Р Е Ш
Е Н И Е
№ __ 260026___
гр. Кубрат, 09.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 237 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон
България”, ЕИК *********, с адрес – гр. София 1715, район „Младост”, ж.к.
„Младост –
8.34 лева (осем лева, тридесет и четири стот.) – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 06.01.2019 г.;
66.18 лева (шестдесет и шест лева, осемнадесет стот.) – мораторна лихва начислена за периода от 06.01.2019 г. до 18.12.2019 г., съставляващи неплатени задължения по Договор за револвиращ потребителски кредит от 17.05.2017 г. с кредитна карта Карт – 12590817 от 18.05.2016 г., сключен между Б. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” – ЕАД, ЕИК *********, както и за присъждане на разноските по заповедното - 25.92 (двадесет и пет лева, деветдесет и две ст.) лева – платена държавна такса по сметка на съда; 50.00 (петдесет лева, нула стот.) лева – юрисконсултско възнаграждение, и в настоящото производство.
Ответникът - Б.Н.В., ЕГН ********** ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Исм. Семед, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност ще ангажира становище след събиране на доказателствата по делото, като не заявява правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 816/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за револвиращ потребителски кредит от 17.05.2017 г. с кредитна карта Карт – 12590817 от 18.05.2016 г., Б. В. на 19.05.2016 г. е активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № Карт – 12590817 с максимален кредитен лимит в размер на 10000.00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта; върху усвоената сума страните са договорили да се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент; съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за отпускане на револвиращия потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението, но Б. В. преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1 297.79 лв.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни.
Поради пълното неизпълнение на задълженията на ответника ищцовото дружество на 10.06.2019 г. поканило длъжника да изпълни задълженията си в посочения размер, видно от изпратената, връчена му лично покана, но не последвало изпълнение, поради което на 27.12.2019 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 816/ 2019 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 476/ 27.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответника не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната. Приетият като писмено доказателство Договор за револвиращ потребителски кредит от 17.05.2017 г. с кредитна карта Карт – 12590817 от 18.05.2016 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписани и двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 17.05.2017 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата по заема, която той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответникът е преустановил всякакви плащания по договора за кредит на 01.12.2018 г. и е останал задължен за формирания дълг в претендирания от ищеца размер - 1 297.79 лева, вкл. и до сега, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 27.12.2019 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 25.92 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 124.08 лв. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на 300.00 лева, поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди сумата 524.08 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Н.В., ЕГН **********
***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Исм. Семед,
АК – Разград, вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр.
София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост –
ОСЪЖДА Б.Н.В., ЕГН ********** ***, да
заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България”, ЕИК *********, с адрес – гр.
София 1715, район „Младост”, ж.к. „Младост –
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева