с оглед разпоредбите на ЗКИР и
Правилника за вписванията.
Ответникът оспорва исковете с доводи, че вземанията му по
договора за кредит не са погасени
на основание чл.739, ал.2 ТЗ, тъй като попадат
в изключението, визирано в правната норма, а именно, неудовлетворените в производството по
несъстоятелност вземания не се погасяват, когато за обезпечаването им са
учредени обезпечения от трети лица. На самостоятелно основание навежда, че дори
и да се приемат за погасени вземанията му към кредитополучателя и праводател на
ищцата „Е.“ ООД, те не са погасени спрямо солидарните съдлъжници М.К.и Е.К., поради което ипотеката върху имота, наред с
останалите имоти, за които е била учредена, съществува и обезпечава целия дълг по договора за кредит.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори
придобиването от ищцата В.Й. на 09.09.2011г. чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 40, том ІV, рег.№ 5049, н.д.№ 466/2011г. на нотариус Л.Ц.с
район на действие РС-Видин, от „Е.“ ООД гр.Видин на недвижим имот-Апартамент №
5 в гр.*******, със застроена площ 51.60 кв.м., състоящ
се от хол с кухненски бокс, спалня, антре, сервизно помещение и тераса, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.1028.1.30, заедно с прилежащо
избено помещение № 5 с площ 3.10 кв.м. и с 1.28% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Праводателят на ищцата „Е.“ ООД
гр.Видин сключил на 19.02.2008г. с „Банка Пиреос България“ АД /с универсален
правоприемник „Ю.Б.“ АД/ договор за кредит под № 0149/2008г., с който му бил
предоставен кредит от 2 050 000лв. целево за финансиране на строеж на
пететажна жилищно-търговска сграда, състояща се от 6 бр. магазини, 40бр.
апартаменти, 7 бр. ателиета и 8 бр. гаражи с обща застроена площ от 4 969
кв.м. по архитектурен проект, в УПИ I, кв.20 в
гр.Видин, кв.********. За обезпечение на вземанията по договора
кредитополучателят „Е.“ ООД учредил в полза на банката договорна ипотека върху
УПИ I в кв.20 по ПУП на гр.Видин,
целият с площ 1307.23 кв.м. с адрес гр.Видин, ул.******, ведно с правото на
строеж за построяването на посочената пететажна сграда и обектите в нея,
включваща и процесния апартамент № 5-НА № 159, том I, рег.№ 1188, дело № 154/04.04.2008г., вписан в Службата по вписванията
вх.рег.№ 2448/04.04.2008г., акт № 61, том II, дело 1851/2008г.
Видно от договора ЕТ „Е.-Е.К.“, Е.М.К.и
М.Е.К.приели да отговарят солидарно с кредитополучателя за всички задължения в
качеството на поръчители, а впоследствие с Анекс № А6-0149/21.09.2010г. било уговорено да
отговарят за задълженията му в качеството на солидарни длъжници при условията
на чл.121-123 ЗЗД.
Поради неизпълнение на договора
за кредит за вземанията си по него банката
се снабдила с два изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№ 1891/22012г. на
РС-Видин и ч.гр.д.№ 584/2013г. на РС-Видин, включващи главница, възнаградителни
лихви, наказателни лихви, такса по имуществена застраховка и разноски.
С Решение № 220/16.06.2014г. по
т.д.№ 262/2013г. по описа на ОС-Бургас спрямо кредитополучателя „Е.“ ООД било открито производство по
несъстоятелност, в рамките на което вземанията на банката приети в одобрените
списъци по чл.692 ТЗ с определение № 1346/27.11.2014г. Впоследствие с Решение
от 18.12.2017г. по същото дело, влязло в сила на 27.12.2017г., производството по несъстоятелност било
прекратено на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ /изчерпване масата на
несъстоятелността/ и постановено заличаването на дружеството от търговския
регистър. Не е спорно, че вземанията на банката не са били удовлетворени в
производството по несъстоятелност.
Въз основа тези фактически
обстоятелства спорът между страните е дали вземанията на банката-кредитор са
погасени и като последица от това погасена ли е ипотеката върху собствения на
ищцата недвижими имот по чл.150, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ
постановява, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания
се погасяват освен в случаите по чл.744, ал.1 ТЗ и в случаите, когато за обезпечаване
на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени
обезпечения от трети лица. Тя регламентира специална хипотеза за погасяване на
вземания по силата на закона, която правна последица настъпва с влизане в сила
на решението за прекратяване производството по несъстоятелност. Но едновременно
с това визира и две изключения, при наличието на които такъв погасителен ефект
не настъпва. Настоящия случай попада във второто изключение.
Ипотеката е вещно право, което
обременява недвижим имот или имоти и служи за обезпечение на определено
вземане. Ипотечното право е неделимо, защото всяка част от вземането се
обезпечава от ипотеката и всяка част от имота или имотите обезпечава цялото
вземане, т.е. тя тежи върху целия имот или върху всички имоти, за които е
учредена. По силата на чл.173, ал.1 ЗЗД кредиторът има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се
намира той. Това означава, че ипотеката следва имота и кредиторът може да
насочи принудителното изпълнение независимо от извършените с него впоследствие
разпоредителни сделки. Правото на предпочтително удовлетворение е
противопоставимо на всяко лице, което се легитимира като собственик на имота след
вписване на ипотеката. За упражняването му е без
значение дали е била учредена от длъжника по вземането върху собствен имот или
от трето лице в обезпечение на чуждо задължение /ипотекарен длъжник/. Придобилият
от длъжника ипотекиран имот, без да е лично задължен към кредитора, е в
идентично правно положение с лице дало обезпечение за чуждо задължение, т.е.
ипотекарен длъжник и също като него следва да търпи принудително изпълнение.
Предвиденото в чл.739, ал.2 ТЗ
изключение от погасителния ефект на неудовлетворените в производството по
несъстоятелност, но обезпечени от трети лица вземания цели запазване правото на
кредитора да се удовлетвори от стойността на учреденото в негова полза обезпечение,
което не би могъл да направи поради прекратяване на производството по
несъстоятелност спрямо длъжника водещо до погасяване на вземането, съответно до
погасяване на обезпечителните му права съобразно чл.150 ЗЗД. Пряко разпоредбата
визира лицата учредили /предоставили/
обезпечение за чуждо задължение-ипотекарни длъжници по чл.155, ал.2 ЗЗД, но
според настоящия съдебен състав тя обхваща и хипотезата на прехвърляне на
ипотекиран от длъжника имот на трето лице /чл.155, ал.1 ЗЗД/, какъвто е
настоящия случай. Това е така, защото и в двата случая не са лично задължени
към кредитора и се явяват трети за отношенията му с длъжника лица, спрямо всеки един кредиторът може да реализира
правото си по чл.173, ал.1 ЗЗД и в еднаква степен носят риска от принудително
изпълнение върху собствения им имот, за който е учредена ипотека. Затова не
може да бъде споделено становището на ищцата, че изключението по чл.739, ал.2 ТЗ в обсъжданата част се отнася само до ипотекарните длъжници по чл.155, ал.2 ЗЗД, тъй като не държи сметка за целта на разпоредбата и вложения от
законодателя смисъл. Подобно ограничаване приложното поле на нормата би
поставило в неравностойно положение не само кредиторите с обезпечени вземания
относно възможностите им за удовлетворение от обезпеченото имущество, но в такова
положение и третите лица-ипотекарни длъжници по чл.155, ал.2 ЗЗД спрямо тези
придобили от длъжника ипотекиран имот по чл.155, ал.1 ЗЗД.
Следователно
при наличие изключението по чл.739, ал.2 ТЗ вземанията на ответника по договора
за банков кредит не са погасени, поради което не е погасено и ипотечното му
право на основание чл.150 ЗЗД.
Независимо
от изложеното погасяване на ипотечното право не е настъпило и по други
съображения.
Учредената
от кредитополучателя „Е.“ ООД в полза на банката договорна ипотека с НА № 159,
том I, рег.№ 1188, дело № 154/04.04.2008г., включваща придобития от ищцата
апартамент, обезпечава всички задължения
по договора за кредит. Въз основа анекс № 6 от 2010г. към договора ЕТ „Е.-Е.К.“,
Е.М.К.и М.Е.К.приели да отговорят солидарно с кредитополучателя при условията
на чл.121-123 ЗЗД. В качеството си на
солидарни длъжници те дължат изпълнение в пълен обем, съответно кредиторът може
да иска изпълнение на цялото задължение от който и да е от длъжниците.
Невъзможността
на кредитора да се удовлетвори в несъстоятелността спрямо кредитополучателя поради прекратяване на
производството по чл.735 ТЗ /изчерпване масата на несъстоятелността/ и
заличаването му от търговския регистър като правен субект не е пречка да
упражни правата си по отношение солидарните длъжници, защото на основание чл.122,
ал.2 ЗЗД предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на
кредитора спрямо останалите съдлъжници. Само изпълнението от един солидарен
длъжник, респ. даването вместо изпълнение или прихващане с един солидарен
длъжник по чл.123, ал.1 ЗЗД, включително опрощаването и новацията в хипотезите
на чл.124 ЗЗД водят до освобождаване от отговорност всички съдлъжници, каквито
твърдения не са наведени. Такова освобождаване не настъпва при изгубване
правосубектността на някой от тях /в този смисъл Решение № 2282/01.12.2016г. по
т.д.№ 4660/2016г. по описа на САС/.
Заличаването на кредитополучателя /праводател
на ищцата/ като правен субект не погасява вземанията на ответника, а само прави
невъзможно удовлетворяването от него. Удовлетворение може да получи от
солидарните съдлъжници, чиято отговорност съществува. Този правен резултат би
бил налице дори и да се приеме, че вземанията на банката към кредитополучателя
са погасени на основание чл.739, ал.2 ТЗ, защото такъв погасителен ефект не е
настъпил спрямо солидарните съдлъжници /Определение № 511/19.10.2017г. по т.д.№
1296/2017г. на ВКС, І т.о., Определение № 599/16.10.2018г. по
т.д.№ 894/2018г. на ВКС, ІІ т.о./.
След
като вземанията на ответника към солидарните съдлъжници съществуват, а учредената
ипотека върху недвижими имоти, в тази част имота на ищцата, обезпечава всички задължения
по договора за кредит ипотечното право не е погасено на основание чл.150, ал.1 ЗЗД, предпоставящо отхвърляне на предявения иск.
По
евентуалния иск по чл.90, ал.1 ЗКИР вр. чл.537, ал.2 ГПК по отношение вписването
за подновяване на договорната ипотека съдът намира следното:
Съгласно чл.88 ЗКИР всяко
вписване в имотния регистър може да бъде оспорено с иск по реда на чл.537, ал.2
и 3 ГПК. Разпоредбата на чл.90 ЗКИР постановява, че заличаване на вписването в имотния регистър се извършва, когато се установи недопустимост
или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписано
обстоятелство. Искът е установителен и
правна последица от уважаването му е заличаване
на вписаното обстоятелство-чл.604 ГПК. Правен интерес от предявяването му има, ако
с вписаното обстоятелство се засягат права на ищеца или той не може да
реализира свои предоставени от закона права поради допуснатото
незаконосъобразно вписване.
Основанията за оспорване,
съответно заличаване на вписано обстоятелство са нищожност /недействителност/
на вписването, неговата недопустимост или вписване на несъществуващо
обстоятелство. Съгласно трайно установената съдебна практика първата хипотеза е
налице, когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство. Втората
хипотеза е налице при постановено вписване по искане на нелигитимирано
лице-чл.600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е
бил сезиран. Третата хипотеза е налице при вписване на обстоятелство, което не
е възникнало валидно.
В случая оспорването се основава
на това, че към деня на вписване подновяването на договорната
ипотека-26.03.2018г., извършено по молба на банката-кредитор, длъжникът „Е.“
ООД и праводател на ищцата не е съществувал като правен субект поради
заличаването му от търговския регистър като последица от решението за
прекратяване производството по несъстоятелност, с оглед на което се твърди, че
съдията по вписванията е следвало да постанови отказ. В тази връзка се навежда
вписването да е незаконосъобразно и недействително.
Наличието на правен интерес се
извежда от обстоятелството, че подновяването на договорната ипотека ограничава
правата на ищцата като собственик на имота и при заличаване вписването му ще
има за последица отпадне действието на ипотеката поради изтичане на 10-годишния
срок по чл.172 ЗЗД.
Разгледан по същество искът е
неоснователен. Заявеното от ищцата не попада в нито една от трите хипотези,
които могат да послужат като основание за порок на вписването и неговото за. Подновяването
на ипотеката е подлежащо на вписване обстоятелство-чл.172 ЗЗД и чл.18 ПВп.,
направено е по молба на кредитора, в чиято полза е учредена, т.е. от
легитимирано лице и въз основа надлежно сезиране /стр.20-31/. Искането за
подновяване е осъществено преди изтичане на 10-годишния срок по чл.172 ЗЗД,
считано от учредяване на ипотеката и при наличието на съществуващи към този
момент в полза на ипотекарния кредитор парични вземания, обезпечени с нея.
Обстоятелството, че кредитополучателят, по чието съгласие първоначално е
учредена ипотеката е изгубил впоследствие своята правосубектност не опорочава
вписването на подновяването.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3вр. ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
разноски от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
/универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/ иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване погасяване на основание чл.150 ЗЗД
ипотечно право в полза на ответника, произтичащо от НА за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 159, том І, рег.№ 1188, дело №
154/2008г. по отношение недвижим имот-Апартамент № 5 в гр.Видин, ул.******, със
застроена площ 51.60кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.502.1028.1.30.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
/универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/ иск по чл.90, ал.1 ЗКИР вр. чл.537, ал.2 ГПК за
недействителност и заличаване на вписване с акт № 60, том 2, вх.№
1140/26.03.2018г. в Служба по вписванията при РС-Видин на подновяване на
договорната ипотека, учредена с № 159, том І, рег.№ 1188, дело № 154/2008г. по
отношение посочения имот.
ОСЪЖДА В.П.Й., ЕГН **********, от гр.Видин, да заплати на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, гр.София /универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД/ разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от
150лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от
връчване препис на страните.
СЪДИЯ: