Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……..2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 6079/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17246/2018 г. по описа
на СРС, съдът е признал за установено по предявените от ЕТ „Л.-Е.М.А.“,
ЕИК ******срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че ЕТ „Л.-Е.М.А.“ не дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 1814,24 лева, представляваща стойност на начислена топлинна
енергия за периода от 07.2012 г. - 06.2014 г. и за периода 05.2017 г. - 01.2018
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен №
348368 и сумата от 747,59 лева - мораторна лихва за същия период. С оглед изхода на правния спор е разпределил и разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение, в частта, с която е
признато за недължимо вземане в размер на 264,80 лв., представляващо стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от май.2017 г. до февруари.2018 г. и законна лихва върху посочената сума в размер на 59,43 лв. е останал
ответникът„Т.С.“
ЕАД, който в срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата твърди, че съдебното решение
е неправилно досежно посочените вземания, тъй като ищцата е използвала
топлинна енергия, предоставена от дружеството през посочения период макар и да
не е бил налице сключен договор, предвид което дължи сумата, тъй като се е
обогатила неоснователно с нея.
В срок е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба от страна на ищеца в първоинстанционното
производство- ЕТ „Л.-Е.М.А.“, ЕИК ******, с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност,
съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Производството по делото е започнало въз основа на
предявен от въззиваемия отрицателен установителен иск за установяване по
отношение на въззивника на недължимост на сумата от
1814,24 лева, представляваща стойност на начислена топлинна енергия за периода
от 07.2012 г. - 06.2014 г. и за периода 05.2017 г. - 01.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен № 348368 и сумата от
747,59 лева - мораторна лихва за същия период. С отговора
на исковата молба въззивникът е посочил, че претендира дължимост на вземанията
си на основание сключен с въззиваемия договор за предоставяне на топлинна
енергия за стопански нужди. В хода на производството по делото не са
представени доказателства за наличието на такъв писмен договор( арг. от чл.
149, ал.1, т.3 ЗЕ ( в ред. в сила от 21.06.2011 г. и ред. в сила от 17.07.2012
г.), въз на който да е възникнало облигационно отношение между страните по
спора, предвид което първоинстанционният съд правилно е приел, че вземането се
претендира неоснователно. С отговора на
исковата молба не са били наведени други основания за дължимост на процесната
сума, а заявяването на такива за първи път пред въззивната инстанция е
недопустимо.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК, въззивната
инстанция намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено като такова.
По разноските:
При този изход на правния спор, въззиваемият има право и
на направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за основателно направеното
от въззивника възражение за прекомерност на уговореното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв., доколкото същото не отговора на
фактическата и правна сложност на спора и ангажираността на процесуалния
представител за извършване на процесуални действия в хода на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 17246/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която на
основание чл. 124 ГПК съдът е признал за установено, че ЕТ „Л.-Е.М.А.“ не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 264,80 лв.,
представляващо стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от май.2017
г. до февруари.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
абонатен № 348368, ведно със законна лихва върху посочената сума в размер
на 59,43 лв. и в частта за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****** да заплати на ЕТ „Л.-Е.М.А.“, ЕИК ******сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
В останалата част съдебното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.