№ 15
гр. Тетевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №11-0001586/14.09.2021г на Директора на
дирекция „Инспекция по труда“-град Ловеч.
Жалбодателят излага,че не е допускал хх да управлява самоходно шаси,последният е
бил с ясно разписани задължения в длъжностната характеристика, и те не включват
управление на въпросното шаси.Представители на жалбодателя са провели всички
задължителни инструктажи които са разяснили какви са задълженията му и как да ги
изпълнява безопасно.Работодателят е изпълнил всичките си задължения по трудовото
законодателство относно осигуряване на базопасна работа с таи машина.хх хх е нарушил
трудовата дисциплина,като непрпавомерно ,без това да е част от трудовите му задължения,е
управлявал самоходното шаси,при което управление е настъпила злополуката.При
инцидента са нанесени материални щети и на машината.Работникът изцяло,по своя воля,без
да му е нареждано от никой,и без да има право на това,е ползвал машината,като е искал да
превози риба от един басейн до друг.Работодателят не е наложил дисциплинарно наказание
на хх само от съчувствие за претърпените от него телесни повреди.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Наказващият орган се представлява в съдебно заседание от юристконсулт хх,който счита
жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена,като се потвърди,като
правилно и законосъобразно,обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
1
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
От писмените доказателства и показанията на свидетелите ЕМ. Н. ИВ.,ЦВ. ИВ. Ц. и
хх хх,се установява,че свидетелят хх работи при жалбодателя,като заема длъжноста
„работник“,със задължения по длъжностна характеристика: извършва товаро-разтоварни и
преносни работи във връзка с пласмента на стоките,включително чрез използване на ръчни
подемни и транспортни инструменти и машини“.
На 20.07.2021г свидетелят бил на работа,като без знанието или разрешението на
другиго се качил в цитираното по-горе шаси,за да транспортира и разтовари натоварена
риба,,за „да не умре“ същата.При извършване на разтоварването самоходното шаси се
преобърнало и притиснало свидетеля,на който били причинени средни телесни увреди.За
инцидента било образувано ДП №53/2021г по описа на РУП-хх,за престъпление по
чл.134,ал.1,т.2 от НК,което с постановление от 27.08.2021г на РП-Ловеч-ТО-Тетевен било
прекратено,на основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК.
На 21.07.2021г служители на ДИТ-Ловеч извършили оглед на произшествието,а на
30.07.2021г проверка на жалбодателя,като в съставения протокол /стр.13-14 от делото/са
обективирани предписания за отстраняване на нарушения.
На 30.07.2021г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/,в което за нарушена разпоредба е посочена тази на чл.53,ал.2,т.2 от
Наредба №7 от 23.09.1999г за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление,с което за
нарушение на цитираната норма и на основание чл.416,ал.5,във в-ка с чл.413,ял.2 от КТ,на
жалрбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева.
При така изложшеното фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.
Жалбодателят е санкциониран за нарушение на чл.53,ал.2,т.2 от Наредба
№7/23.09.1999г.,с което се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на всяко работно място и при използване на всяко работно оборудване.
Съгласно чл. 53, ал.2, т. 2 от Наредбата експлроатацията на транспортни средства е
забранена от неправоспособни и неупълномощени лица.
Съоразно данните по делото съдът приема,че според предназначението си
процесното самоходно шаси, като част от работното оборудване на жалбодатеиля,
безспорно представлява транспортно средство, задвижвано в двигател, предназначено за
транспортиране на товари. Следователно при ползването му като работно оборудване е
2
приложима забраната, въведена с общата разпоредба на чл. 53, ал.2, т.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г.
Безспорно санкционираното дружество се явява работодател,но съдът не приема,че
същият е нарушил виновно цитираната по-горе разпоредба.
От данните по делото се установява,че жалбодателят/работодателят, е издал изрична
заповед №1/02.01.20219г,с която е възложил и упълномощил друг работник,различен от
пострадалото лице-св.хх,управлението на самоходното шаси.Заповедта е връчена на
определеното лице,като данти за това дали същото е правоспособно да управлява шасито не
са събирани в хода на производството,а и същите биха били ирелевантни.На датата на
злополуката-20.07.2021г., жалбодателят не е бил възложил/липсват каквито и да са данни в
тази насока и не се сочат от наказващия орган/на пострадалото лице-свидетелят
хх,управлението на самоходното шаси.Същият и в показанията си пред съда твърди,че е
проявил самоинициатива в тази насока/…“аз се качих самоволно,никой не ме е карал и
заминах до басейна“/,като същият твърди,че е предприел управлението на транспортното
средство,тъй като упълномощеното от работодателя лице „го нямало“ и за да „не умре
рибата“. Т.е. касае се за нарушаване на трудовата дисциплина от страна на хх,като същият
неправомерно и без това да е посочено като функция/задължение в длъжностната
характеристика за длъжността „Общ работник рибно стопанство“,е управлявал самоходното
шаси и е претърпял злополука.
Именно в предвид горните безспорно установени данни прокуратурата е прекратила
образуваното досъдебно производство №53/21.г по описа на РУП-хх,за престъпление по
чл.134,ал.1,т.2 от НК.
На следващо място: Както в акта,така и в обжалваното наказателно постановление, е
отразено текстово,че работодателят „хх е допуснал работникът хх хх хх да управлява
самоходно шаси хх,без същият да е правоспособен и да притежава свидетелство за
управление на самоходно шаси,както и не е оправомощен с изрична заповед от
работодателя да управлява самоходно шаси и с това деяние е нарушил разпоредбата на
чл.53,ал.2,т.2 от Наредба №7/23.09.1999г.
Съобразно така формулираното описание на нарушението следва да се приеме,че
жалбодателят е санкциониран за допустителство за извършване на нарушение на цитирания
текст от наредбата. Следва обаче да се отбележи, че в конкретния случай не се касае
за допустителство съгласно чл. 10 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.10 от
ЗАНН, допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи.
Личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и
отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице
може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно
нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност
за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени административни нарушения
лично от него или при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ или
организация. Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на
3
лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на
събитието,което съставлява административно нарушение.
Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на
нарушение от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност
за допустителство, т.е. за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност
би могъл да носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация
или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения,
допуснати от негови подчинени (в този смисъл е и Решение № 531 от 22.03.2019 г. по
к. адм. н. д. № 528 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.).
В предвид изложените съображения,наказателното постановление,като
незаконосъобразно,следва да бъде отменено.
Съдът не присъжда на жалбодателя разноски,поради липса на данни за реално
сторени такива в производството.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ,като незаконосъобразно, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-
0001586/14.09.2021г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-град Ловеч,издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №11-
0001586/30.07.2021г,с което за нарушение на чл.53,ал.2,т.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване и на основание чл.416,ал.5,във в-ка с чл.413,ал.2 от
КТ,на „хх-град Тетевен,Лов.обл. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00/две
хиляди/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4