№
231
гр.
Русе, 25.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на трети май през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 827 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по предявен от И. ***
иск срещу „МБАЛ„Ю В“ - Б“ ЕООД и д-р Г.И.Л. за солидарно заплащане на сумата от
65 000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди, настъпили от пробиването на дебелото му черво, причинения перитонит,
опасността за живота и дългогодишния период на възстановяване, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 11.12.2013 г. бил на преглед в
кабинета на д-р Л. ***, при който той забелязал тъмни петна в дебелото му
черво. Препоръчал настоятелно да му бъде направена фиброколоноскопия.
От констатацията на лекаря, че е забелязал тъмни петна ищецът силно се
притеснил, тъй като бил наясно със значението на раковото заболяване на
дебелото черво. Явил се съгласно указанията на д-р Л. на 16.12.2013 г. в МБАЛ „Ю
В“ Б. По време на изследването обаче му било причинено увреждане от отв. Л., представляващо перфорацио
сигме ин партис медиалис /пробив на дебелото черво/, от което получил перитонитос тоталис. Получил
силни болки в корема и дебелото черво. Наложило се да бъде опериран по
спешност, на което се съгласил, тъй като бил силно уплашен за живота и здравето
си. Перфорацията била зашита на три етапа, след което му бил поставен тръбен дрен. Наложило се да остане в болницата повече от 11 дни.
Твърди, че като следствие от погрешните действия преживял тежки неимуществени
вреди – болки и страдания, изразяващи се в уплаха за живота, жестоки болки от
навлизането на течност в коремната кухина и издуването й, жестока болка от
пробиването на сигмата по време на манипулацията и
множество затруднения при изхождане в годините след операцията, както и трудна
рехабилитация. Случилото му се отразило в личен емоционален план. След
операцията му трябвали 4 години, за да се възстанови. Заявява, че през това
време преживявал болки и страдания в областта на перфорацията. Увреждането на
дебелото черво му оказало тежко влияние на мислите и чувствата. Наложило се да
посещава други лекари, да понесе допълнителни изследвания, както и да направи
допълнителни разходи. През 2016 и 2017 г. бил принуден многократно да претърпи
рехабилитации в гр. Б. Счита, че е налице виновно неправомерно поведение,
изразено в неправилно извършена манипулация, предизвикала перфорацията на
дебелото черво, отговорност, за която следвало да понесат солидарно извършилият
я д-р Л. и болницата, при която той упражнява практиката си и в която било
извършено изследването. Твърди, че ако не бил притеснен първоначално нямало да
се подложи на манипулацията, която се оказала с тежки последици за него.
Виновното поведение на болницата пък се изразявало в липсата на контрол и
допускане на извършването на манипулации, които причинявали увреждане на
пациента. Извършената му по спешност операция не можела да компенсира
причиненото му увреждане по време на рутинна манипулация, тъй като било
недопустимо животът и здравето му да бъдели компенсирани. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ответникът „МБАЛ„Ю В“
- Б“ ЕООД чрез адв. М.Р. е депозирал отговор на
исковата молба. С него намира предявените искове за неоснователни и недоказани.
Заявява, че не оспорва факта, че в процесния период е бил в трудови
правоотношения с д-р Г.И.Л.. Оспорва обаче всички останали факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че ищецът постъпил за спешна
хоспитализация в МБАЛ „Ю В“ Б по КП 181. В съответствие с установените правила
му били извършени предоперативни изследвания и в 10
часа на 16.12.2013 г. е започнала оперативната интервенция. Оказана му била
медицинска помощ за оперативно лечение на остър перитонит, което се
установявало от клиничната пътека. Заявява, че ищецът бил насочен за
хоспитализация с диагноза остър корем /R10.0/ като състоянието му в момента на
приема било добро. След като били проведени допълнителни изследвания и с оглед
проведеното лечение на пациента била поставена окончателна диагноза К65.0 –
остър перитонит. Твърди още, че след уточняване на причината за спешното
състояние била поставена и диагноза К63.1, която визирала нетравматична
перфорация на червата. Заявява, че ищецът е постъпил в болничното лечебно
заведение поради диагностициран остър хирургичен
корем, причината за което е предхождащото му здравословно състояние. За
установената перфорация на сигмата заявява, че е
спонтанна, а не в резултат на травма. От приложените към исковата молба
документи било видно, че д-р Л. не е извършил каквито и да е действия,
увреждащи пациента. След осъществената хоспитализация за него били положени
необходимите медицински грижи. Оспорва твърдението, че болницата следвало да
отговаря за липсата на контрол и допускане извършването на увреждащи
манипулации. Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността му следвало да се
докаже, че увреждането е причинено от изпълнителя във връзка с възложена
работа, каквото възложение в настоящия случай
липсвало. Оспорва също така твърденията на ищеца, че последващите
му здравословни проблеми са последица от извършената през 2013 г. операция в
МБАЛ „Ю В“ Б. Иска да бъдат отхвърлени предявените искове от ищеца, тъй като
полученото увреждане не е в резултат на виновно поведение на лекар, работещ в
МБАЛ „Ю В“ Б. Алтернативно твърди, че предявеният главен иск е в прекомерен
размер. Оспорва наличието на усложнения след дехоспитализацията
на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ответникът д-р Г.И.Л.
чрез адв. М.Р. е депозирал отговор на исковата молба.
С него намира предявените искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че
действително на 11.12.2013 г. ищецът се обърнал към него с оплаквания за болки
в коремната област и му направил ехографско
изследване. При извършването му било установено, че има симптом на „кокардата“
в илео-цекалната област. Твърди още, че поради
диагностичните възможности на ехографското изследване
предложил на ищеца фиброколоноскопия. Пациентът се
съгласил и му дал препоръки за режим, който да го подготви за изследването. На
16.12.2013 г. около 8,15-8,30 часа ищецът се явил за изследването, при което
отново му било разяснено в какво ще се състои то, как ще се чувства и какви са
възможните усложнения при провеждането му. Ищецът писмено изразил информирано
съгласие за извършване на изследването. При инсуфлацията
на въздух пациентът съобщил за болка, при което ответникът прекратил
изследването и за установяване на състоянието го насочил за извършване на
образно изследване /рентгенография на корем/. Придружил го до рентгена.
Резултатите показали индикация за хоспитализация. Такава била своевременно
организирана и била извършена хирургична интервенция. Оспорва твърдението на
ищеца, че получената перфорация е в резултат на лошо проведено изследване.
Заявява, че не е налице перфорация на дебелото черво на пациента. Установената
перфорация на дивертикула била нетравматична,
спонтанна. Твърди, че състоянието на ищеца, довело до спешна хоспитализация и
оперативна интервенция се дължи на предхождащото му здравословно състояние и
настъпилото усложнение по време на изследването, за което предварително бил
информиран. Заявява, че не е допуснал нарушаване на медицинските правила, нито
пък е извършил каквито и да е действия, с които да е увредил пациента. Индиция за това било и приложеното към отговора на исковата
молба изследване на ищеца от началото на 2014 г., проведено пак при него,
установяващо, че същият впоследствие отново му се бил доверил. Твърди, че
ищецът въпреки наложилата се хоспитализация не е бил в тежко състояние.
Поставената му диагноза била остър перитонит, като нямало данни за бактериален
растеж. Оспорва също така твърденията на ищеца, че последващите
му здравословни проблеми, вкл. хоспитализациите от 2016 и 2017 г. имат връзка с
извършената през 2013 г. операция в МБАЛ „Ю В“ Б. Иска да бъдат отхвърлени
предявените срещу него искове. Алтернативно твърди, че заявената претенция е в
прекомерен размер. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Между страните няма спор, а това се
установява и от приетите по делото писмени доказателства, че на 16.12.2013 г. в
ответника „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД от отв. д-р Г.Л. на
ищеца била извършена диагностична фиброколоноскопия.
На основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е приел
за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 16.12.2013 г. вторият
ответник д-р Г.Л. е бил в трудовоправни отношения с
първия ответник „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД.
По делото от страна на ищеца в
подкрепа на исковата му претенция са представени и приобщени към доказателствения материал: епикриза
от 13.01.2014 г., издадена от МБАЛ „Ю В“ Б за извършената му на 16.12.2013 г.
операция от перитонит, температурни листи, ехографски
изследвания от 11.12.2013 г. и от 13.01.2014 г., извършени му от отв. Г. Л. ***, удостоверение от „СБРЗ“ ЕАД
Б като потвърждение за негови престои там на свободен прием /без медицина в
болницата/ за периода 2016 г. – 2017 г.,
епикриза от ВМА - МБАЛ С, Клиника по нервни
болести, удостоверяваща негово лечение там за периода 27.03.2017 – 1.04.2017
г., епикриза от МБАЛ „С П“ АД В, Отделение по
вътрешни болести относно проведено там лечение на ищеца за периода 28.09.2017 –
1.10.2017 г. и епикриза за проведено от ищеца лечение
за периода 10.01.2016-18.01.2016 г. в Специализирана болница за рехабилитация „Гамзиград“ Сърбия.
От страна на отв.
„МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД е представено направление за хоспитализация от 16.12.2013
г., от което се установява, че на ищеца е оказана спешна помощ като е приет в 9,30
часа на 16.12.2013 г. от свидетеля д-р П.М. с диагноза остър хирургичен корем.
Видно от
приложеното на л. 94 - л. 95 Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
МБ - 219/21.02.2012 г. в ответната болница, в Отделение „Вътрешни болести“,
което е с ІІ – ро ниво на компетентност в
съответствие с утвърдения медицински стандарт „Вътрешни болести“ се осъществява
и дейност по медицинската специалност гастроентерология,
отговаряща на ІІ – ро ниво на компетентност в
изпълнение на медицинския стандарт „Гастроентерология“.
Такъв стандарт към момента на извършване на процесното
изследване на ищеца на 16.12.2013 г. е бил утвърден с обнародваната в ДВ, бр.11
от 09.02.2010 г. Наредба № 25 от 29.06.2010 г., издадена от министъра на
здравеопазването, изм. и доп., бр. 91 от
19.11.2010 г., изм., бр.
32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр. 106 от
23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.; отм. с Решение № 11139 на
ВАС на РБ от 24.10.2016 г. - бр. 46 от 9.06.2017 г., в сила от 9.06.2017 г.
От приложените на л. 96 и л. 97 от делото Свидетелства
за професионална квалификация серия № № 1016/26.11.2007 г. и 1052/26.11.2007 г.
се установява, че на отв. Г.Л. са признати правоспособности „Конвенционална гастроенестинална
ендоскопия с биопсия – първо ниво“ и „Интервенционална гастроенестинална
ендоскопия – второ ниво“, представляващи изискуеми по
т. 3.2.4.2.1 и 3.2.4.2.2 от Наредбата квалификации. .
Съобразно разпределената му доказателствена тежест, отв. Л. е
ангажирал доказателства, че от страна на ищеца е изразено писмено информирано
съгласие за извършване на процесното изследване фиброколоноскопия като е представил протокол за извършване
на фиброколоноскопия, приложен на л. 51 – л. 52 от
делото.
С Определение №
283/21.02.2018 г., постановено в з.з. по повод
направено от страна на ищеца оспорване на автентичността на два от
представените от ответниците документи е открито производство по чл. 193 ГПК.
Приета е СГЕ, видно от която подписът в направление за хоспитализация в графа
„Постъпил в стационар пациент“ на МБАЛ „Ю В“ Б от 16.12.2013 г. не е изпълнен
от ищеца, а подписът за информирано съгласие на пациента в протокол за
извършване на фиброколоноскопия /информация за пациента/
от 16.12.2013 г. е изпълнен от И.К.Д.. Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението на вещото лице Н.М. като неоспорено, компетентно и обективно.
Предвид изложеното и на основание чл. 194, ал. 2 вр.
чл. 193, ал.2 ГПК, съдът признава за недоказано направеното от ищеца оспорване
на истинността на представения от отв. Г. Л. протокол
за извършване на фиброколоноскопия в частта относно
авторството на подписа на И.К.Д. и
признава за установено по заявеното от ищеца оспорване на представеното от отв МБАЛ „Ю В“ Б направление за хоспитализация, че
документът е неистински в частта относно авторството на подписа на И.К.Д. в
графа „Постъпил в стационар пациент“ като на основание чл. 194, ал. 2, пр. 2 ГПК го изключва от доказателствата по делото в тази му част.
В
подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди,
по делото са разпитани свидетелите М.А. и М.Д. – син на ищеца. Те изнасят данни
за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие претърпяната
поради спешност операция на 16.12.2013 г. И двамата свидетелстват, че ищецът е
водел и води здравословен начин на живот и периодично си прави изследвания. За
да предприеме процесното изследване бил провокиран от
репортаж по телевизията, от който научил, че болницата в гр. Б, обл. Р. се снабдила с нова, модерна апаратура. Преди да се
подложи на него си правил в клинична лаборатория пак в гр. Б, но не към
ответната болница, изследвания, резултатите, от които били в нормата с
изключение на холестерола, който бил завишен. Св. М.А.
дава показания, че придружавала ищеца в болницата преди и по време на процесното изследване. Свидетелства, че именно ехографското изследване на ищеца, при което отв. Л. забелязъл тъмно петно, мотивирало
ищеца да се подложи на фиброколоноскопията, И.Д.
изпълнил подробните указания на д-р Л., за да се подготви за диагностичната
процедура. Подробно разказва за деня, в който било направено процесното изследване и как внезапно и неочаквано и за нея,
и за ищеца се наложило последният да претърпи спешна операция. Изнася данни, че
след нея същият страдал от безсъние. Белегът от операцията му създавал дискомфорт. В началото около разреза при натоварване имало
кървене. Това според св. М.Д. продължило около две години след операцията и се
дължало на това, че бил зашит с копринени, а не с медицински конци. И двамата
свидетелстват, че ищецът се оплаквал от трудно изхождане. Изнасят данни още, че
заради болките, които изпитвал ходел прегърбен, което довело до усложнения в
гръбнака му. Получавал периодично изтръпвания на краката. Заради тези си
оплаквания се наложило да посещава различни санаториуми. При по-дълго пътуване
се налагало често да почива. Не можел да вдига тежко. В началото, непосредствено
след претърпяната операция, се налагало св. М.Д. - негов син, който по това
време бил ученик да му помага за неговата лична хигиена, а майка му за хигиената
в жилището на ищеца.
Съдът намира, че тези
показания следва да се кредитират напълно като безпротиворечиви,
логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства. Данните,
изнесени от М.И.Д., съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост
на свидетеля от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е син на ищеца.
Те се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
По молба на ищеца са разпитани и
свидетелите д-р П.Н. и д-р П.М., извършили операцията от перитонит на ищеца на
16.12.2013 г. Изнасят данни, че ищецът е бил приет от св. М.. Описват в какво
се състои операцията. Не си спомнят при какви обстоятелства и в какво състояние
е бил приет в отделението. Св. М. обяснява, че анамнезата се снема от приемащия
лекар. Потвърждават подписите си под издадената на ищеца епикриза,
приложена на л. 7 – 8 от делото.
За изясняване на делото от
фактическа страна е приета и съдебномедицинска експертиза. Вещото лице дава
заключение, че посоченото „изтичане на фекалии от
дебелото черво в коремната кухина и операцията по спешност“ при ищеца са в
пряка причинно-следствена връзка с установената перфорация на сигмовидното дебело черво. Поради липса на данни по делото
за протичане на процесното медицинско изследване – фиброколоноскопия, а също така и за предходното състояние
на пациента, не може обосновано, по обективен начин да се прецени дали
установената перфорация на сигмовидното дебело черво
е получена по време на медицинското изследване и още по-малко дали е в
причинно-следствена връзка с него. Въпреки това, по делото има индиректни
данни, които сочат, че установената перфорация на дебелото черво най-вероятно е
получена по време на процесното мед. изследване. Като
такива вещото лице сочи постъпването по спешност в хирургичното отделение на
болницата, насочващата диагноза – остър хирургичен корем, както и
обстоятелството, че при това изследване е възможно да настъпи такова усложнение
с немалка честота. Дава заключение още, че перитонитът, какъвто е установен в
конкретния случай е тежко заболяване, което обикновено без своевременна
хирургична интервенция води до летален изход след около 1-3 денонощия. При
своевременна и успешна операция, ако не налице усложнения, както е в случая,
обичайният възстановителен процес е около 2-3 месеца, като за тежки физически
натоварвания може да се удължи до около 6 месеца. Възможно е било предписването
на рехабилитация, но в конкретния случай такава няма. За да се съотнесе пребиваването в даден санаториум към конкретното
заболяване и необходимостта от рехабилитация трябва да има препоръка от самия
лекар и медицински документи от самия санаториум какво точно е извършвано там.
Съдът намира, че следва да се кредитира изцяло
заключението на д-р П.Д. като неоспорено, компетентно и обективно.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане с правно основание чл. 49 ЗЗД.
По този иск ищецът иска ангажиране освен на отговорността на „МБАЛ „Ю В“
Б“ ЕООД в качеството на работодател на отв. д-р Г.Л.,
но и солидарната отговорност на последния като пряк причинител на твърдяните от него увреждания.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответниците
по този иск за неимуществени вреди, в процеса следва да се установят елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която
съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна - за чужди виновни противоправни действия и
има обезщетително-гаранционен характер. За да се
ангажира отговорността на „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД по този текст е необходимо да се
докаже, че при и по повод възложената от дружеството работа на д-р Г.Л.,
последният е причинил вреди на ищеца.
В исковата молба като основание на иска
ищецът е посочил, че бил притеснен от д-р Г.Л., който при извършеното на
11.12.2013 г. ехографско изследване му съобщил, че
забелязал тъмни петна в дебелото му черво и това го мотивирало да се подложи на
допълнително изследване, а именно фиброколоноскопия.
Тази манипулация била извършена неправилно от отв. Л.,
поради което се стигнало до перфорация на дебелото му черво, наложила от своя
страна оперирането му спешност от перитонит.
Информирането на пациента за
поставената диагноза представлява задължение за лекаря /чл. 92, ал.1, т. 1 и 2
ЗЗ/, което той трябва да изпълни и когато диагнозата е с определена степен на
вероятност. В случая след проведеното на 11.12.2013 г. ехографско
изследване е установен симптом на „кокардата“ в илео-цекалната
област, поради което отв. Л. препоръчал извършване на
допълнително изследване - фиброколоноскопия.
Претърпените негативни емоции и притеснения от страна на ищеца са резултат от
задължението на лекаря да информира пациента за поставената диагноза и да му
разясни необходимите действия, които трябва да се предприемат. Осъществяването
на правомерно поведение от страна на лекаря не може да доведе до причиняването
на вреди на пациента. В този смисъл е Определение № 85/22.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 577/2012 г., ІV Г.О., ГК. Рискът да се предприемат действия по
откриване на заболяване, което не съществува, е оправдан, доколкото с него се
цели да се избегнат вреди за пациента, а същевременно извършването на такива
действия не е забранено с изрична нормативна разпоредба или установено правило
за професионално поведение. Отговорност обаче може да бъде търсена, ако така
предложеното и проведено допълнително изследване – фиброколоноскопия
е неправилно извършено, както се твърди в исковата молба.
Между страните не се спори, а това се
установява и от събраните доказателства, че на 16.12.2013 г. на ищеца било извършено
инвазивно изследване - фиброколоноскопия от отв. д-р Л. в ответната болница. За така проведеното
изследване и резултатите от него не са ангажирани никакви писмени доказателства
извън подписаното информирано съгласие. Поради това съдът намира за недоказани
твърденията на отв. Л. в отговора на исковата молба,
че до перфорация на дивертикула се стигнало
вследствие предхождащото здравословно
състояние на ищеца и настъпило усложнение по време на изследването.
Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС (Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г., III г.о.), при
дела, при които отговорността произтича от лекарска грешка, предвид
необходимостта от специализирани медицински знания, задължително следва да бъде
изслушана СМЕ, но ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина
като "най–вероятна", от това не следва пряко извод за липса на пълно
и главно доказване, като от решаващо значение е дали останалите причини следва
да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото,
извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него,
съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания Преценката
на всички доказателствата по делото, включително при изграждане на извод за
причинно- следствена връзка, е задължение на съда.
От
приложеното на л. 120 от делото направление за хоспитализация се установява, че
ищецът е приет в ответната болница на 16.12.2013 г. по спешност с диагноза
остър хирургичен корем от св. д-р П.М.. Видно от анамнезата в издадената му епикриза /л. 7 от делото/ ищецът е постъпил по спешност с
оплаквания от болка в корема след извършена ФКС, бил е без придружаващи
заболявания, в добро общо състояние. При изслушването на вещото лице д-р П.Д. в
о. с. з. на 29.03.2018 г. по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, същият разяснява, че остър
хирургичен корем е диагноза по МКБ, която показва състоянието, а не механизма
на възникването му. Под добро общо състояние при приемането на ищеца в
болницата се имало предвид, че не е бил във влошено или тежко здравословно
състояние, можел е да се движи самостоятелно. Това състояние сочело, че не е
минал голям период от време между установената перфорация и постъпването в
болничното заведение. Счита, че съгласно данните от анамнезата, на пациента е
следвало да се постави диагноза Т 81.2 – случайно пробождане и разкъсване по
време на процедура, некласифицирана другаде. Тази диагноза обаче не била твърде
популярна. Преценката била на лекаря по коя диагноза ще приеме пациента. Много
често било възможно една и съща диагноза да бъде отнесена към две, три МКБ
диагнози. В случая окончателната такава била дадена К 65.0 – остър перитонит.
От приетата по делото СМЕ се установява
още, че при диагностичната фиброколоноскопия е
възможно да настъпи такова усложнение – перфорация на черво с немалка честота.
Вещото лице дава заключение още, че перитонитът, какъвто е установен в
конкретния случай, е тежко заболяване, което обикновено без своевременна
хирургична интервенция води до летален изход след около 1- 3 денонощия.
От свидетелските показания на св. А., в чийто
дом гостувал ищецът в дните непосредствено преди 16.12.2013 г., се установява,
че същият бил провокиран да посети ответната болница единствено от репортаж по
телевизията, а не поради някакви конкретни оплаквания. Тези гласни
доказателства установяват и доброто му здравословно състояние непосредствено
преди изследването. От нейните показания се установява също и спешността на
наложилата се операция от перитонит непосредствено след извършеното от отв. д-р Л. изследване. Св. А. в качеството си на очевидец
описва действията на последния, както и на свидетелите д-р М. и д-р Н. непосредствено
след ФКС и преди приемането на ищеца в хирургичното отделение.
Според съда, анализът на доказателствената
съвкупност по делото и хронологията на релевантните за делото факти изключва
възможността за друг механизъм на възникване на процесното
увреждане - пробиване на сигмовидното дебело черво и
установява по несъмнен начин пряката причинно - следствена връзка между
изследването и настъпилата перфорация, перитонит и операция на ищеца.
Причинявайки по време на инвазивното изследване фиброколоноскопия
перфорация на дебелото черво на ищеца, отв. Л. е
нарушил един от основните принципи за качество на оказаната медицинска помощ.
Съобразно принципа на адекватните
очаквания, когато пациент има здравословен проблем и се нуждае и поиска
медицинска помощ, лекарят следва да предложи и осъществи медицинска помощ и
лечение, адекватни на състоянието на пациента, като бъдат съблюдавани и спазени
всички гарантирани права на пациента и медицинската помощ и лечение да бъдат
съобразени с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии,
основани на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.
6, ал. 1 Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина и съответстващи на основните принципи на правото на медицинска помощ в
чл.
81, ал. 2 ЗЗ за своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. Всяко друго, различно от дължимото поведение на лекаря е противоправно и възниква отговорност за вреди, какъвто е и
настоящият случай.
Правото на неприкосновеност на
личността е лично непрехвърлимо право, поради което
при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието му се извършват по изрично
писмено съгласие на пациента и това изискване е нормативно установено в чл. 89,
ал.1 ЗЗ. Спазването на последното от страна на отв.
д-р Л. бе доказано в настоящото производство. По делото безспорно се установи,
че на 16.12.2013 г. пациентът И.Д. е подписал информирано съгласие относно
извършването на процесното изследване фиброколоноскопия, с което бил информиран в какво се състои
методът, каква подготовка е необходима преди него, както и какви са възможните
усложнения. Със своето писмено съгласие обаче пациентът дава съгласие
неприкосновеността на тялото му да бъде нарушена от други лица – лекари, за
постигане на лечебни резултати. Съгласие за друго, освен за извършване на
диагностичното изследване липсва, а още по-малко е налице съгласие при
конкретната инвазивна процедура да се увреждат части от тялото на пациента.
Всяко увреждане, настъпило в пряка причинна връзка с неправилни действия на
лекаря е противоправно. Неговата противоправност
не се изключва поради даденото от пациента съгласие да бъде нарушена
неприкосновеността и целостта на тялото му.
От ангажираните от страна на ищеца
писмени и гласни доказателства /показанията на св. А. и св. М.Д./ съдът приема
за доказани твърдените от ищеца вреди – уплаха за живота, болки от навлизането
на течност в коремната област и издуване на кормената кухина, болки и страдания
от претърпяната по спешност наложителна операция за зашиване на отверстието и
ограничаване на последиците от перфорацията на органа, както и в периода на
възстановяването от нея. Този период с оглед представената медицинска
документация, заключението на СМЕ и свидетелските показания на св. М.Д. в
частта им за наложилите се ограничения в битието на ищеца, свързани с вдигането
на тежки предмети, съдът определя на около 6 месеца. Оперативната интервенция е
била своевременна и успешна, не са били налице усложнения. Ищецът е изписан в
добро общо състояние, не му е била предписана рехабилитация. За недоказани
съдът намира твърденията на ищеца за претърпени от него дългогодишни болки и
страдания. По делото не се установи наличието на причинно – следствена връзка
между увреждащото действие - пробиване на дебелото черво, наложилата се
операция и последващите рехабилитации в санаториуми
през 2016 и 2017 г., част от които и на свободен прием. Повечето са проведени
без медицина, по желание на ищеца, при това за лечение на болки в крайниците и
гръбнака, за каквито причинени вреди в исковата молба липсват изобщо наведени
твърдения. Недоказани с оглед събраните доказателства са и твърдените от ищеца
вреди, претърпени от необходимостта от посещение на други лекари и извършване
на допълнителни изследвания. Съдът намира, че не се установи причинно –
следствена връзка между тях и процесното увреждане.
С оглед изложеното, преценявайки в съвкупност
събрания доказателствен материал, съдът намира че в
съответствие с доказателствената си тежест ищцовата страна установи, че е извършено деяние – пробиване
на сигмовидното дебело черво по време на фиброколоноскопия от отв. д-р Г.Л.,
че това действие е неправомерно, както и че е налице причинна връзка между него
и между причинените на ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания от
настъпилото усложнение от инвазивно изследване и извършването на задължителната
в тези случаи оперативна интервенция по повод перфорацията (зашиване, промивка
на коремната кухина и дренажи), както и в
период от около 6 месеца, необходим за възстановяването от нея.
Наличието
на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, презумпцията за вина на деликвента, и
обстоятелството, че същата не беше надлежно оборена, води до еднозначен извод,
че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника д-р Л.
за заплащане на обезщетение за причинените на И.Д. неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. В тази връзка
съдът приема, че предявеният иск срещу ответника д-р Л. е доказан по основание.
За
уважаване на предявения срещу другия ответник МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД иск с правно
основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД ищецът съгласно
разпределената му доказателствена тежест следваше да
установи още /извън положителното кумулативно установяване на предпоставките на
непозволеното увреждане, обсъдени по-горе/ и възлагане на увреждащото го действие
– фиброколоноскопия от страна на ответната болница по
отношение на д-р Л., което не бе сторено.
С
отговора на исковата молба ответникът „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД е възразил, че не е
налице подобно възлагане, тъй като д-р Л. е бил нает за извършване на болнична
помощ, какъвто бил предмета на дейност на лечебното заведение, а не и за
извършване на процесната манипулация.
От
приложеното на л. 131 от делото писмо от РЗОК Р. се установява, че през
процесния период ответната болница е била изпълнител по договори с НЗОК за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и за извършване на клинични
процедури като за пациента И.Д. й била заплатена от НЗОК за лечението му по КП
№ 181 сума в размер на 2000 лв., но не са заплащани от страна на НЗОК отделни
манипулации и дейности /като фиброколоноскопия/.
Видно
от издаденото от МЗ разрешение за осъществяване на лечебна дейност, ответната
болница е регистрирана за болнична помощ и е имала право да осъществява диагностика
и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в
условията на извънболнична помощ, т. е. след
хоспитализация. Нито се твърди, нито се доказа от ищцовата
страна преди наложилата се по спешност хоспитализация, същият да е бил приет за
болнично лечение. Не се доказаха и твърденията в исковата молба, че бил
заплатил на болничното заведение такса за манипулацията. Съдът съобразява и свидетелските показания
на св. А., от които се установява, че преди изследването на видеозон
ищецът съобщил на отв. д-р Л., че няма направление и
последният не възразил. Изнася данни още, че ищецът имал намерение да заплати
въпросното изследване, но не знае дали е плащал нещо. Не си спомня също така
ищецът да е носил някакви медицински документи преди извършване на колоноскопията. Изложеното до тук сочи на извода, че
болничната апаратура е била използвана от отв. д-р Л.
за извършване на изследване на пациент, който не е хоспитализиран, т. е. не по
възложената му по трудовото правоотношение работа. Дали това е било по договор между
него и ответната болница или не, е
ирелевантно в случая. Относимо за спора е
обстоятелството налице ли е възлагане от страна на болницата за извършване на
диагностично изследване ФКС от отв. д-р Л.. При така
изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца не бе проведено пълно и главно
доказване на подобно възлагане, което обосновава извода за неоснователност на
така предявения иск срещу ответната болница.
Относно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД като критерият не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В настоящия случай, безспорно е установено, че още по време и непосредствено след причиняване на увреждането ищецът е търпял значителни по интензитет болки. Наложило се да му бъде извършена животоспасяваща операция, придружена със значителни болки и неудобства, болничен престой, допълнително приемане на лекарства. Съдът съобразява и претърпения силен стрес, предизвикан от съществуващия реален риск за живота му, както и свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план.
Твърденията
на ищеца, че болките и страданията са продължили повече от шест месеца останаха
недоказани от събраните доказателства. В този смисъл бяха депозирани
свидетелските показания на св. А. и св. М.Д., но вещото лице посочва че при
своевременна и успешна оперативна интервенция, за каквато има данни в
конкретния случай, обичайният възстановителен период е около 2-3 месеца, като
за тежки физически натоварвания може да се удължи до около 6 месеца.
За обезщетяване на така претърпените
неимуществени вреди, съдът намира че справедливото обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено на 10 000,00 лева. Тази сума е
съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период.
По предявения акцесорен
иск за присъждане на лихва за забава:
Вземането
от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.
114, ал.3 ЗЗД е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е
известен, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Причинителят
на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана с оглед разпоредбата
на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. В настоящия случай, ответникът Л. е изпаднал в забава на
16.12.2013 г. - денят на увреждането, поради което и от този момент в полза на
ищеца съответно на направеното искане следва да се присъди законната лихва
върху главницата от 10 000 лв. до окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и частичното
уважаване на иска по отношение на първия ответник д-р Л., отправените искания и
представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК
страните имат право на разноски съобразно уважената/отхвърлената част от
исковете. От страна на ищеца са претендирани разноски,
за които са приложени и надлежни доказателства за плащането им в общ размер на 5042,00
лв., от които 2000,00 лв. за платено адв.
възнаграждение /л.4/, 2600,00 лв. държавна такса /л.6/, 200,00 лв. за СГЕ /л.
65/, 202,00 лв. за СМЕ /л. 64, л. 113, /, 40,00 лв. депозит за свидетели /л.
66/ и 5,00 лв. за издаване на удостоверение /л. 68/. От страна на отв. д-р Л. са сторени разноски в размер на 76,00 лв. за
СМЕ /л. 71, 124/. Така на ищеца И.К.Д. се дължат 775,69 лв. деловодни разноски
за настоящата инстанция съразмерно на
уважената част от иска, а на отв. д-р Г.И.Л. – 64,31 лв. разноски пред настоящата инстанция
съразмерно на отхвърлената част от иска. След извършване на компенсация между
дължимите суми за разноски, отв. д-р Г.И.Л. дължи на ищеца
И.К.Д. 711,38 лв. разноски.
С оглед изхода от делото и
отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „МБАЛ „Ю В“ Б“
ЕООД следва да бъдат присъдени разноски. Такива са претендирани
в размер на 2600,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 126,00 лв. за платено
възнаграждение на вещо лице за изготвяне на СМЕ. От приложения на л. 43 от
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че адв. М. Р. и „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД, представлявана от
управителя д-р Б. Б. действително са договорили такъв размер на адв. хонорар, който обаче е следвало да бъде платен по
посочена в договора банкова сметка ***. До приключване на делото пред
настоящата инстанция не са ангажирани надлежни доказателства, удостоверяващи плащането
му, поради което искането за присъждане на разноски в размер на 2600
лв. остава недоказано и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран така,
Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.Л.,
ЕГН ********** чрез адв. М.Р. *** ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Д. *** на основание чл. 45 ЗЗД СУМАТА от 10 000 лв. /десет хиляди лева/
обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и
страдания от увреждане – пробиване на дебело черво по време на диагностично
изследване фиброколоноскопия на 16.12.2013 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.12.2013 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
10 000 лв. до пълния предявен размер от 65 000 лв. като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на
И.К.Д.
*** срещу „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД, ЕИК ********
за заплащане на сумата от 65 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от увреждане
– пробиване на дебело черво по време на диагностично изследване фиброколоноскопия на 16.12.2013 г., причинено му от д-р Г.И.Л., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.12.2013 г. до окончателното й изплащане
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.И.Л.,
ЕГН ********** чрез адв. М.Р. *** ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Д. *** СУМАТА от 711,38 лв. /седемстотин и
единадесет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски по компенсация пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.К.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ „Ю В“ Б“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б, ***, представлявана от управителя д-р Б. Б. СУМАТА от 126,00 лв. /сто двадесет и шест лева/ разноски пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: