Решение по дело №244/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260006
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20184340100244
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Троян, 28.08.2020 год.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори  състав, в публично заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                                  Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията – Иванова  а.х.дело № 224  по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на ОБЩИНА АПРИЛЦИ, ЕИК ***, представлявана от инж.Т.К.Кмет, чрез адв. П.П., със съдебен адрес *** против протоколно решение № 1/21.03.2014 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-12-91 от 14.09.2011г. и във връзка със Заповед №РД-12-41 от 14.03.2014г. на директора на Областна дирекция Земеделие”, гр.Ловеч.

Жалбоподателят оспорва протоколното решение като незаконосъобразно, като твърди, че е нарушена процедурата  визирана в чл.45в, ал.1, изр. 2 от ППЗСПЗ,  тъй като от съдържанието на приложеното протоколно решение, в Раздел I, одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на ОД „Земеделие" Ловеч е видно, че комисията е определила имотите по чл.19, ал.1 за съответните землища, като гласуването е отбелязано за проведено при следния резултата: решението е взето единодушно с 6 (шест) гласа ЗА и 6 (шест) гласа ПРОТИВ.

Твърди се, че такова гласуване е извършено за всички четири приложения към раздел I на протоколното решение.

Излага се, че за да бъде произведено едно решение, то ще следва членовете на комисията да са гласували, да има формирано обикновено мнозинство от гласовете и същото да е подписано от тях. Според така изнесеното в протокола е видно, че всички членове са гласували със „за" и с „против", което според жалбоподателя води до една недействителност на отправения вот, т.к. не може да се направи категоричен извод кой от членовете е гласувал за и кой против.

Излага се, че протоколно Решение №1/21.03.2014г. взето от комисия, назначена по реда на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ от Директора на ОД „Земеделие" Ловеч, е част от административна процедура, която завършва с издаване на Заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на ОД „Земеделие" Ловеч, поради което считат, че предмет на оспорването за нищожност е именно Заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на ОД „Земеделие" Ловеч, с която е одобрено Протоколно Решение №1/21.03.2014г. взето от Комисия, назначена по реда на чл.19. ал.2 от ЗСПЗЗ., изцяло, за всички визирани в нея землища — с.Д., с.С., с.В., гр.А., като се иска обявяване нищожността на цитираната заповед, поради пълно неспазване на процедурата, установена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П.П. от ЛАК, упълномощен защитник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът Областна дирекция “Земеделие”, гр.Ловеч, представлявана от Д.Х.Р.- директор  в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р.Н., чрез представителя си по пълномощие изразяват становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата. Оспорва се жалбата като недопустима, тъй като описаните в жалбата обстоятелства не отговарят на действителното положение, както и предвид факта, че при издаване на оспорваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразяване с материалния закон. С оглед на това отправят искане за прекратяване на съдебното производство. Алтернативно пледират за отхвърляне на оспорването, като неоснователно. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа  и правна страна следното:                        Съгласно чл.45в, ал.(7) Директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за одобряване на протоколното решение в 3-дневен срок и го съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на Министерството на земеделието, храните и горите, Държавната агенция по горите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кмета на общината.

Заповед № РД-12-47/24.03.20Т4г е издадена от компетентен орган- Директора на ОД"Земеделие" Ловеч, заемал длъжността към тази дата, съдържа необходимите реквизити - номер и дата на издаване и е подписана от компетентен орган -директора на ОД"Земеделие" Ловеч, овластен по силата на чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ.

От доказателствата по делото се установява, че е спазена  процедурата по обявяване на заповедта – препоръчано с обратна разписка.                     

На проведено на 21.03.2014 год. в гр.Априлци, обл.Ловеч заседание на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, на основание представени извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри  на недвижимите имоти за земите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ за землищата в Община Априлци, обл.Ловеч, с одобрени КК и КР, комисията е взела протоколно решение № 1/21.03.2014 год. за определяне на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.                                                      

В приложеното на л.119 от делото протоколно решение е отбелязано, че същото е взето единодушно – „6“ гласа „за“  и „6“ гласа „против“.            

От приложеното и прието като доказателство копие на адм.дело№310/2017г. по описа на ЛАС, съдържащо в оригинал административна преписка по чл.19 ЗСПЗЗ за Община Априлци с екземпляр от подписаното Протоколно решение №1/21.03.2014г по чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.45в от ППЗСПЗЗ е видно, че гласуването на членовете на комисията е 6 /шест/ гласа „ЗА" и 0 /нула/ гласа „ПРОТИВ".                                                             

В настоящото производство, за установяване на спорните по делото обстоятелства са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите: Р.М.П.- ст.лесничей ДЛС „Русалка“ гр.Априлци,  Д.В.Н.- Директор на Дирекция „Административно правна, финансово стопанска дейност и човешки ресурси“ в ОД „Земеделие –Ловеч и Б.Г.Б.– мл.експерт в ОС“Земеделие“ гр.Троян, ИРМ-Априлци, участвали в състава на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ. И тримата свидетели са били членове на тази комисия и в показанията си са категорични,  че се касае за допусната неволна техническа грешка при ръкописното изписване на цифрите 6 и 0.                        

В проведеното на 22.06.2020г. открито с.з., на свидетелите беше предявено  Протоколно решение № 1/21.03.2014 г.  в оригнал, представено по делото от жалбоподателя и Протоколно решение №1/21.03.2014 г., находящо се в преписката по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Свидетелите са категорични, че положените подписи и на двете решения са техни. От показанията на свид. П. се установява, че: „Решението се взе единодушно от  всички представители на тази комисията…. Решението беше „за” подписването на протоколното решение в този вид. Абсолютно всички подписаха решението. Аз присъствах когато подписаха абсолютно всички решението….Това е техническа грешка и още същия ден се установи, че тази грешка е направена от лицето, което е попълвало протокола…“. От показанията на свид.Н. се установява, че  е бил председател на комисията по чл. 19 от ЗСПЗЗ, че „….Решението беше взето с пълно единодушие на членовете на комисията……….Очевидно се касае за техническа грешка…..“.                                    

От показанията на св. Б. се установява, че: „… Всички 6 члена бяха – „за”. Нямаше „против”. Грешката беше техническа в протокола от моя страна, като вместо „0:6”, бях записала „6:6”, в някои екземпляри, което установихме веднага още в същия ден. Извикахме веднага двамата колеги от общината и от горското, защото са в една сграда, да се върнат и подписахме верните всички броеве протоколи. Пропускът е от моя страна, че не съм взела и унищожила грешните протоколи, това е… Аз изработвах протоколите на компютър и след това ръчно с химикал изписвах бройките. Трябва да се изпише цифрово и словом….“.                                                

Решението е законосъобразно.                                                                    

Постановено е от компетентен орган, в чийто състав са включени членове, съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и е взето с необходимото мнозинство. Спазена е предвидената форма, съдържаща задължителните реквизити. Спазена е процедурата по реда на чл.45в от ППЗСПЗЗ, не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ.       

Установено беше по делото,  че е допусната техническа грешка при отбелязване на резултата от гласуването 6 (шест) гласа „за“  и 6 (шест) против“, но решението на комисията, обективирано в протокол № 1/21.03.2014г. е одобрено с надлежна Заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на ОД „Земеделие" Ловеч, която законосъобразност настоящият състав не счита, че е опорочена.                                                                            

Предвид откритото производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване от страна на ответника на истинността, в частност автентичността на Протокол № 1/21.03.2014г. досежно съдържанието, в което е отразено, 6 (шест) гласа „за“  и 6 (шест) против“.                                                                                

В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването по чл.193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.                            В случая, от събраните по делото доказателства твърдяната техническа грешка в Протоколно решение № 1/21.03.2014 г., досежно отбелязването на гласувалите за и против се доказа. По този начин се обори обвързващата съда формална доказателствена сила на документа, досежно неговото съдържание,  поради което и  Протоколно Решение  № 1/21.03.2014г. с отбелязване 6 „за“ и 6 „против“,  макар и да изхожда от лицата, посочени като негови издатели, е неистински /неавтентичен/  досежно отразените обстоятелства при гласувенето на комисията „6  за“ и „6 против“. Така установената неавтентичност на документа анулира възможността на жалбоподателя да се ползва от него. Доказването на неистинността на документ има за последица изключването му от доказателствата по делото, като въпросът има значение доколкото съдът приема за доказани обстоятелствата, за установяването на които е представен документът.                                                     Настоящият съдебен състав счита, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 194, ал.3 ГПК, изпращайки  препис от настоящото решение след влизането му в сила и от признатия за неистински документ на Районна прокуратура Троян, тъй като се установи, че е допусната техническа грешка в съдържанието на протокола и липсват данни за извършено престъпление от общ характер.                                                                                 

С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради което ще следва да бъде отхвърлена.                   

Предвид изхода на делото ще следва да бъде уважено направеното искане от пълномощника на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200.00 лева. Редът за негово определяне е чл.78, ал.8 от ГПК,  който препраща към нормата на чл.37 от Закона за правната помощ, а тя към Наредбата за заплащането на правната помощ. Приложимият нормативен акт в този случай е Наредбата за заплащането на правната помощ, а не Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОБЩИНА АПРИЛЦИ, ЕИК ***, представлявана Кмета -от инж.Т. К., чрез адв. П.П., със съдебен адрес, против протоколно решение № 1/21.03.2014 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-12-91 от 14.09.2011г. и във връзка със Заповед №РД-12-41 от 14.03.2014г. на директора на Областна дирекция Земеделие”, гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ Протоколно решение № 1/21.03.2014г., с което комисията е определила имотите по чл.19, ал.1 за съответните землища, като гласуването е отбелязано за проведено при следния резултата: решението е взето единодушно с 6 (шест) гласа ЗА и 6 (шест) гласа ПРОТИВ, като  на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК  го изключва от доказателствата по делото.                                                       

            ОСЪЖДА ОБЩИНА АПРИЛЦИ, ЕИК ***, представлявана Кмета -от инж.Т. К., да заплати на директора на Областната дирекция "Земеделие" Ловеч, ЕИК ***, представлявано от Директора Д.Х.Р.направените разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението може да се обжалва пред Ловешки административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               Районен съдия: