Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 06.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми януари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2551 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД срещу И.С.Б.
лично и в качеството му на наследник по закон на М.Е.Н., с която са предявени
искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 29.04.2008
г. между него в качеството му на кредитодател и
първия ответник и съпругата му М.Н.-починала, в качеството им на
кредитополучатели /солидарни длъжници/, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199, по силата на който
банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 130 000 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. Твърди се, че кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Твърди се, че по договора страните са уговорили годишна лихва в размер на БЛП
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Поддържа се, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
в размер на 4,5%. Твърди се, че по договора страните са договорили и лихва за
забава в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорени са и дължимите такси
за управление на кредита, ежемесечна комисионна за управление на кредита,
административна такса за обработване на документи. Твърди се, че крайният срок
за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 312 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита-15.05.2008 г. Със сключвани допълнителни
споразумения от 25.08.2010 г., 14.03.2011 г., 19.12.2012 г., страните са предоговаряли съществуващите към датата на съответните
споразумения задължения на кредитополучателите към банката.
Поддържа се, че с договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2008 г. вземанията на банката
срещу ответниците са прехвърлени на трето лице, които
впоследствие и на 23.02.2016 г. отново с договор са прехвърлени обратно на
банката, за което длъжниците били уведомени с
нотариални покани. Твърди се, че с нотариални покани връчени на длъжниците съответно на 22.06.2017 г., 07.02.2018 г. и
07.02.2018 г. банката ги е уведомила, че поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба не са постъпили никакви
плащания, а непогасените вноски са: 55 непогасени вноски за главница, считано
от 15.08.2013 г. и 57 непогасени вноски за лихва, считано от 15.06.2013 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца част от общо дължимите суми
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г.,
ведно с прилежащите към него Приложение № 1 от 15.05.2008 г., Допълнително
споразумение от 25.08.2010 г., Допълнително споразумение от 14.03.2011 г. и
Допълнително споразумение от 19.12.2012 г. в общ размер на 181 312,42
швейцарски франка-част от дължима главница за периода от 15.08.2013 г. до
21.02.2018 г. и 960 лв.-нотариални разноски за периода от 09.02.2018 г. до
21.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-23.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част
от общото задължение по договора за кредит.
Претендират се направените
деловодни разноски и разходите за адвокат.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника И.С.Б..
По същество ответникът оспорва
предявените искове като недопустими, неоснователни, необосновани и моли съда да
ги отхвърли изцяло.
На първо място твърди липса на
уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Заявява възражение
за изтекла погасителна давност на вземането.
На второ място заявява възражение
за нищожност на клаузи в договора, в резултат на които банката е увеличавала
лихвения процент. Твърди се, че банката е предоставила на ответника кредит в
евро. Твърди се, че договорът е изготвен едностранно от банката и предоставен
на ответника непосредствено преди неговото подписване. Банката отказала
коментар на съдържащите се в договора разпоредби, въпреки желанието на ответника
за това.
Твърди нищожност на клаузата на
чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.4, ал.3, чл.12 от договора. Твърди се, че тези
клаузи са неравноправни.
В условията на евентуалност се
твърди нищожност, поради накърняване на добрите нрави.
Твърди, че от исковата претенция
на банката следва да се приспаднат разликата между платените от ответника
погасителни вноски и първоначално договорените месечни погасителни вноски, тъй
като същите са недължимо платени, трябва да се приспаднат и сумите, претендирани над договорената с договора месечна анюитетна вноска, както и надплатените суми за годишна
такса за управление, като точните суми ответникът ще посочи след експертиза.
Твърди противоречие със закона по
отношение на съдържащите се в допълнителните споразумения клаузи, с които към
главницата са прибавени просрочени лихви, редовни лихви и такси. Твърди се, че
е допустимо капитализиране, представляващо увеличение на главницата чрез
прибавяне към нея на дължими, но непросрочени лихви, което обаче следва да е
било предвидено в първоначалния договор. Твърди се, че с подписаните
допълнителни споразумения е извършено увеличаване размер на главницата, но с
просрочени лихви и така полученият размер на главницата се олихвява.
Олихвяването на изтекли лихви е забранено и в случая уговорките, въз основа на
които е осъществено това олихвяване са нищожни. Нищожна е уговорката по силата
на която главницата се е увеличила не само с просрочени лихви, но и с
просрочени такси. Твърди се, че банката не е прилагала променлив БЛП и не се е
съобразявала с неговото намаляване. Твърди се, че Банката е предоставила кредит
в швейцарски франкове с повишен валутен риск. Поддържа се, че претендирането на
извънсъдебни разноски за нотариални такси е недопустимо в това производство и
същите не следва да се присъждат.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която развива подробни
съображения против твърденията на ответника заявени с отговора му. Представя
писмени доказателства.
В срока за допълнителен отговор
ответникът не депозира такъв.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в
хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 29.04.2008 г. между ищцовата
Банка в качеството й на кредитодател, ответника и
починалата му съпруга М.Н. в качеството им на кредитополучатели/солидарни длъжници, е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г., по силата на който банката предоставя
на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 130 000 евро, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 45 500 евро-в деня на усвояване на
кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността в
швейцарски франкове на 84 500 евро-в деня на усвояване на кредита за други
разплащания.
От своя страна ответникът-кредитополучател
се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора. По силата на чл.3, ал.1 от договора страните са
уговорили годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на
4,5%. По силата на чл.3, ал.3 от договора страните са договорили и лихва за
забава в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съобразно чл.3, ал.5 от
договора, действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените надбавки не се променят. В чл.4 от договора са уговорени и
дължимите такси за управление на кредита-1,5% върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита, а в началото на
всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по
кредита-0,3% върху размера на непогасената главница към същата дата,
административна такса за обработване на документи, еднократно-20 лв. Кредитополучателите
са се задължили да погасят кредита, включително дължимите лихви в срок от 312
месеца, считано от датата на усвояване на кредита. По силата на чл.12 от
договора Банката си е запазила правото по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното им превалутиране по
реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора.
На 15.05.2008 г. е усвоена
главница в размер на 216 741 шв.фр.
На 25.08.2010 г. страните са
сключили допълнително споразумение, по силата на което са предоговорили
съществуващи към датата на сключването му задължения на кредитополучателите, а
именно: просрочена главница в размер на 557,72
шв.фр., представляваща
сбор от падежирали месечни вноски за главница към
25.08.2010 г. с падежи 15.07.2010 г. и 15.08.2010 г., просрочени вноски за лихва общо в размер на 1774,12 шв.фр. - с падеж 15.07.2010 г. в размер на 524,30 шв.фр. и с падеж 15.08.2010 г. в размер на 1249,82 шв.фр., просрочени наказателни лихви върху просрочените главница в размер на 7,42 шв.фр. просрочени такси общо в размер на 72,93 шв.фр. - 62,84 шв.фр. такса управление за м. 08.2010 г. и 10,09 шв.фр. такса за администриране на
просрочен кредит за м.07.2010 г. и м.08.2010 г.
Т.е. към датата на сключване на
допълнителното споразумение просрочените задължения на кредитополучателите са
били общо в размер на сумата от 2 412,19 шв.фр., представляваща сбор от гореописаните просрочени
задължения за главница, лихви и такси. По силата на сключеното споразумение
страните се съгласяват тези просрочени задължения от 2 412,19 шв.фр. да бъдат погасени с кредит
от банката в същия размер, с който да бъде увеличен размерът на дължимата
главница, поради което и тази сума от 2 412,19 шв.фр. е капитализирана към остатъка от редовната главница
/счетоводно сумата се отразява като усвояване на кредит/, който към 25.08.2010
г. е възлизал на сумата от 209 480,09 шв.фр., т.е. считано от датата на споразумението остатъкът от
редовната главница е възлизал на сумата от 211 892,28 шв.фр., като върху така формираното салдо на редовна главница
се начислява годишна лихва в размер съгласно договора за кредит, но през
уговорения 6-месечен гратисен период,
кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 770 шв.фр. През този период не са начислява,
съответно не се дължи главница. Със сумата от 770 шф.фр. се погасява само част от дължимата лихва. Това
обстоятелство се установява с приложените погасителни планове, от които е
видно, че в периодите на облекчено погасяване, размерът на вноската за главница
е 0.00. По силата обаче на чл.5, ал.1 от допълнителното споразумение, след
изтичане на периода на облекченото погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена и недължима през периода на облекченото погасяване
лихва. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ
този размер на лихва възлиза на сумата от 2 950,33 шв.фр. /разлика между начислена и погасена лихва в 6-месечния гратисен период/ и на 15.02.2011 г. е капитализиран към
остатъка от редовната главница, с което същата нараства на сумата от
214 842,61 шв.фр.
Другите две процесни
допълнителни споразумения са сключения на същия принцип, при съгласие на
страните за увеличаване размера на главницата чрез прибавяне към нея на
просрочени задължения за главница, лихви и такси.
На 14.03.2011 г. страните са
сключили допълнително споразумение, по силата на което са предоговорили
съществуващи към датата на сключването му задължения на кредитополучателите, а
именно: 435,15 шв.фр.,
просрочена част от редовна лихва дължима на 15.02.2011 г., последна падежна
дата от уговорения 6-месечен гратисен период със
споразумението от 25.08.2010 г., т.е. тази сума също е капитализирана към
редовната главница, която към този момент е възлизала на сумата от
214 842,61 шв.фр.
т.е. считано от датата на
споразумението остатъкът от редовната главница е възлизал на сумата от
215 277,76 шв.фр.,
като върху така формираното салдо на редовна главница се начислява годишна
лихва в размер съгласно договора за кредит, но през уговорения 12-месечен гратисен период, кредитополучателят заплаща намалени равни
месечни вноски в размер на 800 шв.фр.,
с които се покрива само лихва. През този период не се начислява и не се дължи
главница, но тъй като са оставали суми, видно от погасителния план за
12-месечния период е била погасена и главница в размер на 20,56 щв.фр, т.е. към 15.03.2012 г.
остатъкът от главницата е възлизал на сумата от 215 257,20 шв.фр., като към него на
15.03.2012 г. е капитализирана начислената и непогасена лихва през 12-месечния гратисен период в размер на 480,19 шв.фр., т.е. считано от 15.03.2012 г. остатъкът от главницата
е 215 737,39 шв.фр.
На 19.12.2012 г. страните са
сключили трето по реда допълнително споразумение, по силата на което са предоговорили съществуващи към датата на сключването му
задължения на кредитиполучателите, а именно:
-пет вноски за главница, общо в размер на 1 437,53 шв.фр., в т.ч.:
67,62 шв.фр., представляващи част от вноската с падеж 15.08.2012 г.,
цялата в размер на 326.51 шв.фр.,
328.55 шв.фр. - вноската с падеж 15.09.2012 г.
351,38 шв.фр. - вноската с падеж 15.10.2012 г.
343,95 шв.фр. - вноската с падеж 15.11.2012 г.
346.3 шв.фр. -
вноската с падеж 15.12.2012 г.
-четири вноски за лихва, общо в
размер на 5 216,53 шв.фр., в т.ч.:
1 334,71 шв.фр. - вноската с падеж 15.09.2012 г.
1 311,88 шв.фр. - вноската с падеж 15.10.2012 г.
1 286,01 шв.фр. - вноската с падеж 15.11.2012 г.
1 283,93 шв.фр. - вноската с падеж 15.12.2012 г.
-наказателна лихва в размер на 56,36 шв.фр., начислена за периода от 15.09.2012 г. до
18.12.2012 г. вкл. върху просрочените вноски за главница,
-четири такси за управление на
кредита, общо в размер на 256,30 шв.фр., в т.ч.:
64,14 шв.фр. - за м.09.2012 г.
64,14 шв.фр. - за м.10.2012 г.
64.03 шв.фр.
-зам.11.2012 г.
63,99 шв.фр. - зам.12.2012 г.,
-4 такси за администриране на
просрочен кредит, общо в размер на 51,29
шв.фр., в т.ч.:
10,54 шв.фр. - за просрочие от 61 - 90 дни
към 15.09.2012
10.51 шв.фр. - за просрочие от 61 - 90 дни към 15.10.2012
13.55 шв.фр. - за просрочие от 91 -120 дни към 15.11.2012 16,69 шв.фр. - за просрочие
от 121 -150 дни към 15.12.2012.
Тази сума от общо 7 018,01 шф.фр., представляваща сбор от
просрочени към 19.12.2012 г. задължения за главница, лихви и такси е
капитализирана към редовната главница от 212 755,02 шв.фр., като по този начин размерът на редовната главница към
посочената дата е нараснал на сумата от 219 773,03 шф.фр.
След изтичане на уговорения със
споразумението 6-месечен гратисен период и на
15.07.2013 г. към редовната главница е капитализирана и сумата от 536,43 шв.фр., представляваща разликата
между начислена и погасена лихва през гратисния
период. По този начин се е формирал размер на главница от 220 309,46 шв.фр. към датата на исковата
молба, представляващ сбор от сумата от 196 053,89 шв.фр. главница с ненастъпил падеж на плащане и сумата от
24 255,57 шв.фр.-просрочена
главница, представляваща сбор от непогасени падежирали
55 вноски за главница с падеж от 15.08.2013 г. до 15.02.2018 г. включително.
С договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 12.06.2008 г. вземанията на банката срещу ответницата
са прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД, които впоследствие и на 23.12.2016 г. отново с
договор са прехвърлени обратно на банката, за което длъжникът бил уведомен с
нотариална покана с рег.№ 1494, том 1, акт 198 от 19.06.2017 г. на Нотариус А.Г.с
рег. № 031 на НК, връчена редовно на ответника на 22.06.2017 г. чрез неговата
майка М.Н.Б..
С нотариална покана с рег. № 1493
от 19.06.2017 г., том 1, акт 197 на нотариус А.Г.с рег. № 031 на НК, връчена на
длъжника редовно на 22.06.2017 г. чрез неговата майка М.Н.Б., банката е
уведомила ответника, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по
кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответника по договор за
кредит, сключен с банка.
Ищецът ангажира лично
отговорността на ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор и в качеството му на единствен наследник
по закон /след отказ от наследството на останалите други двама наследници/ на
починалата му съпруга Майа Носова-също
кредитополучател и солидарен съдлъжник по процесния договор.
При предоставен кредит от банка
приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в
чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че
такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото и заключението на ССчЕ се установява, че
ищецът на 15.05.2008 г. е изпълнил това свое задължение по договора и в този
смисъл се явява изправна страна. По сметката на ответника е била усвоена
главница в размер на 216 741 шв.фр., равностойността на 130 000 евро.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че кредитополучателите са неизправна страна по договора,
тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита по начина и
сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното погасяване на
задълженията по кредита е преустановено окончателно на 11.11.2013
г., дата на която последно е постъпила сума по погасителната разплащателна
сметка в швейцарски франкове на ответника за плащане на задължения по кредита.
След тази дата окончателно е преустановено обслужването на кредита от длъжниците.
На следващо място и от
представените по делото доказателства /нотариална покана/, се установява, че
банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение по процесния договор.
Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението на Банката е
стигнало до ответника на 22.06.2017 г., когато е връчено на адреса му чрез
неговата майка М.Н.Б., а предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 29.06.2017
г. с изтичането на седемдневния срок за погасяване на задълженията към Банката,
за което ответникът е бил поканен с нотариалната покана.
Към 29.06.2017
г., когато е обявена предсрочната изискуемост са настъпили и обективните факти,
обуславящи настъпването й.
По
силата на чл.18, ал.1 от процесния договор ответникът
се е съгласил, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от негова страна, на което и да е задължение по договора,
Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Безспорно и със заключението на
приетата по делото експертиза се установява, че ответникът е преустановил напълно
обслужването на кредита на 11.11.2013 г., а към 29.06.2017
г. са били налице просрочени плащания на 47 месечни вноски за главница, падежирали в периода от 15.08.2013 г. до 15.06.2017 г. включително.
Т.е. към датата, когато Банката е обявила кредитът за предсрочно изискуем, кредитополучателите
не са били погасили 47 вноски по кредита.
По правоизключващите
възражения на ответника за погасителна давност и нищожност на клаузи от
договора.
Настоящият съдебен състав намира,
че не следва да обсъжда нищожността на клаузите, касаещи увеличаването на
лихвения процент, доколкото предмет на настоящия спор и на ищцовата
претенция е само тази за главница. Не са предмет на делото начислени договорни
и наказателни лихви, поради което е безпредметно обсъждането на тези клаузи,
доколкото дори и да бъде установена тяхната нищожност, то това няма да се
отрази на дължимостта на главницата.
Относимо е обаче възражението за
нищожността на клаузите в допълнителните споразумения, по силата на които
страните са уговорили капитализиране на просрочени задължения /главница, лихви
и такси/ към редовната главница, като по този начин към датата на всяко едно от
трите процесни споразумения салдото по редовната
главница се е увеличавало.
По този въпрос вече е формирана
практика по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в
Решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т.д.№ 1504/2018 г. по описа на ВКС,
ТК, Второ отделение, което се споделя напълно от настоящия съдебен състав.
Настоящият съдебен състав приема,
че уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е
физическо лице-потребител /както е в настоящия случай/, за увеличаване на
главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4,
във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или
друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви.
Ето защо и за да се определи
размерът на дължимата главница към датата на исковата молба, а и към момента,
доколкото няма извършвани плащания, съдът следва да съобрази констатираната
нищожност на клаузите в допълнителните споразумения, водещи до анатоцизъм.
Следователно така претендираната от ищеца главница следва да бъде намалена с
капитализираните към нея лихви.
Съдът намира, че клаузите от
споразумението между страните за увеличаване на редовната главница чрез
прибавяне на просрочени задължения за главница и такси, не са нищожни.
Както е посочено в цитираното
по-горе решение, предмет на регулация в чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за
оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ на БНБ е дефиниране на преструктурирането
на рискови експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите,
и условията за това. В ал.1 от цитирания член е посочено, че една експозиция се
счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени
чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на
финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният
размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства.
Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на споразумението се считат
за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга (главница и/или лихви),
замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови
отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени
проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива.
В случая страните се споразумяват
за преструктуриране на кредита чрез рефинансиране, т.е изтегляне на нов заем, с
който да бъдат покрити стари задължения. В конкретния случай и на датите на
трите споразумения, съответно: 25.08.2010 г., 14.03.2011 г. и 19.12.2012 г.
кредитополучателите са изтеглили нов заем, с който Банката е покрила
просрочените им задължения. По този начин са осчетоводени и сумите: „усвояване на
кредит“.
След като от претендираната
главница се извадят извършените погасявания от ответниците
и прибавените лихви, настоящият съдебен състав намира, че дължимият размер на
главницата по договора възлиза на сумата от 210 290,46 шв.фр., а не така както е претендирана
от 220 309,46 шв.фр.
Към 25.08.2010 г.-датата на
първото споразумение размерът на главницата е възлизал на сумата от
209 480,09 шв.фр.
Съобразно договореното към този размер следва да се прибавят само сумата от
630,65 шв.фр.,
представляваща сбор от просрочени падежирали вноски
за месеците юли и август 2010 г. и неплатени просрочени такси-подробно посочени
в заключението на ССчЕ, или считано от 25.08.2010 г.
остатъкът от редовната главница е възлизал на сумата от 210 110,74 шв.фр. /с изключените
капитализирани лихви/. Това е бил размерът на главницата към датата на второто
сключено споразумение-14.03.2011 г., защото през гратисния
6-месечен период главница не е била дължима, съответно не е начисляван размер
на вноска за главница, респ.не е погасявана такава. В периода от 15.04.2011 г.
до 15.07.2012 г. кредитополучателите са погасили главница в размер на сумата от
1 565,40 шв.фр. и към
датата на третото споразумение 19.12.2012 г. размерът на главницата е бил
208 545,34 шв.фр.,
като към този момент са били налице неплатени пет погасителни вноски, подробно
посочени в заключението на експертизата. Съобразно уговореното този размер на
главницата се увеличава със сумата от 1745,12 шв.фр., представляваща сбор от просрочени вноски за главници и
такси, с която сума банката е погасила стари задължения на кредитополучателите
или към месец декември 2012 г. размерът на главницата е възлизал на сумата от
210 290,46 шв.фр. и
същият не се е променил, тъй като в 6-месечния гратисен
период до 15.07.2013 г. главница не е начислявана, не е била дължима, респ.не е
погасявана, а след 15.08.2013 г. няма погасена нито една месечна вноска.
От този размер от 210 290,46
шв.фр., ищецът претендира
частично сумата от 181 312,42 шв.фр., поради което искът му се явява изцяло основателен и ще
следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, защото се установява,
че дължимите и падежирали вноски до 15.08.2013 г. са
погасени било чрез плащане, било чрез рефинансиране от банката, съобразно
допълнителните споразумение. От първата неплатена и падежирала
на 15.08.2013 г. вноска е започнал да тече 5-годишен давностен
срок и към датата на подаване на исковата молба-23.02.2018 г. не е изтекъл.
Следователно този срок не е изтекъл и за последната падежирала
на 15.06.2017 г. вноска, преди обявяване на предсрочна изискуемост на
останалите непадежирали вноски. По отношение на
останалите непадежирали вноски, давностният
срок е започнал да тече, считано от 29.06.2017 г. и очевидно към датата на
исковата молба не е изтекъл.
Ето защо и съобразно горното
съдът намира, че искът е основателен, а по размер доказан съобразно
заключението на вещото лице, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По искането за присъждането на
сумата от 960 лв.-разноски направени от ищеца за изготвяне и изпращане на
нотариални покани. Това искане е с правно основание чл.309а ТЗ, съобразно която
норма кредиторът има право на обезщетение за разноски за събиране на вземането
в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Безспорно кредиторът има право на
справедливо обезщетяване за разноските по събиране, понесени вследствие на
забава на плащане. Разноските по събирането следва също да включват
възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски,
понесени вследствие забава на плащане.
С оглед на горното безспорно
ответникът дължи обезщетение за разноските по поканите за изпълнение, изпратени
до него, поради забавяне на плащането. Тези разноски представляват вреда за
кредитора, която вреда се намира в пряка причинна връзка с неизпълнение на
облигационната връзка. В случая и вследствие на неизпълнението на
кредитополучателите, кредиторът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в
заплащане на стойността на нотариалните покани, с които е обявил предсрочната
изискуемост на кредита. Настоящият съдебен състав намира обаче, че ответникът
следва да понесе само тези разноски, които са свързани с изготвяне на нотариалната
покана до него, с която Банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита,
защото само тя е свързана пряко с неизпълнението. Не следва да понася
разноските за уведомленията за извършените две цесии, както и тези до другите
двама наследници на починалия съдлъжник, които са се
отказали от неговото наследство.
Доколкото ищецът не е посочил
стойността на всяка отделна нотариална покана и доколкото не е представил
доказателства от които да се установява, че е правил нотариални разноски във
връзка с други нотариални действия, включително за претендирания
период от 09.02.2018 г. до 21.02.2018 г., то съдът намира, че искът му се явява
основателен за сумата от 80 лв.-законоустановения
минимум, доколкото с ангажираните по делото доказателства ищецът не доказва
действително претърпени вреди и направени разноски за събиране в претендирания размер от 960 лв., поради което и искът за
разликата над 80 лв. до претендираната сума от 960
лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. Представените с исковата молба
нотариални покани са изготвени, съответно разноските за тях са платени преди
09.02.2018 г.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него
разноски, съобразно уважената част от исковете в общ размер на сумата от
21 982,44 лв., представляваща сбор от платена държавна такса, депозит вещо
лице и възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН **********,*** в лично качество като
кредитополучател и в качеството му на наследник по закон на другия
кредитополучател-съпругата му М.Е.Н., ЕГН ********** да заплати на основание чл.430, ТЗ във връзка с
чл.432, ал.1 от ТЗ, 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.С. с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, част от
общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
36199/29.04.2008 г., ведно с прилежащите към него Приложение № 1 от 15.05.2008
г., Допълнително споразумение от 25.08.2010 г., Допълнително споразумение от
14.03.2011 г. и Допълнително споразумение от 19.12.2012 г. в общ размер на 181312,42
швейцарски франка /сто осемдесет и една хиляди триста и дванадесет и 0,42 шв.фр./-част от общо дължима
главница от 210 290,46 швейцарски франка за периода от 15.08.2013 г. до
21.02.2018 г. и 80 лв. /осемдесет лв./- разноските по събиране, понесени вследствие на забава на
плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-23.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част
от общото задължение по договора за кредит, обявен за предсрочно изискуем на 29.06.2017
г., както да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 21 982,44
лв., лв. /двадесет и една хиляди
деветстотин осемдесет и два и 0,44 лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: