Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
гр.Варна,
17.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично
заседание проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18595
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „К.И." ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *, чрез адв. Р.И.Д., със съдебен адрес ***. тел. *, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на З. Л.Л., ЕГН: **********,***, че му дължи следните суми: сумата от 550.02 лв. /петстотин и петдесет лева и две стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №73835/11.01.2018г.;Сумата от 198.00лв. /сто деветдесет и осем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 11.01.2018 г. - 13.06.2018г.;Сумата от 407.00лв. /четиристотин и седем лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 11.01.2018г. - 13.06.2018г.;Сумата от 3.84 лв. /три лева и осемдесет и четири стотинки/ законна лихва за забава за периода от 12.02.2018г. - 13.06.2018г.,законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№9529/2018год.на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 във вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца разноските, сторени в заповедното и настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
Ищецът „К.И." ООД, с ЕИК * е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона за кредитните институции. Дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с No BG *, както и удостоверение No * за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни.
Основната дейност на "К.И." ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С оглед изложеното З.Л.Л., ЕГН ********** е кандидатствал/а за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес *. като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от З.Л.Л. данни, служител на ищеца се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 600,00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И." ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" № 73835/11.01.2018г. и желаната сума му е била преведена чрез системата е-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на „И." АД, срещу представена от З.Л.Л. лична карта.
С настоящата молба представя копие от заявката, изпратена до дружеството от З.Л.Л., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено със З.Л.Л., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението. В настоящия случай представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване З.Л.Л. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението или да й бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.И." ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга.
„К.И." ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с „Б. К." ООД, per. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „Б. К." ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант" от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.З е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „К.И." ООД, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението - 1260.00 лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 11.02.2018, 11.03.2018, 11.04.2018, 11.05.2018, 11.06.2018, 11.07.2018, 11.08.2018, 11.09.2018, 11.10.2018, 11.11.2018, 11.12.2018, 11.01.2019.
Първата вноска по кредита с падеж, настъпил на 11.02.2018г. е изцяло погасена от страна на длъжника. Моли съда да има предвид, че съгласно трайната съдебна практика, извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие. Към дата 13.06.2018г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 11.02.2018, 11.03.2018, 11.04.2018, 11.05.2018, 11.06.2018. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но З.Л.Л. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД З.Л.Л. дължи на „К.И." ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 3.84лв.
Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „Гарант" и разноски. С настоящата молба представя извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 12.06.2018г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочени при сключване на Договора.
Ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 18.06.2018г. е подал на основание чл.410 от ГПК, заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Варна е образувал ч.гр.дело 9529/2018г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане на ищеца е указано да предяви иск на осн. чл. 415, ал.1,т. ГПК.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника З.Л.Л., ЕГН**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 1158.86 /хиляда сто петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, от които 550.02 лв. /петстотин и петдесет лева и две стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра" №73835/11.01.2018г., 198.00 лв. /сто деветдесет и осем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 11.01.2018г.-13.06.2018г., 407.00лв. /четиристотин и седем лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 11.01.2018г.¬13.06.2018г. и 3.84 лв./три лева и осемдесет и четири стотинки/ законна лихва за забава за периода 12.02.2018г. - 13.06.2018г.
Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГГГК в размер на 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева и нула стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 325.00лв. /триста двадесет и пет лева и нула стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител. Счита, че предявеният иск е допустим, но същият се явява неоснователен.
С оглед качеството си на особен представител и обяснимата липса на всякаква информация по казуса, оспорва автентичността на представеното заявление № 73835/11.01.2018г., като твърди, че ответницата не е автор на електронния документ. Същевременно счита, че същият не носи подписа на З.Л., поради което доказателствената тежест за установяване истинността на писменото доказателство се носи от ищеца. Не споделя виждането, че обикновеното наличие на лични данни в него може да бъде приравнено на електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП в редакцията му към момента на сключване на договора. За да е налице ел. подпис, законодателят изисква предоставянето на допълнителна информация, която да се прибави към електронното изявление. Личните данни са част от самото изявление, докато вторичната цифрова верификация представлява използването на конкретен линк за активация. В исковата молба са изложени голословни твърдения за осъществено последващо потвърждение, но конкретни доказателства в тази насока не са представени. Още повече че от приложената разпечатка е видно, че заявката е направена от потребител „Рени", което не кореспондира с данните в бланката. Последните могат да бъдат въведени от всяко лице. Следва да се отбележи, че доказателствената тежест за наличието на съгласие на потребителя за сключване на договора се носи именно от финансовата институция по силата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/. В допълнение, съгласно цитираното в исковата молба съдебно решение № 70 от 19.02.2014г. по гр.д. № 868/2012г. на ВКС, обикновеният електронен подпис би имал стойността на саморъчен единствено при изрично съгласие на страните в подобен смисъл. Аналогично съглашение не е установено по настоящото дело.
В исковата молба е наведено твърдение за осъществено конклудентно признание на съществуването на процесното правоотношение чрез заплащане на първата вноска по кредита. В подкрепа на заявеното е представена разписка за извършено преди падежа плащане от 09.02.2018г. Оспорва истинността на приложения частен свидетелстващ документ. Същевременно от същия е видно, че наредител на плащането е лицето Александър Георгиев Панков. Следователно няма как да се обоснове конклудентно изявление на ответницата, след като самото фактическо действие не е извършено от нея. Освен това характера на признание може хипотетично да се приеме единствено досежно направената вноска. Отказът за погасяване на следващите вземания следва да се тълкува именно като оспорване на тяхната дължимост и на каквато и да е обвързаност между страните.
Липсата на изразена от ответницата воля за встъпване в облигационни отношения с ищцовото дружество води до извода за отсъствие на договорна връзка между спорещите и съответно до неоснователност на исковите претенции.
На следващо място, дори и действително да е налице валиден контракт, твърди, че не са ангажирани безспорни доказателства за осъществяване на първоначалната парична престация по договора за кредит от страна на ищеца. Оспорва верността на обстоятелствата, обективирани в Разписка за извършено плащане № 2000000143003685/11.01.2018г. Същата представлява неподписан от никого частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Освен това евентуалната наличност на сумата във владение на трето лице, различно от ответницата, макар и предназначена за нея, съвсем не означава, че паричните средства са получени реално от кредитополучателя. Предаването на сумата е юридически факт с основно значение, предвид реалния характер на договора за заем. След като дружеството не установява по несъмнен начин изправността си по договора и предоставяне сумата по кредита, то неоснователни се явяват и претенциите за изпълнение на насрещната престация от страна на ответницата.
Липсват убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че е установена обвързваща страните облигационна връзка. Не се обоснова документално не само потвърждаването на съгласието за сключване на договора, но и предоставянето на изискуемата предварителна информация по чл. 8 от ЗПФУР, както и приемането на общите условия на търговеца. Съгласно чл. 147а от Закона за защита на потребителите този факт се удостоверява единствено с подписа на потребителя (ал. 2), а клаузата за съгласие и получаване на ОУ в индивидуалния договор не представлява годно доказателство (ал. 5). Независимо от това, дори и да приемем, че същите намират приложение в отношенията между контрагентите, то според ищеца от страна на ищцовото дружество не е извършено валидно обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. Безспорно е, че потестативното изявление следва да е достигнало до знанието на длъжника. В настоящия случай, обаче, волята на кредитодателя не е била съобщена надлежно на З.Л.. „К.И." ООД се позовава на разпоредбата на т. 12.1 от ОУ, позволяваща уведомленията да бъдат изпращани по електронна поща. Кредиторът не е съобразил, че цитираният текст се дерогира от уговорката в края на индивидуалния договор №73835/11.01.2018г., съгласно която адресите за кореспонденция за целите на договора са единствено физическите адреси на страните и съобщенията се считат за редовно връчени единствено ако се изпратят на тези адреси. Консенсусът в индивидуалния договор се ползва с предимство пред ОУ по силата на т. 1.5, изр. второ от същите ОУ. Освен това към исковата молба не е представена разпечатка на изпратен имейл, а извлечение от някакъв софтуерен продукт, собственост на кредитодателя. Спорно е доколко подобна таблица представлява въобще документ, но дори и да се приеме тази възможност, то категорично се касае за частен документ без материална доказателствена стойност, чието съдържание оспорва. Но дори и уведомлението да е било изпратено и получено на съответния имейл адрес, то не е било годно да породи целените правни последици, тъй като не е спазен предвидения от страните в договора ред.
В исковата молба са наведени твърдения, че потестативното право е реализирано от търговеца преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Именно предварителното осъществяване на този юридически факт дава основание на дружеството да отправи настоящите искови претенции за връщане на кредита в пълен размер, ведно с останалите негативни последици за кредитополучателя. В случай, че този факт не е настъпил и/или не са спазени изискванията на закона, то съответното вземане не е възникнало и настоящите претенции се явяват неоснователни. Важно е да се отбележи, че в исковата молба не са отправени изявления в условията на евентуалност, съгласно които преобразуващото право да се реализира със самата молба, за да се придаде правно значение на получаването й от длъжника, който, освен това, в настоящото производство се защитава от особен представител.
В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че е налице валидно обявена предсрочна изискуемост, то следва да се вземе предвид новоприетото Тълкувателно решение 3/27.03.19г. по тълк.д. 3/2017г. на ВКС. Съобразно цитираният съдебен акт фактът на обявяването й дава право на кредитодателя да претендира единствено главницата и акцесорните вземания до момента на изявлението, но не и след това. Следователно претенцията за присъждане на всички анюитетни вноски в цялост е неоснователна.
Всъщност счита, че посочените акцесорни задължения за възнаградителна лихва и такса „Гарант" са недължими поради нищожност на клаузите, които ги въвеждат. Съображенията си черпи от разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит. Съгласно цитираната законова норма за нищожни се смятат всички клаузи, водещи до определяне на годишен процент на разходите, надвишаващ петкратния размер на законната лихва, т.е. над 50%. Съгласно легалната дефиниция по чл. 19, ал. 1 ГПР изразява общите разходи по кредита. §1, т. 1 от ДР уточнява, че общите разходи включват освен лихвите и всички разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за предоставянето на кредита. Съгласно чл. 8.2. от ОУ предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на сумата. Следователно таксата „Гарант" следва да се включи при изчисляване на ГПР. Така определен, надвишава законово установената горна граница, тъй като от процесния погасителен план и без ангажирането на специални знание е видно, че сборът дори само на тези две пера е по-висок от самата главница. Посоченото обстоятелство води до извод за нищожност и недължимост на обсъдените вземания.
В допълнение към горното, моли съда да има предвид и следните възражения за недействителност на отделните компоненти на дълга:
По отношение на договорната лихва от 198.00 лв.
За неоснователни намира и претенциите за заплащане на договорна лихва, тъй като клаузата на т. 3 от договор №73835/11.01.2018г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Законодателят и съдебната практика са категорични, че договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД е ограничена от общовалидни критерии за добросъвестност при договарянето, които са толкова значими, че обуславят самото съществуване на обвързаност между контрагентите. Съгласно Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003г. на ВКС, II г.о. нищожна поради противоречие на добрите нрави се явява уговорка за заплащане на договорна лихва, чийто размер надхвърля трикратно размера на законната лихва. Същото отделение на ВКС със съдия докладчик Б. Б. стига още по-далеч в Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г., като заключава, че основание за нищожност на възнаградителна лихва по обезпечен заем (процесният е обезпечен с гарант) представлява уговарянето й в двукратно по-голям размер от законната лихва. В този случай се приема, че такава лихва въобще не е договорена. Разглежданата в настоящото производство претенция е за заплащане на договорна лихва от 36% при законна лихва за същия период в размер на 10%. Очевидно е налице накърняване на добрите нрави. Нищожната клауза в случая не може да бъде заместена от закона по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като конкретни императивни норми в тази материя липсват, а празнотите не могат да се запълват с постановената съдебна практика. Подобно решение се явява справедливо, тъй като „лишаването" на търговеца от възнаградителна лихва следва да се разгледа като санкция и корекция на недобросъвестния кредитодател, злоупотребил с финансовото си надмощие спрямо икономически по-слабата страна.
По отношение на претенцията за заплащане на такса „Гарант".
Счита, че без уважение следва да бъде оставено и искането на „К.И." ООД за заплащане на договорна такса „Гарант" в общ размер от 407 лв. за периода от 11.01.2018г. - 13.06.2018г., поради липса на основание. От представеното в писмен вид заявление е видно, че ответникът е поискал предоставянето на банкова гаранция. Именно такъв квалифициран вид гаранция се изисква и съгласно раздел VIII от ОУ. Кредитодателят, обаче, е осигурил участието не на банкова институция, а на обикновен поръчител. Следователно не е налице съвпадение на волята на договарящите и липсва валидно правно обвързващо съглашение в този смисъл. При отсъствие на действителна клауза не се дължи и възнаграждение по нея.
Нещо повече, обезпечително правоотношение липсва не само между кредитодател и кредитополучател, но и между длъжника и самия гарант. Договор между тях не е сключван, въпреки изричното изискване на т. 8.4., изр. последно от ОУ. Облигационна връзка съществува единствено между ищеца и някакво дружество със седалище на С., чието съдържание не обвързва ответника, тъй като той не е страна по нея. Същевременно в същата клауза от ОУ изрично се посочва, че ищецът събира таксата от името на дружеството гарант, т.е. плащането се основава на съществуващ договор между него и бенефициента по кредита. В настоящия случай такъв контракт липсва, поради което заплащането на такса-възнаграждение е лишено от правно основание.
Наред с гореизложеното счита, че клаузите на чл. 4 от индивидуалния договор, както и съответните разпоредби от ОУ, са нищожни поради неравноправния им характер и противоречие на добрите нрави. Намира, че се касае за недобросъвестни търговски практики, водещи до облагодетелстване на кредитодателя за сметка на потребителя. Съгласно т. 8.2 от ОУ предоставянето на гаранция е задължително условие, без което договор въобще не би бил сключен. Задължителната допълнителна такса е в размер, почти идентичен със самата месечна вноска. Същевременно изборът на поръчителя е извършен отново от търговеца, а не от потребителя в нарушение на т. 8.4. от ОУ, като на последния не е предоставена каквато и да е възможност да влияе върху уговорките с гаранта. И всичко това при неизпълнение от страна на ищеца на преддоговорното му задължение по чл. 8, ал. 1, т. 1, б. В от ЗПФУР - да предостави информация за името и седалището на всяко трето лице, с което потребителят трябва да влезе в търговски отношения по повод договора за кредит.
По отношение на законната лихва от 3,84 лв.
Претенцията за заплащане на законна лихва също се явява неоснователна съобразно начина, по който е описана в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Липсва конкретизация и яснота върху кое точно и в какъв размер забавено задължение е начислена търсената лихва. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.04.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при констатирани непълноти и нередности съдът не е длъжен да инициира тяхното саниране, а отхвърля предявените претенции. В противен случай би могло да се стигне и до забранен от закона анатоцизъм - да се начислява законна лихва за забава върху възнаградителната лихва по договора.
Неоснователността на иска води до неоснователност и на искането за присъждане на извършените в заповедното производство разноски.
Моли съда да отхвърли предявените от „К.И." ООД против З.Л.Л. искове като неоснователни.
В хода на производството по делото ищецът поддържа
заявените искове. По съществото на спора не излага становище.
Ответникът участва в проведените по делото съдебни заседания. В хода по същество на делото, поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба за неоснователност на исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №18595/18год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№41240 от 18.06.2018год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника З.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „К.И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М. А. – Управител, чрез пълномощник адв. Р.Д., сумата от 550.02лв. (петстотин и петдесет лева и две стотинки), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” №73835/11.01.2018г.,сумата от 198.00лв. (сто деветдесет и осем лева), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 11.01.2018г. до 13.06.2018г.,сумата от 407.00лв. (четиристотин и седем лева), представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 11.01.2018г. до 13.06.2018г.,сумата от 3.84лв. (три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 12.02.2018г. до 13.06.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 18.06.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и сторените по делото разноски, от които: 25.00лв. (двадесет и пет лева), заплатена държавна такса и 300.00лв. (триста лева), адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, предвид на което , заповедният съд с разпореждане от 25.10.2018год. указва на заявителя за възможността да предяви иск за установяването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Разпореждането на заповедния съд , заявителят - ищец в настоящото производство е получил на 12.11.2018год. Видно от датата на входиране на исковата молба, същата е предявена на 10.12.2018год. в законоустановения едномесечен срок. Налице е допустима претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: Заявка за кредит от З.Л.Л. - 2 бр.; Разписка за извършено плащане № 2000000143003685 от 11.01.2018г.; Договор за потребителски кредит„Екстра"№ 73835/11.01.2018г.; Разписка за извършено плащане № 2000000145151406 от 09.02.2018г.; Извлечение от кредитния софтуер - копие от изпратено електронно съобщение до ответника; Общи условия на „К.И." ООД приложими към Договорите за предоставяне на потребителски кредит; Удостоверение, издадено от БНБ на „К.И." ООД № BG R00288; Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. АД , разписка в оригинал с №07000683066412 от 11.01.2018г., подписана от З.Л.Л..
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по ССч.Е. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, същото съдът цени като обективно и компетентно дадено. От заключението на ВЛ се установява следното: Сумата от 600.00 лева е преведена от името на К.И. ООД в полза на ответника. Преводът е извършен на 11.01.2018 г. чрез системата на E.bg.Начина на отразяване в счетоводството на ищеца на посочените в исковата молба суми за главница, договорна лихва, законна лихва, такси и разноски е описан в Раздел II. Констативно-съобразителна част.Извършеното плащане по договора за кредит е отразено в счетоводството на ищеца на 09.02.2018 г. по дебита на с/ка 502 Разплащателна сметка в лева и по кредита на сметка 531 Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия.Размерът на задължението на ответника към К.И. ООД е : главница: 550.00 лева; договорна лихва: 198.00 лева; такса Гарант: 407.00 лева; законна лихва до 13.06.2018 г.: 4.34 лева или ОБЩО: 1 159.34 лева.Размер на ГПР на процесния кредит, при положение че е включена задължителната такса Гарант: 293 %.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предявените искове претенции са с правно основание с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания към ответника, които вземания към датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК до Районен Съд - град Варна, са както следва: сумата от 550.02лв. (петстотин и петдесет лева и две стотинки), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” №73835/11.01.2018г.,сумата от 198.00лв. (сто деветдесет и осем лева), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 11.01.2018г. до 13.06.2018г.,сумата от 407.00лв. (четиристотин и седем лева), представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 11.01.2018г. до 13.06.2018г.,сумата от 3.84лв. (три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 12.02.2018г. до 13.06.2018г. Заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 18.06.2018 г. и по него е образувано ч.гр.дело № 9529/2018год.на ВРС.
Ищецът за установяване основателността на заявената по делото претенция се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по него.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между страните, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод , че именно ответникът е договарял за сключването на процесния договор под номер, тъй като липсват доказателства посочения електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката да е свързан по какъвто и да било начин с ответника.
В общите условия е предвидено, че договорът се счита сключен с потвърждаване на изпратения на имейла на кредитополучателя стандартен европейски формуляр, като не се установява това да е направено.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени на хартиен носител и в електронен вид Заявка – кредит, Заявка - лични данни, както и самия договор и общите условия към него, но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не представи в настоящото производство каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние. Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата на плащането. По делото в тази връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да било доказателства. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща. Липсват и доказателства за твърдението, изложено в исковата молба, че с ищеца се е свързал служител на ищцовото дружество, при който разговор ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 600лв. В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
Представените по делото документи, от които се установява, че ищецът е получил чрез системата на „И.“ АД сумата от 600 лева, както и че е преведена сумата от 105 лева не опровергават извода за липса на безспорни доказателства относно сключването на процесния договор. При това положение не би могло да се приеме за установено наличието на вземане в полза на ищеца, основано на горепосочения договор за заем от разстояние. Ето защо така предявените искове, като неоснователни следва да се отхвърлят.
Дори да се приеме, че е налице сключен договор за потребителски кредит, то той би бил недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,7 % /. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема / който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо / в материалноправен смисъл /. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ С оглед нищожността на договора, платените от ищеца суми на ответника са платени при начална липса на основание и не могат да се претендират на договорно основание, което освен това не е доказано при условията на пълно и главно доказване.
С оглед горното исковете, предмет на разглеждане по настоящото дело следва да се отхвърлят.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „К.И." ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *, чрез адв. Р.И.Д., със съдебен адрес *** срещу З. Л.Л., ЕГН: **********,***, за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „К.И." ООД, ЕИК * съществува вземане към З. Л.Л., ЕГН: ********** за следните суми: сумата от 550.02 лв. /петстотин и петдесет лева и две стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №73835/11.01.2018г.;сумата от 198.00лв. /сто деветдесет и осем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 11.01.2018 г. - 13.06.2018г.;сумата от 407.00лв. /четиристотин и седем лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 11.01.2018г. - 13.06.2018г.;сумата от 3.84 лв. /три лева и осемдесет и четири стотинки/ законна лихва за забава за периода от 12.02.2018г. - 13.06.2018г.,законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 18.06.2018год. до окончателното заплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№9529/2018год.на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 във вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/