Р Е Ш Е Н И Е
№ 260154 04.12.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и пети ноември 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Ивалина Станкова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 498 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове: – за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, на осн. чл.224 ал.1 от КТ ; - за сумата от 142.22 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата, която е обезщетението по чл.224 от КТ, считано от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. , на осн. чл.86 ЗЗД и - за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -27.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът – К.А.К. твърди в исковата си молба, че е работил при ответника по трудов договор на длъжност "о.м." с място на работа офиса на ответното дружество в гр. Търговище. Със заповед № 110/12.11.2018 г. на управителя на ответното дружество, на осн. чл.190, ал.1, т.2, във вр. с чл.187, ал.1, т.1 и чл.188, т.З от КТ му е наложено наказание "дисциплинарно уволнение", за това, че не се е явил на работа в периода 26.10.2018 г. - 02.11.2018 г. С влязло в сила на 29.04.2020г. решение № 193/26.03.2019 г. по гр.д. № 62/2019 г. по описа на РСТ е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение, като незаконна. Вследствие на незаконното уволнение ищецът не можал да използва своевременно полагащия му се платен годишен отпуск около 15 дни. Поради незаконното уволнение останал и без работа за повече от шест месеца, като в този период не е работил по трудово правоотношение, не се е регистрирал в бюрото по труда и не е получавал обезщетение за безработица. Съгласно чл.228, ал.З от КТ обезщетенията по Раздел III на Глава X от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Последният му пълен работен месец е м. 07.2018г. При изчисляване на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ следва да се включи освен БТВ и допълнителното трудово възнаграждение , договорено в допълнително споразумение № 005/19.09.2016г. Трудовото му правоотношение е прекратено на 12.11.2018г., обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е следвало да бъде изплатено до 31.12.2018г. и следователно законна лихва за забава върху него се дължи от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, на осн. чл.224 ал.1 от КТ ; сумата от 142.22 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата, която е обезщетението по чл.224 от КТ, считано от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. , на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -27.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. В о.з. на 28.10.2020г. е допуснато по реда на чл.214 ал.1от ГПК изменение на иска, а именно намаление на размера от 1000 лв. на 531.57 лв. на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ и намаление на размера от 142.22 лв. на 75.60 лв. на иска за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. В о.з. на 25.11.2020г. е допуснато по реда на чл.214 ал.1 от ГПК изменение на иска, а именно намаление на размера от 10000 лв. на 9910.02 лв. за обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ. Редовно призован ищецът се яви лично и с пълномощника си –ада. Л.И. ***, който поддържа исковете по основание, така както са предявени и по размер-съобразно изменението по реда на чл.214 ал.1 от ГПК и установеното в заключението на съдебната счетоводна експертиза.
Ответникът, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло или след установяване на точния размер от ССЕ – да бъдат отхвърлени за разликата до претендирания размер. Неизползваният платен годишен отпуск на ищеца е 13, а не 15 работни дни. Последният му пълен работен месец на ищеца е м. 09.2018г., тъй като от 26.10.2018г. той не се е явявал на работа. Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, ако такова се дължи, е само върху основно трудово възнаграждение, а не и върху допълнително такова. В БТВ се включва основното трудово възнаграждение и допълнителни такива възнаграждения с постоянен характер. Допълнителното трудово възнаграждение, съгласно допълнителното споразумение към трудов договор № 005/19.09.2016г., сключено между ответника и ищеца, в размер на 4.5 % върху събраните суми в офисите, доколкото размерът му се определя според месечните приходи на дружеството, не е възнаграждение с постоянен характер. Ответникът прави възражение за съдебно прихващане в условие на евентуалност по смисъла на чл.298 ал.4 от ГПК: С решение № 688/19.11.2019г. по гр.д. № 2280/2018г., потвърдено в една част и отменено в друга с решение № 42/08.04.2020г. по В.гр.д. № 41/2020г. по описа на ОСТ, ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на ответника сумата от 5515.79 лв. – обезщетение за имуществени вреди и сумата от 793.73 лв.-съдебни и деловодни разноски. В случай, че ответникът бъде осъден да заплати на ищеца по настоящото дело обезщетения по чл.224 ал.1 КТ, чл.225 ал.1 от КТ в определения размер, то да се извърши съдебно прихващане с дължимите от ищеца суми към ответника, които са присъдени с визираните решения. Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от адв. Х.М. ***, който поддържа писмения отговор. Представени са писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ищецът е работил по трудов договор при „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас на длъжност "о.м." с място на работа офиса на ответното дружество в гр. Търговище. Видно от представеното от ищеца допълнително споразумение от 01.12.2016г. към трудов договор № 5/19.09.2016г. страните се споразумели, считано от 01.12.2016г. на служителя да се изплаща допълнително трудово възнаграждение „за постигнати резултати“ в размер на 4.5 % върху всички събрани суми в офисите в гр. Търговище, гр. Попово и гр. Велики Преслав. От представеното от ответника допълнително споразумение, сключено на 01.01.2017г. и считано от 14.02.2017г. към същия трудов договор, основното месечно възнаграждение на служителя е в размер на 731.69 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.60 % за всяка година.
Със заповед № 110/12.11.2018г. на управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа от 26.10.2018г. до 12.11.2018г. и е прекратен трудовия му договор.
С влязло в сила на 29.04.2020г. решение № 193/26.03.2019г. по гр.д. № 62/2019г. по описа на РС-Търговище, потвърдено изцяло с решение № 110/10.07.2019г. по В.гр.д. № 185/2019г. по описа на ОС-Търговище, което съгласно определение № 290/29.04.2020г. по гр.д. № 4009/2019г. по описа на ВКС, ІV г.о. не е допуснато до касационно обжалване, е отменена заповед № 110/12.11.2018г. на управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас, с която на осн. чл.190 ал.1 т.2 във вр. чл.187 ал.1т.1 и чл.188 т.3 от КТ е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратен трудовия договор на К.А.К., като незаконосъобразна.
Няма спор между страните, че вследствие на незаконното уволнение и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 12.11.2018г. ищецът не е използвал в пълен размер платения си годишен отпуск и има остатък от 13 работни дни, поради което ответникът му дължи обезщетение в размер на 531.57 лв. В самата заповед № 110/12.11.2018г. работодателят е посочил, че на осн. чл.224 ал.1 от КТ на работника следва да се изплати обезщетение за 13 работни дни. Конкретният размер на обезщетението по чл.224 от КТ е установен от заключението на съдебната счетоводна експертиза, както и че законната лихва за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ за период от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. е в размер на 75.60 лв.
Досежно обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, а именно за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца т.е. в периода от 12.11.2018г. до 12.05.2019г.:
Видно от справка-данни за осигуряването за период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. /л.81/, изд. от НАП-ТД-Варна, офис Търговище, последният месец, за който ищецът е осигурен при работодател и осигурител „Фреш Кредит“ЕООД е м.10.2018г., след което осигуряването му започва от м.08.2019г. до м.12 вкл.2019г. за 4-часов работен ден при „Терра Кредит“ ЕООД гр. София и съответно от м.09.2019г. до м.12.2019г. на 8-часов работен ден при „Терра Сървис 5“ ЕООД гр. София. Няма декларирано от работодател трудово правоотношение и в тази връзка внасяни осигуровки за ищеца за целия процесен период от 12.11.2018г. до 12.05.2019г. В първото о.з. на 16.09.2020г. пълномощникът на ищеца /л.135/ заяви, че трудовата книжка на ищеца е била при ответника, поради което и ищецът с молба от м.02.2019г. е поискал да му бъде върната, но тя все още не му е върната, като молбата е била изпратена с обратна разписка и е получена от ответника, за което ищецът ще представи доказателства в следващото о.з. Такива доказателства не се представиха от ищеца в следващите две открити заседания /28.10.20г. и 25.11.20г./ . Пълномощникът на ищца заяви също, че ищецът няма регистрация в Бюрото по труда – става дума за периода след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Според обясненията на пълномощника на ответника в о.з. /л.134/ практиката на работодателя е следната : когато служител желае да остави трудовата си книжка на съхранение при работодателя, съответният служител подписва декларация в този смисъл и при напускане на работа трудовата книжка му се връща също с нарочна декларация. Ответникът твърди, че ищецът няма такава декларация при работодателя и трудовата му книжка не е у него.
Най-големия спорен въпрос между страните по делото е размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. От писменото заключение по първоначалната ССЕ се установи, че изчислено съобразно нормативните изисквания на чл.228 ал.1 от КТ и при база за изчисление БТВ за м.09.2018г., което е било 736.08 лв., то обезщетението е в размер на 4416.48 лв. При съобразяване с разпоредбата на чл.228 ал.2 от КТ и уговореното в сключения между страните трудов договор и допълнителното споразумение от 01.12.2016г. към трудовия договор размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е 7754.64 лв. /когато допълнителното възнаграждение от 4.5% се начислява върху събраните суми по кредити в т.ч.главници, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси/ и съответно размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е 5122.98 лв. /когато допълнителното възнаграждение от 4.5% се начислява върху събраните суми по кредити в т.ч. възнаградителна лихва, лихва за забава и такси, но без главниците по кредити/. Това разграничение е направено от вещото лице Е.В. /л.76/ доколкото при проверка в счетоводството на ответното дружество са и обяснили гласно, че практиката на дружеството е такава, тъй като от сумите за главници дружеството няма печалба. Последните два варианта са на база събрани суми по кредити за кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД. От писменото заключение по допълнителната ССЕ се установи, че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ би било в размер на 9910.02 лв., като за изчислението му се има предвид по силата на чл.228 ал.2 от КТ допълнителното възнаграждение от 4.5% върху събраните суми по кредити на „Фреш Кредит“ ЕООД /главници, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси/ и събраните суми за възнаграждения на „Гаранционен фонд България“ /ГФБ/ по аналитичните справки, представени от ответника/л.151-152/.
Относно възражението на ответника за прихващане се установи следното: С влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 688/19.11.2019г. по гр.д. № 2280/2018г. по описа на РС-Търговище, отменено частично с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 42/08.04.2020г. по В.гр.д. № 41/2020г. по описа на ОС-Търговище, е осъден К.А.К. да заплати на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас сумата от общо 5381.88 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди - по РКО № 1174/20.10.2018г.; РКО № 134/02.07.2018г.; РКО № 21/03.09.2018г.; РКО № 24000000201/08.10.2018г..; РКО № 26/13.09.2018г.; РКО № 28/14.09.2018г.; РКО № 32/20.09.2018г.; РКО № 35/25.09.2018г.; и РКО № 18/28.08.2018г., както и сумата от 702.63 лв., представляваща установена липса по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г., на осн. чл. 207 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 725.68 лв.-по компенсация, представляваща направени разноски по делото пред първата инстанция и сумата в размер на 68.05 лв. допълнително разноски за двете съдебни инстанции, след извършена компенсация. Или общо съдебното признатото вземане на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас за имуществена отговорност на работника по трудово правоотношение против К.А.К. е в размер на 6084.51 лв. и за разноски общо 793.73 лв.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Този иск е доказан, и по основание, и по размер, доколкото е безспорно, че ищецът към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е имал неизползван платен годишен отпуск за 13 работни дни, поради което и работодателят му дължи обезщетение в пълен размер от 531.57 лв., на осн. чл.224 ал.1 от КТ и обезщетение за забава в размер на 75.60 лв. за претендирания период от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. , на осн. чл.86 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ: Съгласно визираната разпоредба, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставките на това обезщетение са: признаване на уволнението на работника за незаконно; вреда-тя се съизмерва с пропуснато брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца, поради това че е останал без работа, като според правната доктрина и константата съдебна практика, необходимо е работникът да е останал незает по трудово правоотношение, като няма значение заетостта на друго основание; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, т.е. оставането без работа да се дължи именно на това незаконно уволнение. Несъмнено е, че от 29.04.2020г., когато е влязло в сила решение № 193/26.03.2019г. по гр.д. № 62/2019г. по описа на РС-Търговище е признато уволнението на ищеца за незаконно и е отменено. Съдът по настоящото дело по повод предявения иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ с определението си по чл.140 от ГПК в проекта за доклад по делото в т.5 и в окончателния доклад по делото, обявен в първото о.з. е указал в доказателствена тежест на ищеца, обстоятелството, „че е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за 6 месеца след уволнението“. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Фактът на безработица може да бъде доказан по различни начини: като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца; липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период; регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. В тази насока, както цитираното по-горе ТР, така и по чл.290 ГПК - Решение № 146 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2018 г., III г. о.; Решение № 163 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 802/2017 г., III г. о. и др. Ищецът следва да установи оставането си без работа не само в началния момент след уволнението си, а до края на периода. В този смисъл – по чл.290 ГПК - Р № 129 от 20.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4466/2018 г., IV г. о., ГК. При това положение работодателят твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, то той носи тежестта да докаже този факт, и в случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 ГПК напр. Р № 146 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2018 г., III г. о. и цитираните в него Р № 707/22.12.2009 г. по гр. дело № 3164/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р № 132/11.03.2011 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р № 324/06.11.2012 г. по гр. дело № 1728/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и др.
Съдът, съобразявайки установеното от писмените доказателства по-горе: Справка-данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. за К.А.К. /л.81/ и във връзка с него удостоверение /л.18/, издадени от ТД на НАП-Варна, офис-Търговище и представени от ищеца, приема за безспорно доказано от т.нар. в съдебната практика други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа, че ищецът в процесния период от 6 месеца - 12.11.2018г. до 12.05.2019г. е останал без работа в смисъл останал без трудово правоотношение и доходи от такова, в резултат на незаконното уволнение. Няма как ищецът да представи по делото трудовата си книжка и декларация за съгласие за оставянето и за съхранение при работодателя, в случай, че тази декларация е съставяна в един екземпляр и тя е при работодателя, каквато е била и практиката при него. В случай, че ответникът има данни, че в 6-месечния срок след уволнението ищецът е работил по трудово правоотношение при друг работодател и е получавал доходи от труд, то би следвало той да ангажира доказателства в тази насока.
Досежно определяне размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ: Съгласно чл.228 ал.1 от КТ: Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено, а съгласно ал.2 : Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението /Р № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о./. От заключението на ССЕ се установи безспорно, че база за изчисление на обезщетението по реда на чл.228 ал.1 от КТ е БТВ за месец 09.2018г. което е било в размер на 736.08 лв. или общо за 6 месеца е в размер на 4416.48 лв.
Основният
спорен въпрос е: следва ли при изчисляване на
размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ да се вземе предвид освен
БТВ още и на осн. чл.228 ал.2 от КТ т.нар.
„Допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в размер на 4.5 %
върху събраните суми в офисите на гр. Търговище, гр. Попово и гр. Велики Преслав“,
което е уговорено между страните по
трудовото правоотношение в т.1 от допълнително споразумение от 01.12.2016г. към
трудов договор № 005/19.09.2016г. и ако следва да се вземе предвид тогава в кой
от вариантите, посочени от ССЕ. Съдът по настоящото дело се придържа изцяло
към трайната съдебна практика на ВКС по
чл.290 ГПК: Решение № 159 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3836/2017 г., IV г. о.; Решение № 181 от
22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2014 г., IV г. о. ; Решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г.
на IV г. о. ; Решение № 257/20.10.2014 г. по гр. д. № 7716/2013 г.
на IV г. о.; Решение №
727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. ; Решение №
55/12.03.2014 г. по гр. д. № 4256/2013 г. на IV г. о. и др. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното
време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или
с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5.
възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено
при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ. Основната работна
заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи,
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в
съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за
времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя
извън територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения
с постоянен характер са тези по чл. 11 НСОРЗ - за по-висока професионална
квалификация (работник или служител, притежаващ образователна и научна степен
"доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12
НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за
изплащане (вж. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ), когато са налице предпоставките за
придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Тях
има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Премиалното
възнаграждение (бонус) за постигнати резултати - индивидуални или общи, е
включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането
на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и
критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не
само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се
касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане
на труда според изработеното - по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, и също се включва
в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ. Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост
единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя
според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл.
15, ал. 2 от НСОРЗ.
Съобразявайки
изложеното съдът счита, че т.нар.“Допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати в размер на 4.5 % върху събраните суми в офисите на гр.
Търговище, гр. Попово и гр. Велики Преслав“,
което е уговорено между страните по трудовото правоотношение в т.1 от
допълнително споразумение от 01.12.2016г., се явява допълнително
възнаграждение, което не е с постоянен характер, поради което и не може са се
вземе предвид за изчисляване размера на
обезщетението по чл.225 ал.1 КТ по реда на чл.228 ал.2 КТ и във
вр. чл.17 ал.1 т.3 от НСОРЗ.
Предвид установеното, съдът приема, че искът за обезщетение
по чл.225 ал.1 от КТ е доказан по размер за сумата от 4416.48 лв., като в
останалата част до пълния претендиран размер от 9910.02 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предявените три иска са оценяеми, като минималната държавна такса върху първите два – по чл.224
ал.1 от КТ, който е в размер на 531.57
лв. и по чл.86 ЗЗД, който е в размер на 75.60 лв. е в размер на по 50 лв. за
всеки един от двата, а държавната такса върху третия – по чл.225 ал.1 от КТ,
който следва да бъде уважен в размер на
4416.48 лв., е в размер на 4 % от цената
на иска т.е. 176.66 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Търговище държавна такса в размер
на общо 276.66 лв., на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр. чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК. От
бюджета на съда са заплатени разноски за възнаграждение по ССЕ в размер на общо
120 лв. /л.138 и л.187/, като ответникът следва да ги заплати по сметка на РС-Търговище
, на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
Ищецът е защитаван безплатно от пълномощника си/л.2/ и на пълномощника се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в минималния размер на 1425.50 лв., на осн. чл.2 ал.5 , чл.7 ал.2 т.1 /за двата иска – по чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД/ и чл.7 ал.2 т.3 /за иска по чл.225 ал.1 от КТ/ от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл.изм.и доп.ДВ бр.68/31.07.2020г./, за която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Ответникът е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1037.12 лв. с ДДС /л.41 и л.181-184/. Ищецът следва да му заплати сумата от 541.72 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Ответникът с писмения си отговор е направил възражение за прихващане, което поддържа и в писмената си защита и на което ищецът не се противопоставя. Съгласно чл.103 ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата и то не може да бъде направено под срок или под условие, освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено /чл.104 ал.1 ЗЗД/. В конкретния случай изявлението на ответника е направено точно под условието, че предявеното от ищеца вземане пред съда ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях, от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл.104 ал.2 ЗЗД/. Няма пречка за прихващане между две насрещни вземания, установени по две различни съдебни дела. Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда. При направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131 - 133 ГПК, и да се произнесе дори и ако вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент. С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо. В този смисъл и по чл.290 ГПК е Решение № 113 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о. На осн. чл.298 ал.4 от ГПК решението ще влезе в сила и по отношение на възражението за прихващане.
Както се установи по-горе с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 688/19.11.2019г. по гр.д. № 2280/2018г. по описа на РС-Търговище, отменено частично с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 42/08.04.2020г. по В.гр.д. № 41/2020г. по описа на ОС-Търговище, е осъден К.А.К. да заплати на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас сумата от общо 5381.88 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди - по РКО № 1174/20.10.2018г.; РКО № 134/02.07.2018г.; РКО № 21/03.09.2018г.; РКО № 24000000201/08.10.2018г..; РКО № 26/13.09.2018г.; РКО № 28/14.09.2018г.; РКО № 32/20.09.2018г.; РКО № 35/25.09.2018г.; и РКО № 18/28.08.2018г., както и сумата от 702.63 лв., представляваща установена липса по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г., на осн. чл. 207 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 725.68 лв.-по компенсация, представляваща направени разноски по делото пред първата инстанция и сумата в размер на 68.05 лв. допълнително разноски за двете съдебни инстанции, след извършена компенсация. Или общо съдебното признатото вземане на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас за имуществена отговорност на работника по трудово правоотношение против К.А.К. е в размер на 6084.51 лв. и за разноски общо 793.73 лв. С решението по настоящото гр.д. дело № 498/2020г. по описа на РСТ е осъден „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас да заплати на К.А.К. сумите от 531.57 лв., на осн. чл.224 ал.1 от КТ ; сумата от 75.60 лв. за претендирания период от 01.01.2019г. до 26.05.2020г. , на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 4416.48 лв., на осн. чл.225 ал.1 от КТ , или общо съдебно признатото вземане на К.А.К. против „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас общо 5023.65 лв. На ищеца в настоящото производство не са присъждани разноски, доколкото минималното адвокатско възнаграждение по силата на чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА се присъжда лично на пълномощника му, поради което и не може да се извърши прихващане. Следва да се приеме за установено между страните по делото, че К. К. не дължи на „Фреш Кредит“ ЕООД вземането в размер на 5023.65 лв. от общо 6084.51 лв. , поради погасяване на вземането чрез прихващане на присъденото с настоящото решение насрещното вземане на К. К. против „Фреш Кредит“ ЕООД за сумата от общо 5023.65 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Ж.К. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника – адв. Л.И.И. ***, сумата от 531.57 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 75.60 лв. –обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, за претендирания период от 01.01.2019г. до 26.05.2020г., на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 4416.48 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за сумата НАД 4416.48 лв. ДО пълния претендиран размер от 9910.02 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, Ж.К. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Л.И.И. ***, съдебен
адрес:***, пълномощник на ищеца К.А.К.,
ЕГН **********, сумата от 1425.50 лв., представляваща минималното адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38 ал.2 ЗА във
вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, чл.2
ал.5 , чл.7 ал.2 т.1 и чл.7
ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
/посл.изм.и доп.ДВ бр.68/31.07.2020г./.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника – адв. Л.И.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Ж.К. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** сумата от 541.72 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Ж.К. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище държавна такса в размер на общо 276.66 лв., на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр. чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК и разноски за възнаграждение по ССЕ в размер на общо 120 лв., на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. А. К. , ЕГН **********,***, не дължи на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Ж.К. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., присъденото с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 688/19.11.2019г. по гр.д. № 2280/2018г. по описа на РС-Търговище и с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 42/08.04.2020г. по В.гр.д. № 41/2020г. по описа на ОС-Търговище, вземане в размер на 5023.65 лв. от общо 6084.51 лв. /в т.ч. 5381.88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - по РКО № 1174/20.10.2018г.; РКО № 134/02.07.2018г.; РКО № 21/03.09.2018г.; РКО № 24000000201/08.10.2018г..; РКО № 26/13.09.2018г.; РКО № 28/14.09.2018г.; РКО № 32/20.09.2018г.; РКО № 35/25.09.2018г.; и РКО № 18/28.08.2018г. + 702.63 лв., представляваща установена липса по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г./ , ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ на присъденото с настоящото решение насрещното вземане на К. А. К. , ЕГН **********,***, против „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Ж.К. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., за сумата от общо 5023.65 лв. /в т.ч. 531.57 лв.-обезщетение по чл.224 ал.1 КТ + 75.60 лв.-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД +4416.48 лв.-обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ/, на осн. чл. 104 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред Окръжен съд гр. Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: