Решение по дело №3785/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 1132/07.12.2022 година по НАХД № 3785/2022г. на
БРС.

Производството е по реда на чл.375 НПК и е образувано по повод постановление от
06.10.2022г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемият
Н. И. Б., *, с ЕГН: **********, *, да бъде освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и да му бъде наложено административно
наказание по реда на чл.78а НК.
В съдебно заседание за БРП се явява прокурор Д. Ц., който поддържа внесеното
предложение. Същият моли съда да признае обвиняемия за виновен по отношение
извършването на вмененото му във вина деяние, като го освободи от наказателна
отговорност и му определи административно наказание „Глоба” в минимален рамер.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. За него се явява
защитникът му - адв.К. от БАК, който моли делото да се разглед в отствието на подзащитния
му, като заявява, че последният не държи на лично участие в производството. Защитникът
моли съда да приеме, че в случая се касае за допуснато административно нарушение
респективно че са налице предпоставките по чл.9 от НК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства -
материалите по Досъдебно производство №3292-597/2022г., по описа на 04 РУ-ОДМВР-
Бургас, пр.вх. № 14686/2022г., пор.№ 2362/2022г., по описа на БРП, се установява
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Н. И. Б., е *, с ЕГН: **********, *.
От справката за съдимост на обвиняемия Б. се установява, че същият не е осъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV на глава VIII от общата част на НК.
На 28.09.2022г. свидетелите * и * - младши полицейски инспектори при 04 РУ при
ОДМВР-гр.Бургас, били на работа дневна смяна, считано от 07.00 часа до 19.00 часа. На
посочената дата те изпълнявали служебните си задължения съвместно като Автопатрул
„Бреза 5“ на територията на 04 РУП-гр.Бургас.
Около 14,40 часа през същия ден - 28.09.2022г., в гр.Бургас на
ул.“Ал.Г.Коджакафалията“, КПП „Дигата“, до езеро „Мандра“, полицейските служители
спрели за проверка по ЗДвП, движещ се в посока от с.Твърдица към ж.к.“Меден рудник“
мотопед „Малагути“, управляван от обвиняемия Н. И. Б.. Превозното средство било без
регистрационен номер и с номер на рамата *. В хода на извършената проверка Б. не
представил свидетелство за управление на МПС. След извършена справка чрез ОДЧ при 04
РУП-гр.Бургас, полицейските служители установили, че той е неправоспособен водач, а
управляваният от него мотопед не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба №I-45
от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Свидетелят * извършил тестване на обвиняемия Б. за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест „Дрегер 7510” с фабр.№ ARPM 0791, при което уредът отчел
1,20 промила алкохол в издишания въздух. Обвиняемият бил запознат с показанието на
техническото средство и му бил връчен екземпляр от талон за изследване с № 0009805, след
1

което бил съпроводен до УМБАЛ-Бургас, където отказал да предостави кръвна проба за
химичен анализ.
Във връзка с констатираните при проверката нарушения по ЗДвП, свидетелят *
съставил и връчил на обвиняемия Б. срещу подпис АУАН серия АД, бл.№
483646/28.09.2022г., АУАН серия АД, № бл.№ 483647/28.09.2022г., и АУАН серия АД, №
бл.№ 483648/28.09.2022г., които последният подписал без възражения.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по Досъдебно
производство №3292-597/2022г., по описа на 04РУ-ОДМВР-Бургас, пр.вх. № 14686/2022г.,
пор.№ 2362/2022г., по описа на БРП: протоколи за разпит на свидетелите – * /л.13 от ДП/ и *
/л.14 от ДП/, обясненията на обвиняемия, дадени в хода на ДП, протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с албум /л.8-12 от ДП/, протокол за медицинско изследване /л.21
от ДП/, справка за нарушител/водач /л.17 от ДП/, справка относно регистрация на МПС
/л.53-54 от ДП/, АУАН №483648 от 28.09.2022г. /л.20 от ДП/, АУАН №483647 от
28.09.2022г. /л.19 от ДП/ и АУАН №483646 от 28.09.2022г. /л.18 от ДП/, справка за съдимост
и останалите писмени доказателства по делото.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти.
При извършване преценка в тази връзка БРС взе предвид, че показанията на
полицейските служители * и * са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло, като липсва основание да се приеме, че тези
свидетели са предубедени. Свидетелите излагат една и съща обстановка, като по същество
изложеното от тях не се оспорва от защитата.
Съдът кредитира изцяло и всички приложения към досъдебното производство АУАН-
и с номера както следва: №483646/28.09.2022г., №483647/28.09.2022г. и
№483648/28.09.2022г., както и приложените между кориците на делото справки - справка за
нарушител/водач и справка относно регистрация на МПС. Същите са издадени от държавни
органи в кръга на тяханата дейност, поради което имат и доказателствена сила във връзка с
посочените в тях обстоятелства.
Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на обвиняемия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на
вмененото във вина на обвиняемия деяние по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 НК.
Осъществяването на така посочения състав на престъпление не се оспорва и от самия
обвиняем, на чиито обяснения съдът също дава вяра.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по – горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
2

състава на престъплението по чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
Ссъдът приема, че обвиняемият Б. е осъществил от обективна страна състава на
чл.345, ал.2 във вр. ал.1 от НК, като на 28.09.2022г. в гр.Бургас, по
ул.“Ал.Г.Коджакафалията“, управлявал моторно превозно средство - мотопед, марка
„Малагути“, с рама № *, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45
от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Обект на престъплението по чл.345, ал.2 НК са обществените отношения, свързани с
регистрационния режим и управлението на моторни превозни средства, съобразно Закона за
движение по пътищата и Наредба І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
Министъра на вътрешните работи, както и отношенията, свързани с безопасността на
движението по пътищата.
Субект на престъплението е пълнолетно лице, притежаващо нормална психика, с
капацитет да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи действията
си към момента на извършване на деянието и след това. Няма данни обвиняемият да страда
от умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, или да са налице външни причини, препятстващи формирането на волева
дейност. Ето защо, в настоящият случай обвиняемият Б. се явява годен субект на вмененото
му във вина престъпление.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си обвиняемият осъществява обективните
признаци от състава на посоченото престъпление, като изпълнителното деяние на същото е
осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно управление на моторно превозно
средство - мотопед, марка „Малагути“, с рама: *, което не е регистрирано по надлежния ред
съгласно Наредба № І -45 от 24 март 2000г.
От обективна страна са налице всички елементи на престъпния състав. От наличната
по делото Справка в централна база – КАТ /л.30 от ДП/ се установява, че е налице
основният съставомерен елемент от обективната страна на престъплението - моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № І-45 от
24 март 2000г. В същото време по делото не се спори, че обвиняемият е управлявал
посоченото МПС в гр.Бургас, по ул.“Ал.Г.Коджакафалията“ - път, отворен за обществено
ползване. Това обстоятелство е установимо както от свиетелските показания по делото, така
и от обясненията на самия обвиняем, дадени при привличането му в това качество.
Управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред се явява
изпълнителното деяние на престъпния състав на чл.345, ал.2 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА инкриминираното деяние е осъществено от обвиняемия
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
действията си и е предвиждал общественоопасните последици от своето поведение. Във
волево отношение деецът е искал и е целял настъпването на тези последици. Обвиняемият
Б. е управлявал МПС, след като е знаел, че същото не е регистрирано съобразно
изискванията на българското законодателство. Той е бил наясно с разпоредбите на
българското законодателство по отношение на управляваното превозно средство - т.е. че
същото е следвало да бъде регистрирано и да има поставени регистрационни табели, за да се
управлява и движи по пътищата отворени за обществено ползване. Въпреки това той не се е
съобразил с разпоредбите на закона.

3

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до една година или “Глоба“ от петстотин до хиляда лева.
В същото време по отношение на Б. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, а именно: 1) за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление
не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите отрицателни
предпоставки на чл.78а, ал.7 НК са неприложими по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът
следва да отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
настоящия случай в полза на обвиняемия следва да се отчете изразеното от същия в хода на
ДП съжаление за стореното, което по менние на настоящия съдебен състав не е формално. Б.
е оказал също така пълно съдействие на разследващите органи. Същият е безработен, като с
оглед липсата на доходи от трудова дейност, съдът намери, че няма да има възможност за
заплащане на глоба във висок размер. Не се констатираха и други противообществени
прояви на обвиняемия, както и допуснати нарушения по ЗДвП, което очертава Б. като лице,
което не върши системно нарушения при управление на МПС. Отегчаващи вината
обстоятелства са на първо място обстоятелството, че обвиняемият е неправоспособен водач,
който е пристъпил към управление на процесното МПС след употреба на алкохол. Не без
значение е и високата концентрация на алкохол, отчетената от техническото средство, която
е на границата, разграничаваща административното нарушение от престъплението, а именно
1,2 промила. С оглед на гореизложеното БРС намира, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е
инцидентна проява в живота му.
Поради тези съображения и като съобрази имущественото и социално положение на
обвиняемия /безработен/, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – „Глоба“ в минимален
размер.
Ето защо, БРС счете, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на обвиняемия бъде наложено административно наказание – глоба в
минималния предвиден в чл.78а, ал.1 НК размер - 1000 лв. По този начин ще се постигнат
както целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия, така и тези на генералната
такава, а именно превенция на сходни прояви от останалите членове на обществото.

Във връзка с възраженията за непълнота на доказателствения материал по
делото.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.1, ал.4 от Наредба №I-45 от 24 март 2000г.
не подлежат на регистрация по реда на тази наредба единствено изрично посочените в тази
разпоредба ППС-та както следва: 1. тролейбусите; 2. верижните, строителните,
селскостопанските и другите самоходни машини; 3. моторните превозни средства,
предназначени за състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително
монтиран двигател; 5. инвалидните колички с двигател; 6. трактори; 7. бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност и 8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които
4

са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. В конкретния случай не се констатира
процесното МПС да попада в някоя от посочените категория ППС-та, което да обоснове
отпадане на необходимостта от регистрацията му респ. наказателната отговорност за
управлението му по чл.345, ал.2 НК. В този смисъл и ирелевантно се явява обстоятелството,
каква е „кубатурата“ на превозното средство, тъй като този факт по никакъв начин не би
повлиял на извода за съставомерност на процесната престъпна деятелност по чл.345, ал.2
НК.
Неоснователно се явява и възражението, че по делото не е установено, дали
мотопедът е имал предходна регистрация или не. Тъкмо напротив, от наличната по делото
справка относно регистрация на МПС се установява, че същият не е бил регистриран както
от обвиняемия, така и от предходния му собственик. Това се установява и от обясненията на
самия обвиняем, който изрично заявява, че МПС-то никога не е било регистрирано в КАТ.

Във връзка с възражението за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при обсъждане
приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се
отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на
втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е
такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство
или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не
застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде
обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава
една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде
третирано като престъпление, отново ще е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато неговите особени
качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се
установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-
висока степен на обществена опасност на самото деяние.
Конкретният случай касае деяние, което осъществява обективните и субективни
признаци на предвиденото в чл.345, ал.2 от НК престъпление. Обществената опасност от
деянието на обвиняемия не може да бъде оценена като незначителна или да се направи
извод за пълна липса на обществена опасност. Обвиняемият не само, че е управлявал МПС,
което не е регистрирано по съответния ред, а и е неправоспособен водач на такова. Същият е
закупил превозното средство пред три години, въпреки, че е знаел, че същото не е
регистрирано, а самият той няма право да го управлява. Нещо повече, той е пристъпил към
привеждане механизмите за движение на превозното средство след употреба на значително
количество алкохол, като отчетената от техническото средство количество на същия е на
границата, разграничаваща административното нарушение от престъплението, а именно 1,2
промила. Всички гореописани обстоятелства дават основание да се заключи, че
обществената опасност на конкретното деяние не би могла да се оцени като незначителна.
Отрицателното въздействие на престъплението върху обществените отношения, свързани с
опазване живота и здравето на хората е съществено, което в конкретния случай обосновава
извод за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Ето защо и без значение се
явява обстоятелството, че личността на обвиняемия не разкрива висока степен на
обществена опасност.
Престъплението по чл.345, ал.2 от НК е формално, при което следва да се приеме, че
съгласно законодателната логика то разкрива достатъчно висока степен на обществена
опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други
вредни последици. /ПТП или застрашаване на движението/. Нормата на чл.345, ал.2 от
5

НК визира престъпление против транспорта и съобщенията, с което се засягат обществени
отношения, свързани с безопасността на транспорта или безаварийната транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или
неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Това е така защото транспортните
престъпления по принцип се отличават с висока степен на обществена опасност.
Обективните характеристики на деянието сочат, че то е еквивалентно на повечето деяния от
този вид и с нищо неговата обществена опасност не е по - ниска.

Във връзка с възражението, че процесното деяние съставлява административно
нарушение.
Действително, в настоящия случай за деянието е предвидена
едновременно административнонаказателна и наказателна отговорност във връзка с
деятелността на обвиняемия.
От една страна разпоредбата на чл.345, ал.2 от НК сочи, че наказанието по ал.1 се
налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Законодателят е предвидил в особената част на Наказателния кодекс, че се
наказва лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, тоест деянието, за което е предаден на съд подсъдимия е обявено от закона
за наказуемо.
В същото време чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. В ЗДвП е налице и санкционната по своя характер норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП,
която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер, т.е. че е налице административно нарушение,
когато едно лице управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Съдът след като съобрази чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.175, ал.3 от ЗДвП
установи, че за едно и също изпълнително деяние, а именно - управляването на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, може да се осъществи както
съставът на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, така и съставът на
административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В Наказателния кодекс има редица примери при които едно изпълнително деяние
може да бъде както престъпление, така и административно нарушение и като такива се
явяват престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК и извършено нарушение по Указа
за борба с дребното хулиганство, противозаконното пречене на орган на властта по чл.270,
ал.1 от НК и чл.103 във вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вменяващ задължения на водачите на
моторни превозни средства да спират при подаден сигнал от контролните органи за спиране
и т.н.
При преценка дали едно деяние представлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.2
от НК или административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН трябва да се отчете
степента на обществената опасност на същото, която е различна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай следва да се отчете, че пътят, по който се е движел обвиняемият
е отворен за обществено ползване. В същото време той е неправоспособен водач, при това е
пристъпил към управление след употреба на голямо количество алкохол. По този начин той
безспорно е създал предпоставки за настъпване на ПТП и е застрашил живота и здравето
както на самия себе си, така и на останалите участници в движението. Управлението на
6

МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е забранено от законодателя, като целта на
разпоредбата /предвид формалния характер на деянието/ е именно да се предотврати
възможността на водачът да се укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово участие,
доколкото именно регистрационната табела служи за индивидуализация на моторното
превозно средство, респ. тя служи и за идентификация на собственика му.
В настоящия случай, съдът намира, че защитаваните обществени отношения са били
застрашени в изискуемата съгласно НК степен, обосноваваща ангажирането на
наказателната отговорност на обвиняемия.
В тази връзка следва да се има предвид също така, че в чл.33, ал. 2 ЗАНН е изрично и
нормативно установен принципът на приоритета на наказателната
над административнонаказателната отговорност. В конкретния случай не са налице и
изключителни или форсмажорни обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, което да го прави наказуемо по административноправен
ред. С оглед степента на обществена опасност, съдът намира, че деянието се субсумира под
състава на чл.345, ал.2 във вр. ал.1 НК.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	1132
Дата:	7 декември 2022 г.
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120203785
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 октомври 2022 г.

Решение по дело №3785/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите