РЕШЕНИЕ
№ 260079/20.08.2021 година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна колегия
На единадесети март две хиляди и двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар: Петранка Паскалева
Прокурор: Стефка Якимова
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 187 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на
присъда № 30/ 05.04.2019 г., постановена
по НОХД № 1463/2018 г. на Окръжен съд-Варна, с която подсъдимата М.Р.З. e
призната за виновна в извършването
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ от НК за това, че на 17.05.2018г. в
гр.Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота
Корола" с peг. № В9603КК, нарушила правилата за движение, а именно чл.6,
т.1 от ЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с К.Г.Ж. причинила смъртта на С.Н.Д., на 66 години и
на основание чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
четири години. На основание чл.343г във вр. чл.37, т.7 от НК подсъдимата З. е
осъдена и на лишаване от правото да управлява МПС за срок от две години.
Със същата присъда подсъдимият К.Г.Ж. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“ вр. чл.343, ал.1,
б.„в“ от НК, за това, че на 17.05.2018г., в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № А910
KB нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, като
по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.Р.З.
причинил смъртта на С.Н.Д., на 66 години, като след деянието дееца е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и на основание чл.54
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. На
основание чл.343г във вр. чл.37, т.7 от НК подсъдимият Ж. е
осъден и на лишаване от правото да
управлява МПС за срок от пет години. Подсъдимият К.Ж. е бил оправдан частично
за нарушението на чл.116 от ЗДвП в частта „да е бил невнимателен и предпазлив
към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо – глухите, които се движат с червено бял бастун
и към престарелите хора“. Съдът е приложил и разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК, като е групирал наложеното наказание по настоящото дело със санкцията по
НОХД №1191/2018г. на РС – Сливен, като е определил най-тежкото за изтърпяване,
а именно това в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което
е отложил с изпитателен срок в размер на пет години. Към него е присъединил и
лишаването от право да управлява МПС за срок от пет години.
Съдът възложил на подсъдимите направените по делото разноски.
Делото е за втори път пред въззивната
инстанция. С решение №82/19.06.2020 г. по к.н.д. №248 по описа за 2020 година
Върховният касационен съд е отменил решение №5/22.01.2020 г. по ВНОХД №243 по
описа за 2019 година на Варненския апелативен съд. В отменителното решение
са дадени указания производството пред въззивната
инстанция да започне от етапа на разглеждане на въпросите по чл.327 от НПК.
Посочено е, че отказът на първата и въззивната инстанция да допуснат и назначат
повторна съдебно-техническа експертиза е довело до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, накърнило процесуалните права на подсъдимите.
С
отменителното решение са дадени указания да бъде назначена тройна комплексна
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на
първоначалната експертиза, изготвена хода на досъдебното производство. Такова
становище са изразявали защитниците на двамата подсъдими, които са оспорили
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и са
поискали назначаването на повторна комплексна експертиза и пред двете съдебни
инстанции.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба
от подс.М.З., чрез нейния защитник, с която се оспорва правилността на
постановения акт. Моли се за оправдаването на подсъдимата по въздигнатото й
обвинение. В представеното допълнение, се развиват доводи за пороци в
изготвената съдебнотехническа експертиза.
Недоволен от постановената присъда е останал и подс.Ж.,
който чрез защитника си оспорва справедливостта на наложеното му наказание и
иска намаляването му. Според защитата степента на обществена опасност на
деянието и дееца не кореспондира с наложено му наказание. В жалбата се твърди
също, че фактическата обстановка е останала недоизяснена, поради което и е
необходимо назначаването на повторна съдебнотехническа експертиза. В
допълнително изложение се оспорват изводите на изготвената авто-техническа експертиза,
посредством което се оспорва и конкретният принос на Ж. към настъпилото пътнотранспортното
произшествие.
По делото е постъпил отговор от частния обвинител по
делото - И.Д., чрез неговия процесуален представител, в който намира жалбата на
подс.М.З. за неоснователна, тъй като същата не съдържа ясни и конкретни доводи
срещу постановената присъда. Със същите аргументи се оспорва и жалбата,
подадена от подс.К.Ж..
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение намира жалбите на двамата подсъдими за неоснователни, тъй като
фактическата обстановка е изяснена в цялост, а възраженията пред настоящата
инстанция са идентични с тези, отправени и пред съставът на ВОС. Според
обвинението същите са получили задълбочен отговор в мотивната част към
постановената присъда.
Поверениците на частните обвинители по делото, считат
жалбите за неоснователни, тъй като според тях съпричиняването на резултата от
страна на двамата подсъдими е безспорно установено.
Защитникът на подс.З. моли за оправдаването на своята
доверителка, тъй като според него въз основа на заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза не може да се изведе безспорен извод за нарушение по чл.50, ал.1 вр.
чл.6, т.1 от ЗДвП.
В лична защита, подсъдимата изразява надежда съда да
взема правилно и справедливо решение.
В последната си дума подс.З. поддържа казаното в лична
защита.
Защитникът на подсъдимия Ж., оспорва справедливостта
на наложеното наказание, както и размерът на лишаването от право за управление
на МПС. Намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което моли настоящата инстанция да упражни правомощията си в тази
насока.
В лична защита подсъдимият К.Ж. изразява съжаление за
стореното и моли наказанието лишаване от правото да управлява МПС да бъде намалено.
В последната си дума поддържа казаното в лична защита.
Въззивните жалби
са подадени в срок и са допустими.
Варненският апелативен съд след като се запозна с
въззивните жалби, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази закона, и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата, независимо от наведените основания, намери следното:
Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е
проведено по общия ред. След проведено съдебно следствие първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.З. е правоспособен водач на МПС
категория „В“ от 1992г. Еднократно е наказвана с наказателно постановление и
три пъти са и налагани глоби по фиш за допуснати нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият К.Ж. е правоспособен водач на МПС от
2014г. категория „В“. Наказван е общо 5 пъти с наказателни постановления, 8
пъти с фишове и 2 пъти са му налагани принудителни административни мерки за
допуснати нарушения по ЗДвП.
На 17.05.2018г. в гр.Варна, около 13:00 часа,
подсъдимата М.З. управлявала лек автомобил "Тойота Корола" с рег. №
В9603КК, движейки се по ул."Подвис" към Т-образното кръстовище,
образувано от пресичането с бул."Христо Смирненски". Пътната
обстановка в района на кръстовището била следната:
Улица "Подвис" и бул."Христо
Смирненски" образували Т-образно кръстовище като движещите се по булеварда
превозни средства били с предимство. Движението в кръстовището било двупосочно.
Ширината на ул."Подвис", непосредствено преди кръстовището с
бул."Христо Смирненски", била 13.00 метра. От двете страни на
ул."Подвис" се намирали тротоари с ширини по 1.40 метра. На десен
тротоар, точно срещу стоп-линията, бил поставен пътен знак "Б2 - Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство". Този пътен знак се намирал
точно преди кръстовището с бул."Хр. Смирненски", на 0.60 метра на
дясно от ляв край и на 0.80 метра на ляво от десен край на десен тротоар.
Пътният знак "Б2" се отнасял за идващите по ул."Подвис" в
посока бул."Христо Смирненски". На левия тротоар на
ул."Подвис", преди кръстовището били монтирани 3 пътни знака -
"В26 - Забранено е движение със скорост над 40 км/ч"; "В4 -
Забранено влизането на товарни автомобили", "А18 - пешеходна
пътека". Знаците били насочени към бул."Христо Смирненски" и
горната част на ул."Подвис", откъм ж.к."Изгрев". Платното
на бул."Христо Смирненски" било от две пътни ленти - по една във
всяка посока.
Идвайки откъм ул.“Подвис“ подс.З. спряла автомобила на
знак "Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" и
изчакала преминаването по булеварда на автомобилите с предимство. През същото
време по него, в посока кръстовището с ул.“Подвис“, се движел лек автомобил "Фолксваген
Пасат" с рег.№ А9102KB, управляван от подс.Ж.. В автомобила на задната
седалка отдясно пътувал св.Н.Б., а св.Ф.С. на предна дясна седалка. Зад автомобила
на подс.Ж. се движел лек автомобил “Тойота“ с водач св.Т.А.. Автомобилът на
подсъдимия изпреварвал автомобили по пътя си и се движел със скорост 87.60
км/ч. Подс.З. преценила, че е пропуснала всички автомобили с предимство и потеглила
от състояние на покой. З., управлявайки лекия автомобил навлязла в кръстовището
откъм лявата страна по посока на движението на автомобила на Ж.. Бавно се придвижила напред и наляво, пресякла
лявата лента на бул."Христо Смирненски" и започнала навлизане в
дясната му лента. Подс.Ж., който се движел в дясната лента, възприел движението
на автомобил на подс.З., когато се намирал на около 29.05 метра преди мястото
на удара между тях и предприел аварийно спиране с едновременно отклоняване
вдясно. Въпреки предприетите действия последвал удар между двата автомобила в
областта на преден ляв ръб на лек автомобил "Фолксваген Пасат" и
заден десен калник на лек автомобил "Тойота Корола", като последвало
прохлузване в страничните им части. Подс.Ж. видял, че с отклонението си вдясно
се насочва към десен бордюр и към пешеходната зона, разположена вдясно от
пътното платно на булеварда. Той възприел стоящата на тротоара пешеходка С.Д.,
направил опит да отклони автомобила още по-надясно, за да избегне удара с нея,
но времето и разстоянието на тази маневра се оказали недостатъчни и той я
ударил с предната си лява част в тялото й на височина от 0.45 м от пътното
платно. Непосредствено преди удара Д. видяла идващия срещу нея отляво
автомобил, но успяла да се отмести от първоначалното си положение едва на около
0.10 м назад. След първоначалния удар тялото на пострадалата било отхвърлено едновременно
към предния прозорец, нагоре и наляво. Било пренесено частично от спиращия
автомобил напред, след което паднало в ляво на автомобила върху пешеходната
зона. Двата автомобила спрели както следва: лек автомобил "Фолксваген
Пасат" - напред и вдясно, а лек автомобил "Тойота Корола" - в
зоната на дясната пътна лента, непосредствено след пешеходната пътека.
Инцидентът бил възприет непосредствено от св.И.П., който управлявал лек
автомобил"Опел Астра" с рег. № В8946BP и се движел по
бул."Христо Смирненски" в посока Военна болница, като по време на
случилото се наближавал кръстовището с
ул."Подвис". Свидетели на инцидента били и Т.А., който управлявал лек
автомобил "Тойота Ярис Версо" с рег. № В5312ВВ, движейки се по
бул."Христо Смирненски" в посока „Вятърна мелница", както и
пътуващите в автомобила на подсъдимия Ж. свидетели.
След случилото се подс.Ж. се обадил на телефон 112, за
да извика помощ. Приближил се до лежащата Д. и придържал десния й крак, който
бил неестествено изкривен и я болял при всяко движение. Положил и възглавничка
под главата й. Пристигнал автомобил на
спешна медицинска помощ, който отвел пострадалата в Спешен център на МБАЛ
"Св. Анна- Варна", където по-късно тя починала.
На мястото на инцидента, след разпореждане от ОДЧ на
сектор "ПП" при ОД на МВР – Варна пристигнали св.К.К. и св.П.В. - мл.
автоконтрольори в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Варна. Те
извършили на двамата подсъдими на място проверка за употреба на алкохол и за наркотични
и упойващи вещества с технически средство. Пробите и на двамата водачи били
отрицателни - ДП/л.71-74/. Двамата подсъдими
дали и кръвни проби за медицинско изследване в болницата. След извършено
изследване не се установила употреба на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта и на двамата водачи.
По-късно на
мястото на инцидента пристигнал разследващ полицай, който извършил оглед на
местопроизшествие и било образувано настоящото наказателно производство.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният
съд приел след анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства- показанията на разпитаните свидетели, свидетелства за съдимост,
заключения на експертизите, протоколи за оглед на пътнотранспортно
произшествие, скици, медицинска документация, справки, съобщения и др.,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимите и
свидетелските показания, имащи отношение към предмета на доказване. Не е приел
за достоверни част от обясненията на подсъдимата М.З., отнасящи се това, че е
предприела навлизане в кръстовището, след като е пропуснала всички коли с
предимство. Съдът не е дал вяра на заявеното от подсъдимата, че е завършила
маневрата и тогава е последвал удар с другия автомобил. Аргументирал се с
липсата на следи от удар по вратата на
багажника, задната броня и стоповете, както и с кадрите от видео камерите, от
които е видно, че в момента на удара между двете превозни средство лек
автомобил “Тойота“, управляван от З. се намирал косо спрямо бордюра на
бул.“Хр.Смирненски“. Подсъдимата е имала пряка видимост, която й позволявала да
възприеме и да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил. В
заключение съдът е приел, че причината З. да не се види приближаващият се автомобил
е липсата на визуален контрол към движещите се в дясно от нея пътни превозни
средства.
Обясненията на подсъдимия К.Ж. съдът също е възприел
частично. Преценил ги е като обективни и съответстващи на останалите
доказателства с изключение на скоростта за движение на неговия автомобил
непосредствено преди удара с автомобила на подсъдимата З.. Съпоставил е
обясненията с заключението по назначената съдебнотехническа експертиза и с
показанията на св.Т.А.. Свидетелят се е движил след подсъдимия Ж. и е възприел
навлизането на автомобила му по бул.“Хр.Смирненски“, както движението на
последния с висока скорост, отделяйки голямо количество изгорели газове.
Движението на свидетеля А. със скорост от около 40 км/ч и обстоятелството за бързото
отдалечаване на подсъдимия за съвсем кратко разстояние, съдът е преценил като
свидетелство за движение със скорост значително по-висока от тази разрешена за
движение в населено място.
От гледна точка на обективност, достоверност и
правдивост са обсъдени показанията на свидетелите по делото.
Показанията на свидетелите К.К. и П.В. – служители в
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна съдът е възприел като обективни и отговарящи
на действително случилото се. Те отразяват изпълнението на служебните им
задължения и кореспондират с останалите гласни доказателства и с констатациите
протокола за оглед на местопроизшествие.
Показанията на свидетелите – очевидци И.П. и Т.А. съдът е приел за добросъвестни, коректни и
съответстващи на другите доказателства по делото. Свидетелите са имали
възможност непосредствено за възприемат движението на автомобилите на
подсъдимите и възникналото ПТП. Същите са незаинтересовани от изхода на делото
и съдът е кредитирал показанията им изцяло.
Показанията на свидетелят Ф.С., пътувал в колата,
управлявана от подсъдимия съдът е кредитирал относно пътната обстановка,
механизма на ПТП, удара в пешеходката и действията на подсъдимия след
произшествието по оказване на помощ на пострадалата. Съдът не е възприел
посочената от свидетеля скорост на движение на автомобила, управляван от подс.Ж.,
тъй като показанията му в тази им част се опровергават от заключението на съдебно-техническа
експертиза и показанията на св.Т.А..
Показанията на св.Н.Б. – пътувал на задната седалка на
автомобила управляван от подс.Ж. съдът преценил като обективни, но той не е
възприел пътната обстановка преди и по време на произшествието. Възприятията му
за поведението на подсъдимия след произшествието съдът възприел като правдиви.
Анализирано e и заключениeто на съдебномедицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп/л.106 от ДП/, приобщена по реда на
чл.282 от НПК в съдебно заседание на 14.03.2019г. вещото лице е дало заключение,
че причината за смъртта на С.Н.Д. е тежка комбинирана травма – гърди, глава,
гръбначен стълб, крайници, изразяваща се в тежка гръбначномозъчна травма с
контузия и разкъсване на белодробен паренхим, колабс, хемопневмоторакс,
счупване на гръбначен стълб на ниво 3-ти гръден прешлен с пълно разкъсване на
поддържащия връзков апарат, счупване на 2-ри до 1-ти спинални израстъци на
гръдните прешлени. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност същите отговарят да
са получени при удар от МПС в посока отляво надясно и отзад напред, с
последващо падане върху пътното платно. Между описаните травматични увреждания
и настъпилия смъртен изход е налице причинно – следствена връзка.
Фактическа обстановка е възприета и след обсъждане на писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложени скица и
фотоалбум, видеозаписи от охранителни камери, автотехническа и медицинска експертиза, химически
експертизи, видео–техническа и лицево–идентификационна
експертиза, справки за съдимост, справки
от сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна и други.
Съдът е изложил съображения и за правната квалификация
на деянието. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че при
управлението на лекия автомобил „Тойота Корола" с peг.№ В9603КК
подсъдимата М.З. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: на
чл.6, т.1 от ЗДвП, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето
поведение с пътните знаци. Подсъдимата не спазила знак “Б2“ - „Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство, както и чл.50, ал.1 от ЗДвП – намирайки се на Т-образно кръстовище,
където пътят по бул.“Христо Смирненски“ е бил означен като път с предимство, не
е пропуснала пътно превозно средство, движещо се по него – в случая лек
автомобил “Фолксваген“ с рег.№ А9102КВ, управляван от подс. К.Ж.. За подсъдимата
като водач на МПС е съществувало задължение да пропусне всички движещи се пътни
превозни средства по пътя с предимство, независимо от посоката им на движение и
независимо от скоростта им на движение – била тя правомерна, или превишена.
Подсъдимият К.Ж.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № А9102KB по време на
пътнотранспортно произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите
неправилни действия от подсъдимия, който при управление на автомобила е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл.21, ал.1
и чл.116 от ЗДвП – управлявал е МПС със скорост значително по-висока от
максимално разрешената за движение в населено място и не е проявил дължимото
внимание и предпазливост към пешеходец. Същият е имал възможност да възприеме
стоящата до ръба на пътното платно до пешеходна пътека С.Д. и въпреки това е
навлязъл в района на пешеходна пътека със скорост от 87,60 км/ч. Посочената
скорост му е попречила да реагира своевременно и да спре при появата на пътното
платно на предприемащата неправомерна маневра подсъдима З.. При движение в
рамките на максимално разрешената да движение в населено място скорост от 50
км/ч, подсъдимият би могъл да спре и да предотврати пътнотранспортното
произшествие.След деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради това то е квалифицирано по чл.343а,
ал.1, б.„б“ вр. чл.343, ал.1, б.„в“ от НК.
Преценено е, че
нарушенията на чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП
допуснати от двамата подсъдими са в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие и с настъпилия съставомерен резултат.
Престъплението, извършено от подсъдимите е при
условията на независимо съизвършителство помежду им, като всеки от подсъдимите
с действията си е допринесъл до настъпване на съставомерния резултат – смъртта
на С.Д.. Ако подсъдимата З. не бе нарушила правилата за движение по чл.6, т.1 и
чл.50, ал.1 от ЗДвП и бе осигурила дължимото предимство на неправомерно
движещия се с превишена скорост подсъдим Ж. пътнотранспортното произшествие не
би настъпило. То не би настъпило и ако подсъдимият Ж. бе изпълнил задължението
си като водач на МПС да не се движи в населено място със скорост над 50 км/ч –
максимално допустимата за ППС от категория „В“. При движение със скорост по-ниска от максимално допустимата
той би могъл да реагира и да избегне пътнотранспортното
произшествие чрез спиране.
Съдът законосъобразно не е приложил на
привилегирования състав на чл.343а от НК, защото от събраните по делото
доказателства не се установява подсъдимата З. да е оказала каквато и да била
помощ на пострадалата, като включително да се осведоми за състоянието на
пострадалата пешеходка.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост – чл.11, ал.3
пр.1 от НК изразена като престъпна небрежност
– подсъдимите не са предвиждали настъпването на обществено опасните последици,
носа били длъжни и са могли да ги предвидят.
Съдът е оправдал подсъдимия в частта на обвинението да
не е изпълнил задълженията си към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, доколкото пострадалата не
е спадала към тези категории лица.
В изпълнение на указанията на Върховния касационен съд
въззивният съдебен състав назначи повторна тройна съдебно автотехническа
експертиза, чието заключение е представено по делото.
Предмет на изследване на назначената видеотехническа
експертиза са били предоставените на досъдебното производство два записа от
наблюдателни видеокамери. Заключението на експерта е, че по записите не са установени
следи от манипулация върху записаната информация, няма прекъсвания или
нарушения на структурата на пикселната решетка. Вграденият в записите тайм-код –
година, месец, дата, час, минути, секунди и камера са дали възможност на вещото
лице да изчисли скоростта на движение на лекият автомобил „Фолксваген Пасат“
преди започнатото спиране, в момента на удара с лекия автомобил „Тойота Корола“
и скоростта в момента на удара с пешеходката.
Експертите от повторната на съдебно-техническа
експертиза са представили заключение, в което са изчислили мястото на удара
между двата автомобила, мястото на удара между лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“ и пострадалата С.Д.. При посещение на място вещите лица са установили
пряка видимост от местоположението на лек автомобил „Тойота Корола“ в посоката
на движение на „Фолксваген Пасат“ от разстояние около 200 м. Изчислени са
скоростите на движение на двата автомобила, участвали в пътнотранспортното
произшествие. Скоростта на лекия автомобил „Тойота Корола" е изчислена на
22,25 км в час. Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат" преди започване на спирането е била в рамките на около 100
километра в час, в момента на удара с лекия автомобил „Тойота Корола“ е била
55,16 км в час, а скоростта в момента на удара с пешеходката е била 45,94 км в
час.
Вещите лица са изчислили и опасната зона при спиране
на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, която при 100 километра в час е била
90,78 метра, а при движение с разрешената скорост от 50 км в час в рамките на
около 32,42 километра в час. Чрез тези пресмятания експертите са достигнали до техническият
извод, че при движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" със 100 километра в час, подсъдимият Ж. не
имал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие,
тъй като в момента на възникване на опасността - навлизането на лекия автомобил
„Тойота Корола“ в булевард „Христо Смирненски“, той е разполагал с разстояние
до мястото на удара от 74,99 метра. При движение с разрешената скорост 50 км в
час водачът автомобил „Фолксваген Пасат" е имал възможност да предотврати
произшествието, защото опасната му зона при спиране е в размер на 32,42 м., а
той е имал на разположение 74,99 м.
Установено е чрез посещаване на мястото на
произшествието, че не е имало пречки от техническо естество подсъдимата М.З. да
възприеме приближаващият се лек автомобил „Фолксваген Пасат" преди да
предприеме маневра за навлизане в платното за движение на булеварда.
Вещите лица са установили от техническа гледна точка
причините за възникване на транспортното произшествие като са посочили, че една
от тях е навлизането на лекия автомобил „Тойота Корола“ в коридора за движение
на автомобил „Фолксваген Пасат“. Втората причина е движението на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от подсъдимия Ж. със скорост около 100
километра в час при разрешена до 50 км в
час. Поради тези две причини се стигнало до пътнотранспортно произшествие като
подсъдимата е навлязла в коридора за движение на автомобила на подсъдимия Ж., а
последният се е движил с превишена скорост, която не му е позволявала да спре
своевременно.
Изводите на въззивната инстанция след запознаване със
заключенията на експертизите и изслушване на вещите лица в хода на съдебното
следствие са, че тези заключения не променят нито фактическата обстановка,
приета от първата инстанция, нито съответните правни изводи, изведени от нея.
Фактологията по делото остава същата, а именно подсъдимата З. е навлязла в
платното за движение на движещия се с предимство лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, управляван от подсъдимия Ж., който от своя страна се е движел с
превишена двукратно скорост от 100 километра в час за градски условия, в
резултат, на което се е стигнало до пътно произшествие между двете превозни
средства, след което автомобилът на подсъдимия Ж. се отклонил вдясно, ударил
пешеходката С.Д. и причинил нейната смърт. Промяна е налице в скоростите на
движение на автомобилите и опасните им
зони за спиране, които обаче не се отразяват съществено на фактическата
обстановка. Съставомерните факти остават същите.
Заключенията на вещите лица по двете експертизи не
водят към други фактически и правни изводи. Поради това въззивният съд
възприема основните факти, установени от първата инстанция, които са дали
възможност на съда да квалифицира правилно деянието, осъществено от двамата
подсъдими.
Вещите лица в съдебно заседание са защитили
представените заключения и са заявили, че са използвали най-точния възможен метод.
Записите от видеокамерите са им позволили да изчислят най-точно скоростите на
движение на автомобилите в различните моменти. Те са използвали и друг метод на
изчисление, когато по делото е имало достатъчно данни, които да послужат при
извършване на изчисленията. Въззивният
съд споделя изводите на вещите лица, тъй като намира заявеното от тях за
логично, обосновано и основаващо се на възможностите и развитието на съвременната
наука и техника. Заедно с това при този метод съдът има възможност и визуално
да проследи развитието на събитията, свързани с пътнотранспортното произшествие
и моментът на настъпване на съответните удари. Заключенията на вещите лица не
са оспорени от страните по делото като единствено защитниците на подсъдимите са
отправили претенции за изчисляване на скоростта и по втори метод, така както е
била поставена задачата на вещите лица.
Въззивният съд намира, че не е необходимо да се правят
изчисления по друг метод. Експертите се използвали съвременен, научнообоснован
и опиращ се на съвременната наука и техника способ на изчисление. Използването
на класически метод, базиран на оставените на произшествието следи и изчисления
въз основа на тях не е необходимо, защото получените данни от повторната тройна
съдебно-техническа експертиза са по-точни и безспорни.
Тези изчисления не са необходими и поради това, че
вещите лица са установили безспорно всички съставомерни факти, необходими за да
се изведат правни изводи, а именно - скоростта на движение на автомобилите в
различните моменти и в момента на удара, опасната им зона за спиране, мястото
на удара между двата автомобила и мястото на удара автомобила и пешеходката.
Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят
от въззивната инстанция.
Правилна е правната квалификация спрямо подсъдимата З.
- чл.343, ал.1, б. „в" от НК. При управление на МПС - лек автомобил
„Тойота Корола" с peг. № В 9603 КК, тя е нарушила правилото по чл.6, т.1
от ЗДвП вр. чл.50, ал.1 от ЗДвП. Липсата на упражнен визуален контрол, към
посоката от която е идвал лекият автомобил, управляван от подсъдимия Ж., както
и липсата на адекватна реакция са в пряка причинно – следствена връзка с
противоправния резултат. Пресичайки лявата пътна лента с много ниска скорост,
подс.З. е започнала навлизане в дясната такава, при което е била длъжна да
упражни визуален контрол и да реагира адекватно чрез спиране на приближаващия
се с висока скорост автомобил, управляван от подс.Ж. и при съблюдаване на
забраната за отнемане на предимство. Продължавайки движението си към дясната
лента на булеварда, тя е отнела дължимото предимство на подс.Ж. и не е
реагирала адекватно чрез спиране, което е могла да осъществи. По този начин би
предотвратила пътнотранспортното произшествие, защото щеше да даде възможност
на подс.Ж. да премине безпроблемно по свободно пътно платно без да засегне
стоящата на пешеходното платно пострадала.
Съдът е обсъдил субективната страна на деянието,
извършено от подсъдимата, като правилно е приел, че в случая се касае до
небрежност – общественоопасните последици не са били предвиждани, но подс.З. е
била длъжна и е знаела своите конкретни задължения по специалния закон, както и
това, че не следва да ги нарушава. Правилно действията на тази подсъдима не са
били подведени под привилегированата норма, тъй като както вече стана дума
по-горе, действията й не са били насочени към оказване помощ на пострадалата.
Окръжният съд е приложил правилно материалния закон
като е приел, че деянието на подс. Ж. е съставомерно по чл.343а, ал.1, б.„б“
вр. чл.343, ал.1, б.„в“ от НК, тъй като по непредпазливост и в условията на
независимо съпричиняване е причинил смъртта на пострадалата, при управление на
МПС, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат
на неправомерно поведение от страна на подсъдимия, който при управление на лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № А9102KB е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП – управлявал е
МПС със скорост значително по-висока от максимално разрешената за движение в
населено място. Същият е навлязъл в
района на кръстовището със скорост над разрешената. Скоростта му е попречила да
реагира своевременно и да спре при възникналата опасност. При движение в
рамките на максимално разрешената да движение в населено място скорост от 50
км/ч, подсъдимият би могъл да спре и да предотврати пътнотранспортното
произшествие.
Въззивният съд счита, че липсват факти по делото,
който да обосноват причинна връзка между резултата и нарушение по чл.116 от ЗДвП„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и търпелив
към пешеходците…“. Между това правило за поведение и съставомерния резултат не
е налице причинно следствена връзка.
Този недостатък в присъдата на първостепенния съд е
отстраним от настоящата инстанция, с предвид правомощията на въззивния съд по
чл.337, ал.1, т.2 от НПК и възможността за оправдаването на подс.Ж. по
обвинението да е нарушил и чл.116 от ЗДвП с прилагане на закон за същото
наказуемо престъпление.
От субективна страна, деянието на подс.Ж. е извършено
при формата на престъпна небрежност, изводима от психическото му отношение към
резултата. подсъдимият Ж. не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици – смъртта на пешеходката, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при движение с тази скорост няма
да бъде състояние да спре своевременно при възникване на опасност за
движението.
Въззивната
инстанция счита, че подс.Ж. е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата. От събраните безпротиворечиви доказателства в тази
посока е видно, че той е телефонирал на 112 незабавно; придържал е крака на
пострадалата; подложил възглавничка под главата й. Правилно деянието му е било
квалифицирано по чл.343а, ал.1, б.„б“ вр. чл.343, ал.1, б.„в" от НК.
Окръжния съд изложил подробни мотиви относно вида и
размера на наказанията, наложени на двамата подсъдими. Преценени са степента на
обществена опасност като не висока, както на подсъдимата З., така и на
подсъдимия Ж.. Обсъдени са смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. За подсъдимата З. следва да се съобразят освен чистото съдебно
минало; липсата на наказания за нарушения по ЗДП и ППЗДП; съдействие на
органите на наказателното производство, както в досъдебната, така и в съдебната
му фаза; съжаление за стореното; съпричиняването от страна на другия подсъдим.
За подсъдимия Ж. следва да се посочат : чисто съдебно минало; добри данни за
личността му; младежка възраст; съдействие на органите на наказателното
производство, както в досъдебната, така и в съдебната му фаза; изказаното
съжаление за случилото се; съпричиняването от страна на другия подсъдим.
Първостепенният
съд законосъобразно е определил наказанията, прилагайки разпоредбата на чл.54
от НК, като е отчетено, че не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимите. При определянето вида и размера на
наказанието съдът се е водил от високата степен на обществена опасност на
извършените от подсъдимите деяния,
предвид броят на извършваните транспортни престъпления на територията на
републиката. От статистическите данни на НСИ и Пътната полиция е известна
стабилна тенденция на висок брой на загиналите и ранените вследствие на ПТП.
Извършените от подсъдимите деяния са от категорията на общоопасните
престъпления. С тях се засягат обществените отношения, в рамките на които се
гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност и които са
свързани със здравето и живота на неограничен кръг хора и имат необратими
вредоносни резултати. Първата инстанция е приела, че наказанието на подсъдимия Ж.
следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като факти, които обосновават по-лека санкция е
приел младата му възраст, към което следва да се добави и чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието. От обстоятелствата, отегчаващи
отговорността следва да се изключи приетата от ВОС налична последваща съдимост,
която не влияе на правната квалификация, а следва да се наблегне на
многобройните нарушения на правилата за движение, извършени в много кратък времеви
отрязък. Скоростта на лек автомобил на подс.Ж. е била 100 км/ч. Движение с
подобна скорост в населено място, по улица с изключително натоварен трафик, при
интензивно движение на хора и автомобили в тази активна част от денонощието, с
изпреварване преди това на други автомобили с висока скорост следва също да
бъде прието за отегчаващо обстоятелство. В този смисъл и правилно е приложена е
разпоредбата на чл.54 от НК като наказанието е определено около средния размер,
а именно 2 години лишаване от свобода, с определен изпитателен срок от 5 години
по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Изводът, направен от първата инстанция, че целите на
наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без да е необходимо
ефективното изтърпяване на наказанието, се възприемат от въззивния съд.
Принудителното изолиране на подс.Ж. от обществото и семейството му към този
момент не е необходимо и обществено оправдано, тъй като не би допринесло за
поправянето му.
Размерът на наказанията лишаване от право да управлява
МПС е опреден по правилото на чл.49, ал.2 от НК. Специално за подсъдимият Ж.
съдът е преценил, че за по-малко от четири години правоспособност подсъдимият е
успял да извърши многобройни нарушения на ЗДвП, които са намерили своя логичен
край и в най-тежкото от тях – отнемане на човешки живот. Подсъдимият е водач,
който с присъствието си на пътя застрашава живота и здравето на другите
участници в движението и следва да бъде лишен от тази възможност за един
продължителен период от време. Срокът на лишаване от правоуправление е
необходим, за да има възможност подсъдимите да осъзнаят и осмислят
по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват.
С така наложените наказания въззивната инстанция счита
ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се
поправят и превъзпитат подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави; да
се въздейства предупредително върху тях и им се отнеме възможността да вършат
други престъпления. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето
и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и
предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.
С оглед на всичко изложено, ревизиращата инстанция
прецени, че първостепенният съд е отчел правилно всички обстоятелства, имащи
значение при индивидуализацията на наказанието.
Определеният срок, за който подс.Ж. е бил осъден да не
управлява МПС също е справедлив и ответен на целите на наказанието и в този
смисъл не следва да бъде коригиран. При отмерването на това наказание правилно
ВОС е държал сметка за това, че подсъдимия е допускал многобройни предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата, за да се достигне и до
най-тежкия резултат - причинената смърт на пешеходец( наказван 5 пъти с
наказателни постановления, 8 пъти с фишове и 2 пъти с наложени принудителни
административни мерки).
Изложеното, обосновава извод за правилност на
присъдата в наказателно – осъдителната й част, с изключение на коментираното
нарушение от страна на подс.Ж. по чл.116 от ЗДвП, за което подсъдимият следва
да бъде оправдан въз основа на гореизложените подробни аргументи за липсата на
причинно-следствена връзка на нарушението с настъпилия резултат.
По възражение
на защитата.
Защитникът на
подсъдимата М.З. претендира за оправдателна присъда като твърди, че неговата
подзащитна не е извършила съставомерно деяние, за което да носи наказателна
отговорност. Според него подсъдимата е завършила маневрата завой наляво, когато
е настъпил удара с лек автомобил „Фолксваген Пасат“, от което следва, че тя не
е имала виновно поведение. Твърди се също така, че подсъдимата не е длъжна да
се съобразява чуждо противоправно поведение, каквото е това на подсъдимия Ж.,
който се е движил незаконосъобразно със скорост по-висока от 50 км/ч. При
правомерно поведение на подсъдимия Ж. не би се стигнало до пътнотранспортното
произшествие и до смъртта на пострадалата пешеходка.
Възраженията на защитата са неоснователни. Първо от
доказателствата по делото е доказано безспорно, че подсъдимата не е била
приключила маневрата към момента на съприкосновението с автомобила, управляван
от подсъдимия Ж.. С протокола за оглед
на местопроизшествие са констатирани увреждания по задната дясна врата и
странично на автомобила. Не са налице повреди по задната му част, задната броня
и багажника. Установено е, че по преден ляв калник на лекия автомобил,
управляван от подс.Ж., е намерена деформация в зоната на която по повърхността
на сивото лаково покритие има следи от отслоена червена боя. Деформираната част
на преден ляв калник е с дължина около 0,70м, като започва от преден ляв мигач,
който е счупен. По външен ръб на предна лява гума има следи от отслоение на
червено лаково покритие.
При външния оглед на лек автомобил „Тойота Корола“ е
установено, че преден десен калник в задната си част има следа от просуркване
(протриване) с ширина 7см. и дължина 20см. и е на 45см. от пътното платно. По
заден десен калник върху профила на веждата е намерена следа от охлузване. По
веждата и по деформираната част на десен праг са видни, липсващи малки зони от
червеното лаково покритие.
Описаните деформации сочат на удар между двата
автомобила при незавършена маневра от страна на подс.З., чийто автомобил е
ударен основно в дясната си част. По време на удара лек автомобил на подс.З. е
бил в положение косо в дясното платно. Което не подкрепя твърдението за
завършена маневра, в който случай ударът би бил в задната част на автомобила, а
не в негови странични части.
От приложените
към делото видеоклипове съдът също може да се убеди, че предприетата от
подсъдимата маневра не е била приключила и автомобилът, управляван от нея не се
е намирал успоредно на тротоара на булевард „Христо Смирненски“.
Относно противоправното движение на автомобила на
подсъдимия със скорост над разрешената следва да се посочи, че правилото да се
пропуснат движещите с предимство превозни средства не е обвързана с някакво
друго условие. Задължение е на водачите, навлизащи в път с предимство е да
пропуснат движещите се по него превозни средства, независимо от тяхната
скорост. Задължението на тези водачи е да не създават с поведението си
конфликтна ситуация и да предприемат на маневра навлизане в пътя с предимство
едва след като преценят, че няма да застрашат другите участници в движението.
Нарушението на З. в причинна връзка с настъпилото произшествие, съответно
настъпилата смърт на пострадалата. Без нейното нарушение на правилата за
движение не би се стигнало до пътнотранспортно произшествие, съответно до
смъртта на пострадалата пешеходка.
Защитата на подсъдимия Ж. пледира за намаляване на
изпитателния срок и размера на кумулативно наложеното наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство. Като аргументи се сочат
обстоятелствата, че подсъдимият е оправдан за нарушение на правилото на член
116 от ЗДП, част от наложени наложените му наказания са свързани с неправилно
паркиране, както и обстоятелството, че към момента на удара с другия автомобил
скоростта му на движение е била значително по-ниска сравнение с изчисленията на
предходната съдебно-техническа експертиза. Въззивният съд намира тези доводи за
неоснователни и такива, които не влияят е съществено върху размера и вида на
наложените наказания. Същественото тук е изключително грубото нарушение на
правилата за движение от страна на подсъдимия, който се е движел в населено
място с двукратно по-висока скорост от разрешената, а именно със 100 километра
в час. Именно тази скорост не му е позволила да реагира своевременно и да
предотврати настъпването на транспортното произшествие. Макар част от
наложените административни наказания да са за неправилно паркиране все пак
говорят за пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата.
Отмерените от първоинстанционния съд наказания са съответни на обществената
опасност на деянието и обществената опасност на подсъдимия, поради което
въззивният съд счита, че няма основание за изменение на първоинстанционната
присъда в частта, в която са отмерени наказанията на подсъдимия Ж..
В хода на производството пред въззивната инстанция
частният обвинител И.Д.Д. е направил разноски в размер на 1000 лева за
възнаграждение на адвокат, които следва да се възложат на подсъдимите З. и Ж..
При служебната проверка на присъдата, на основание чл.
314 от НПК, не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по
смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Предвид
изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, Варненският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
1.ИЗМЕНЯ частично присъда № 30/05.04.2019г. по
НОХД № 1463/2018г. на Окръжен съд –
гр. Варна, като признава подсъдимия К.Г.Ж. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА
само по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
2.ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимата М.Р.З., ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски от
страна на частния обвинител И.Д.Д. с ЕГН ********** за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият К.Г.Ж., ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски от
страна на частния обвинител И.Д.Д. с ЕГН ********** за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 500,00 / петстотин /
лева.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок, считано от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.