№ 1419
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205062 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 579310-F595089-
26.05.2021 г. на Зам. директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на „ДЕАР
БГ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 101, ет.1, ап.1, представлявано от Д. Е. А.н с
ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „ДЕАР БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.
П., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., която навежда доводи
за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита, както и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на
потвърждаване на НП.
1
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – жалбоподател „ДЕАР БГ“ ЕООД извършвало търговска
дейност – търговия на дребно чрез поръчки по поща, телефон и интернет. Във
връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №
163912100251402/26.01.2021г. документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с
№**********/09.02.2021г. започнала проверка за установяване наличие на
основания за регистрация по ЗДДС. Проверката била извършена от
служители на ТД на НАП – Пловдив, сред които и св. Д. К. Т., на длъжност и.
по приходите в ТД на НАП – Пловдив.
От представените от лицето документи, справки и писмени обяснения,
както и писмени обяснения от трети лица, било установено, че първата
продажба, свързана с дейността на дружеството, била направена на
19.10.2020г. Пратката била приета от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД с ЕИК
********* от „ДЕАР БГ“ ЕООД на посочената дата - 19.10.2020г., като при
предаването не бил издаден фискален касов бон или друг документ,
отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като
за извършваната търговска дейност, търговецът не бил регистрирал ФУ.
Същата била изпратена с товарителница 1050348643857/19.10.2020г. между
офисите на куриера, с описание на услугата наложен платеж /събран на адрес/
от получателя на пратката на 20.10.2020 г. в 09.03ч. Наложеният платеж бил в
размер на 15 лв. и бил изплатен на „ДЕАР БГ“ ЕООД в офис на куриера на
20.10.2020г.
В конкретния случай извършваната от дружеството дейност била
съотносима с дадената в §1 т.1 от ДР на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или
услуги извън търговския обект по предварителна заявка. По реда на чл.25,
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ при разносната търговия
фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането,
освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално
устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Затова и служителите на приходната агенция приели, че с оглед спазване
2
на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната
дейност на дружеството – продажби чрез електронен магазин, следвало да
бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта /в
случая първата изпратена по куриер пратка/, а именно 19.10.2020г.
От извършената справка в информационната система на НАП било
установено, че „ДЕАР БГ“ ЕООД нямало регистрирано в НАП ФУ.
Въз основа на горното било прието, че „ДЕАР БГ“ ЕООД е осъществило
състава на нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, извършено на 19.10.2020г. в гр. Пловдив, като
същото е довело до неотразяване на приходи.
Нарушението било констатирано на 09.02.2021г. в ТД на НАП Пловдив,
гр. Пловдив, ул. Скопие №106, при преглед на предоставени справки и
документи в хода на извършване на проверка, документирана с Протокол
№**********/09.02.2021г. във връзка с проверка за установяване на наличие
на основания за регистрация по ЗДДС.
За констатираното по време на проверката св. Т. съставила АУАН №
595089/26.02.2021г. срещу „ДЕАР БГ“ ЕООД за нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на „ДЕАР БГ“ ЕООД, била наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лв. за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства
по делото - АУАН/ № 595089/26.02.2021г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП, Протокол № **********/09.02.2021г,
Споразумение от 09.11.2020г. между „ДЕАР БГ“ ЕООД и „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ЕООД, писмо от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, отчет по сметка,
разписка за прием на пощенски паричен превод, извлечения за неуниверсални
пощенски услуги и такива по чл.39 от ЗПУ, както и от гласните доказателства
- показанията на св. Т. /актосъставител/ дотолкова, доколкото съответстват на
доказателствената съвкупност и служат за установяване на обективната
истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
3
По делото безспорно се установява, че дружеството–жалбоподател
„ДЕАР БГ“ ЕООД е извършвало търговска дейност – търговия на дребно чрез
поръчки по поща, телефон и интернет, която дейност е съотносима с дадената
в §1 т.1 от ДР на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ дефиниция за „разносна
търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ при разносната търговия фискалната касова бележка се
издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я
предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по
продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на
предаване на стоката или услугата.
Лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки
следва да отчитат продажбите си по реда, определен в ЗДДС и Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, освен когато са налице изключенията, предвидени в
наредбата.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ регламентира задължение за лицата по чл.3 да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги.
От така цитираните разпоредби следва извод, че лицата нямат
задължение да регистрират и отчитат извършените от тях продажби на стоки
или услуги, съответно да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в изключенията, посочени в чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В тази връзка от събраните по делото
доказателства се установява, че между „ДЕАР БГ“ ЕООД и „ЕКОНТ
4
ЕКСПРЕС“ ЕООД е сключенo Споразумение от 09.11.2020г., съгласно раздел
II, т.8 от който клиента /„ДЕАР БГ“ ЕООД/ може да използва услугата
наложен платеж за пратки на територията на РБ, като пощенския оператор
изплаща на клиента събраните суми от наложен платеж по посочената от
последния в споразумението банкова сметка. Съгласно §1 т.9 от ДП на Закон
за пощенските услуги /ЗПУ/ пощенски паричен превод е пощенска услуга,
при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по
чл.39, т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път
или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на
получателя без никаква удръжка. В случая са налице данни, че от страна на
“ДЕАР БГ“ ЕООД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД е договорено извършването
на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, който е вид самостоятелна
услуга, в който случай е налице изключението в разпоредбата на чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, което е основание за отмяна на НП.
Отделно от горното Съдът намира, че както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, описанието на нарушението не е
достатъчно пълно и ясно. Липсва посочване какво точно действие е налагало
издаване на касов бон, а оттам и да се е породило задължението за въвеждане
в експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на фактическия състав на
нарушението, доколкото правната норма допуска множество изключения от
задължението за издаване на касов бон, респ. въвеждане в експлоатация,
монтиране и регистриране на ФУ/ИАСУТД. Затова и съдът счита, че
конкретното поведение на дружеството следва да бъде ясно посочено като се
отрази как действително е получило същото плащането, за да бъде
отграничено от хипотезите на липса на задължение за издаване на бон.
Вместо това органите на административнонаказателното производство са
се ограничили в посочване, че доставката „е платена чрез наложен платеж“.
Той представлява документ, който се издава при плащане, но не позволява да
се прави предположение, че плащането е касово, особено като се има
предвид, че е извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия
на пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод.
Недопустимо е да се тълкува НП и АУАН и да се изследва въпросът какъв по-
точно начин на плащане е приел наказващият орган, че да дефинира
поведението на жалбоподателя като наказуемо.
Предвид горното, съдът намира, че АУАН и НП не съдържат пълно
5
описание на релевантните към фактическия състав на нарушението
обстоятелства и тези, при които е извършено, като по този начин се е
достигнало до неизпълнение за разписаните в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1, т.5 от
ЗАНН изисквания относно съдържанието на актовете. С това към момента на
издаване на НП и санкциониране на лицето е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на
жалбоподателя по начин, че да не може да организира адекватно защитата си
и да реализира правата си в пълен обем.
Нарушението не може да бъде санирано едва във въззивното
производство, поради което НП следва да се приеме за незаконосъобразно и
да бъде отменено и на това основание.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото и при
направено своевременно искане от страна на жалбоподателя, в тежест на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените по делото
разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер от 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, който размер е съобразен с чл.18 ал.2
вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 579310-F595089- 26.05.2021 г.
на Зам. директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на „ДЕАР БГ“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Пере Тошев“ № 101, ет.1, ап.1, представлявано от Д. Е. А.н с ЕГН
**********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП, да заплати на „ДЕАР БГ“ ЕООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пере
6
Тошев“ № 101, ет.1, ап.1, представлявано от Д. Е. А.н с ЕГН **********
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7