Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 03.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и девети юни
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.И., като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7588 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 50414 от 17.10.2018 г. СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 5479/2018 г. е осъдил
„У.Е.У.Кфт.“ /У./, извършващо дейност на територията на България чрез „У.Е.У.Кфт.“-клон
България да заплати на И.П.Х. на основание чл.92 ЗЗД вр. чл.7, & 1, б. „а“
от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г. сумата от 250 евро-обезщетение за закъснял полет W64447 с
направление от летище София до летище Варна, определен за изпълнение по разписание
на 17.12.2017 г. със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба-25.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 325 лв.-разноски по делото.С определение от
01.04.2019 г. СРС е оставил без уважение искане, обективирано във въззивната
жалба на ищеца „У.Е.У.Кфт.“ /У./ за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „У.Е.У.“ Црт, У.,
извършващо дейност на територията на България чрез „У.Е.У.“ Црт-клон България с
оплаквания, че решението е неправилно.Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че е доказал наличието на извънредно
обстоятелство по смисъла на чл.5, пар.3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.-стачка на летище Б.Г..Поддържа,
че е без значение дали стачката е била законно проведена или не, и че
цитираното от първоинстанционния съд Тълкувателно решение на СЕС от 17.04.2018
г. в случая не намира приложение, тъй като причините за проведената стачка се
намират изцяло извън контрола на ответника за разлика от причините за
„самоволна стачка“ по съединените дела.Оспорва и тълкуването на
първоинстанционния съд, че съгласно тълкувателно решение на СЕС от 04.05.2017
г. по дело С-315/15 извънредните обстоятелства следва да се отнасят само и
единствено до процесния полет, като се позовава на решение на СЕС от 04.10.2012
г. по дело С-22/11 /т.37/.Излага доводи, че е взел всички необходими мерки за
избягване на извънредното обстоятелство, като е реорганизирала
въздухоплавателните си средства, като полет W6 4427 от Тел Авив
за София е с ново очаквано време на излитане от София в 11,50 ч., така че да
кацне на летище Б.Г. след приключване на стачката в 14,20 ч., а обратният полет
W6 4428 от Тел Авив за София е с очаквано време на
излитане в 15,10 ч. и време на кацане в София в 18,00 ч.Тъй като същият самолет
е бил планиран да изпълни процесния полет W6 4447 от София до
Варна на 17.12.2017 г., е следвало същият да бъде назначен с ново време на
излитане с 1,30 часа по-късно и да пристигне на летище Варна в 19,25 часа
вместо в 17,55 часа.Въззивникът твърди, че не е разполагал с два свободни
самолета за 17.12.2017 г., единият от които да изпълни само полетите до Тел
Авив и обратно, а другият да изпълни процесния полет, тъй като всички самолети
имат предварително заложен полетен план, защото всеки самолет, оставен на земя,
води до стопански загуби за въздушните превозвачи.Позовава се на тълкувателно
решение по дело С-294/2010 г. на СЕС, съгласно което въздушният превозвач
следва да планира ресурсите си своевремнно така, че да е в състояние да извърши
планирания полет след отпадането на непредвидените извънредни обстоятелства, като
продължителността на този запас от време се преценява за всеки отделен
случай.Поддържа, че в настоящия случай е било налице достатъчен запас от време
при осигуряване на ресурсите на авиопревозвача.Въззивникът излага доводи, че
настъпилото извънредно обстоятелство е било извън ефективния контрол на
авиокомпанията, и че въпреки получените съобщения за стачка той не е могъл да
предвиди действителното закъснение на процесния полет, тъй като не е имал
контрол нито относно стачката на летище Б.Г., нито в последващите регулации на
въздушното движение след приключването й.Въпреки предприетите мерки за
избягване на извънредното обстоятелство ответникът не е имал свободен самолет и
възможност да избегне закъснение, без да е принуден да направи непоносими жертви
с оглед на капацитета на предприятието му към даден момент.Твърди, че е получил
съобщение от оперативния център на мрежовия управител за закъснение с три часа
на процесния полет едва в 18,15 ч. на 17.12.2017 г.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- И.П.Х. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че не е налице извънредно обстоятелство по отношение на
процесния полет от София до Варна, и че стачката, на която се позовава
въззивникът, представлява извънредно обстоятелство по отношение на полетите от
и до Тел Авив, какъвто не е процесният, поради което доводите във въззивната
жалба са неотносими.Поддържа становище, че въззивникът е разполагал с три дни,
което е достатъчно време да организира ресурсите си в своите бази по начин да
не бъдат засегнати пътниците на процесния полет, и че взетите мерки са се
оказали неефективни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.7 от Регламент № 261/004
г.Ищецът- И.П.Х. твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника „У.Е.У.Кфт.“
/У./, извършващо дейност на територията на България чрез „У.Е.У.Кфт.“-клон
България /сега „У.Е.У.“ Црт, У., извършващо дейност на територията на България
чрез „У.Е.У.“ Црт-клон България/ за редовен полет W64447 от София до
Варна за 17.12.2017 г.Твърди, че полетът е излетял с огромно закъснение и е
достигнал дестинацията си повече от три часа след предвиденото време по
разписание.Отправил е жалба до ответника за заплащане на обезщетение по
Регламент 261/2004, като в отговора ответникът изрично е признал факта на
закъснението с 4,04 часа, но е отказал да заплати обезщетение, като се е
позовал на стачка в Тел Авив.Ищецът твърди, че са налице условията на чл.7,
пар.1, б. „б“ от Регламент 261/2004 за изплащане на обезщетение, тъй като е
налице договор за въздушен превоз, закъснение на полета, довело до закъснение в
крайния пункт на пристигане с над 7 часа, разстоянието от София до Варна е под
1 500 км, поради което дължимото обезщетение възлиза на 250 евро.Ищецът
излага доводи, че стачката, на която ответникът се позовава, представлява
извънредно обстоятелство само ако е свързана с конкретния полет.Моли съда осъди
ответника да му заплати сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет на основание чл.7, т.1, б. „а“ на Регламент /ЕС/ 261/2004 със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По
делото е представена бордна карта на името на ищеца за полет W64447 за
17.12.2017 г. с час на излитане от София в 19,00 ч. и час на пристигане във
Варна-19,55 ч.
В
отговора, адресиран от ответното дружество до ищеца същият признава, че полет W64447 от София до
Варна на 17.12.2017 г. е закъснял с 4,05 часа поради провеждане на стачка на
персонала на летище Б.Г., Тел Авив, която е засегнала излитането на предишния
полет 4428 TLV-SOF, а оттам и цялата ротация на самолета
за деня.
С
отговора на исковата молба ответникът също признава, че полет W64447 на
17.12.2017 г. от София до Варна е следвало да се осъществи в 19,00 ч., но е
излетял в 23,00 ч. и е пристигнал във Варна в 0,00 ч. със закъснение от 4,05
часа.
Представена
е и справка на дейности за НА-LWV, от която е видно, че един и същи самолет
е извършил на 17.12.2017 г. полет W64428 Тел Авив-София и полет W64447 София-Варна.
Представена
е и електронна кореспонденция от 14.12.2017 г. от оператора на летище Б.Г. в
Тел Авив за пилота за очаквана стачка на 17.12.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.7, т.1 от Регламент
261/2004 пътниците получават право на обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети до 1 500 километра.Разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на
големия кръг /чл.4/.
По отправено
преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004 СЕО
се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и
С-403/07 г., с което е дал тълкуване, което на основание чл.633 ГПК е
задължително за настоящия съд относно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004,
с което е приел, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите
имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че
са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание/.Размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна
точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл.7, т.4/.
От събраните по делото
доказателства е установено, че ищецът е имал закупен билет за полет W64447 от София до
Варна на 17.12.2017 г., закъснял с повече от три часа, поради което ищецът има
право на обезщетение в размер на 250 евро.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение на
основание чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., и че не е доказано
правоизключващото отговорността възражение на ответника за наличие на
извънредно обстоятелство по смисъла на чл.5, пар.3 от цитирания регламент.Съдът
се е позовал на решение на СЕС от 04.05.2017 г. по дело С-315/15 г. и е приел,
че извънредните обстоятелства следва да се отнасят единствено и само до
процесния полет и е изложил съображения, че ответникът е могъл да вземе
адекватни мерки, за да обезпечи друг самолет, който да изпълни полета.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.От събраните доказателства се установи, че ответникът е
уведомен за планираните стачни действия на летището в Тел Авив още на
14.12.2017 г., поради което не може да
се приеме че е налице извънредно обстоятелство по отношение на процесния полет
София-Варна по смисъла на чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004 и ответникът е имал
възможност да осигури друго въздухоплавателно средство за своевременното му
извършване.Изложените от въззивника твърдения за предприети мерки за реорганизация
на полетите са преклудирани, тъй като са направени за първи път с въззивната
жалба.Дори и да се приеме, че са въведени своевременно, същите не са доказани, а
и не са били ефективни.В отговора на исковата молба ответникът твърди, че стачката,
за която е бил предварително уведомен, не е била потвърдена, и че се е
предполагало, че ще продължи 4 часа, и че той не е отменил полет W6 4428, за да не
причини по-голямо безпокойство на пътниците.По делото не е проведено доказване
от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, че е предприел всички
необходими мерки, за да избегне закъснението на процесния полет, нито че всички
самолети на авиокомпанията са били заети с планирани полети, поради което
същият дължи претендираното обезщетение.Установи се, че превозвачът е бил
уведомен три дни преди процесния полет за планираната стачка на летището в Тел
Авив, поради което не може да се приеме, че събитието е неочаквано и същият е
разполагал с достатъчно време, за да предприеме адекватни мерки ида реорганизира
полетите, за да се избегне закъснението, но не го е направил.
Съгласно
даденото тълкуване с решение по дело С-22/11 на СЕС превозвачът не може да се
освободи от отговорност, като се позовава на извънредните обстоятелства и
спрямо пътуващите със следващ полет, извършен след настъпване на тези
обстоятелства.Дори и да се приеме, че превозвачът може да се освободи от
отговорност, позовавайки се на извънредни обстоятелства, които касаят предходен
такъв, същият следва да установи, че е взел всички възможни мерки, за да
избегне неблагоприятните последици, което в случая не е сторено.
Поради
изложеното оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Други
конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК възизвният съд е обвързан от изложеното в нея.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 300 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 50414 от 17.10.2018 г. на СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 5479/2018 г., с
което е уважен иска на И.П.Х. срещу „У.Е.У.Кфт.“ /У./, извършващо дейност на
територията на България чрез „У.Е.У.Кфт.“-клон България /понастоящем „У.Е.У.Црт“
/У./, извършващо дейност на територията на България чрез „У.Е.У.Црт.“-клон
България/ за сумата от 250 евро на основание чл.7, & 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
-обезщетение за закъснял полет W64447 с направление от летище София до
летище Варна, определен за изпълнение по разписание на 17.12.2017 г.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Црт“
/У./, извършващо дейност на територията на България чрез „У.Е.У.Црт.“-клон
България със седалище и адрес на управление: гр.София, жк Зона Летище София да
заплати на И.П.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 300 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.