Р Е Ш Е Н И Е
№ 439,
19.03.2012г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети граждански състав
на осми март две хиляди и дванадесета
година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Николай Стоянов
секретар : П.Ц.,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 470 по описа за 2012 година
и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.В.А.
против решение № 3681/27.10.2011г., постановено по гр.д.№ 11734/11, ХІІгр.с., ПРС,
с което е отхвърлена молбата му за защита срещу акт на домашно насилие,
извършен от В.Т.А. чрез прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 от ЗЗДН.
Жалбоподателят Н.А. твърди, че
решението е незаконосъобразно и неправилно, т.к. съдът е допуснал процесуални
нарушения и неправилно е приложил материалния закон, като при разпределяне на
доказателствената тежест е постановил молителят да докаже твърденията си за
извършен акт на домашно насилие и е игнорирал данните за системност на същото
във времето. Позовава се на европейските стандарти при мерките за защита от
домашно насилие. Моли съда да отмени изцяло постановеното решение и да
постанови ново, с което постанови мерки за защита.
Въззиваемата страна В.А. поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Жалбата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, чийто иск е отхвърлен с атакуваното съдебно решение, откъм съдържание
е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Подадена е молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.
Легално определение за понятието
„домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е
всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се
намират в съпружеска или семейна връзка
/частта от дефиницията, касаеща настоящия случай/. По делото не се спори между
страните, че същите са син и баща.
Ищецът Н.В. твърди, че на 20.06.11г. баща
му го е посетил на работното му място придружен с едър мъж и му е взел
ключовете от жилището, което обитава ищеца заедно с майка си. Баща му В. казал,
че в това жилище ще живеят тримата – В., Н. и по-големият му брат, а майката на
Н. ще изгонят. Поведението на бащата било заплашително и Н. много се притеснил,
особено от присъствието на непознатия мъж. Жилището, в което живеел Н. и майка
му било собственост на неговия дядо по майчина линия. Това събитие, в контекста на поведението на
бащата през последните няколко месеца, в които бил освободен от затвора , за да
провежда лечение и през който период В. нагрубявал, обиждал и заплашвал Н. и
майка му, възбудило страх у лицето за
неговата сигурност и нарушавало спокойствието му.
Твърди,
че от години е подложен на физическо и психическо насилие от страна на баща си,
страхува се от него и от компанията, в която се движи той.
От значение за осъществяване на
хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта
налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в настоящият
случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие на посочената дата и в
какво се е изразявало същото.
По делото са приложени полицейски
преписки във връзка с подадени жалби от Н.А., неговите брат и майка, против В.А. за отправени срещу тях закани и
извършване на самоуправни действия.
Представени са свидетелство за
съдимост на В.А., от което се установява че същият е осъждан, удостоверение от
ГДИН, видно от което лицето изтърпява наказание лишаване от свобода със срок от
10г., както и удостоверение от Затвора-Пловдив, видно от което в периода
м.03.2011г.-м.06.2011г. изтърпяването на наказанието е прекъсвано за провеждане
на лечение.
По делото са приложени и епикризи от
различни болнични заведения , видно от които В.А. е провеждал лечение в същите
за периода м.03.-06.2011г.
Пред
първоинстанциония съд са разпитани
свидетелите Т. А., брат на Н. и син на В. и Р.А., майка на В. и баба на Н.,
като съдът цени показанията им с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Свидетелят Т. А. твърди, че знае за
проблемите, които правил баща му при освобождаването си от затвора за
провеждане на лечение. Виждал е брат си силно притеснен и разтревожен от
поведението на баща им, който отправял заплахи както към тяхната майка, така и към
Н.. Дори за известен период брат му заживял в неговото жилище заради страха,
породен от заплахите на бащата, че ще ги тормози докрай. За случай на
20.06.2011г. знае от своя брат Н., който веднага след идването на баща им, му
се е обадил и сподели, че баща му е взел
ключовете от жилището, в което живеят с майка им. Според свидетеля от години
съществуват проблеми между брат му и баща му, като се е стигало и до бой
помежду им.
Свидетелката Р.А. твърди, че В. бил в
много тежко здравословно състояние и затова бил пуснат от затвора за лечение.
Синът й не можел сам да се грижи за себе си, затова тя се преместила да живее
при него в жилището на ул. К. Г. Според свидетелката снаха й и синът й
доброволно напуснали апартамента на ул. ***”.
По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която под страх от наказателна отговорност Н.А.
декларира извършеното спрямо него домашно насилие.
Съгл. ЗЗДН декларацията по чл.9 се
ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването
й. Този извод следва от разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при
липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само
при представена декларация по чл.9. Концепцията, заложена в закона е, че
пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на
насилие, т.к. той е по-слаба страна в едни напрегнати семейни взаимоотношения.
Именно затова законодателят е приел обръщане на доказателствената тежест и е
възложил същата на лицето, сочено като извършител на домашно насилие.
По отношение на срока на подаване на
молба за защита чл.10 от ЗЗДН
постановява, че същата следва да е подадена до изтичане на един месец от
извършване на домашното насилие. Извършените преди този срок актове на насилие
могат да имат отношение единствено при формиране на вътрешното убеждение и
преценката за някаква системност на агресивното поведение на лицето, сочено
като извършител, но пострадалото лице не може да търси защита срещу тези
„стари” актове на домашно насилие. За този месечен срок може да се прави
аналогия с давностните срокове, при които дори и да съществува вземане, то не
може да се получи съдебна защита поради изтичане на давността за предявяване на
вземането. А и доколкото нормата е разписана в действащ закон, който не
противоречи пряко на международно правна норма, действаща в РБ, то следва съдът
да се съобразява с нея.
С оглед на тези предварителни
уточнения се налага изводът, че в настоящия случай ответникът по молбата за
защита от домашно насилие не провежда пълно оборване на изложените факти в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН, а именно – не доказва твърдението си, че не е
извършвал акт на психическо насилие над сина си Н.А.. Разпитаната по делото
свидетелка Р.А. не установява никакви
релевантни за конкретния случай на 20.06.2011г. факти, а говори за събития,
станали в периода м.03.-06.2011г. В част от показанията й се съдържа признание
на факта, че тя и синът й В. са заживели в жилището на молителя и майка му на
ул. „К. Геров”, като обяснението й, че те са си тръгнали доброволно, не звучи
достоверно. В същото време от разпита на другия свидетел – брата на Н., Т. се
установява, че макар и да не е пряк свидетел на отправени заплахи, той е видял
психическото състояние на Н. след срещата с баща му. Бил силно изплашен и
разтревожен. За част от периода м.03.-м.06.2011г., Н. бил принуден да заживее
при брат си, заради заплахите на баща им, че ще ги „тормози докрай”. Преценката
на поведението на бащата следва да се
направи в контекста на факта, че същият изтърпява наказание за извършено тежко
умишлено престъпление. Събраните доказателства
дават достатъчно основание да се приеме, че е налице поведение, което буди
основателен страх у неговия син и представлява психическо и емоционално насилие
над Н., който макар и пълнолетен е в много млада възраст, което го прави
податлив на психически натиск и влияние. Освен това по делото не се събраха
никакви доказателства, които да оборят изложеното в молбата за защита от
насилие и в представената декларация.
Така с оглед на тези съображения съдът намира,
че е осъществен хипотезиса на нормата на
чл. 2 от ЗЗДН, поради което следва да се предприемат предвидените в чл.5 от същия закон мерки за защита. Подходящи
такива са забрана за извършване на домашно насилие, забрана за приближаване на жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице за срок от една година. Комулативно
налаганата задължителна глоба, при наличие на извършено домашно насилие следва да е в минимален размер от 200лв. с оглед факта, че извършителят
е в недобро здравословно състояние и е претърпял няколко медицински
интервенции. В. А. ще следва да бъде осъден и да заплати ДТ в размер на 75лв.
ДТ по сметка на ВСС за първоинстанционното и въззивното производство.
Районният съд е постановил решение в
обратния смисъл, поради което и същото ще следва да бъде отменено изцяло.
Жалбоподателят не е претендирал
разноски, поради което и такива няма да бъдат присъждани.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 3681/27.10.2011г.,
постановено по гр.д.№ 11734/11, ХІІгр.с., ПРС, изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ЗАДЪЛЖАВА В.Т.А., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие над сина си Н.В.А., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на В.Т.А., ЕГН **********, да доближава до сина
си Н.В.А., ЕГН **********, до жилището му в гр. Пловдив, ул. *****, до
местоработата му – гр. Пловдив, ул.******, „Вест сервиз”, както и до местата за
социални контакти и отдих на Н.А. за срок от една година.
ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН **********, да заплати глоба в размер
на 200лв., както и ДТ в размер на 75лв. по сметка на ВСС..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: