№ 18158
гр. ***, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Д. А. А.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110141425
по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, срещу Т. М. П. с ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумите: 25311,11 лева главница, начислена за
топлоенергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2022г. за потребление в имота ап. 15, находящ
се в гр. ***, също 307,80 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 23.01.2023г., също
сума за дялово разпределение 23,22 лева от 01.08.2021г. до 30.04.2022г., ведно с мораторна
лихва 2,98 лева за периода 16.10.2020г. – 23.01.2023г., за които има издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр. д. 6492/2023г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху
главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. Р. К., оспорва иска като прави възражение,
че било изтекло учреденото в полза на ответницата право на ползване на имота, за който е
начислено вземането, алтернативно прави възражение за изтекла погасителна давност за
период от 01.05.2019г. – 31.12.2019г.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК *** и адрес: гр. ***, не
изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за
този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № *** с обект ап.
15 в гр. ***, на горепосочения адрес, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е
доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“,
в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Видно и от Нотариален акт от 12.12.1995г. в ответницата и покойния й съпруг П. Т. П.
даряват на сина си Д. П. П. процесното жилище, за което е начислено вземането, като обаче
си запазват доживотно право на ползване /л. 16 - 17 от делото/.
Установява се договорната връзка между ищеца и третото лице помагач с Договор – л. 31 и
следващите, както и между третото лице и Етажната собственост, част от която е и
процесното жилище видно от договор от 18.09.2002г. – л. 20 и следващите от делото. По
Протокола от проведеното в кооперацията Общо събрание с взето решение да се сключи
Договор за топлинно счетоводство е посочен и тогавашният ползвател и съпруг на
ответницата П. Т. П. – починал през 2012г.
Изготвената ССЕ по делото установява, че в процесния период за посочения абонатен номер
няма регистрирани плащания, съответно правилно е начислена и разпредЕ. топлоенергия за
отопление, за битова гореща вода и надлежно са приспадани суми по корекции. Дължимите
за периода суми за топлоенергия, така и за дялово разпределение са в претендираните
размери. По дадената от ответната страна задача се установява размера на вземанията,
начислени за периода 01.05.2019г. – 31.12.2019г. по изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период. Така вещото лице посочва сумите,
начислени за период 3 години преди подаването на заявлението /06.02.2023г./ в размер на
327,29 лева главница и 71,32 лева мораторна лихва. Останалите вземания са с начална дата
на изчисление след 31.12.2019г. и няма част от тях да е в този 3-годишен период.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна, в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани.
Въведеният от ответната страна аргумент, че не учреденото право на ползване било изтекло,
съдът счита следното. Видно от приложения Нотариален акт за дарение правото на ползване
за ответницата е учредено до нейната смърт, в който случай би могло да се счете, че е
2
погасено. Посоченият от особения представител 10-годишен срок се прилага тогава, когато
няма друг посочен срок, а в случая това не е така и правото не е погасено. Видно от
направените справки Т. П. е и административно регистрирана на този адрес от повече от 20
години като постоянен и настоящ такъв.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е доказан по размер по
допълнителната ССЕ. Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по
заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като
фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество
публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 06.02.2023г. Има период, за който предявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. По ССЕ се доказва, че
само част от главницата е погасена по давност, а именно 327,29 лева. Така дължима остава
горницата от 2203,82 лева и същата се дължи ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. По отношение на мораторната лихва и установената като погасена по давност
част от 71,32 лева, се налага извод, че се дължи сумата 236,48 лева. Така исковете за
горницата над посочения размер подлежат на отхвърляне. По отношение на исковете за
главница и мораторна лихва за извършеното дялово разпределение, по началната дата на
начисляване, която е след 31.12.2019г., се налага извода, че няма погасена по давност част и
същите се дължат в цялост.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност. По особеното представителство на ответната страна разноски се следват само
на ищеца.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 57,30 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 107,30 лева, от които по
съразмерност се дължат 92,37 лева. В исковото ищецът е сторил разноски общо 493,32 лева
/300 лева за особен представител и 93,32 лева за държавна такса, както и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение/, от които по съразмерност се дължат 424,70 лева.
Приетата по делото ССЕ, бидейки по искане на особения представител, е заплатена авансово
от бюджета на съда – 200 лева. По изхода на делото и факта, че страната не е освободена от
държавна такса, дължи по съразмерност тези разноски по сметка на съда в размер на 172,00
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Т. М. П. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***,
3
***, че ДЪЛЖИ на *** ***“ ЕАД с ЕИК ***, сумите 2203,82 /две хиляди двеста и три лв.
и 82 стотинки/ лева главница, ведно със законна лихва от 06.02.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер
от 25311,11 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, сумата 236,48 /двеста тридесет и шест
лв. и 48 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 01.01.2020г. – 23.01.2023г., сумата
23,22 /двадесет и три лв. и 22 стотинки/ лева ведно със законна лихва от 06.02.2023г. до
изплащане на вземането, както и 2,98 /два лв. и 98 стотинки/ лева мораторна лихва от
16.10.2020г. до 23.01.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
6492/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. М. П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
***“ ЕАД сумата 92,37 /деветдесет и два лв. и 37 стотинки/ лева разноски в заповедното
производство по съразмерност и сумата 424,70 /четиристотин двадесет и четири лв. и 70
стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Т. М. П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 172,00 /сто седемдесет и два/ лева деловодни разноски по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК *** и адрес: гр. *** като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4