ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
3
гр.Русе,
10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 10 март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 584 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, вр. чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 220, ал. 2 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Калипсо“ ЕООД,
чрез адв. Ж., против решение № 32-130517/22.04.2021 г. на с.д. директор на Териториална дирекция Северна
морска (сега ТД Митница Варна) към Агенция „Митници“. С обжалвания
административен акт: 1) Не е оспорена декларираната митническа стойност на
стоките по МД с MRN 17BG002002H0108056/31.08.2017r. и
17BG002002H0056620/13.05.2017 г. 2) Отказва се приемането на митническа
стойност на декларирани стоки по 15 бр. митнически декларации с MRN 17BG002002H0035267/21.03.2017 г., 17BG002002H0056598/13.05.2017 г., 17BG002002H0056603/13.05.2017 г., 17BG002002H0056611/13.05.2017 г., 17BG002002H0056638/13.05.2017 г., 17BG002002H0064190/31.05.2017 г. ,17BG002002H0064205/31.05.2017 г., 17BG002002H0095715/02.08.2017 г., 17BG002002H0104058/22.08.2017 г., 17BG002002H0112958/11.09.2017 г., 17BG002002H0113580/12.09.2017 г. , 17BG002002H0118053/20.09.2017 г., 17BG002002H0118096/20.09.2017 г., 17BG002002H0119058/24.09.2017 г., 17BG002002H0143673/14.11.2017 г.; 3) Определена е митническа стойност на част от
декларираните стоки по 15те бр. МД, съгл. приложение № 1, което е част от
административния акт, в размер на
2 258 214,09 лв. като се посочва, че това задължение се счита
за погасено на осн. чл. 124, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. 4)
определени са дължими суми за досъбиране – ДДС – 391 142, 28 лв., ведно с
лихва за забава като жалбоподателя е задължен да заплати в 10-дневен срок от получаване
на решението допълнително дължимите държавни вземания.
В жалбата и в съдебно заседание са
изложени подробни доводи за несъответствие на административния акт с приложимия
материален закон. Твърди се, че не е била спазена разпоредбата на чл. 74, § 2
от Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013
г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.).
Иска се отмяната на обжалвания
административен акт. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
Териториална дирекция „Митница – Варна“ в Агенция „Митници“, чрез юрк.
Димитрова, в писмен отговор и в о.с.з. чрез юрк. С., оспорва жалбата. Счита
същата за недопустима поради просрочие и липса на правен интерес, алтернативно
за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства намира жалбата за
недопустима поради просрочие:
Решението на директора
на ТД митница Варна представлява решение по прилагане на митническото
законодателство по смисъла на чл. 19 от ЗМ. Способите за връчване на административния
акт са регламентирани в чл. 19а на закона. Съобр. ал. 1 решението по чл. 19 се
връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички
заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне
или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му.
Нормата е диспозитивна и урежда алтернативни способи за връчване без изискване
връчването да се осъществи лично. В процесния случай административният орган е
прибягнал до връчване на акта чрез лицензиран пощенски оператор. Видно от
клеймото на пощенската пратка (л. 17 от преписката) тя е била изпратена на
адреса на дружеството на 23.04.2021 г. като след изпращане на пратката, респ.
след връчване на съобщението за доставяне същата е била „непотърсена“ и респ.
върната на 18.05.2021 г., видно от положения щемпел – обр. 250 и подписите на
пощенските служители. На 18.05.2021 г. е последвало повторното й изпращане чрез
лицензиран пощенски оператор (л. 19), като същата отново е върната като
непотърсена на 14.06.2021 г. На осн. чл. 19а, ал. 5 от ЗМ административният
орган е указал на дружеството да се яви в сградата на ТУ на митницата или да се
свърже по имейл адрес в 14-дневен срок от поставяне на съобщението на таблото
за публикуване на съобщения. Указано му е, че в случай, че не се яви или не се
свърже с митническата администрация преди изтичането на 14-дневния срок
решението на органа ще бъде приложено по преписката и ще се счита за редовно
връчено. Съобщението е било поставено на таблото и публикувано в интернет
(видно от самия официален документ – л. 21) на 18.06.2021 г. и свалено на
05.07.2021 г. като е посочено, че на последната дата решението се счита за
редовно връчено, респ. срокът за обжалване на административния акт следва да се
счита изтекъл на 19.07.2021 г., а жалбата е подадена на 20.09.2021 г. Съобразно
чл. 19а, ал. 5 и 6 от ЗМ връчване на решение по ал. 1 чрез прилагане към
преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето и
публикуване в интернет-страницата на ведомството в случаите, когато адресът на
лицето не е известен или лицето, негов
представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса на управление
или на постоянния им адрес след документирано издирване от митническите органи.
Законът за митниците не дава легална дефиниция на понятието „документирано
издирване“, същевременно същият борави и с понятията „издирване“ и „щателно и документирано
издирване“, като за последните също липсват легални дефиниции. Легална
дефиниция на понятието „щателно и документирано издирване“ се съдържа в ЗДДС
(отм. 2006 г.) и ДПК (отм. 2005 г.) съобразно които "щателно и
документирано издирване" означава органите по приходите/данъчните органи
да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект адрес за
кореспонденция в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са
съставили протоколи. В ЗИДЗДДС, обн. ДВ. бр.109 от 18.12. 2001 г., §2, т. 18 се
посочва, че "щателно и документирано издирване" означава издирването
от органите на Министерството на вътрешните работи да е извършено чрез
централния бюлетин и при посочване на конкретните данни и места за издирване,
резултатите от което се прилагат към данъчния акт." От така изложеното
косвено може да се изведе извод, че щателното и документирано издирване на
лицето-адресат следва да е осъществено въз основа на повече от един способи,
като при единия - в условията на неколкократност в различни интервали от време,
каквито данни присъстват в настоящата хипотеза. Направени са няколко опита за
връчване на адреса на дружеството, който адрес на управление не се оспорва от
страните, както и по реда на чл. 19а, ал. 5 от ЗМ, които способи са надлежно
документирани. Същевременно в настоящия случай се касае за документирано
издирване, а не за щателно такова, поради което, с оглед данните по делото и
процесуалните усилия на администрацията следва да се приеме, че връчването на
обжалвания акт е било осъществено успешно като жалбата се явява подадена извън
законоустановения срок.
Жалбата като недопустима
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
В полза на ответника, с оглед изхода на
спора и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. чл.78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на осн. чл.
159, т. 5 от АПК Административен съд – Русе, II-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения ход по същество на
делото в открито съдебно заседание на 24.02.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Калипсо“ ЕООД против решение № 32-130517/22.04.2021 г. на с.д. директор на Териториална дирекция „Митница Варна“
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
ОСЪЖДА „Калипсо“ ЕООД с адрес в гр. Русе, ул. „Борисова“ №
113, вх. 1, ет. 3 да заплати на Агенция „Митници“ – София сумата 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд