№ 2930
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя А.а
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя А.а Гражданско дело № 20223110106422
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен Х. Х. К., ЕГН ********** с адрес ****
срещу ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. Позитано № 5 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 11783,04лева, частичен иск от целия в
размер на 12368,01лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско Стандарт», полица № 47042217810000129/ 22.02.2022г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4Матик» с рег. № ТХ 5444
ХН от застрахователно събитие установено на 03.03.2022г., докато автомобилът е бил в
паркирано положение в с. Оброчище, ул. Витоша № 15 и изразяващи се в увреждане на ляв
стоп, заден ляв калник, задна лява врата, предна лява врата, преден ляв калник и ляв фар
ксенон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 19.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4Матик» с рег. № ТХ 5444 ХН, застрахован
имуществено при ответното дружество по полица «Каско Стандарт», клауза „Пълно “ със
срок на действие 23.02.2022г. до 22.02.2023г. Застрахователната премия от 1349,44лева е
била разсрочена на четири вноски, от които понастоящем била платена първата.
Застрахователната сума е 16000лева. На 02.03.2022г. автомобилът е бил паркиран в с.
Оброчище на ул. Витоша № 15. На 03.03.2022г. установил, че по него има увреждания в
цялата му лява част. За тези злоумишлени действия на неизвестно лице уведомил РУ
Албена, от където му било издадено удостоверение от дата 08.03.2022г. На 04.03.2022г.
уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът извършил оглед
1
на автомобила, снимки и съставил опис заключение, в което описал следните увреждания-
ляв стоп, заден ляв калник, задна лява врата, предна лява врата, преден ляв калник и ляв фар
ксенон. На 09.03.2022г. подал молба по застрахователя да извърши корекция на изготвения
опис, като предна и задна лява врати да бъдат отразени за подмяна, доколкото проучването
му в сервиз установило, че те не могат да бъдат възстановени. Получил от застрахователя
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1236,51лева, която сума счита, че е
невъзможно да покрие нужните разходи за възстановяване на уврежданията. Извършеното
от него проучване установило, че нужната стойност е в размер на 13604,52лева, поради
което претендира обезщетение в размер на действително търпяните вреди, който иск заявява
като частичен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането
е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че ищецът е собственик на застрахованата вещ. Оспорва
твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на застрахователното събитие, както и
размера на претендираното обезщетение. Твърди, че платеното от него застрахователно
обезщетение е в размер на 1248,59лева, а не както сочи ищецът. В тази връзка уточнява, че
към момента на увреждането, ищецът бил платил само първа вноска от застрахователната
премия от 337,36лева. От определеното по образуваната щета с № 470422222210813
обезщетение в размер на 1248,59лева е била приспадната сумата от 1012,08лева за дължими
три вноски по застрахователната премия. Така, по посочената от ищеца банкова сметка е
била преведена разликата от 236,51лева /1248,59 -1012,08/. Оспорва твърдението предна и
задна лява врати да подлежат на подмяна, доколкото съобразно степента им на увреждане те
подлежат на ремонт. Твърди, че застрахователният договор е сключен при клауза доверен
сервиз. В случая обаче ищецът е избрал обезщетяване по калкулация на застрахователната
компания, поради което и счита, че няма основание за плащане на застрахователно
обезщетение надхвърлящо определеното от него и изплатено вече на ищеца. Счита, че
исканото понастоящем обезщетение не представлява необходим и оправдан разход, а
подобрение, което не е покрит застрахователен риск. Счита, че с определеното и изплатено
от него обезщетение е изпълнил точно задължението си по договора, поради което искането
е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен
процесуален представител. Уточнява, че действително полученото от него плащане за
застрахователно обезщетение е в размер на 1248,59лева, както е твърдял ответника.
Ответното дружество редовно уведомено не е представлявано в съдебно заседание. С
писмено становище поддържа отговора си и не възразява срещу приемането на
експертизата.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
2
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор,
нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество,
по което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие,
за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните
вреди- като вид и степен, техния размер, както и че степента на увреждането на предна и
задна лява врати налагат тяхната подмяна. Съответно, в тежест на ответника е доказване
точно изпълнение на задължението си по договора определяйки застрахователно
обезщетение за процесното събитие в размер на 1248,59лева.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- че са във валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Каско
Стандарт», клауза „Пълно“ полица № 47042217810000129/ 22.02.2022г. и срок на действие
23.02.2022г. до 22.02.2023г. на л.а«Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4Матик» с рег. № ТХ 5444 ХН;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 02.03.2022г. ответникът е образувал
щета и е констатирал следните увреждания на застрахованата вещ- ляв стоп, заден ляв калник,
задна лява врата, предна лява врата, преден ляв калник и ляв фар ксенон.
Допълнително, от ангажираните писмени доказателства се установява следното:
На 04.03.2022г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие,
вследствие на което автомобилът му е бил увреден. Като описание е декларирал, че на
02.03.2022г. се прибрал в дома си в с. Оброчище и след три часа му се наложило да излиза,
при което установил, че цялата лява част на автомобила му е увредена от неизвестно за него
лице. Като начин на обезщетяване е отбелязал- по калкулация на застрахователната
компания. За това увреждане /преден ляв фар, преден десен калник, предна и задна леви
врати, заден ляв калник и заден ляв стоп/, на 03.03.2022г. ищецът е подал и сигнал в РУ
Албена, за което е било образувано д.п. № 20/2022г.
Въз основа на уведомлението му до застрахователя, последният е образувал преписка
по щета № 51-04000-00760/22/04.03.2022г. и на същата дата са извършени оглед и опис на
уврежданията по автомобила. В описа на застрахователя фигурират констатации за следните
по вид и степен увреждания: ляв стоп- за подмяна; заден ляв калник за боядисване; задна
лява врата за боядисване при средна деформация; предна лява врата за боядисване при
средна деформация; преден ляв калник за боядисване и ляв фар ксенон за подмяна. С молба
от 09.03.2022г., ищецът е уведомил застрахователя, че съгласно становище на сервиз, предна
и задна леви врати не подлежат на ремонт, и следва да бъдат включени в описа като
подлежащи на подмяна. Няма данни, застрахователят да е изразил изрично становище по
тази молба, но с писмо от 11.03.2022г. е уведомил ищеца, че определя застрахователно
3
обезщетение в размер на 1248,59лева, като след приспадане на дължими премии по
договора от 1012,08лева, му е изплатил сумата от 236,51лева.
Спорният между страните въпрос касае механизъм на настъпване на уврежданията,
размер на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между страните застрахователен
договор, и все в този контекст дали предна и задна лява врати подлежат на ремонт или
степента на увреждането предполага тяхната подмяна с нови части.
С оглед оспорванията, по делото бе изслушано и прието заключение на в.лице по
САТЕ, което като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност бива
възприето от съда в цялост. Според вещото лице настъпване на уврежданията по лаковото
покритие на лявата част на автомобила е в резултат и причинна връзка на действие с твърд и
остър предмет, а на ляв фар, ляв стоп, предна и задна леви врати, на удар с твърд предмет с
контактна повърхност с размери около 1/1см., докато автомобилът се е намирал в покой.
Следователно, предприетото от ответника оспорване механизма на събитието е неуспешно,
а и извършеното от него определяне и плащане на обезщетение идва да покаже признание,
че събитието има характер на застрахователно такова, ангажиращо договорната му
отговорност.
На следващо място, установяване се от заключението, че уврежданията по двете леви
врати са свързани освен с нараняване лаково покритие, но и с деформация с пробиване и
разкъсване на метала, от който е изработен външния панел на детайла по двете врати. Тези
обстоятелства се установяват и от изготвения снимков материал при завеждане на щетата,
инкорпориран в отговора на в.л. по задача № 3. Операциите, които е нужно да бъдат
предприети, ако тези детайли се ремонтират са няколко /металообработване на увреждането
за възвръщане формата му съпроводено с топлинна обработка на метала, с цел да се свие;
заваряване на разкъсаната част, шлайфане на заварката, нанасяне на кит, филер с цел
изравняване на външната повърхност и боядисване на детайла/ и всяка от тях поради
разтягане на метала съществува риск да не бъде извършена качествено, а оттам и самият
ремонт на детайла. Ето защо, според в.лице, тази част следва да се подмени, каквато
обичайно е и практиката. При така даденото експертно заключение, налага се извод, че
действително въпросната част подлежи на подмяна, защото липсва сигурност относно
възможността за качествения й ремонт, ако такъв бъде предприет, която несигурност е
наложила и установената практика на такива увреждания да не се извършва ремонт.
Относно стойността на ремонта и подмяната на уврежданията, в.л. дава заключение в
няколко варианта, съобразно поставените му от страните задачи. По средни пазарни цени
стойността към датата на събитието е 12772,13лева; същата стойност, но въз основа
проучвания в 10сервиза, в т.ч. официалния на марката е 13031,63лева; определена по средни
пазарни цени на три сервиза извън тези на официалния на марката е 12772,13лева; по средни
пазарни цени с алтернативни части е 11578,98лева, а по средни пазарни цени определена по
реда на ОУ, обезщетението възлиза в размер на 4171,43лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
4
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава на избора
на застрахования при завеждане на щетата, а именно по калкулация на застрахователната
компания. Без да сочи конкретна клауза от ОУ, явно е, че се позовава на разпоредбите на гл.
Трета, раздел IV ОУ, където е разписано, че при частична щета на застрахованото МПС,
застрахователното обезщетение се определя по един от начините - по калкулация на
застрахователя или в сервиз посочен от застрахователя, ако застраховката е с клауза „Пълно
каско“, както в случая. При завеждане на щетата, страните не спорят, а и така е отбелязано в
опис заключението по нея, че ищецът е избрал обезщетяване по калкулация на
застрахователя, където съгласно т.1.2 гл. Трета, раздел IV ОУ - цената на бояджийските
материали е по ценови листи ползвани от застрахователя, а количеството им и
нормовремената за труд се определят по методика на застрахователя. Какво е обаче
съдържанието на тази Методика и запознат ли е бил застрахованият с нея, с оглед направата
на информиран избор, е неясно. Безспорно касае се за договорни отношения и в
отношенията между страните действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД.
Той обаче сам по себе си не може да дерогира приложението на императивните норми на
закона, какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие
изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение
на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
така и чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество,
тъй като това е стойността, срещу която може да се възстанови имуществото с ново от
същия вид и качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС,
II т. о. и други/. Затова и предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата,
влиза в противоречие с посочените норми на закона. В тази връзка следва да бъде
съобразена практиката на ВКС, обективирана и в решение № 155/05.12.2016г. по т. д. №
1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ
застрахователен договор, по който е заплатена дължима застрахователна премия, да не
осигурява пълно застрахователно покритие за поетия застрахователен риск, съобразно
вредите на застрахованото имущество.
5
В заключение, нужната стойност на разходите за възстановяване на вещта на база
средни пазарни цени на труд и материали, изчислено при съобразяване цени и на
официалния сервиз на марката, е 13031,63лева. Тази стойност следва да се възприеме,
доколкото изчислението на средно пазарната цена предполага съобразяване на цени от най-
ниския до най- високия диапазон на пазара. Няма основание изначално да се изключи
стойността на цената на труда на официалния сервиз на марката, след като той предлага
тези услуги на пазара и е част от ценообразуването им. Застрахователят е определил
обезщетение от 1248,59лева и след извършено прихващане с дължими застрахователни
премии е изплатил остатъкът от така определеното обезщетение. Тази сума следва да се
приспадне от размера на дължимото обезщетение възприет от съда като дължим. Това
обуславя доказан размер на исковата претенция от 11783,04лева, т.е частичният иск следва
да бъде уважен в цялост. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба, така както е поискано и като законова последица от
упражнено право на иск, прието от съда за съществуващо.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
471,32лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 1060лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 15.09.2022г.
Направено възражение от ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно, защото то е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адв. възнаграждения. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на общо 1731,32лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. К.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата на 11783,04лева, частичен иск от целия в размер
12368,01лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско Стандарт», полица № 47042217810000129/ 22.02.2022г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4Матик» с рег. № ТХ 5444 ХН от
застрахователно събитие установено на 03.03.2022г., докато автомобилът е бил в паркирано
положение в с. Оброчище, ул. Витоша № 15 и изразяващи се в увреждане на ляв стоп, заден
ляв калник, задна лява врата, предна лява врата, преден ляв калник и ляв фар ксенон, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
19.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» ЕАД ЕИК ********* със
6
седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. К.,
ЕГН ********** с адрес **** сумата от 1731,32лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7