№ 14011
гр. ., 1..07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110131.97 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 2., ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко – продажба на идеални части от
съсобствен недвижим имот, обективиран в нотариален акт .., дело № .1 от
19.10.201. г. поради накърняване на добрите нрави, а при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 2., ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 2
ЗЗД и чл. 30 ЗН за прогласяване на договора за симулативен, като прикриващ
договор за дарение, прилагане на правилата на прикритата сделка и
намаляване на извършеното разпореждане и възстановяване на запазената
част на ищцата от наследството на Ц.Б., съединени кумулативно с иск по .9 ЗН
за делба на следните недвижими имоти:
- апартамент ., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед .. на изпълнителния директор на ., находящ се в гр. ., с площ от
5.,48 кв.м., състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня,
тоалетна, килер и два балкона, при съседи на същия етаж: самостоятелни
обекти с идентификатори . и ., под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор ., над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ., заедно с
прилежащо избено помещение № . без посочена площ, заедно с 0,720 % ид. ч.
от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор .; и
- дворно място с площ от .25 кв.м. съгласно документ за собственост,
находящо се в село ., ., влизащо в границите на околовръстен полигон „.“,
ведно с построената върху него едноетажна масивна вилна сграда със
застроена площ от 33,20 кв.м., при съседи на мястото на север – ., на изток – ., .
1
и Г. Ц., на юг – дере и на запад – дере.
В исковата молба се излагат твърдения съсобствеността между страните
да произтича от наследяване по закон. Ищецът твърди апартамент ., находящ
се в гр. . да е придобит от родителите на страните в режим на .. След смъртта
на тяхната майка всеки един от съделителите е придобил 1/. идеална част, а
техният баща - 4/. идеални части. В резултат на договор за покупко – продажба
от 19.10.201. г. сключен между Ц.Б. и Б. М., квотата на последния в
съсобствеността се е увеличила на 5/. идеални части. Счита сделката за
нищожна като накърняваща добрите нрави, а евентуално прикриваща договор
за дарение, респективно твърди, че със същата е нарушена запазената й част
от наследството на Ц.Б., поради което иска прогласяване нищожността, а в
условията на евентуалност намаляване на разпореждането, възстановяване на
запазената й част и допускане на делбата.
По отношение на дворното място и построената в него сграда ищецът
твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот от
19.08.1991 г. .. е призната за собственик по давностно владение на делбения
имот, находящ се в с. ., респективно след нейната смърт на основание чл. 5 ал.
1 ЗН е възникнала съсобственост между страните в настоящото производство
при равни квоти.
Ответникът Б. М. не оспорва съсобствеността и не възразява да се
допусне делба на имотите. Оспорва исковете по чл. 2. ЗЗД и чл. 30 ЗН като
твърди, че е заплатил уговорената продажна цена, която е съобразена с
насрещната престация по договора, респективно същият не е нищожен на
посочените в исковата молба основания. Твърди, че запазената част на ищцата
не е накърнена и доколкото продадените идеални части не изчерпват
наследственото имущество на баща им. Излага съображения, че
прехвърлените от Ц.Б. 4/. ид. ч. от апартамента са придобити по време на
брака му с И. К. в режим на съпружеска имуществена общност.
С оглед твърденията на ответника за сключен брак и възмездния
характер на атакуваната сделка, ищецът, след указания на съда, е насочил
исковете за нищожност и делба и срещу И. К..
Ответникът И. К. оспорва исковете като неоснователни. Излага
твърдения, че във връзка със сключено при развода с другия ответник
споразумение е прехвърлила притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от апартамента на
Б. М..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно и се установява, че по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 13.12.1972 г .. е придобил правото на
собственост върху апартамент ., с площ от 5.,48 кв.м., състоящ се от входно
антре, хол, една спалня, кухня, баня, тоалетна, килер и два балкона, заедно с
принадлежащото му избено помещение № . с площ от 2 кв.м., заедно с 0,72 %
2
ид. ч. от общите части на сградата и със съответстващите му ид. ч. от правото
на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ., находящ се в гр. .. Към
този момент .. е бил в граждански брак с .. съгласно акт за женитба № . от В. .,
гр. .. В този смисъл апартаментът е придобит в режим на семейна
имуществена общност /./ съгласно чл. 13 от СК от 19.8 г. (действащ към
момента на сключване на договора), независимо, че само единият съпруг е
записан в акта, удостоверяващ придобивното основание, като не са налице
данни, които да обосноват приложение на изключенията по чл. 13, ал. 2 СК от
19.8 г.
Не е спорно още, че .. е починала на 0..08.201. г., за което е съставен акт
за смърт № .. Със смъртта й бракът между нея и .. е прекратен на основание
чл. 44, т. 1 СК от 2009 г., като съгласно чл. 28 СК при прекратяване на .
дяловете на съпрузите са равни. Следователно от правото на собственост 1/2
ид.ч. са придобити от .. в резултат на прекратяване на ., а останалата 1/2 се
включва в наследствената маса на наследодателката – ...
Съгласно удостоверение за наследници с изх.№ . към момента на
смъртта на наследодателката .. роднини, които биха могли да наследят по
закон са преживелият съпруг – .. (чл. 9 ЗН) и двете им деца – С. Ц. М. и Б. Ц.
М. (чл. 5 ЗН). Децата са наследници от първи наследствен ред и съгласно чл. 5
ЗН те наследяват в равни дялове, а съпругът е „плаващ наследник”, което
означава, че той не попада в някой от четирите наследствени редове, а
наследява заедно с първи, втори и трети ред при квоти описани в закона и
изключва четвърти наследствен ред. В случая той наследява заедно с деца, т.е.
наследници от първи наследствен ред и поради това на основание чл. 9, ал. 1
ЗН той наследява дял равен на дела на всяко дете. Всеки от изброените
наследници е наследил по 1/3 от оставащата 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху апартамента или това означава, че всеки от тримата
наследници е наследил по 1/. ид.ч., с което са установени квоти между тях
както следва: 4/. ид.ч. за .., 1/. ид.ч. за С. Ц. М. и 1/. ид.ч. за Б. Ц. М..
С нотариален акт за покупко-продажба на съсобствен недвижим имот №
., том ., рег. № .. .. е прехвърлил на Б. Ц. М. 4/. ид.ч. от апартамент ., с площ от
5.,48 кв.м., състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня,
тоалетна, килер и два балкона, заедно с принадлежащото му избено
помещение № . с площ от 2 кв.м., заедно с 0,72 % ид. ч. от общите части на
сградата и със съответстващите му ид. ч. от правото на строеж върху УПИ,
върху който е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № .., находящ се в гр. ., район „.”, ж.к. „. срещу сумата
от 18 000 лв, платима на два пъти по 9000 лв., като първата вноска е дължима
след подписване на договора, а втората в срок най-късно до 23.11.201. г. .. си е
запазил пожизнено и безвъзмездно ограниченото вещно право на ползване
върху продадените 4/. ид.ч. от апартамента. По делото не е спорно, че към
датата на сделката купувачът е бил в брак с ответника И. К..
3
Съгласно извлечение от разплащателна сметка № . на . същата е открита
на 18.10.201. г., с титуляр Ц.Б. и е закрита на 04.09.2017 г. В писмо с изх. № ..
на банката е посочено, че упълномощено лице по посочената сметка е бил Б.
М., което се потвърждава и от удостоверение от 20.11.2023 г. на Нотариус Б..
От извлечението се установява още, че на 19.10.201. г. по банковата сметка е
постъпила сумата 9000 лв. от задължено лице Б. М. с основание на превода
„покупка на имот”. На 02.11.201. г. е извършено теглене на каса лично от
титуляра на сметката Ц.Б., като изтеглената сума е в размер на 9000 лв. На
08.11.201. г. е постъпила отново сума в размер на 9000 лв. от Б. М., като
отново е посочено основание „покупка на имот”. От извлечението е видно, че
на 17.11.201. г. е извършена справка за налична сума по банковата сметка чрез
банкомат и на 18.11.201. г. Б. М., в качеството на пълномощник на Ц.Б. по
генерално пълномощно № ., е изтеглил от банковата сметка на Ц.Б. сума в
размер на 9000 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждава
желанието на Ц.Б. да прехвърли притежаваните от него 4/. ид. ч. на сина си Б.
М..
Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно-техническа
експертиза пазарната стойност на прехвърлените 4/. ид.ч. от апартамента към
датата на сделката е била 40 000 лв.
При тези факти по делото обуславящият делбата иск за нищожност на
сделката, обективирана НА № ., ., рег. № .., на основание чл. 2., ал. 1, пр. 3
ЗЗД е неоснователен по следните съображения:
Добрите нрави по смисъла на чл. 2., ал. 1, предл. 3 ЗЗД са неписани
морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна
последица като противоречието със закона – нищожност на договора. Те не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Нарушаването на добрите нрави като
основание за нищожност на договора може да е обективирано както в самото
съдържание на договора, така и да се извежда от допълнителни факти, които
са се осъществили в обективната действителност, макар и да не са
обективирани в самия договор. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. (Решение № . от
11.08.2023 г. по гр. д. № . на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице,
когато насрещната престация е практически незначителна. По този начин би се
накърнил принципът на свободата на договарянето /чл.9 от ЗЗД/, защото
4
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. (Решение № .. по гр. д. № .. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № . г. по гр. д. № .. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № .. по гр. д. № .. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение).
Въпреки това обаче съдът следва да съобрази при преценката на
действителността на договора, че в българската правна система е възприет
принципът за субективна еквивалентност на престациите, т.е. като критерий за
еквивалентност на престациите по една правна сделка не следва да бъде
прилаган единствено обективен критерий като пазарната стойност на
престациите, а следва да бъде направена конкретна преценка според нуждите
на договарящите страни. (Решение № .. по гр. д. № .. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение). В този смисъл нееквивалентност, която да води до
нищожност на договора, е налице, когато едната престация е „практически
незначителна”.
Самият законодател допуска да бъдат сключвани договори и по цени под
данъчната оценка, като единствената последица е, че в този случай данъчното
задължение ще се определи по данъчна оценка с оглед защита на интересите
на фиска (арг. от чл. 4., ал. 2, т. 1, .n f.ne ЗМДТ). В настоящия случай съгласно
процесния нотариален акт уговорената продажната цена е 18 000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/ при данъчна оценка на имота от 17 144,47
/седемнадесет хиляди сто четиридесет и четири лева и четиридесет и седем
стотинки/. Следователно уговорената цена е на база данъчната оценка, като я
надвишава.
Пазарната стойност на продадените 4/. ид.ч. от правото на собственост
върху процесния апартамент е възлизала на 40 000 лв. съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира на основание чл.
202 ГПК като обективно, компетентно и добросъвестно. Макар и да се
констатира разлика между уговорената продажна цена – 18 000 лв. и пазарната
стойност на обекта на договора за продажба – 40 000 лв., съдът намира, че тя
не е от естество да обоснове нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави при нарушаване на принципа на справедливостта в
гражданските правоотношения поради нееквивалентност на престациите, тъй
като уговорената цена надвишава данъчната оценка, а когато по договор за
продажба на недвижим имот продажната цена съответства на данъчната
оценка на имота, не е налице „практически незначителна престация”,
(Определение № .. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение
№ . на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Определение № .. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Освен това следва да бъдат
отчетени и близките родствени връзки между страните по договора, поради
което е обяснимо отклоняването от обичайните цени за сходни жилища, както
и обстоятелството, че продавачът си е запазил пожизнено вещно право на
ползване, което съществено ограничава правото на собственост на купувача,
както и рефлектира върху пазарната стойност на имота, като я намалява.
5
На следващо място, следва да бъдат разгледани доводите на ищеца, че
договорът за продажба е сключен с цел да бъде накърнена запазената част на
ищцата, доколкото на оспорване по реда на чл. 30 от ЗН подлежат само
безвъзмездни сделки. В действителност правната теория приема, че нищожни
поради противоречие с добрите нрави са и договори, които по своето явно
съдържание, по цели, по външно установими мотиви за сключване
противоречат на добрите нрави. Такъв противен на добрите нрави мотив би
бил обезнаследяването на някого от наследниците на наследодателя с цел
засегнатият наследник да бъде наказан или наранен по някакъв начин.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установява несъмнено намерението на
наследодателя – Ц.Б., да прехвърли частта от апартамента в ж.к. „.” на сина си,
но не се установяват специфични мотиви за това, които да накърняват добрите
нрави по начин, че да влекат нищожност на сделката на основание чл. 2., ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД. Нито свидетелят ., нито свидетелят . сочат за наличие на
специфични мотиви или за причини, които евентуално са породили такива у
наследодателя – Ц.Б.. Свидетелката ., която е дъщеря на ищцата, с оглед на
което съдът цени показанията й в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК,
твърди единствено, че дядо й живеел доста бедно и имал желание да
прехвърли частта от апартамента на сина си, но същевременно от показанията
й става ясно, че не е живяла с него, не се е срещала с него след смъртта на баба
й през 201., следователно не е могла да формира този извод чрез лични
наблюдения и впечатления от живота на Ц.Б. след 201. г. до неговата смърт
през 2018 г., когато твърди да го е разпознала в моргата. От показанията на
свидетелите не се установява между Ц.Б. и ищцата да са съществували такива
влошени отношения между баща и дъщеря, които да мотивират наследодателя
да се разпореди с част от имуществото с единствен мотив да лиши едно от
децата си от наследство.
Ето защо искът за прогласяване на нищожността на договора за
продажба за нищожен на основание чл. 2., ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен и да бъде разгледан евентуалния иск за нищожност поради
привидност на сделката на основание чл. 2., ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 2
ЗЗД.
Привидна е тази сделка, волеизявлението по която се нуждае от
приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно
действие. При относителната симулация тази привидна сделка е съчетана с
прикрита сделка, чийто правни последици действително се желаят от
страните, но те да не станат достояние на третите лице. В тази хипотеза чл. 2.,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД предвижда нищожност на привидната сделка, като чл. 17, ал. 1
ЗЗД постановява, че ако страните прикрият сключеното между тях съглашение
с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако
са налице изискванията за неговата действителност, с което признава правно
действие на прикритата сделка стига тя да отговаря на изискванията за
нейната действителност.
6
Договорът за продажба е двустранен, възмезден и консенсуален, докато
дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Разликата между договора
за продажба и дарението по отношение на съществените елементи на сделката
се състои в това, че при договора за продажба срещу разпореждането с едно
право е налице насрещна престация, изразяваща се в заплащане на парична
сума като цена, докато при договора за дарение е налице безвъзмездно
разпореждане с едно право, принадлежащо на дарителя в полза на дарения,
който единствено има задължение да приеме подареното.
От приетите по делото извлечение от разплащателна сметка № . от . и
платежни нареждания се установява, че ответникът М. е заплатил продажната
цена по договора за продажба от 18 000 лв. на два пъти по 9000 лв., съответно
на 19.10.201. г. и на 08.11.201. г. Първата половина от цената е изтеглена лично
от продавача по договора – Ц.Б.. Втората половина от цената е изтеглена от Б.
М., който се явява едновременно купувач по договора и пълномощник на
продавача по отношение на банковата му сметка. Само от това обстоятелство
обаче не следва вероятна хипотезата на симулиране на цената или на целия
договор като прикриващ договор за дарение. От събраните по делото
доказателства не може да се изведе пълно и главно липсата на воля да
настъпят правните последици на договора за продажба и волята на страните
да настъпят правните последици на договор за дарение. По презумпция
действителната воля на страните е отразената в договора. Обстоятелството, че
купувачът по договора в качеството си на пълномощник е изтеглил част от
преведената сума не води непременно до заключението, че втората част от
продажната цена не е достигнала до продавача. Още повече, че по отношение
на първата половина от продажната цена са налице доказателства, че е
изтеглена лично от продавача по договора за продажба. Обстоятелството, че
скоро след това е преведена втората половина от цената само по себе си също
не води непременно до извода, че изтеглените пари са били предадени на
ответника, за да ги преведе той отново. Доказателства по делото за това не са
ангажирани.
Ето защо предявените при условията на евентуалност искове за
прогласяване на нищожност поради привидност на договора за продажба и
прилагане на прикритото дарение също следва да се отхвърлят.
Предвид отхвърляне на исковете за нищожност поради привидност на
договора за продажба и прилагане на прикритото дарение, предявеният при
условията на евентуалност иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената
част не следва да бъде разглеждан пред настоящата инстанция, поради
несбъдване на условието за това.
По иска за делба с правно основание чл. .9 ЗН.
По делото са налице данни, че към момента на сключване на договора за
продажба на 4/. ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент
купувачът Б. М. е бил в граждански брак с И. К., т.е тази ид. част от имота е
придобита в режим на . на основание чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г., като не са
7
налице изключенията по чл. 22 и 23 от СК, нито има данни да е бил избран
друг режим на имуществени отношения между съпрузите, поради което на
основание чл. 18, ал. 2 СК приложим е законовия режим на общност.
Доколкото обаче няма спор относно прекратяване на брака, то съпружеската
имуществена общност върху посочените 4/. ид. ч. също е прекратена на
основание чл. 27, ал. 1 СК при равни дялове (арг. от чл. 28 СК), т.е. по 2/. за
всеки един от тях (т.е. по 1/3). С нотариален акт № ., том ., рег. № . по н.дело
№ . от 2023 г. ответницата И. К. е прехвърлила своята 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот на ответника Б. М. срещу сумата от 9 000
лв., платима наведнъж при подписване на договора. В случая постановките на
т. 3 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС не намират приложение, тъй като
разпореждането е в полза на друг съделител, а не на трето за делото лице, с
оглед на което ответницата И. К. не е придобила качеството на процесуален
субституент. След разпореждането в хода на процеса съсобственици на
процесния апартамент са останали само ищцата С. М. и ответника Б. М. при
квоти: 5/. за ответника – Б. М. (от които 4/. са закупени от Ц.Б. и И. К. и 1/.,
придобита по наследство от ..), и 1/. за ищцата, – С. М., придобита по
наследство от ...
В наследствената маса се включва и дворно място с площ от .25 кв.м.,
влизащо в границите на околовръстен полигон „.“, ведно с построената върху
него едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 33,20 кв.м., при
съседи на мястото на север – ., на изток – ., . и Г. Ц., на юг – дере и на запад –
дере, находящи се в ., с. ..
Имотът е придобит по давност от .. на основание чл. 79 ЗС, за което е
съставен констативен нотариален акт № ., том ., по н.дело № .., който не се
оспорва по делото. Това е станало по време на брак й с Ц.Б., поради което и
съгласно задължителната практика на ВС, обективирана в .., когато
придобивната давност изтече по време на сключения брак, правото на
собственост върху имота е съпружеска имуществена общност, като е
ирелевантно дали давностното владение е започнало преди или след
сключване на брака.
След смъртта на .. на 0..08.201. г.правото на собственост върху
процесното дворно място е наследено 4/. за съпруга й – Ц.Б. (от които 3/. са в
резултат на прекратяване на . и 1/. е при наследяване по закон) и по 1/. за
децата й – С. М. и Б. М..
След смъртта на Ц.Б. на 07.11.2018 г. единствени наследници на
наследодателя са неговите деца – С. М. и Б. М. (чл. 5 от ЗН), съгласно
удостоверение за наследници с изх. № . от 19.11.2018 г., които следователно са
придобил по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху дворно място с площ от
.25 кв.м., влизащо в границите на околовръстен полигон „.“, ведно с
построената върху него едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ
от 33,20 кв.м., при съседи на мястото на север – ., на изток – ., . и Г. Ц., на юг –
дере и на запад – дере, находящи се в ., с. ..
8
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за допускане на съдебна делба между С. М. и Б. М. при квоти
както следва:
По отношение на апартамент ., с площ от 5.,48 кв.м., състоящ се от
входно антре, хол, една спалня, кухня, баня, тоалетна, килер и два балкона,
заедно с принадлежащото му избено помещение № . с площ от 2 кв.м., заедно
с 0,72 % ид. ч. от общите части на сградата и със съответстващите му ид. ч. от
правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .., находящ
се в гр. .; - 5/. ид.ч. за Б. М. и 1/. ид.ч. за С. М..
По отношение на дворно място с площ от .25 кв.м., влизащо в границите
на околовръстен полигон „.“, ведно с построената върху него едноетажна
масивна вилна сграда със застроена площ от 33,20 кв.м., при съседи на
мястото на север – ., на изток – ., . и Г. Ц., на юг – дере и на запад – дере,
находящи се в ., с. .; - 1/2 ид.ч. за Б. М. и 1/2 ид.ч. за С. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните в производството по
делба заплащат разноски съобразно стойността на дяловете, които притежават
в съсобствеността, а за съединените искове разноските се определят по реда
на чл. 78 ГПК. Тъй като в случая съединените искове се отхвърлят,
настоящата съдебна инстанция счита, че следва да се произнесе по отношение
на претенцията за заплащане на разноски във фазата по извършване на
делбата. (Определение № .. г. на ВКС по гр. д. № . г., .V г. о., ГК).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ц. М., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ., ул. „.. срещу Б. Ц. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. .,
.. и И. И. К., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. ., ж.к. „.”, бл. . при
условията на евентуалност искове по чл. 2., ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 2., ал. 2,
предл. 5, вр. чл. 17, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
покупко – продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот-
апартамент ., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед .. на
изпълнителния директор на ., находящ се в гр. ., с площ от 5.,48 кв.м., състоящ
се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня, тоалетна, килер и два
балкона, обективиран в нотариален акт .., дело № .1 от 19.10.201. г. на
Нотариус Б., поради накърняване на добрите нрави и като привиден,
прикриващ договор за дарение, както и прилагане на правилата на прикритата
сделка.
ДОПУСКА съдебна делба между С. Ц. М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ., ул. „.. и Б. Ц. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. ., .., на следните недвижими имоти:
9
1/ апартамент ., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед .. на изпълнителния директор на ., находящ се в гр. ., с площ от
5.,48 кв.м., състоящ се от входно антре, хол, една спалня, кухня, баня,
тоалетна, килер и два балкона, при съседи на същия етаж: самостоятелни
обекти с идентификатори . и ., под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор ., над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ., заедно с
прилежащо избено помещение № . без посочена площ, заедно с 0,720 % ид. ч.
от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор .;
при квоти
- 5/. ид.ч. за Б. Ц. М.;
- 1/. ид.ч. за С. Ц. М.;
и
2/ дворно място с площ от .25 кв.м. съгласно документ за собственост,
находящо се в село ., ., влизащо в границите на околовръстен полигон „.“,
ведно с построената върху него едноетажна масивна вилна сграда със
застроена площ от 33,20 кв.м., при съседи на мястото на север – ., на изток – ., .
и Г. Ц., на юг – дере и на запад – дере; при квоти
1/2 ид.ч. за Б. Ц. М.;
1/2 ид.ч. за С. Ц. М.;
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на И. И. К., с ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр. ., ж.к. „.”, бл. ..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10