МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА № 260056/28.07.2021 г. по НЧХД № 1293/ 2018 г. по описа на Районен съд
гр. Дупница
П.С.А. с ЕГН ********** е
предявил обвинение срещу подсъдимия П.И.Н., с ЕГН **********,
адрес: *** за престъпление по чл. 148,
ал. 2, пр. 1-во, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал.
1 от НК.
В тъжбата се сочи, че чрез публикуване в печатно
произведение или по друг начин –в.
„Вяра“ в публикация от 25.06.2018 г. и в интернет сайта „За Перник“ на
28.06.2028 г. в „ОТВОРЕНО ПИСМО до Министър-предеседателя на РБългария Б.Б. е
разгласил ПОЗОРНО ОБСТОЯТЕЛСТВО, като го
е нарекъл КОРУМПИРАН, НЕДОБРОСЪВЕСТЕН, С ЛИПСА НА МОРАЛ и му е ПРИПИСАЛ РАЗЛИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, а
именно: в КОРУПЦИЯ, ЗЛОУПОТРЕБА С БЪЛГАРСКИ И ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ, КРАЖБА, в
качеството му на длъжностно лице- кмет – по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК при и
по повод изпълнение на службата му.
С тъжбата е предявен и
граждански иск за сумата в размер на 15 000 лева, представляващи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди (претърпени болки и страдания от психичното
и емоционално и морално естество, като чрез думите си в отвореното писмо до
ексминистър председателя на Република България – Б.Б. за засегната чест,
достойнството, авторитет и добро име сред гражданите на община , служителите в
общинската администрация, семейството и приятелите му, сред симпатизантите и
членовете на партия „Герб“),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.06.2018 г. /датата на публикуване на Писмото във вестник „Вяра“/,
до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения граждански иск.
Повереникът на тъжителя излага доводи,
че престъплението е доказано по безспорен начин, като счита, че в отразеното съдържание в
отвореното писмо подсъдимият е осъществил двете форми на изпълнителното
деяние по чл. 147, ал. 1 от НК, а именно
разгласил е позорно обстоятелство, като в писмото е посочил, че е
корумпиран, недобръсанвестен и липса на морал, че имало многобройни жалби и сигнали, потвърдени с
огромен брой приложени доказателства до Прокуратурата и компетентните
институции в РБ от граждани на , подкрепящи твърденията му, но тези престъпления
били „потулвани”, защото бил „недосегаем като кмет на „ГЕРБ”, като счита че тези квалификации са укорими от гледна точка на морала и
накърняват доброто
му име в обществото. От друга страна е изложил
пред неограничен кръг лица твърдения, че доверителят му е извършил престъпления, като е използвал отработени
схеми за получаване на незаконни финансови облаги; че финансовите престъпления
са „очевадни”, че срещу него има „образувано дело в Специализирания съд за
длъжностно престъпление за финансова облага в размер на 40 000.00 лева”; че парите, отчетени като капиталов разход за
ремонт на пътя гр. – хижа в размер на 20 000.00 лева, както и сумата от 20 900 лева за ремонт
на пътя – Друган до Подстанция , са
„откраднати“; че се е „облагодетелствал” лично и с група хора около него, във
връзка със закупуване на мобилното спортно съоръжение (балон) на стойност 196 000.00 лева, че „това е пълен абсурд и факт на грандиозна
корупция”. Обвинява го в престъпление и корупция, в злоупотреба с европейски
средства във връзка с Договор № 137/13.07.2014 год. с предмет: „Първоначално
залесяване на неземеделска земя и поддържане на създадените горски култури”.
Обвинява го в престъпление по служба във връзка с провален проект за 80 000 000.00 лева за подмяна на водопровода,
канализацията и пречиствателната станция на гр. . Твърди, че вече в качеството
си на кмет е „подредил търга така, че да спечели негова фирма”, като от това е
последвала огромна загуба за ци. Деянието е извършено чрез действие, като е разпространено публично, чрез
меиите и достигнало до неограничен брой лица. Счита, че няма данни за
ппиложението на чл. 147, ал. 2 от НК, както и че лицето не страда от заболяване
изключващо наказателната му отговорност. Счита, че подаването на жалби и
сигнали до РП с ясното съзнание, че
липсва противоправно поведение от страна на тъжителя, води автоматично до
неговия умисъл, тъй като цели злепоставянето на доверителя му.
В тази връзка
счита, че и предявения граждански иск е доказан по основание и размер, като
моли да бъде уважен изцяло, ведно с претендираната законнна лихва считано от
дата на деянието.
Подсъдимият не е дал обяснение по обвинението. Представляван е в
процеса от адв. Б..
Защитата на същия излага доводи, че подзащитния ѝ не е осъществил съставите на горните престъпления,
като изтъква аргументи, че подадените от него сигнали до РП гр.
са дали отражение в това, че е внесен
обвинителн акт в Специализирания съд София относно извършения ремонт на пътя – хижа „ и ремонта на пътя - Друган
до подстанцията „“. Сочи, че по делото са приложени
писмени доказателства в посока относно закупеното мобилно спортно
съоръжение (втора употреба), с която покупка е извършено административно
и финасово нарушение. Счита, че е доказано по безспорен начин, че е налице злоупотреба с европейски средства във връзка с Договор № 137/13.07.2014
година с предмет „Първоначално залесяване на неземеделска земя и поддържане на
създадените горски култури”, за което са приложени писмени
доказателства. И най-после относно петото
обвинение, счита че наистина са събрани както писмени, така и гласни
доказателства относно провален проект
по ОПОС за 80 000 000 лева за подмяна на водопровод, канализация и
пречиствателна станция на гр. , който проект е спечелен през 2011 година от
екипа на тогавашния кмет К.Б..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства -показанията на
разпитаните свидетели и приложените писмените доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
Към датата на деянието
тъжителят А. ***. Същият изпълнява длъжността кмет съгласно
Решение № 371-МИ от 02.11.2015 г. на ОИК гр. от 2015 г.
Издигнат е от политическа партия „ГЕРБ“.
Подсъдимия Н.,*** е бил заинтересован относно
благоустрояването на града като от негова гледна точка, счел че кмета като градоначалник и имащ правомощията
за осъществяването на благосъстоянието на гражданите на Община не е изпълнявал съвестно своите задължения. Затова,
за да се направи проверка по случая и да се самосезират оправомощените органи,
е публикувал отворено писмо до Министър-председателя на РБългария –Б.Б., като е
използвал медиите в РБългария, чрез печатни произведения –вестник „Вяра“, в публикация
от 25.06.2018 г. и интернет сайта „За Перник“
от 28.06.2018 г. В отвореното писмо се е обърнал лично към
министър-председателя, като в уводната част е посочил, че са налице конкретни
случаи, които водят на категоричен извод относно проява на недобросъвестност, липса на морал и
използване на отработени схеми за получаване на незаконни финансови облаги от
страна на кмета на община , посочен и поименно - П.А..
В писмото е
посочено, че сигналите до Прокуратурата са довели до резултат, като ца целта е
образувано дело в Специализирания съд за длъжностно престъплание за финасова
облага в размер на 40 000 лв.
като счита, че това представлява нарушение на всички
принципи и правила, закрепени в законите на правовата ни държава”.
Възмутен от
действията на кмета А., подсъдмият, след описване на всяко едно от деянията, е
задал въпрос ако описаното от него не представлява престъпление и корупция, то
какво е?
Подсъдмият е описал
накратко за извършените престъпления, касаещи: 1) Ремонт на пътя – хижа „“ на стойност 20 000 лв. Като е
посочил, че ремонтът не е извършен, но парите са отчетени и усвоени. 2) Ремонт
на пътя - Друган до подстанцията „“ на стойност 20 900
лв. Като е посочил, че ремонтът не е извършен, но парите са отчетени и усвоени.
Пояснил е, че от отговорите от на кмета Алексиевв и Кристина а –специалист
„Бюджет“ е видно, че сумата от 20 000 лв. е отчетена като капиталов разход за
извършен ремонт на пътя —хижа „“ и сумата от 20 900 лв. пътя „-Друган до
подстанция „“, са отчетени също като
капиталов разход за извършен ремонт на пътя, но в действителност такъв ремонт
не е извършван, поради която причина подсъдмия Н. е счел, че парите са
откраднати. Относно така посочените престъпления по делото са приложени писмени
доказателства, а именно преписи от съдебни актове.
Видно от
представената по делото присъда, постановена по НОХД № 1221/2018 година на
Специализирания наказателен съд - София, 2-ри наказателен състав, П.С.А. е
извършил посоченото престъпление, но поради „малозначителност на деянието и на
подсъдимия С.“ съдът е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, приемайки,
„че в
конкретния случай са налице основанията по чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК -
осъщественото от подсъдимия А. деяние,
макар и формално да осъществява признаците на чл. 254а, ал. 1 от НК, не се явява престъпно. Това е така, понеже
същото разкрива изключително занижена степен на обществена опасност, т.е. която
е явно незначителна“.
С решение № 40 от 10.10.2019 година
по ВНОХД № 209/2019 година на Апелативния специализиран съд присъдата е
потвърдена, но с решение № 261 от 19.02.2020 година по н.д. № 1126/2019 година
на ВКС, 2 НО, въззивното решение е отменено и е върнато за ново разглеждане на
друг състав на въззивната инстанция.
Относно описаното
трето престъпление в жтвореното писмо е посочено, че през второто полугодие на
2015 година от фирма „П.К.” София е закупено мобилно спортно съоръжение (балон)
на стойност 196 000 лева, втора употреба. Подсъдмият е посочил в писмото,
че фирмата- продавач „П.К.” София няколко години по-рано е закупила същото
съоръжение за сумата от 90 000 лв., като същото било напълно амортизирано
и освен това било монтирано два месеца преди да бъде приключена обществената
поръчка. За целта ДНСК Перник е разпоредила това съоръжение да бъде премахнато.
В този смисъл подсъдмият е счел, че напразно са похарчени 196 000 лева.
По делото са
представени писмени доказателства - постановление на прокуратурата, препис от
решение на ския РС, от което е видно, че действително има нарушение при
закупуването и монтираното на посоченото мобилно спортно съоръжение, като на
кмета А. е издадено НП за това, че не изпълнява задължителните указания на
РДНСК. Видно от решението на ски РС същият е извършил административното
нарушение, но НП е отменено на процесуално основание, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето му.
Относно описаното
четвърто нарушение за злоупотреба с
европейски средства във връзка с Договор № 137/13.07.2014 година с предмет
„Първоначално залесяване на неземеделска земя и поддържане на създадените
горски култури”. По този договор БФП № 14/223/0024 от 05.04.2013 година са
изплатени на община от ДФЗ средства в
размер на 985 782 лева. В писмото е посина, че по договора липсва всякаква
информация. Кметът А. е отчел, че е извършено залесяване и проектът е изпълнен
в пълен обем. Скептичен относно изпълнението му поради обстоятелството, че
терена е скалист и такова залесяване е невъзможно, още повече, че този вид
дейност изисква преди залесяването на терена
подготовка на терена, а след залесяването се изисква и поддръжка на току-що
залесените дървета, като окопаване, поливане или подмяна при нужда на
посъдъчния материл, които дейности не са извършвани.
В тази връзка по
делото са представени писмени доказателства и доклад на ДФ „Земеделие“, от
който е видно, че при направена проверка на място по повод постъпил сигнал от
общински съветници в Община , е направен извод, че като цяло не са налице
обстоятелства относно „умишлено прикриване на
изпълнителая на проекта“, както и че „липсва публичност и прозрачност за
изпълнението на този проект“, като и че проверяващите не могат да се
произнесат, че не е извършена предварителна подготовка на терена, че не е
извършвана дейност по окопаване, поливане или подмяна на посадъчен материал,
респ. че засаждането на посадъчния материал
е проведено от доброволци, но като краен извод е посочено, че отначало
идеята за този инвестиция е опорочена във връзка с експертното мнение на
независим лиценцзиран лесовъд, посетил мястото, поради което в резулта на
коснстативните действия на Д „Технически инспекторат“, се счита, че са налице
явни данни за възможен опит за измама с
европейски средства по Договор №14/223/0024 от 05.04.2013 на Община по мярка 223, тоест че има злоупотреба.
И
относно петото описано нарушени в отвореното писмо подсъдимия П.Н. е описал за провален проект по ОПОС за 80 000
000 лева за подмяна на водопровод, канализация и пречиствателна станция на гр. ,
за който проект се събраха доказателства, че е спечелен през 2011 година от
екипа на тогавашния кмет К.С.. Видно от показанията на св. Т.-
общински съветник в продължение на 20 г.
заявавя, че всичко по проекта за водния цикъл е било готово, но
идвайки на власт кметът А. го е провалил. Това се доказва и от представените по
делото писмени доказателства, видно от които този въпрос е бил поставен на
сесията на Общински съвет - , където общинският съветник К.Б. обяснил какво е
било направено и че кметът А. е провалил, чрез ненужно извършване но нови
процедури, вместо да продължи извършените такива до момента от неговия
предшественик, изпълненито този проект. А именно: На 15.04.2011 година е
подписан договор за проекта „Интегриран воден проект“ на гр. за сума от 79 844 лв. Няколко месеца
по-късно е сформиран екип, който да ръководи проекта и били изготвени тръжните
процедури, за да се изпълни проекта, тъй като той има два
етапа -първия
етап представлява
предрегистрационни проучвания и разработка на работен проект водопровод,
канализация и пречиствателна станция и втори
етап представлява същинското строителство на водопровод, канализация и
пречиствателна станция. От 2012 година до средата на 2014 година трябвало да приключи техническата подготовка и през 2016
година трябвало да се направи строителството. Подготовката за стартиране на тръжните процедури били готови през м.
септември, 2011 година, но тогавашният кмет К.Б. преценил, че е редно да стартира проекта след изборите. След като изборите били
спечелени от „ГЕРБ“ и кмет
на Община бил назначен П.А., който веднага през м. март на 2012 година освободил
стария екип и започнал преработване на тръжните
процедури. Това са обществени поръчки по съответните дейности, които били минали на контрол от Агенцията по обществените
поръчки и Оперативна програма „Околна среда“. А. обявил нови обществени поръчки,
които били обжалвани и така се загубило време от една година докато се върне към същността на поръчките, така както били направени
от по-рано. Това е една от причините да се забави във времето и да се провали проектът. В последствие стартирали обществени поръчки, които също били обжалвани от
съответните кандидати, от което се загубило още
време и се стигнало
до изработване на работен проект, който е
предаден в общината, но като краен резултат през м. Март на 2016
година проектът е прекратен от МОСВ. Реализиран е бил само първият етап, който е прединвестиционно проучване
и работен проект и по данни на ИСУН са усвоени 765 000 лева от отпуснатите 79 844 000 лева. Проектът в крайна сметка не е
стартиран като строителство, тъй като в разписания
договор е заложена клауза, че проектът се счита за изпълнен,
когато е одобрен вторият етап. В конкретния
случай, такова одобрение от Оперативна
програма „Околна среда“ не е дадено и проектът е
прекратен през м. Март на 2016 година. В допълнение и като съпоставка
св. Т. заяви, че останалите четири общини в близост до били започнали строителството на водния проект, като им е даден
шанс срокът на проекта да бъде удължен и респ. да бъде довършен.
Проектът за водния
цикъл в Община е 100 % провален по вина на ръководството на общината към този момент и в момента градът е на воден режим. В Община няма пречиствателна станция, течовете но питейна вода стигат до 70 %, което е загуба на вода. На настоящият етап този проект не може да бъде изпълнен,
тъй като общините нямат право
да кандидатстват повече по тази програма. Единствено право да кандидатстват имат „ВиК“
дружествата. „ВиК“ дружеството, в което членува гр. ,
като 1/6 от останалите общини Перник, Трън, Брезник, Ковачевци, Земен и , средствата били насочени към Община Перник. Според свидетеля е обществена тайна, че този проект е
провален най–вече поради липса на управленчески потенциал и добър мениджмънт, тъй като такъв шанс повече на този град няма да се
даде поне в близките години, а 55 км. водопроводна и канализационна мрежа няма
как да се ремонт със средства на „ВиК“ дружество, а за пречиствателна станция не може дори да се помисли, тъй
като разходът за направата е голям. Видно от
показанията на св. Т. ***
се пречистват от станция, която е една от пречиствателните на завод за тежко
машиностроене. Същата вече е стара, амортизирана и крайният резултат е много плачевен за
жителите на Община .
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен
начин от събрланите по делото писмени и гласни доказателства, като същите
не си противоречат и установяват събитията в тяхната последователност. Преценени поотделно и в съвкупност водят до следните правни изводи:
С оглед на така
установеното, съдът прие, че деянието, в което е обвинен подсъдимия Н. не е
извършено от него нито от обективна, нито от субективна страна. По делото с
събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които водят на извод, че по
време на управлението на кмета на Община през 2015 г. са допуснати нередности, за които
са подадени сигнали до съответните институции, които са реагирали своевременно
и за това са издали съответните актове. Освен това по въпросите, до които
подсъдимия нямал достъп до информация, но е бил запознат от проведената
общинска сесия и от липсата на резултат за реализирането на водния проект, е
използвал формата на т.нар. „Отворено писмо“ до министър-председателя на
РБългария, който да направи контрол на работата на кметския екип на Община гр. .
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Съставомерен признак на
деянието по чл. 147 от НК от обективна страна е – разгласяваното обстоятелство
да е позорно, което значи твърдение
за съществуването на конкретен (конкретни) факт, свързан с дееца, с личността на пострадалия,
отнасящ се до минали и/или настоящи прояви от
личния му живот или неговата професионална реализация, укорими от гледна точка
на обществото. Този факт трябва да е достатъчно конкретизиран по съдържание,
така че да може да се извърши проверка
за неговата истинност. Правилно е, че дадено обстоятелство е достатъчно
конкретизирано, ако проверката на неговата истинност, като реален факт,
определен по съдържание и време не е непреодолима или прекомерно затруднена,
поради неясните му фактически граници. Клеветата не е оценка, тя трябва да е
факт.
В конкретния случай от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по
безспорен и несъмнен начин на посочената в тъжбата дата подсъдимият да е
извършил описаното в тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 2,
предл. първо, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК.
Относно обвинението за ремонт на пътя гр. – хижа „“ на стойност 20 000 лв. и за
ремонт на пътя – Друган, до подстанция „“
на стойност 20 900 лв., представили сме писмени доказателства, че кметът А.
е подсъдим за тези две обстоятелства, а именно, че ремонтите не са извършени,
но са заблудили Министерството, както и ОбС и гражданите, че са извършени и
тези стойности около 40 000 лв. са отчетени като извършен ремонт, без да
има такъв, за целта е образувано наказателно дело пред Специализирания съд.
По отношение на третото обвинение за изграждането на
спортно съоръжение на стойност 196 000 лв., по данни на ОбС това мобилно
спортно съоръжение е на стойност 210 000 лв.
Представеното Решение по а.н.д. № 15/2-018 г. по описа на РдРС, като същото е обжалвано от тъжителя А.
и съдебния състав
при РС – е приел в
мотивите си, че действително има извършено нарушение, но поради допуснати процесуални
нарушения на
процесуалния закон атакуваното НП е отменено.
По четвъртото обвинение са представени доказателства, издадени от ДФ „Земеделие“
– София, от които е видно, че след направена справка,
действително от страна на
кмета има направен опит за измама с европейски средства.
На пето място, във връзка с водния цикъл, защитникът на подсъдимия е представил доказателства - препис от решение на ОбС – , в което е отразено становището на общински съветник, бивш кмет и председател
на ОбС К.Б., който е
обяснил как се е стигнало до провала на водния цикъл
по вина на общинското ръководство, начело с кмета П.А.. В тази връзка са събрани и гласин
доказателства, чрез
показанията на свидетеля В.Т., който подробно описва подробно обстоятелствата относно проекта, а именно,
че договорът е бил подписан от негонвия предшественик, но поради свмяна на
ръководството и подновяване на тръжната процедура се стигнало до забавяне,
което в последствие се оказало до невъзможност да бъде изпълнен проекта. Този
провал на проекта е бил обсъждан в социалните мрежи от гражданите на община ,
още повече, че там сравнявали, че в съседните общини подобен проект бил
реализиран именно, поради обстоятелството, че не са били повтаряни тръжните
процедури, което да доведе до забаване при реализирането му.
Разгласяването на тези
обстоятелства обаче, не осъществяват обективната страна на горното
престъпление, тъй като не са позорящи по смисъла на
горния текст, а това е обективен елемент от състава на престъплението. Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (по-нататък Конвенцията) е в сила за Република
България от 7 септември 1992 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, тя е част от
вътрешното право на страната и нормите й имат предимство пред тези норми на
вътрешното българско право, които им противоречат, като в случая значение на
приложимо право има и практиката на ЕСПЧ като част от общностното право на ЕС,
чийто член е Република България.
В чл. 10 от Конвенцията е
предвидена свободата на изразяването на мнение. В § 1, предвидено е, че
„Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните
граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим
радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична
продукция”. В § 2 са приети защитни механизми, доколкото „упражняването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени
от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за
предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване
разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета
и безпристрастността на правосъдието”.
В решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г.
на Конституционния съд по тълкуване на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от КРБ, е посочено, че с тях се
"гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави
достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален
процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на
средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко
демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида
или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и
възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче
не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл. 10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл. 39, ал. 2 въвежда ограничения за
упражняването му, съобразно и залегналото в чл. 57, ал. 2 от същата общо положение за
всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който
накърнява права или законни интереси на други.
В случая изнесената информация в пресата е важна
за поддържането на правовата държава и за осъществяване на демократичен контрол
върху местната власт, поради което следва да бъде обект на по-засилена защита.
Конституционният съд в решението си по к.д. №1/1996 г. подчертава, че трябва да
се прави разлика между информация, важна за политически дискусии и за дискусии
по други въпроси от обществен интерес, и информацията, равнозначна на
любопитство към обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която
следва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно
мислещите хора. Следвайки този подход на разсъждение, КС извежда при
тълкуването на конституционните разпоредби на чл. 39-41, че „принадлежащата към
първата категория по вид информация определено се ползва с по-висока степен на
защита. В този смисъл критичните мнения и факти, които биха могли да имат
негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат
изключвани“. В Решение №7/1996 г. КС застъпва виждането, че „От гледна точка на
ценностите на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат
– като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на
държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни
служители или правителството заслужават по-високо ниво на защита. Оттук може да
се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и
държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво,
по-високо от това, на което са подложени частни лица“.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд
по правата на човека, като в решението си по делото „Лингенс срещу Австрия”
Европейският съд е приел, че налагането на санкция срещу журналист, изразил
негативно отношение към политическа фигура, е равносилно на цензура, която
вероятно цели да го обезкуражи да критикува в бъдеще. Това е така, защото,
избирайки да бъде публична личност, политикът е приел да бъде внимателно
наблюдаван и обстойно коментиран не само от журналистите, но и от широката
публика. Изводите от цитираното дело, независимо че случая касае журналист, е
приложимо и към настоящия случай.
В решение по делото „Обершлик срещу Австрия”
съдът посочва, че границите на допустимата критика по отношение на политиците,
действащи в това си качество, са по-широки отколкото за обикновения гражданин.
Политикът неизбежно и съзнателно се подлага на щателно наблюдение на всяка своя
дума и действие както от страна на журналистите, така и от страна на обществото
като цяло.
Настоящият
съдебен състав приема, че в случая личната отрицателна оценка и публична
критика към определен режим на държавно управление не представлява обида за
личността на тъжителя по делото. В този смисъл е и решението на Европейския съд по делото “Хендисайд срещу Обединеното кралство”, в
което съдът формулира съществен принцип
за определяне на приемливите ограничения на правото на свободно изразяване на
мнение и на допустимата толерантност и представлява европейски общ стандарт,
позволяващ актуалната публицистика, представяща остро актуални и значими
проблеми на обществото с дискусионен и провокативен характер на интерпретация,
да не бъде ограничавана и преследвана по наказателен път. Доколкото тъжителят,
който е публична личност, е приел да бъде внимателно наблюдаван и коментиран не
само от журналистите, но и от широката публика, поради което в случая границите
на допустимата критика са по-широки, отколкото биха били по отношение на частно
лице.
В този
смисъл е и Решение № 85 от 10.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2383/2013 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски, в което е посочено, че в тази
насока са цитираните по-горе решения на ЕСПЧ при проверка за съответност с
оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита
репутацията на другите. Той е презумирал, че приемайки една публична роля,
политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от
закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията. От друга
страна, разграничавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на
свободата на словото (свободата на изразяване на мнение), съдът отказва защита
на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа,
които според него следва да се възприемат като "прекалени и следователно
недопустими", потвърждавайки посочения по-горе принцип на
пропорционалността. В конкретния случай предвид изнесеното от подсъдимия Н. е
изтъкнал факти, които са му били известни, от една страна чрез визуален контакт
– липсата на направени пътища, а в същото време са отчетени и усвоени средства
за това че са направени именно тези пътища, а от друга страна е дал сигнали до
съответните институции да се самосезират, като действително, не за всички
обстоятелства е подал сигнал до компетентните органи, тъй като е използвал
медиите, но пък безспорен факт, е че за
всяко едно от обстоятелствата са налице подадени сигнали от други лица до
съответни институции, които са дали отговор по тях.
Обобщено,
в съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни
и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества
на личността, които я характеризират негативно. Когато пък на лицето се
приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и
без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. За
съставомерността на деянието е необходимо обаче, не само разгласените факти и
обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на
действителността, т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното
престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия
или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и
без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на
повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или
изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното
пространство, за да се засили неговата позорна "истинност". Следва да
се изключат обаче общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи
епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено
лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга
достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му,
завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и
се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в
средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността,
достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията
и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат,
като наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за
пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.
В настоящия случай изложеното от подсъдимия в „Отвореното писмо“ до
Минситър-председателя на РБългария Б.Б. е било с негативна насоченост според
него, поведение на тъжителя в качеството му на кмет на Община и по повод политическото му влияние, с оглед
на позицията, която заема. Както е посочено в решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. д. № 1/96 г.
на Конституционния съд по отношение на клеветата, най-важният критерий за
преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено
значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от КРБ, като се
разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в
качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между
интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и
решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да
се престъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той е
презумирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени
личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията.
В тази връзка е Решение на Европейския съд за правата
на човека, постановено по делото „М. и други срещу България” (жалби №
33502/2007,30599/2010,8241/2011 и 61863/2011), влязло в сила на 12.10.2016 год.
е установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и на основните свободи.
С цитираното решение ЕСПЧ е приел, че признаването на
виновен за клевета и налагането на наказание на подсъдим, представлява намеса
под формата на „наказание” в правото му на изразява на мнение, която е
съвместима с чл. 10 от ЕКЗПЧОС само, ако е
„предвидена в закона” и е „необходима в едно демократично общество”, за една от
целите, изложени във втория параграф на чл. 10 от Конвенцията.
Подсъдимият Н. е упражнил конституционно
гарантирано право и то по никакъв начин
не може да бъде ограничавано и да се подлага на стеснително тълкуване. В този
смисъл е и Решение № 22/23.02.2017 г. по
нак. дело № 12/2017 г. на наказателната колегия на на Върховния касационен съд,
с което върховните съдии са се позовали именно на горепосоченото решение на
ЕСПЧ.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Освен, че не е налице обективната страна на престъплението, липсва и
субективна такава. Престъплението по чл.147 НК е умишлено, като законодателят изисква пряк
умисъл за постигане на противоправния резултат -уронване доброто име на
тъжителя и формиране на негативна обществена оценка за неговата личност. В
случая подсъдимият не само, че не съзнавал, че кметът А. не е
извършил деянията, а напротив - с оглед постъпилата информация той е изразил
своето лично мнение, гарантираното му от КРБ, че тези деяния са
извършени, което се доказа и от представените по делото писмени и гласни
доказателства.
С оглед тези обстоятелства
съдът прие,че подсъдимият Н. не е осъществил състава на престъплението по чл. 148,
ал. 2, пр. 1-во, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал.
1 от НК нито от обективна, нито от субективна
страна, призна го за невиновен и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск срещу подсъдимия Н. е с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от по 15 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.06.2018 г. /датата на публикуване на Писмото във вестник „Вяра“/, до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди (претърпени болки и страдания от психичното и
емоционално и морално естество, като чрез думите си в отвореното писмо до
ексминистър председателя на Република България – Б.Б. за засегната чест,
достойнството, авторитет и добро име сред гражданите на община , служителите в
общинската администрация, семейството и приятелите му, сред симпатизантите и
членовете на партия „Герб“) в резултат на клеветата, изразяващи се в уронване честта, достойнството и
доброто име, като неоснователни за репариране на причинените неимуществени вреди
на тъжителя А., изразяващи се в уронване честта и доброто
му име, в резултат на горното престъпление. С
оглед изложеното по-горе, доколкото съдът прие, че подсъдимият Н. не е
осъществил деянието на визираното
престъпление, за които му е повдигнато обвинение,
предявения срещу него граждански иск е неоснователен и
съдът го отхвърли изцяло, тъй като не са налице
предпоставките на чл.45 ЗЗД. Същият не е причинил вреди на тъжителя и
неоснователно се претендира възстановяване на такива.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът осъди осъди П.С.А., ЕГН **********, да
заплати на П.И.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата
от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляващи разноски за един адвокат.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: