РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Перник, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***
ПРОТИВ: Решение № 261050 от 08.10.2021 г., постановено по
гр. дело № 330 /2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, в осъдителната му спрямо жалбоподателя част и се
моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове
бъдат отхвърлени и на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства и необсъждането в пълнота на
възраженията на ответника срещу предявената претенция. Въззивникът счита, че в
първоинстанционното производство не било доказано в нужната пълнота наличието на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по доброволна
имуществена застраховка “Каско на МПС” в претендираните от ищеца размери. Според
посоченото във въззивната жалба, съдът неправилно бил заключил, че настъпилото
застрахователно събитие предмет на делото било безспорно между страните, тъй като с
отговора на исковата молба били оспорени изцяло настъпването на процесното ПТП,
твърденият механизъм на настъпване, както и пряката причинно следствена връзка на
1
претендираните вреди с това ПТП. При проверките, сторени във връзка с твърдяното ПТП и
заявената претенция за изплащане на обезщетение било установено, че констатираните при
огледа на застрахованото МПС щети не биха могли да настъпят при така твърденият
механизъм на ПТП с другото МПС участвало в събитието, което становище на
застрахователя се установявало от Писмо изх. № *** г. и от Писмо изх. № *** г. (приложени
към исковата молба), както и от заключението по приетата по делото САТЕ.
Жалбоподателят поддържа, че не били изпълнени задълженията на застрахования по
т. 46 от ОУ, а именно: да изпълнява добросъвестно всички свои задължения, относими към
събитието, посочени в Закона за движение по пътищата, Правилника за неговото прилагане,
Кодекса за застраховането и др. релевантни нормативни актове; да уведоми незабавно
всички компетентни, според вида на застрахователното събитие, органи (МВР, службите за
противопожарна и аварийна безопасност и/или други), като в случай на ПТП настъпило
докато той е управлявал МПС, да поиска да му бъде направена проба за алкохол. Според
жалбоподателя неизпълнението на горните задължения влече договорената в т. 7.11. от ОУ
санкция, а именно, отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за недоказано по
надлежният ред застрахователно събитие. Съставеният двустранен констативен протокол,
според въззивното дружество бил и некоректно попълнен до степен обуславяща пълна
негодност да констатира надлежно обстоятелствата по настъпването на ПТП. Т. 12 и т. 13 от
него, които били съществени по отношение механизма на настъпване на събитието и
причинно следствената връзка на претендираните вреди, били попълнени по начин
опорочаващ изложеното в тях - липсвало каквото и да е отбелязване на поведението на
участник „Б“. Същевременно т. 13 следвало да се разглежда само доколкото не противоречи
на изложеното в т. 12, тъй като зависела изцяло от способността на водача да изчертае
схемата на ПТП.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за неоказано достатъчно
съдействие във връзка с изискания снимков материал и качеството на представения такъв,
тъй като снимковият материал в електронен вид (качествени цветни снимки) бил изпратен
на служебната електронна поща на деловодителя на състава на съда.
Жалбоподателят счита за неправилно заключението на съда за доказаност на
причинно следствената връзка между описаните и оценени от СATE вреди и процесното
ПТП, тъй като описването на констатираните при огледа вреди не означавало, че същите са
настъпили при твърдяното събитие, а само и единствено, че са налични по МПС към
момента на огледа. Кога и как са настъпили не се установявало с огледния протокол.
В обобщение посочва, че в процесния случай било налице неизпълнение на
задължения по ЗДвП и ППЗДвП от ищеца - да заяви коректно настъпилото ПТП и изиска
констатирането му по официален ред, за твърдяното събитие не бил съставен Протокол за
ПТП и не били налице предпоставките за съставяне на Двустранен констативен протокол, а
съставеният такъв бил некоректно попълнен. Със събраните по делото доказателства не се
провело пълно и главно доказване на оспорената пряка причинно следствена връзка между
претендираните вреди и твърдяното ПТП и решението в тази насока неправилно почивало
на хипотетично предположение за наличието на такава.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
Г. В. А., чрез пълномощника си адв. С. Р. от ПАК, е подала отговор на въззивната жалба, с
който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и е отправено искане за
присъждане на направените по делото разноски. Според посоченото в отговора правилно
съдът бил приел, че предявеният иск е доказан по своето основание. Налице бил сключен
валиден застрахователен договор между страните по делото със застрахователно покритие
към датата на настъпване на застрахователното събитие. Правилен и обоснован, като
направен след подробен анализ на събраните по делото доказателства, бил изводът на съда
за доказаност на механизма на настъпилото ПТП и причинната връзка между вредите по
процесното МПС и този механизъм. Посочва, че ищецът своевременно бил уведомил
застрахователя за събитието като му представил препис от двустранния констативен
2
протокол с описан механизма на ПТП, а вредите по процесното МПС не били посочени от
ищеца, а установени от ответника след извършени два огледа, като мястото на инцидента
било посетено и от съответните компетентни органи на МВР, поради което изводът на съда,
че не са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, бил
правилен. Според въззиваемия възраженията във въззивната жалба били изцяло оборени от
събрания по делото доказателствен материал.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба и от третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД чрез процесуалния му
представител адв. М. Г., с който се подкрепя становището на въззивното дружество за
неправилност на първоинстанционното решение по съображения, сходни с изложените във
въззивната жалба. Със същия моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отменено
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител, с писмена молба
депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде отменено атакуваното
решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени
съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80
В съдебно заседание въззиваемата страна, не изпраща представител, с писмена
молба депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на спора.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач, не изпраща представител, с писмена молба депозираната
преди дата на съдебното заседание жалба, подържа отговора на депозираната въззивна
жалба, моли да бъде отхвърлен иска на Г. В. А., по съображенията изложени в отговора на
въззивната жалба.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Основният спорен момент в производство е относно механизма на ПТП, както и
претърпените от марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** вреди в това число – дали са в
причинно следствена връзка с претърпяното ПТП и дали същите са били от такова естество,
че да възпрепятстват автомобила да се придвижва на собствен ход, както и дали отказът на
застрахователя да плати обезщетение по процесната застраховка е основателен.
Ищецът твърдял, че на *** г. около 21.00 часа в ***, настъпило ПТП на кръстовището
излизайки от *** към *** в *** водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”
предприел маневра десен завой, в резултат на което навлязъл с автомобила си в насрещната
лента за движение, причинил челен удар между управляваният от него автобоил и
движещия се в насрещното платно автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № *** в следствие на
което, били нанесени вреди за които бил съставен двустранен констативен протокол.
Застрахователя на МПС марка „Ауди А4“ с рег. № *** би уведомен за настъпилото
ПТП и на *** г. и на *** г. били направени огледи на автомобила съответно съставени два
броя описи и образувана щета № *** г.. В тази връзка и ищецът поискал от застрахователя
да му заплати обезщетение за настъпилото събитие. Последвали обаче два отказа на
ответника да заплати исканата сума с аргумента, че липсвало съответствие между
декларирания механизъм на ПТП и констатираните по застрахования автомобил вреди.
3
С оглед приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите специални
знания, е описан механизмът, съдържащ се в двустранния протокол, като е посочено, че
ПТП е настъпило в резултат на отнемане на предимството от страна на водача на л.а. „
Фолксваген“. Съгласно наличните данни по делото експертът посочва, че МПС марка
„АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** е в експлоатация от 11.2 години. За отстраняване на
описаните увреждания: облицовка предна броня ПВЦ, фар ляв, решетка в предна броня,
челно стъкло, аърбег шофьорски, аърбег пасажер /талбо/, колан преден ляв, калник преден
ляв, греда долна, фар десен, държач фар десен ПВЦ, държач фар ляв /ПВЦ/, дифузьор, перка
охладителна, воден радиатор, интеркулер, климатичен радиатор, маска предна ПВЦ, основа
предна броня, халоген десен, рог ляв, въздуховод ПВЦ, капак преден, колан десен преден,
държач предна броня десен при калник, страница лява, управление перка, както и за
съпътстващите същите технологични операции: тониране боя, камера, частично боядисване
предна част, вещото лице е изчислило стойност на ремонта, възлизаща на 4 670.52 лева. На
следващо място съгласно експертизата действителната стойност на МПС марка „АУДИ“,
модел „А4“ с ДКН *** към *** г. възлиза на 12 000 лева е съвпада със застрахователната
сума по полица № *** г.
Според в.л. технически невъзможна е нормална експлоатация и придвижване на
МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** на собствен ход с увредени охладителна перка,
воден радиатор и интеркулер.
Относно въпросите във връзка с механизма на ПТП и съответстват ли установените
при МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** вреди на същия вещото лице е посочило,
че не може да отговори без преглед на снимков материал.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита сочат
на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В случая е приложима хипотезата на реализиране на договорна отговорност на
застраховател по валидна имуществена застраховка по реда на Кодекса на застраховането, в
сила от 01.01.2016 г.
Възникването на спорното право по този иск се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти):
1. Накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие (риск);
2. Съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и застрахователя, възникнало от договор за
имуществено застраховане на увредената вещ и
3. За ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно
обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не
са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано може 1) да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение, респ. 2) да заплати по-нисък размер.
Носител на процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване
на първите две материални предпоставки е застрахованото лице, а застрахователят трябва да
докаже, че е възникнало потестативното право за отказ за изплащане на уговореното
застрахователно обезщетение, респ. за намаляване на неговия размер -чл. 408, ал. 1 КЗ.
Между страните няма спор относно наличието на застрахователно
правоотношение помежду им. Спорен е въпросът за възникване на покрито застрахователно
събитие и пораждане на правото на ищеца за получи застрахователно обезщетение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
4
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
И пред настоящата съдебна инстанция страните не се спори, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица застрахователна
полица № *** г. с добавък 2 и 3 към нея, двустранен констативен протокол за ПТП, искане
за оценка на вреди, два описа заключение за вреди и две писма от „Дженерали застраховане”
АД.
Спорен е въпросът за възникване на покрито застрахователно събитие и пораждане на
правото на ищеца за получи застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира за доказано осъществяването на
застрахователното събитие - ПТП, настъпило на *** г. Приема, че на посочената дата, л. а.
„Фолксфаген Голф“, с рег. № *** се движил по ***, като при предприемането на десен
завой за навлизане по *** водачът му реализирал ПТП с движещия се в права посока по ***
лек автомобил "Ауди", модел „А 4“ с рег. № ***, собственост на ищеца по делото. Изводите
си съдът основава на съвкупната преценка на представения двустранен протокол, писмо от
МВР, Сектор „Пътна полиция“ и справка от автоматизираната информационна система и
показанията на св. С. В., които намира за логични и последователни. Независимо, че
свидетелят не е очевидец на събитието, същият дава сведение за това, че на посочения ден и
място е възприел разположението и вида на двата автомобила и управляващите ги лица. За
това, че на тази дата, място и час е реализирано ПТП свидетелства и информацията от МВР,
ГД „Пътна полиция“. Действително сам по себе си двустранният протокол, представляващ
частен свидетелстващ документ, не може да установи обстоятелствата, обективирани в него,
но преценен в съвкупност с останалите доказателства способства за установяване на факта
на настъпване на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил протокола
относно неговата автентичност и вярност. Производство по оспорване по реда на чл. 193
ГПК не е било открито от районния съд, но във въззивната жалба и отговора на същата не се
съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения от районния съд в този аспект,
поради което въззивният съд не може служебно да санира този порок.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Предмет на въззивната жалба е неправилното интерпретиране на заключението на
вещото лице, което не доказвало причинно следствената връзка между описаните и оценени
от САТЕ вреди и процесното ПТП, каквото било условието на застрахователната полица и
застрахователното покритие.
Настоящият съдебен състав намира неоснователни развитите във въззивната жалба
доводи относно кредитирането на заключението на вещото лице както и причинно-
следствената връзка между застрахователното събитие и следните имуществени вреди и
техния размер, а именно облицовка предна броня ПВЦ, фар ляв, решетка в предна броня,
5
челно стъкло, аърбег шофьорски, аърбег пасажер /талбо/, колан преден ляв, калник преден
ляв, греда долна, фар десен, държач фар десен ПВЦ, държач фар ляв /ПВЦ/, дифузьор, перка
охладителна, воден радиатор, интеркулер, климатичен радиатор, маска предна ПВЦ, основа
предна броня, халоген десен, рог ляв, въздуховод ПВЦ, капак преден, колан десен преден,
държач предна броня десен при калник, страница лява, управление перка, както и за
съпътстващите същите технологични операции: тониране боя, камера, частично боядисване
предна част, вещото лице е изчислило стойност на ремонта, възлизаща на 4 670.52 лева.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът намира възражението на
ответника за наличие на обстоятелства, изключващи носенето на риска, за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В настоящия случай застрахователят е отказал да изплати претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение, позовавайки се на договореното в т. 7 и т. 7.1 от ОУ
към застраховка "Каско на МПС" като сочи, че ответното застрахователно дружество е
въведено в заблуждение относно декларирания механизъм на настъпване на
застрахователното събитие - налице е хипотезата по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Мотивира се с
обстоятелството, че механизмът на произшествието, който е описан от застрахования, не
съответства на действителния механизъм на произшествието, което означава, че щетите по
автомобила не са настъпили по начина, описан от застрахования. Като правоизключващо
възражение в процеса релевира и наличието на проявен умисъл или груба небрежност от
застрахования, членове на неговото семейство или упълномощения водач.
Приложимостта на Общите условия не е спорна между страните, като в
декларация на застрахования, инкорпорирана в застрахователната полица, ищцата в
качеството на застрахован изрично е декларирала, че Общите условия по застраховка
"Каско на МПС" са й предоставени и ги приема.
В разпоредбата на чл. 408 от КЗ императивно са посочени основанията за отказ на
застрахователя. Правната норма има императивен характер и не подлежи на разширително
тълкуване по пътя на договарянето в застрахователния договор. Действително, страните по
застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на
отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и
основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са
ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.
На първо място следва да се посочи, че освобождаването на застрахователя от
отговорност в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие е позволено
от закона само при условието, визирано в чл. 408, ал.1, т. 1 и т. 2 КЗ - ако умисълът е
свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице.
Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на
застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието - пряко или косвено, на
застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да
послужи като основание за нейното изключване. В тази връзка следва да се посочи, че
поведението на другият участник в ПТП е ирелевантно за отговорността на застрахователя
по имуществената застраховка. Не е правнорелевантен факт по настоящото дело, тъй като
6
противоправното поведение на третите лица не съставлява съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на застрахованото лице. Застрахователят не може да
възразява за съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в
отношенията между него, това трето лице и неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, но не и в отношенията между застрахователя и застрахования по
имуществена застрахования.
В застрахователното право умишленото увреждане или унищожаване на
застраховано имущество от застрахования се свързва със застрахователната измама,
доколкото се предполага, че е извършено с цел получаване на договореното застрахователно
обезщетение. Като деяния, инкриминирани в Наказателния кодекс на Република България,
измамата /застрахователна/ и умишленото увреждане на чуждо имущество следва да бъдат
установени с влязла в сила присъда или - при наличие на предпоставките по чл.124, ал.5
ГПК, с влязло в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от
значение за застрахователното правоотношение. Поради това освобождаването на
застрахователя от отговорност с възражение за умишлено причиняване на
застрахователното събитие е възможно само тогава, когато събитието е предизвикано
умишленото от застрахования - лично или чрез друго лице, и умишленото деяние, довело до
увреждане на застрахованото имущество, е установено по надлежния ред с влязла в сила
присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. Ако увреждащото деяние притежава белезите на
предвидено в Наказателния кодекс умишлено престъпление, но престъпният му характер не
е установен с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд,
който разглежда иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е
компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му
признаци, не и да го квалифицира като умишлено. В противен случай би се стигнало до
инцидентно установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото
законът не допуска. (в този смисъл Р. № 4/ 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на II-ро т.
отд. на ВКС). В случая ответникът не е ангажирал доказателства за извършено умишлено
деяние.
Ако в застрахователния договор или в общите условия на застрахователя се
уговорят основания за освобождаване на застрахователя от отговорност, които са различни
от тези, посочени в текста на чл. 408 от КЗ, то тези уговорки са недействителни до степен
нищожност, като противоречащи на закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Останалите сочени основания за отказ на ответното дружество не попадат в
хипотезите на чл. 408 от КЗ. В нормата не се обхваща като основание за освобождаване на
застрахователя от задължението да заплати обезщетение при проявена груба небрежност от
страна на посочените лица, тъй като правно значение има единствено умишленото
причиняване на застрахователното събитие от страна на застрахования, застраховащия или
трето ползващо се лице ( чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ и чл. 408, ал. 2 от КЗ).
Неоснователно е възражението на застрахователя за това, че застрахованият е
предоставил невярна информация относно мястото и механизма на настъпването на
застрахователното събитие и причинените щети на автомобила. От данните по делото е
установено, че застрахованият е предоставил на застрахователя препис от двустранния
констативен протокол за ПТП. В този протокол е описан механизмът на произшествието. От
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че механизмът на
произшествието, който е описан в двустранния протокол за ПТП напълно съвпада с
действителния механизъм на произшествието, което означава, че застрахованият не е
декларирал неверни обстоятелство относно механизма на произшествието пред
застрахователя. Обстоятелството, че част от уврежданията, констатирани при огледа, не са
7
следствие на ПТП не означава, че деклараторът е заявил неверни данни, още повече, че той
не е посочил точно тях в искането си.
Съгласно трайната практика на ВКС - решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. №
454/2011 и решение № 18/05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г., решение № 49/29.07.2013 г. по
т. д. № 840/2012 г. и др., не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна
санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за
договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 КЗ отм., аналогична на разпоредбата на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, и да аргументира отказа единствено на основание факта на
неизпълнението му от страна на застрахованото лице - без установяване на причинна връзка
с конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължение, което по
своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на
вредите или се явява препятстващо доказването им следва да може да се поставя в основата
на подобен отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Условието за значителност
следва да се преценява във всеки конкретен случай - с оглед това да не се допуска
посредством договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на
съответния застраховател. Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото.
Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до
степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че
за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или
обезщетение.
Поради изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставки да бъде отказано
изплащането на застрахователно обезщетение за посочените вреди с изтъкнатите от
ответника съображения.
Предвид изложеното предявеният иск е доказан по основание. Ответното
дружество дължи плащане на застрахователно обезщетение до размера на установените в
причинна връзка с настъпилото ПТП вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с настъпването на застрахователното
събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следва да се вземе
предвид действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на
настъпване на застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за
застраховка, съгласно чл. 400, ал. 4 вр. с, ал. 2 от КЗ. Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ
определя по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната.
От приетото, неоспорено, заключение на САТЕ се установява, че към датата на
събитието, пазарната стойност на причинените вреди /труд, части, материали/ в резултат на
8
застрахователното събитие е в размер на 8877,85 лв. без приложен коефициент на
овехтяване. Посочената стойност е под размера на общата застрахователна сума (лимит на
отговорност), уговорена между страните, която е 20621 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, в случая, както вещото лице е използвал - 0,7. При определяне на обезщетението
по КЗ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.
4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. не е задължително. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. Застрахователното
обезщетение следва да се определи по заключението на изслушаната автотехническа
експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП . В този смисъл са: Решение № 165/24.10.2013 г.
по т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., ТК,
решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК. Определянето на реалната
стойност на вредата е въпрос по приложение на материалния закон, чието правилно
приложение съдът дължи и не е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.
Правилно първоинстанционният съд е определил дължимото се застрахователно
обезщетение за настъпилия застрахователен риск.
Въззивната инстанция, след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправните разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, следи служебно - дори ако тяхното нарушение не е въведено,
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на разноски, въззивният съд за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият Г. В. А. претендира и доказва разноски за въззивното производство в
размер на сумата от 520.00лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
16.12.2021г. / л. 19 по делото/, с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени
изцяло.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261050/08.10.2020 г., постановено по гр.д. №
330/2021 г. на Районен съд - Перник, в обжалваната му част, с която „Дженерали
9
застраховане” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** е осъдено да
заплати на Г. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 4015.29 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди – следствие от настъпило на *** г.
застрахователно събитие по застраховка „Комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“ с компонент „Каско на МПС“, със застрахователна полица № *** г. на МПС
марка „Ауди”, модел „А4”, с номер на рама ***, с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.01.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *** е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. А., с ЕГН: ********** и адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 520.00 лв. / петстотин и двадесет лева /,
представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЗД „Бул инс” АД, с ЕИК:
********* като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10