РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Перник , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Н., подадена чрез пълномощника адв. Д.Х.,
против решение № 146/11.01.2021 г., постановено по гр.д. № 174/2020 г. на Районен съд –
Брезник, с което по предявените от ищеца „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД срещу
жалбоподателката искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Н.Н. дължи на
ищеца сумата в размер на 870.00 /осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща главница
по запис на заповед, издаден от жалбоподателката в полза на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД
на *** г., предявен за плащане на *** г, ведно със законната лихва върху главницата от ***
г. до изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 23/2017 г. по описа на РС Брезник. С решението в
полза на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното и заповедното
производство.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателката моли то да бъде отменено и предявените срещу нея искове да
бъдат изцяло отхвърлени. По отношение на каузалното правоотношение, във връзка с което
е издаден процесният запис на заповед, релевира доводи за нищожност на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, както и
недействителност на същия поради сключването му в противоречие с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 8 и т. 9 ЗПК. Иска присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се представят и не се сочат
други доказателства.
Въззиваемата страна - „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с писмен отговор, подаден в
1
законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Твърди, че в това производство на
подлежи на изследване наличието на каузално правоотношение като основание за издаване
на записа на заповед, а единствено редовността от външна страна на същия. Претендира
присъждане на сторените разноски за въззивното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД
срещу Н. Н. Н. обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 538 ТЗ и предявени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 23/2017 г. по описа на РС-Брезник, от което се установява, че
по заявление с вх. № 150/27.01.2017 г., подадено от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, въз основа
на представен запис на заповед от *** г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК срещу длъжницата Н. Н. Н. за вземанията, предмет на
настоящите искове. В законоустановения срок длъжницата е подала възражение по чл. 414
ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността
да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
В подадената искова молба са въведени твърдения, че процесният запис на заповед от
*** г. е издаден от ответницата за обезпечение на задълженията на кредитополучател по
сключения между страните договор за потребителски кредит № *** г. Посочено е, че
размерът на заемната сума е 870 лева, която следва да бъде върната на 8 седмични вноски по
108,75 лева. Твърди се още, че падежът на погасителната вноска е настъпил на *** г. Поради
това се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи заплащане на сумите по
процесния запис на заповед. При условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове за заплащане на същите суми на основание договора за потребителски кредит № ***
г., а именно за главница в размер на 870 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е
оспорила исковете по основание и по размер. Направила е възражения за нищожност на
договора за потребителски кредит поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД с
оглед липсата на подписи на заемодателя по него. Договорът се оспорва и като
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с императивните правни
норми на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 2, т. 8 и т.
9 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С обжалваното решение районният съд е уважил главния иск по чл. 422 ГПК, като е
приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, както и че договорът за потребителски кредит е валиден
и сумите по него са изискуеми.
2
С т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК са дадени задължителни за съдилищата разяснения, че предметът на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като
поемател и длъжникa-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че
вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не
се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на
записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано
на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004
г., ОСТК съдът, който издава изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва
задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на
заповед, без които той би бил недействителен - чл. 535 и чл. 536 ТЗ; дали е настъпил
падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от
последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист.
В настоящия случай представеният със заявлението по чл. 417 ГПК запис на заповед
от *** г. отговаря на горепосочените изисквания, като има всички реквизити по чл. 535 ТЗ-
в заглавието и в текста му фигурира наименованието запис на заповед, съдържа безусловно
обещание да се плати сумата от 870 лева на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, посочен е падежът
му на *** г., мястото на плащането и на издаването са еднакви и съвпадат с адреса на
3
управление на лицето, на което следва да се плати, посочени са датата на издаването, има
положен подпис на издателя. Отбeлязано е още, че записът за заповед е без протест, както и
че на датата на падежа същият е бил предявен за плащане на издателя Н. Н. Н..
Поради редовността на записа на заповед от външна страна на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, за обезпечение на което същият е издаден с оглед въведените
твърдения на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК.
Oт събраните в производството пред районния съд писмени доказателства се
установява, че между „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД като заемодател и ответницата Н. Н. Н.
като заемополучател на датата на издаване на записа на заповед- *** г. е сключен договор за
паричен заем № ***. Възражението на ответницата относно липсата на подписи от страна на
заемодателя върху договора не следва да бъде разгледано, доколкото такова възражение би
могло да се направи единствено относно полагането на подпис от самата страна или в
изрично предвидените от закон случаи за упражняване на чужди права. Нещо повече,
подпис на заемодателя е положен на приложение №1 към договора, който е неразделна част
от него, като с представянето на договора към исковата молба заемодателят потвърждава
обвързаността си със същия.
В договора е посочена заемна сума в размер на 750 лева, общ размер на всички
плащания- 870 лв., срок на договора за кредит от 8 седмици и размер на седмичната
погасителна вноска- 108,75 лева, с падеж вторник и първа дата за плащане *** г. Не е
посочен годишен лихвен процент, нито каквито и да било такси, а в същото време е
уговорен годишен процент на разходите от 339,09 %. В чл. 4.8 от договора е посочено, че
лихвеният процент и всички разходи по кредита не могат да бъде променяни до пълното
погасяване на кредита, а съгласно чл. 11, ал. 1 заемателят е длъжен да върне полученото по
договора в уговорения срок, ведно с дължимата лихва за целия период така, както е
уговорено в настоящия договор и съответния погасителен план(приложение №1 към
настоящия договор).
В чл. 3 от договора е посочено, че заемателят удостоверява получаването на заемната
сума от 750 лева, но същата противоречи на отразеното в приложение №1 към договора,
който съдържа погасителния план, че размерът на усвоената сума е 600 лева. Последният
размер съответства на представеното по делото искане за кредит с вх. № ***, подписано от
кредитополучателя Н. Н. Н. и неразделна част от договора, в което е заявено отпускането на
заем от 600 лева.
Посочването на различни размери на заемната сума в договора и в приложението към
него, както и високият процент на ГПР, който не може да се съотнесе към главница от 750
лева, създават неяснота относно главницата /общ размер на кредита/, размера на лихвения
процент, като липсва посочване и на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент. Ако действително лихвата е 0%, както се твърди в
отговора на въззивната жалба, то не е ясно какво изобщо включва ГПР при липсата на
уговорени такси в договора.
Липсата на съгласие съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД опорочава сделката, като я прави
нищожна, но този порок е налице при т.нар. "съзнавана липса на съгласие" - волеизявление е
извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка.
От съвкупния анализ на представените писмени доказателства се налага изводът, че
размерът на главницата е 600 лева, а сумата от 870 лева представлява общо дължима сума за
срока на кредита, която се получава, като се умножи броят на погасителните вноски- 8 по
техния размер от 108,75 лева. Поради това следва да се приеме, че от страна на
кредитополучателя е било налице съзнавано несъгласие досежно посочения в договора за
потребителски кредит размер на главницата от 750 лева, която е съществен елемент от този
4
вид договор и влече неговата нищожност по силата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради
сключването му при липса на съгласие.
В настоящия случай не е приложима нормата на чл. 22 ЗПК, която урежда
недействителност на договора за потребителски кредит, при нарушаване на предвидените в
нея изисквания на ЗПК, уредени в обществен интерес и за осъществяване на целите на
закона, тъй като нищожността при липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е по-тежък
вид недействителност. Поради това не следва да се разглеждат наведените доводи за
противоречие на договора с императивните норми на ЗПК.
С оглед нищожността на договора за кредит претендираните по него суми не се
дължат на договорно основание, съответно не намира приложение и нормата на чл. 23 ЗПК,
която предполага друг вид недействителност на договора за кредит, при която се дължи
връщане на чистата му стойност. Доколкото каузалното правоотношение, въведено от ищеца
като основание за издаване на записа на заповед като негово обезпечение, е нищожно, не се
дължи заплащане и на сумата по менителничния ефект.
Достигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено ново, с което главният
иск по реда на чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен се
явява и предявеният евентуален иск, доколкото неговото основание е именно
горепосоченият нищожен договор за потребителски кредит.
По разноските:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски за първоинстанционното и
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да бъдат
присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 776,13 лева,
както следва- 376,13 лева за въззната инстанция, от които 26,13 лева- държавна такса за
въззивната жалба, 350 лева- адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 400
лева - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Хонорарите са
заплатени съответно по договори за правна защита и съдействие от . и ., инкорпориащи
разписки за получаване на сумите в брой.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 146/11.01.2021 г., постановено по гр.д. № 174/2020 г. на
Районен съд – Брезник, с което по предявените от ищеца „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Н. Н. Н., с ЕГН
**********, с адрес ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 870.00 /осемстотин и седемдесет/ лева,
представляваща главница по запис на заповед, издаден от Н. Н. Н. в полза на „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД на *** г., предявен за плащане на *** г, ведно със законната лихва
върху главницата от *** г. до изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 23/2017 г. по описа на РС
Брезник, както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски за
първоинстанционното и заповедното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу Н. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес ***,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 538 ТЗ за признаване за установено, че
5
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 870.00 /осемстотин и седемдесет/ лева,
представляваща главница по запис на заповед, издаден от Н. Н. Н. в полза на „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД на *** г., предявен за плащане на *** г, ведно със законната лихва
върху главницата от *** г. до изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 23/2017 г. по описа на РС
Брезник.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу Н. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес ***,
евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 870.00 /осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща главница по сключен
между „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД като заемодател и ответницата Н. Н. Н. като
заемополучател договор за паричен заем № *** г., ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Н. Н., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 376,13/триста седемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ лева -
съдебни разноски за въззивното производство, и сумата от 400/четиристотин/ лева –
разноски за първоинстанционното производство
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6