Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:Десислава Попколева
Павел
Панов
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №5079 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №569487 от 27.12.2018год., СРС, 42-ри състав, постановено по гр.дело №12699/2018год. е признал за установено на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.86 от ЗЗД по отношение на Ю.Б.И.,
ЕГН **********,и С.Б.И., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, че съществува
вземане на „Т.С."ЕАД, ЕИК *******,със седалище и адрес на управление ***,
в размер от 2073,38лева- главница за топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
до м.04.2016 г., сумата от 53,34 лева за дялово разпределение, сумата от
360лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и сумата от 11,48
лева- мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 24.11.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 83046/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, дължим и
както следва : за 1/2 от размера на
задължението - от С.Б.И. и за 1/2 от
размера на задължението - от Ю.Б.И.
и С.Б.И. солидарно. Осъдена е Ю.Б.И. и С.Б.И. да заплатят на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С."ЕАД
сумата от 459,66лева- съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 80,11лева-съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Срещу така
постановеното решение в уважените части е постъпила въззивна жалба от
ответниците Ю.Б.И. и С.Б.И., чрез адв. Б.,
с приложено пълномощно с основни
доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се отхвърлят исковете. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че С.И. е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот въз
основа на представена от ищеца молба за вписване на законна ипотека върху същия
имот и която не удостоверява право на собственост. Сочи, че също така в молбата
за вписване на законна ипотека са посочени две лица, различни от ответника и се
приема, че те са родители на същия без да се посочва въз основа на какви
доказателства се установява това и без да е представено удостоверение за
наследници. Смята, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е наследник по закон на
посочените лица и, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. Сочи, че от доказателствата по делото не се
установява, че посочения в исковата молба абонатен номер съответства на
процесния имот. Претендира за присъждане на разноските по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд се явява адв. Б., който поддържа въззивната жалба и
претендира за присъждане на разноските по делото, като представя списък по
чл.80 ГПК.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ищец „Т.С.“ЕАД. Представена
е молба, в която се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивниците.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3090322/24.11.2017г. срещу Ю.Б.И.
и С.Б.И. за посочените суми и по което е
образувано гр.д. №83046/2017г. по описа на СРС, 42-ри състав. Посочено е, че
претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. в
размер на 3572,74лв. главница и цена на
доставена ТЕ за топлоснабден имот и 53,34лв. за дялово разпределение, находящ се в гр. София, ЖК“ *******, с аб. №257488, сума
от 515,55лв.-законна лихва за забава за периода от 16.09.2015год. до 23.10.2017год.,
както и законната лихва върху главницата за периода 24.11.2017год.-датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, като се претендира ½ част
дължими от ответника С.Б.И. и другата ½ част от вземането солидарно от
ответниците Ю.Б.И. и С.Б.И.. След като срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника и в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д. №12699/2018г. СРС, 42-ри състав.
В срока за отговор
на исковата молба ответниците
Ю.Б.И. и С.Б.И., чрез техния пълномощник по делото
адв. Б. са оспорили исковете като
неоснователни и считат, че претенцията до м.04.2016год. е погасена по
давност. Посочват, че топломерите в
процесната сграда не се обслужват от „Б.Б.“ООД и не е доказан размера на
претендираната главница.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответниците дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 2073,38лева - главница,
представляваща стойността на доставена и неплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2014г. – м.04.2016 г., както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане и
сумата от 53,34лв.- за услугата дялово разпределение, след като е приел, че
страните са в облигационни отношения, след като ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с
аб.номер с оглед на приложения доказателства по делото, а от приетата СТЕ се установява количеството и
стойността на доставената топлинна енергия в имота и която експертиза като компетентно
изготвена е кредитираната изцяло.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
в уважените части е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне
на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно
основание вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че ответниците дължат
процесната сума, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия,
ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на
топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същите има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е намирал апартамент №19, с
адрес: ЖК „*******, София е била топлофицирана, като ищецът е
доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Ответниците не
само не са оспорили в отговора на исковата молба и в първоинстанционното
производство, че са потребители на ТЕ за процесния имот- апартамент №19, поради
това, че са собственици на същия, но в тази връзка са и приложените по делото
нотариален акт №155/14.08.2014год., том І, н.дело №138/2014год. по описа на
нотариус при СРС, вписан в рег.под №344 за замяна и от който се установява, че
ответниците, като съпрузи са получили по замяна от В.Б.И. ½ ид.част от придобития
по наследство апартамент №19
ЖК „*******,
София, като изрично е посочено, че В.Б. е прехвърлил изцяло собствената
си ½ ид.част, придобита по наследство, а за установяване на правата на
прехвърлителя са приложени удостоверения за наследници на Б.Я.И. и на О.С.И.,
както и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
03.07.1991год. и същите са посочени и в молба за вписване на законна ипотека
върху същия недвижим имот за задължения на О.С.И. и Б.Я.И. към ДСК за заплащане
на същия. Поради което
първоинстанционният съд правилно е приел, че ответниците са собственици на процесния имот
ап.19, като ½ ид.част са
придобили по време на брака си по замяна от наследника В.Б.И., който е
прехвърлил своята ид.част, а другата ид.
част е придобита от ответника по наследство от същите наследодатели и имат качеството на потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 153, ал.1 потребител на енергия за битови нужди е физическо
лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В смисъла на
посочената разпоредба, ответниците като собственици на имота, имат
качеството на потребители на топлинна енергия. Не само, че ответниците не са
оспорили, че са потребители на ТЕ, като собственици на процесния имот с оглед и на приложените писмени доказателства и които
не са оспорени, но има и извършено плащане на суми за ТЕ за процесния период именно
от ответника, което изрично е посочено в ССЕ и което е своеобразно признание на
задължението за заплащане на потребената ТЕ и което е задължение на собственика
на имота. Едва във въззивната жалба са наведени доводи, че не се установява, че
ответникът С.Б.И. е собственик по наследство
на ½ ид.ч. на процесния имот, като не е представено удостоверение за
наследници, но с оглед на приложените писмени доказателства и удостоверените
обстоятелства в приложения нот. акт, поведението на ответниците, както и
извършеното плащане на задължение за процесния период, които са верига от
косвени доказателства се обосновава изводът, че именно ответниците са потребители на ТЕ като собственици на
процесния имот.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответниците право на
собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно
основание за доказване на иска по основание.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено
в представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно
одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005
г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в
ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
По делото е
приета и не е оспорена от страните и която и настоящия състав на въззивния съд
кредитира СТЕ, която е съобразила данните на осъществен отчет на уредите и се установява, че стойността на ТЕ за имота
е в посочения размер от 2073,38лв. за ТЕ
за процесния период от 05.2014год. до 04.2016год. и сумата от 53,34лв.за дялово
разпределение за същия период и за които суми исковете са основателни и следва
да бъдат уважени. Няма доводи във въззивната жалба както за размера на
задължението за главница, така и по акцесорните претенции за лихва върху
главницата и които са основателни с оглед на неплащане на задълженията за ТЕ и
за услугата дялово разпределение.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението в обжалваните части като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника, но и на въззиваемата страна, която няма искане за
присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№569487 от 27.12.2018год., на СРС, 42-ри
състав, постановено по гр.дело №12699/2018год. в обжалваната част.
Настоящото
решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.