РЕШЕНИЕ
№ 2921
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110207642 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С.“ № ..., вх...., ет... ап.., представлявано от управителя
З. Б. К., срещу наказателно постановление /НП/ № 22-007331 от 15.03.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д ИТ –
София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Оспорват се
фактическите и правните изводи в АУАН и НП. Твърди се неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения
за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за
цялостна отмяна на НП, а в условията на евентуалност за намаляване размера
на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. А., която поддържа жалбата, моли за отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно и претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения в
1
писмен вид.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П.,
който оспорва жалбата като процесуално недопустима – подадена след
изтичане на законоустановения срок, и неоснователна. Моли обжалваното НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на
юрисконсултско такова.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирано лице срещу
подлежащ на съдебен контрол акт. В случая оспореното НП не е връчено
срещу подпис на нарушителя, респективно на упълномощено от него лице
съгласно разпоредбите на чл. 58 от ЗАНН, поради което съдът приема
жалбата срещу НП, депозирана пред наказващия орган на 25.05.2021 г., за
подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С решение № 260474 от 30.11.2020 г., постановено по т. д. н. №
957/2020 г. по описа на Софийски градски съд по отношение на „К.“ ЕООД,
ЕИК .... , било открито производство по несъстоятелност, била обявена
неплатежоспособността му, считано от 27.05.2019 г., и бил назначен временен
синдик на дружеството.
В периода от 18.12.2020 г. до 26.02.2021 г. контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на „К.“ ЕООД въз основа на изискани и
представени документи. Резултати от първоначалната проверка били
обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР2101014/
19.01.2021 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение осем
задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с
констатирани нарушения. Съгласно предписание № 5 работодателят „К.“
ЕООД в срок до 01.02.2021 г. е следвало да изплати на И. Г. М. уговореното
трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от
КТ. Протоколът с предписанията бил връчен на 19.01.2021 г. на управителя на
дружеството – жалбоподател З. К. Дадените предписания не били оспорени
по административен или съдебен ред.
При последваща проверка, приключила на 26.02.2021 г., било
установено, че в определения в предписанието срок до 01.02.2021 г. „К.“
ЕООД не е изпълнило предписание № 5, като до момента на приключване на
проверката не били представени документи, удостоверяващи изплащането на
трудовото възнаграждение на И. Г. М. за месец ноември 2020 г.
2
Констатациите от последващата проверка били обективирани в протокол за
извършена проверка изх. № ПР2106672/26.02.2021 г.
Въз основа на установеното, извършилият проверката свидетел Н. Л. В.,
на длъжност „инспектор“ в Д ИТ – София, съставил против дружеството –
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
22-007331 от 26.02.2021 г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, извършено на
02.02.2021 г. в предприятието на работодателя „К.“ ЕООД. Управителят на
дружеството З. К. отказал да присъства при съставянето на акта и си тръгнал.
АУАН бил оформен като съставен при отказ на нарушителя да го подпише,
което било удостоверено с подписа на един свидетел. С писмо изх. №
21010440/01.03.2021 г., получено на 11.03.2021 г., актът бил изпратен на
управителя на дружеството и на синдика. На 16.03.2021 г. срещу акта
постъпили писмени възражения, в които били изложени съображения за
обективна невъзможност за изпълнение на даденото предписание в указания
срок поради открито производство по несъстоятелност по отношение на „К.“
ЕООД.
Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното
наказателно постановление № 22-007331 от 15.03.2021 г. от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на „К.“ ЕООД на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от
КТ.
С решение от 07.06.2021 г. Софийски апелативен съд, търговско
отделение, XV състав отменил решението на Софийски градски съд, с което
било открито производство по несъстоятелност по отношение на „К.“ ЕООД.
На 08.09.2021 г. дружеството – жалбоподател изплатило по сметка на И.
Г. М. трудовото му възнаграждение за месец ноември 2020 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля Н. Л. В., както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК –товарителници, Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., Заповед № ЧР-977 /21.08.2017 г. и Заповед № ЧР-
1267/09.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностни
характеристики, протокол за извършена проверка изх. №
ПР2101014/19.01.2021 г., протокол за извършена проверка изх. №
ПР2106672/26.02.2021 г., призовки по чл. 45, ал. 1 АПК, разчетно - платежна
ведомост на „К.“ ЕООД за месеците август, септември, октомври и ноември
2020 г., справки от ТРРЮЛНЦ, писмени възражения, заверено копие от
решение от 07.06.2021 г. на САС, ТО, XV състав, списък на служебно
приетите вземания по чл. 687, ал. 1 от ТЗ, платежно нареждане за кредитен
превод, писмо изх. № 21010440/01.03.2021 г., известие за доставяне.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.В. – актосъставител, като
3
последователни, логични и обективни. В тях свидетелят излага пред съда
непосредствените си възприятия относно извършената проверка, резултатите
от нея и съставянето на АУАН, като заявеното от него кореспондира с
писмените доказателства по делото.
Съдебният състав кредитира изцяло писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като намира същите за
непротиворечиви в своята цялост и изясняващи фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал.
1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а обжалваното НП е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено с т. 4 от Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с което е спазено правилото на чл.
416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Настоящият съдебен състав приема, че двата процесуални акта
съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално
изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението –
коректно са отразени датата и мястото, начинът на извършване на
нарушението, начинът на констатирането на същото, като е дадена и
съответната правна квалификация. В АУАН и НП са отразени седалището и
адреса на управление на дружеството – жалбоподател, поради което съдът
счита, че достатъчно ясно и конкретно е посочено и мястото на извършване
на нарушението по начин, че да не се допуска ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и да не се създават неясноти по отношение
териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при съставянето и връчването на АУАН.
Действително, видно от показанията на актосъставителя В., актът не е бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството и не му е бил
4
предявен за запознаване, а е бил оформен като съставен при отказ на
нарушителя да го подпише, което било удостоверено с подписа на един
свидетел. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е допуснато
нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, което обаче не е от категорията на
съществените, тъй като е спазена специалната процедура по връчване на
АУАН съгласно чл. 416, ал. 3 от КТ. Актът е бил изпратен по пощата с писмо
изх. № 21010440/01.03.2021 г. и предявен за запознаване на управителя и
синдика на „К.“ ЕООД. Според този съдебен състав не е ограничено правото
на дружеството на защита по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно в 3-дневен срок
да депозира писмени възражения срещу акта. В случая писмото е било
получено от „К.“ ЕООД на 11.03.2021 г. и в посочения срок не са постъпили
възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което на 15.03.2021 г. е издадено
и обжалваното НП. Писмени възражения срещу акта са постъпили извън
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и след издаване на НП, поради което не са и
разгледани от административнонаказващия орган.
На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради
неуведомяването на временния синдик за дадените предписания и
неучастието му в процедурата по съставяне на АУАН. В случая спрямо „К.“
ЕООД с решение с правно основание чл. 630 от ТЗ е било открито
производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, като по
аргумент от чл. 635, ал. 1 от ТЗ представителната власт на управителя З. К. не
е отпаднала и в този смисъл действията, извършени с негово участие, са
валидно извършени. Съществено би било нарушението в друга хипотеза –
при евентуално решение по чл. 710 и сл. от ТЗ и правомощията на органите на
длъжника – ЮЛ да са прекратени /чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ/.
Що се отнася до процедурата по връчване на обжалваното наказателно
постановление, съдът счита, че същата не е редовно извършена, но това
процесуално нарушение не е от категорията на съществените, тъй като
санкционираното дружество е реализирало правото си на защита в пълна
степен.
С оглед изложеното, съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са опорочили
процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказание.
В посочената като нарушена разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ като
административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Процесното задължително предписание № 5
представлява принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от
КТ. За извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането
на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
В случая, извършването на административното нарушение се
5
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово
поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението,
възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от
КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда
на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се
преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова
незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на
ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на
влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е
правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В процесния казус от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 19.01.2021 г. е било отправено предписание със срок за
изпълнение до 01.02.2021 г., с което жалбоподателят е бил запознат, тъй като
на 19.01.2021 г. протоколът с предписанията е бил връчен на управителя на
„К.“ ЕООД. Дадените предписания не са били оспорени по административен
или съдебен ред, поради което са влезли в сила. В случая категорично се
установява, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило в срок до
01.02.2021 г. задължителното предписание по спазване на трудовото
законодателство, а именно да изплати на И. Г. М. уговореното трудово
възнаграждение за месец ноември 2020 г.
Според настоящия съдебен състав обаче соченото бездействие не се
явява противоправно, поради което на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал.
2 от НК подобно поведение не представлява административно нарушение.
Макар да се касае за обективна, безвиновна отговорност, следва да се отчете
дали неизпълнението се дължи на причини у жалбоподателя и дали
обективно е могло да бъде изпълнено. Към момента на отправяне на
предписанието и срока му за изпълнение дружеството – жалбоподател е било
в открито производство по несъстоятелност. Дружеството действително не е
имало възможност да изпълни даденото предписание в предоставения срок
без да наруши разпоредбите на ТЗ, уреждащи производството по
несъстоятелност. Съгласно чл. 646, ал. 1, т. 1 от ТЗ е нищожно по отношение
кредиторите на несъстоятелността направеното след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не по установения в
производството ред изпълнение на задължение, което е възникнало преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Освен
това всички вземания преди да бъдат изплатени се приемат от синдика и се
одобряват от съда /чл. 692 от ТЗ/, а разпределянето на сумите от масата на
несъстоятелността към кредиторите се извършва не от длъжника, а от
синдика. В рамките на производството по несъстоятелност има определен в
ТЗ ред на изплащане на вземанията на кредиторите на дружеството, като
съгласно чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ вземания, произтичащи от трудови
правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност са четвърти поред. Вземането на
работника И. Г. М. е сред вземанията отпреди откриването на това
6
производство, но за да бъде изплатено, следва да бъдат изплатени другите
вземания, които са с приоритет преди тези за трудови възнаграждения.
Всичко това сочи, че за дружеството е съществувала нормативна забрана да
изпълни даденото предписание. Предвид процедурата по несъстоятелност, за
изплащането на дължимите трудови възнаграждения на служителите и
работниците на дружеството в случая е бил приложим предвиденият в ТЗ ред.
Всичко това е трябвало да бъде съобразено от контролните органи преди
издаването на предписанието. Ирелевантно е към кой момент е вписан в
ТРРЮЛНЦ списъкът на приетите вземания по чл. 687, ал. 1 от ТЗ, тъй като се
касае за етап от вече открито производство по несъстоятелност с всичките му
последици, посочени по-горе.
С оглед изложеното, съдът приема, че доколкото административните
нарушения са деяния с определена степен на обществена опасност, то
неизпълнението на предписание по чл. 404 от КТ, което би имало за
последица ощетяване на кредиторите на адресата, очевидно е с явно
незначителна степен на обществена опасност, поради което на основание чл.
11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал. 2 от НК подобно поведение не представлява
административно нарушение поради своята малозначителност и оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В настоящото производство дружеството – жалбоподател е
представлявано от адв. В.А., като видно от представените договор за правна
защита и съдействие и банково извлечение, е заплатило по банков път
адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева в полза на адв. А.. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради
това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно,
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а това
на въззиваемата страна – оставено без уважение.
Предвид възражението на процесуалния представител на въззиваемата
страна за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според които за дела, при които наложеното
наказание е под формата на имуществена санкция в размер от 1000 до 5000
лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева плюс 7
% за горницата над 1000 лева, т.е. в случая е 370 лева.
7
Съобразявайки изложеното, съставът на съда намира, че възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и на
дружеството – жалбоподател следва да се присъди по-нисък размер на
претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а именно сума в
размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007331 от 15.03.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
жалбоподателя „К.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С.“ № ... , вх. .., ет...., ап...., представлявано от управителя З. Б. К., на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.
415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК .... , сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8