№ 95
гр. Ловеч , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20204310200816 по описа за 2020 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35-0000456 от 24.07.2020 г. на Директор на РД „АА“
гр.Плевен е наложено на Х. М. М. от с.Г.С., област Ловеч, административно наказание на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят М., който чрез адвокат В.Н.
от ЛАК го е обжалвал, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата се
изтъква, че в АУАН и НП няма точно посочване на мястото, където се твърди, че е
извършено нарушението. Твърди, че проверката е била извършена встрани от
републиканският път гр.Летница – с.Г.С., в полето. Наведени са доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно : липса на пълно описание на
нарушението и липсата на корелация между посочените обстоятелства с визираната, като
нарушена норма от ЗАвП. Много подробно в жалбата са развити съображения относно
обстоятелството може ли жалбоподателят, като водач на товарния автомобил, да е годен
субект на нарушението по чл.12б, ал.10 от ЗАвП.
По-нататък в жалбата са изтъкнати и доводи относно нА.чието на предпоставки
нарушението да бъде квА.фицирано като маловажно и се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че няма никаква вина за евентуално извършено нарушение,
тъй като работи по трудов договор и е изпълнявал трудовите си задължения, като е
управлявал товарния автомобил, поради което няма никаква вина и не следва да носи
1
отговорност за това, че собственикът на превозното средство не се е снабдил с лиценз. Сочи,
че дори и в хипотезата да е знаел, че собственикът няма лиценз, то е нямало как да откаже да
управлява автомобила, тъй като в противен случай е щял да загуби работата си.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се
от адвокат В.Н., който пледира обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено. Поддържа наведените с жалбата възражения за незаконосъобразност, като
уточнява, че товарният автомобил е бил празен, като е предстояло да бъде натоварено жито,
произведено от земеделски производител. Претендира на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди НП
като законосъобразно. Алтернативно, в случай, че бъде уважена жалбата и е направено
искане за присъждане на разноски, са заявили възражение за прекомерност на основание
чл.63, ал.4 от ЗАНН, като считат, че такова следва да бъде присъдено в минималния
предвиден размер.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.
П. Ив., И. Цветанов М., А. М. А.М. и С. А. М.ов, както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.07.2020 г. жалбоподателят Х.М. управлявал товарен автомобил „******” с рег.
№ ******* който бил от категория N3 (максимална маса над 12 тона) и собственост на „Рент
а кар София брадърс” ООД – гр.София, видно от писмо на л.29 и 30 от делото. От същото
писмо се установява, че товарният автомобил е бил предоставен под наем на „Камос груп“
ООД.
Около 11:00 часа на пътя гр.Летница – с.Г.С. жалбоподателят бил спрян за проверка
от служители на РД „АА”-Плевен - свидетелите Д.И. и И. М.. Проверката била извършена в
отбивка на черен път водещ към местността „Пустията“. В хода на проверката свидетелите
установили, че на автомобила има поставена табела „Превоз за собствена сметка“ и че
същият е с максимална маса над 12 тона.
Свидетелят И. съставил на жалбоподателя М. акт за установяване на
административно нарушение № 273992/02.07.2020 г. /л.7/ за нарушение на разпоредбата на
чл.12б, ал.10 от ЗАвП, на който като свидетел присъствал при установяване на нарушението
се подписал И. М.. Като обстоятелства при извършване на нарушението, освен
горепосочените, актосъставителят посочил и че лицето за чиято сметка се извършва превоза
не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари, съгласно справка
направена в регистъра на ИА „АА“ София.
По така съставеният му акт жалбоподателят М. не е вписал възражения. Подписал
2
акта и получил препис от него.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят М. да е представил
писмено възражение.
Въз основа на акта за нарушение, на 24.07.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 35-0000456, в което била пресъздадена описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наказващият орган също квА.фицирал изложените
обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП. На основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози наложил на Х.М. наказание глоба в
размер на 2000 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Видно от пощенското клеймо на плика, с който е била изпратена /л.6/, жалбата е
подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Подадена
е също така от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от надлежно оправомощен
орган, съгласно заповед № РД-08-80/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.9-10/.
Съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП (в редакцията на тази норма към
момента на извършване на нарушението – 02.07.2020 г. и преди допълването с ДВ, бр.60
от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства
или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари.
Няма спор по делото, че на посочената в НП дата и час жалбоподателят М. е
управлявал товарния автомобил марка „******” с рег.№ ***** и който автомобил е бил с
максимална маса над 12 тона. Посочено е, че автомобилът е собственост на фирма „Рент а
кар София брадърс” ООД – гр.София, но от обстоятелствената част не става ясно това ли е
лицето за чиято сметка се извършва превоза. Едва в хода на съдебното следствие се
установи, че дружеството е отдало под наем автомобила на „Камос груп“ ООД.
На следващо място – не е посочено в описание на нарушението жалбоподателят М.,
като водач на товарния автомобил дА. е работник/служител при собственика на автомобила
или при лицето за чиято сметка се извършва превоза и въобще каква е връзката му с тези два
субекта. При внимателен прочит на обстоятелствената част на обжалваното НП се
установява, че при описанието на нарушението е нА.це и вътрешно противоречие. От една
страна е посочено, че жалбоподателят М. „…като водач на товарен автомобил…..извършва
3
превоз на товар за собствена сметка….“, а по-надолу е отразено, че „…лицето за чиято
сметка се извършва превоза не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на
товари…“. АнА.зирани смислово, така цитираните изрази от обстоятелствената част на
обжалваното НП навеждат на извод, че явно наказващият орган разграничава водача на
автомобила (жалбоподателят М.) от лицето за чиято сметка се е извършвал превоза.
В разпоредбата на § 1, т.4 от ДР на ЗАвП е дадена легална дефиниция на понятието
„превоз за собствена сметка“, като в частност б.„а“ от същата визира превоза на товари, а
именно : превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са
били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени
или поправени от него.
Аналогична, сходна е и дефиницията по чл.9 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Според
разпоредбата на чл.10 от същата Наредба, за извършване на превоз на товари за собствена
сметка на територията на Европейската общност не се изисква лиценз или друго
разрешително, като изключението от това правило е визирано именно в разпоредбата на
чл.12б, ал.10 от ЗАвП, като критерия в случая са техническите особености на превозното
средство, а именно неговата маса. И за такива с максимално допустима маса над 12 тона се е
изисквало лиценз за извършване на обществен превоз на товари – редакцията на нормата
към датата на извършване на нарушението (02.07.2020 г.) – ДВ, бр.17 от 2011 г., в сила от
4.12.2011 година.
От така цитираните разпоредби с дадените от тях дефиниции и въведени изисквания
е видно, че това правило за поведение има за адресат лицето, за чиято сметка се извършва
превоза. В случая обаче, от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно за чия
сметка се извършва превоза и кой е превозвачът. А това е обстоятелство от съществено
значение, тъй като именно превозвачът е този, който следва да изпълни задължението по
чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Иначе казано, това задължение не е вменено в тежест на водача на
превозното средство, поради което и няма как той да бъде субект на извършеното
нарушение именно в условията на несъобразяване с горецитираното правило за поведение и
то във връзка със санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
В разглежданият случай наказващият орган е приел, че се касае за осъществен превоз
за собствена сметка, но липсват и не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
жалбоподателят М. попада в хипотезата на § 1, т.4, б.„а“ от ДР на ЗАвП. От доказателствата
по делото се установи, че дружеството „Рент а кар София брадърс” ООД – гр.София –
собственик на товарния автомобил не е извършвало превоза, тъй като го е отдало под наем
4
на „Камос груп“ ООД. В показанията си в хода на съдебното следствие актосъставителят И.
сочи, че единствено е имало табела „превоз за собствена сметка“ и че след направена
справка на място (чрез директора в гр.Плевен), в електронната система на ИА „АА“ се
установило, че от фирмата не са получавА. лиценз за автомобила. Не конкретизира за коя
фирма е била извършена проверката, но явно това е била „Рент а кар София брадърс” ООД –
гр.София, като собственик на превозното средство. Свидетелят М. също сочи, че не си
спомня дА. е имало документ, който да удостоверява за чия сметка е транспорта. Свидетелят
А. М. заявява, че той ползва товарния автомобил под наем от „Рент а кар София брадърс”
ООД и че жалбоподателят М. е негов служител. Последното потвърждава и свидетеля С.
М.ов, който също физически е присъствал на проверката. Данните от показанията на
свидетелите А. М. и С. М.ов не противоречат и не бяха оборени с нито едно от останА.те
доказателства по делото.
Върху административнонаказващият орган лежи доказателствената тежест в
настоящето производство и в случая не се представиха доказателства относно
обстоятелствата за вида на превоза, т.е. че същият е обществен, още по-малко пък, че този
превоз попада в някоя от предпоставките на понятието „превоз за собствена сметка“,
съгласно дадената от закона легална дефиниция. Отразено е единствено, че е имало
поставена табела „Превоз за собствена сметка“, но същата сама по себе си не определя вида
на превоза. Както се посочи и по-горе, за да е нА.це такъв превоз е необходимо да се
установят редица обстоятелства, които обаче не бяха установени, нито доказани от
въззиваемата страна. А и от самата обстоятелствена част на НП не става ясно кого
наказващият орган има предвид като „лицето извършващо превоз за собствена сметка“ – дА.
това е жалбоподателят М. или собственика на превозното средство „Рент а кар София
брадърс” ООД, или трето, неидентифицирано лице.
Задължението да притежава лиценз за извършване на обществен превоз за собствена
сметка при извършването му с МПС с допустима максимална маса над 12 тона е на
едноличния търговец или юридическото лице, което извършва превоза. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАвП, лиценз на Общността и лиценз за извършване на
пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска
регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон. Ето защо, процесното
НП, с което е наказано с глоба физическото лице Х.М., като водач на товарния автомобил, за
непритежаване от него в това му качество на лиценз при осъществявания от него превоз на
товари с МПС с маса над 12 тона, между две точки на населени места в България, е
незаконосъобразно издадено. Нито служителите извършили проверката на 02.07.2020 г.,
нито наказващият орган са установили ясно и по категоричен начин кое е лицето,
извършващо превоз за собствена сметка. В тази връзка следва да се има предвид, че при
нА.чието на такъв лиценз съответното МПС се вписва в него, като същото МПС може да
бъде прехвърляно и в друг лиценз, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗАвП. И предвид
изложеното по-горе относно притежателите на лиценз, които законодателят е определил
5
като такива регистрирани по ТЗ, е било необходимо наказващият орган да визира ясно и
недвусмислено кое е било лицето извършващо превоза за собствена сметка. Едва тогава
може да бъде наложена глоба на физическо лице в качеството му на водач, ако превозното
средство, което управлява не е включено в лиценз на лице осъществяващо превоз на товари
за собствена сметка.
Всичко изложено до тук прави обжалваното наказателно постановление
необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и доказателствена непълнота, при което неправилно е бил приложен
материалния закон.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да
бъде осъдена Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, представлявана от директора Пенчо
Василев Камарашев, да му заплати направените по делото разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 600 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие № 21529 от 20.08.2020 г. /л.17/, но не
следва да бъде присъждано в пълния му размер, като в този смисъл направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН следва да
бъде уважено. Изхождайки от предмета на делото, правната и фактическа сложност на
поставения за разглеждане казус, както и броя на проведените редовни съдебни заседания и
продължителността им, съдът намира, че изплатеното възнаграждение е прекомерно, поради
което следва да бъде намалено в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на жалбоподателя се
присъдят разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000456 от 24.07.2020 г.
на Директор на РД „Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с която е наложено на Х.
М. М. от с.Г.С., област Ловеч, ул.”***********, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, ул.„Иван Миндиликов“ № 6А,
ет.4, представлявана от директора Пенчо Василев Камарашев, да заплати на Х. М. М. от
с.Г.С., област Ловеч, с горните данни, сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща
6
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в
14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7