№ 1196
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501702 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна
срещу Решение № 1594/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 6978/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХІV състав, с което е отменено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на Д. Т. Д., наложено със Заповед № 20#3/05.05.2021 г. на
Председателя на управителния съвет и на упълномощен представител на работодателя
„Електроразпределение Север“ АД, на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2, вр. с чл.
187, т. 7 и т. 9 от КТ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Отправя се искане до съда за отмяна
изцяло на решението на ВРС. Претендират се разноските сторени пред двете инстанции,
както и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Д. Т. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така
подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по иск на Д. Т. Д. против
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с
чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ със Заповед № 20#3/05.05.2021 г. на Председателя на управителния съвет и на
упълномощен представител на работодателя „Електроразпределение Север“ АД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, с който оспорва изцяло предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно
основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ е допустим, тъй като за предявяването
му е налице правен интерес и същият е депозиран в съда в рамките на преклузивния 2-
месечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника
или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
2
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В случая процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, тъй като
то е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ и след изискване и приемане на писмените
обяснения на работника съобразно извикванията на чл. 193 от КТ, видно от приложената
покана рег. № 20#1/19.04.2021 г., връчена на въззиваемия на 21.04.2021 г. Въз основа на
същата са депозирани писмени обяснения от служителя на 23.04.2021 г. Налице е
мотивирана заповед, в която са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени те,
какво е наказанието и текстовете на закона. В Заповед № 20#3/05.05.2021 г. е вписано, че
към датата 07.04.2021 г. при периодична проверка на автомеханика на РОЦ Варна,
извършена в присъствието на служителя, са констатирани липсващи казанчета с моторчето
за течност и неизправности свързани с изгорели ел. крушки на специализирания автомобил,
за който е отговорен Д.. Работодателят няма как да установи коя дата точно са възникнали
липсите и повредите. Няма наведени твърдения, респективно и ангажирани доказателства,
че тези повреди по МПС са съществували към предходната периодична проверка и са
обективирани в предходен доклад на автомеханика на РОЦ Варна. Т.е. същите са
възникнали в периода между 07.04.2021 г., когато са открити и предишната периодична
проверка на състоянието на специализирания автомобил, за резултатите от която служителят
е информиран. Още повече, че е видно от справката за ГТП за автомобил с рег. № *** /лист
74 от делото на ВРС/, че при същият към последния преглед на 17.06.2020 г. не са
установени неизправности и успешно е преминал годишен технически преглед. Т.е. има
конкретен, определяем период на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина.
Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставки от формален характер, които да водят
до незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Не се спори между страните, че към датата 07.04.2021 г. по отношение на повереното
на Д. МПС са били налице повреди, изразяващи се в липсващи казанчета с моторчето за
течност и изгорели ел. крушки. В длъжностната характеристика на същия, която му е
надлежно връчена, като основни задължения е записано, че шофьор на специализиран
автомобил с маса 12 и повече тона, каквато е длъжността му, управлява и обслужва типове
МПС съгласно притежаваната квалификация, поддържа специализираната техника в
техническа изправност, съобразно предписанията и води дневник за техническото състояние
при работа с автокран и автовишка, както и че познава и спазва вътрешните
регламентиращи документи из между които е и Правилник за вътрешния трудов ред. В чл.
14, ал. 1 на последната е уредено, че в случай на установяване на аварии, злополуки, щети,
дефекти, необходимост от ремонти по поверените им специализирани автомобили,
служителите са длъжни да информират автомеханиците в разпределителните обслужващи
центрове или администраторите автомобилен парк, които от своя страна организират и
съдействат при последващи действия. В ал. 3 на същата разпоредба е уредено, че при
необходимост от техническо обслужване /планово или авариен ремонт/ на предоставения
автомобил, служителите уведомяват автомеханик или администратор отдел Управление
3
автомобилен парк. В настоящото производство не се установи Д. да уведомява за повредите
по повереното му ППС именно надлежните служители цитирани в чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от
Правилник за вътрешния трудов ред, а именно: автомеханиците в разпределителните
обслужващи центрове или администраторите автомобилен парк. От представените от
въззиваемия докладни и искания за ремонти на поверения му специализиран автомобил не
може да се направи извод същите да са стигнали до знанието на работодателя или съответно
на длъжностните лица, които е следвало да бъдат сезирани при повреда. От показанията на
свидетеля Г., който е в трудово правоотношение с ответното дружество на за длъжността
„началник отдел „Автомобилен парк“, е видно, че същият научава за необходимостта от
части за автомобил с рег. № *** едва след проверката извършена от автомеханика на
07.04.2021 г. и то от проверяващия, а не от въззиваемия, както е разписано в Правилник за
вътрешния трудов ред. Т.е. в релевантния период служителят бездейства по повод
наличните повреди и липсващи части на повереното му за управление и поддръжка
специализирано ППС.
По въпроса за тежестта на наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, следва да се отбележи, че същото е второ по ред, видно от самите твърдения
на ищеца. С предходна Заповед № 7#3/11.02.2021 г. на същия му е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“ за извършено нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ. При определяне
на тежестта на нарушението следва да се вземе предвид и характера на извършваната
дейност. Както безспорно се установи по делото поддържането на поверената му
специализирана техника е част от основните трудови задължения на Д.. Това обстоятелство
се установява от приетите по делото доказателства – представената от ответното дружество
длъжностна характеристика. Степента на дължимата грижа е по-висока при изпълнение на
задълженията, представляващи част от основната трудова функция на длъжността.
Следователно при определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите
по чл. 189, ал. 1 от КТ тези нарушения следва да се ценят като по-тежки в сравнение с
нарушенията на задължения, които не са част от основната функция на съответната
длъжност, поради което следва да се приеме, че в случая работодателят е съобразил тежестта
на нарушението при налагане на дисциплинарното наказание, в съответствие с горните
критерии и не е налице незаконност на наложеното дисциплинарно наказание на това
основание.
С оглед изложеното в условията на главно и пълно доказване работодателят успя да
установи, че Д. по време на изпълнение на трудовите си задължения допуска неизпълнение
на законните му нареждания /чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ/ и увреждане на имуществото на
работодателя /чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ/, поради което и придявеният иск от Д. Т. Д. против
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с
чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ със Заповед № 20#3/05.05.2021 г. на Председателя на управителния съвет и на
упълномощен представител на работодателя „Електроразпределение Север“ АД се явява
изцяло неоснователен.
4
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постанове друго
такова, с което иска с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
1594/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 6978/2021 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХІV състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ответникът АД е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да му се присъдят, поради което ищецът Д. Т. Д. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 180 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК /лист 78/.
По отношение на разноските във въззивна инстанция: АД е отправило искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски,
като такива следва да му се присъдят, поради което въззиваемият Д. Т. Д. следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 220 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
180 лева и заплатена държавна такса за въззивно обжалване – 40 лева, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК /лист 26/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1594/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 6978/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, ХІV състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: *** против
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама
от членовете на УС А.А.К., Р. Г. Л. и Г. К. с право основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с чл.
188, т. 2 от КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ със Заповед № 20#3/05.05.2021 г. на Председателя на управителния съвет и на
упълномощен представител на работодателя „Електроразпределение Север“ АД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама
от членовете на УС А.А.К., Р. Г. Л. и Г. К., както следа: сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева
– разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и сумата
от 220 /двеста и двадесет/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6