№ 3010
гр. София, 15.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Й., чрез пълномощника адв. А.Ц.,
против определение № 1406 от 26.07.2021г., постановено по ч.гр.д. № 7526/2021г.
на Софийския градски съд, VI-4 състав, с което е оставена без разглеждане
жалбата на Й. срещу постановлението за разноски на ЧСИ С. Х. по изп.дело №
3352/2018г.
Частният жалбоподател смята, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и и ска отмяната му. Сочи, че с жалбата си до Софийския
градски съд е атакувал незаконосъобразни действия на ЧСИ Х. по изп.дело №
3352/2018г. , изразяващи се в незаконосъобразно удържавни и събрани такси в
размер по 36 лева месечно за перидоа от образуване на изп.производство до
датата на депозиране на жалбата, както и против отказа на ЧСИ да прекрати
производството поради пълното издължаване на сумите по изпълнителния лист.
Поддържа, че в изпълнение на указанията на СГС изрично е уточнил, че
определените такси и разноски от ЧСИ по изпълнителното дело са събрани, чрез
наложени запори по банковите сметки на длъжника и от удръжки от трудовото му
възнаграждение, както и че нарочен акт на съдебния изпълнител, представляващ
постановление за разноски, не му е връчван. В тази връзка твърди, че изрично в
уточнителна молба от 13.04.2021г. е посочил, че ако в кориците на изп.дело не се
съдържа такъв акт, то искането му е да се отменят действията на ЧСИ, касаещи
неправомерно събрани и удържани такси и разноски по изпълнението. Поддържа,
че съдът неправилно е приел, че правата му са преклудирани, като не е съобразил,
че не се атакува поканата за доброволно изпълнение, в която са описани
дължимите такси и разноски.
Ответникът по частната жалба – М. И. Г., чрез законния си представител Е.
Ц. Й., не взема становище.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Софийският градски съд е бил сезиран с жалба от И. Г. Й. срещу
постановление за разноски на ЧСИ С. Х., определени и удържани по изп.дело №
3352/2018г. Твърди се, че от началото на 2019г. до датата на депозиране на
жалбата, съдебният изпълнител незаконосъобразно е удържала ежемесечно сумата
36 лева, позовавайки се на ТТР към ЗЧСИ, като по този начин е извършила
множество нарушения на процесуалния и материалния закон, касаещи
неправомерно събрани такси и разноски. Във връзка с дадени от състава на СГС
указания, жалбоподателят с уточнителна молба от 12.07.2021г. е посочил,
постановлението за разноските е обективирано в поканата за доброволно
изпълнение, в която неправомерно са начислени и удържани лихви върху сума в
размер 300 лева, вместо върху 150 лева; че жалбоподателят не дължи издръжка за
минал период в размер 2 900 лева, тъй като същата е изцяло платена още на
10.01.2019г., преди получаване на ПДИ; че не държи лихва върху присъдената за
минал период издръжка, поради липса на осъдителен диспозитив в съдебното
решение. Твърди се, че до датата на уточнителната молба ЧСИ Х. не е
представила на длъжника постановление за разноските по изп.дело. Искането е да
бъдат отменени действията на ЧСИ, с които същата е определила и събрала такси,
разноски и лихви по изп.дело № 3352/2018г.
Взискателят по изп.дело №3352/2018г. М. И. Г., чрез своята майка и законен
представител Е. Ц. Й., не взема становище по жалбата.
В представените по делото мотиви по жалбата ЧСИ Х. е изложила подробни
съображения, че жалбата е допустима, но същата е неоснователна, тъй като
постановлението за разноски е обективирано в ПДИ, в която подробно са описани
таксите и разноските в общ размер 858,94 лева с начислен ДДС. Посочено е, че в
течение на производството, поради събиране на суми за издръжка с новонастъпил
падеж след образуване на изп.дело, размерът на събраните такси по т.26 ТТР към
ЗЧСИ е в по-голям размер, който към 11.06.2021г. е 1 233,25 лева с ДДС.
С атакуваното определение, съставът на СГС е приел, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена след изтичането на предвидения в чл. 436, ал.1
ГПК преклузивен едноседмичен срок. Посочено е, че подадената от длъжника
молба от 25.01.2019г. до ЧСИ е отново след срока на обжалване и по същество не
представлява искане за изменение на определения от съдебния изпълнител размер
на разноските. Съставът на СГС е посочил също, че действията на съдебния
изпълнител по удържане и реално събиране на суми за дължими по изпълнението
лихви, такси и разноски не подлежат на обжалване от длъжника по реда на чл.
435, ал.2 ГПК.
Частната жалба срещу това определение е подадена в предвидения от закона
срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и САС дължи разглеждането й по същество.
От представеното по делото копие на изп.дело № 3352/2018г. по описа на
ЧСИ С. Х. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя М. И. Г.,
представлявана от своята майка и законен представител Е.Ц. и въз основа на
изпълнителен лист от 03.12.2018г. за вземане за месечна издръжка в размер 300
лева, считано от 10.04.2017г. до окончателното плащане, до настъпване на
законвите предпоставки за нейното изменение или прекратяване. Съдебният
изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и е изпратил на
18.12.2018г. запорни съобщения към търговски банки, както и към „Хюндай хеви
индъстри Ко България” АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
2
на длъжника. На 18.12.2018г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно
изпълнение, получена от неговата майка М. Н. на 15.01.2019г. В ПДИ е посочено,
че дължимите към 01.01.2019г. такси по Тарифата към ЗЧСИ, са в размер 858,94
лева.
На 25.01.2019г. длъжникът е подал молба до ЧСИ, с която е направено
искане да се вдигне запорът, наложен върху трудовото му възнаграждение, както
и да му бъде възстановена сумата 255,07 лева, неправомерно получена от ЧСИ по
наложения запор. На 11.02.2019г. длъжникът е поискал отново от ЧСИ да бъде
вдигнат запора върху трудовото му възнаграждение и с разпореждане от
11.02.2019г съдебният изпълнител е уважил молбата, като е разпоредил да се
възстановят и надплатените суми.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, прави следните
изводи:
Съгласно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010г., в сила от
21.12.2010 г., изм. ДВ, бр. 86 от 2017г.) длъжникът може да обжалва и разноските
по изпълнението, като жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението - чл. 436, ал.1
ГПК-в редакцията към м.януари 2019г., преди изм. ДВ бр.100/20.12.2019г., когато
срокът е определен на двуседмичен. Поради противоречие в практиката при
предходната редакция на текста на чл. 435, ал.2 ГПК, която предвиждаше, че на
контрол подлежи постановлението по разноските, в т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по
тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски
по изпълнението може да бъде предмет на обжалване. Така установеното
разрешение в цитирания тълкувателен акт запазва значението си и след
измененията през 2017г. на нормата на ал. 2 от чл. 435 ГПК, а именно, всеки акт,
с който ЧСИ разглежда въпроса, касаещ дължимостта и размера на разноските,
може да бъде атакуван пред съд от длъжника. Следва да се съобрази още, че в
закона не се съдържа забрана съдебният изпълнител, след надлежно сезиране от
съответната страна, да промени изводите си относно дължимостта и размера на
дължимите разноски. Този акт, на общо основание, също може да бъде обект на
обжалване.
В разглеждания случай с жалбата на длъжника до Софийския градски съд се
оспорва определянето и събирането на разноски по изпълнението, начислени по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение,
получена надлежно от длъжника на 15.01.2019г., като едноседмичният срок за
оспорването им тече, считано от връчването на ПДИ, а именно от 15.01.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът за обжалване в конкретния
случай изтича на 22.01.2019г. вторник - присъствен ден. След като жалбата на
длъжника е подадена чрез ЧСИ до СГС на 27.04.2021г., същата не в
законоустановения срок, поради което е недопустима и не подлежи на
разглеждане.
Дори да се приеме, че в случая се обжалват „действията на ЧСИ по удържане
и реалното събиране на такси и разноски изпълнението“, както сочи частния
жалбоподател, тези действия, не попадат в обхвата на нормата на чл. 435, ал.2
ГПК, както е посочил и състава на СГС. Законодателят е ограничил възможността
за обжалване на действията на съдебния изпълнител както по отношение на
активно легитимираните лица, така и по отношение на действията, които могат да
3
се обжалват и основанията за обжалване. Разпоредбите са императивни и
ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е изключено като
възможност. Следва да бъде посочено, че невъзможността за обжалване на
отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната
законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от
действия на частния съдебен изпълнител. Отделно от това, както вече се отбеляза,
длъжникът разполага и с правната възможност да поиска от ЧСИ да измени
размера на определените разноски, като по изпълнителното дело липсват данни,
това да е сторено от него.
Предвид изложеното САС намира, че определението на СГС следва да бъде
потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1406 от 26.07.2021г., постановено по ч.гр.д. №
7526/2021г. на Софийския градски съд, VI-4 състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Й. срещу постановлението за разноски на ЧСИ С. Х. по
изп.дело № 3352/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4