Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025 22.01.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Б.Г.
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
гражданско дело № 1186/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод постъпила искова молба от М.Х.Т. с ЕГН **********,*** /
чрез адв.Г.М. ***/ против Д.А.М. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК. В
исковата молба се сочи, че ответникът е син на А.Д.М., ЕГН **********.
Последният е починал, като приживе бил страна по касационно гр.д. № 813/2010г.
по описа на ВКС, по което с влязло в сила решение било е отменено въззивното
решение и било постановено друго, с което съдът е признал за установено, че
ищеца Т. дължи на А.Д.М. сумата общо в размер на 73 845 евро, явяващи се
главници по два записа на заповед - единият от 28.02.2008г., а другият от
27.03.2008г., отделно и лихви за забава и законни лихви. Производството по
делото било с правно основание чл.422 от ГПК, по повод подадено възражение
срещу издадени по ч.гр.д. №43/2009г. по описа на РС-Несебър Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на горепосочените
два броя записи на заповед. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело №27/2009г. по описа на ЧСИ Делян
Николов, като след смъртта на А.Д.М., ответникът Д.М. бил конституиран, като
единствен взискател.
Ищецът сочи, че
до издадените от него в полза на А.Д.М. записи на заповед се стигнало поради
изпадането му във финансови затруднения във връзка с извършваната от него
дейност на строителен предприемач. Първоначално се уговорили за паричен заем в
размер на 13000 евро, за което подписал запис на заповед, с която се задължил
да върне сумата от 13755 евро на 15.03.2008г., като разликата била лихва. След
изтичането на срока останала невърната сумата от 2555 евро. На 27.03.2008г. ищецът
сочи, че отново взел пари на заем от А.Д.М. в размер на 35 000 евро. Към главницата
било добавено старото му задължение и така същата станала в общ размер от 37
555 евро. Съобразно уговорката ищецът следвало да върне тези пари за шест
месеца, като уговорената за тях лихва била в размер на 10%. Ищецът твърди, че
по настояване на А.Д.М. подписал втори запис на заповед за сумата от 60 090
евро, която сума включвала остатъка от главницата по първия запис на заповед,
главницата по втория и начислените за шест месеца лихви от по 10% месечно. Този
запис на заповед, заедно с първия следвало да бъде върнат на ищеца след
заплащане на задълженията.
Ищецът твърди,
че ежемесечно заплащал сумата от 3 755 евро - лихви по отпуснатия заем, като
след изтичане на посочения срок, върнал главница в размер на 12 555 евро, но
поради затруднения отново изпаднал в забава. В разговор между близки на ищеца и
А.Д.М. се твърди, че последният признал извършените плащания, разграничил
дължимите лихви от главниците, като поискал връщане на 30 000 евро, с което щял
да приеме, че задължението е погасено. Независимо от уговореното и от платените
му до тогава пари обаче, заемодателят образувал производства по чл.417 от ГПК и
по двата записа на заповед срещу ищеца.
Сочи се, че през
2012г., било образувано ДП № ЗМ-534/2012год. по описа на ОД МВР Бургас за
извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК, което било прекратено с
постановление от 24.03.2016г., поради смъртта на А.М.. Твърди се, че в
постановлението за прекратяване били описани множество деяния, в това число и
описаното по-горе, което е прието, че съставлява престъпление по чл.252, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Прекратяването
на наказателното производството поради смъртта на А.М. е обосновало правния
интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че:
През месец
февруари 2008г., А.Д.М. с ЕГН ********** е предоставил на ищеца заем в размер
на 13 000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане, ведно
с лихвите е обезпечено със запис на заповед от 28.02.2008г. за сумата от 13755
евро с падеж – 15-03.2008г. с издател М.Х.Т. с ЕГН ********** и
На 27.03.2008г.,
А.Д.М. с ЕГН ********** отново е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро
за срок от 6 месеца, при месечна лихва в размер на 10%, което вземане ведно с
лихвите за целия период е обезпечено с издаден от М.Х.Т. с ЕГН ********** запис
на заповед за сумата от 60 090 евро, с падеж – 27.09.2008г.,
Като е извършил
горните действия – кредитиране по занятие без съответното разрешение, каквото
се изисква за извършването им, с което е осъществил състава на чл.252, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Ищецът
обосновава правния си интерес от установяване на извършеното от А.М. престъпление
по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, с това, че евентуално положително решение ще му
даде основание да поиска възобновяване на производството по касационно гр.д. №
813/2010г. по описа на ВКС по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. На свой ред
възобновеното производство ще му даде възможност да се обследват и доказват
всички възражения произтичащи от това, че записите на заповеди за издадени,
като обезпечение на недължимо вземане, което произтича от извършено
престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК. Представя писмени доказателства.
Прави искане за изискване на ч.гр.д. №49/2009г. по описа на Районен съд
Несебър. Моли съда да допусне до разпит трима свидетели при режим на довеждане,
с чийто показания ще установяват изложените в исковата молба фактически твърдения.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
ответника Д.А.М., чрез процесуалния му представител – адв.М.Т. ***, с който
излага възражения за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен. В тази връзка ответникът на първо оспорва твърдението на ищеца, че
процесните записи на заповед обезпечават договор за заем, както и че са били
уговорени лихви. В подкрепа на това заявява, че самият ищец не само, че никога
не е твърдял, че част от сумите са договорена лихва, но и категорично е
възразявал, че изобщо има сключен договор за заем. На следващо място ответникът
оспорва, като неверни твърденията на ищеца, че бил погасил по-голямата част от
задължението си към А.М., като твърди, че до настоящият момент М.Т. не е правил
каквито и да е плащания за погасяване на процесното задължение по записите на
заповед. Отрича да е погасена сумата от 11 200 евро по първия запис на заповед,
както и да са правени месечни вноски от 3755 евро, с които била погасена сума в
размер на 12 555 евро по втория запис на заповед. Твърди, че не съществуват
каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца и възразява
същите да бъдат установявани с исканите от ищеца свидетели предвид забраната на
чл.164 от ГПК. На последно място ответникът заявява, че соченото в исковата
молба Постановление на прокуратурата за прекратяване на ДП № ЗМ-534/2012год. по
описа на ОД МВР Бургас за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК, по никакъв начин не доказвало твърденията на ищеца за извършвана от А.М.
лихварска дейност. Независимо от това, ответникът счита, че сочените в
постановлението на ОП-Бургас фактически констатации били изцяло неверни и
необосновани, а също и оскърбителни за наследниците на А.М., тъй като се
базирали само на показанията на трима свидетели без да се разгледат и обсъдят
каквито и да било писмени доказателства. Предвид гореизложеното се моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователин и да присъди на ответника
заплатените по делото разноски. Представят писмени доказателства. Правят искане
за допускане до разпит на двама свидетели, с които ще установяват твърдяните в
отговора факти. Молят да бъдат изискани данъчните декларации за 2000-2008г., от
които да се установи с какви доходи е разполагал ищеца М.Т. и можел ли е да
погасява твърдените в исковата молба месечни вноски. Възразяват за допускане до
разпит на поисканите от страна на ищеца свидетели на основание чл.164 от ГПК.
В съдебно
заседание, ищецът не се явява. Явява се процесуалният му представител, който
поддържа исковата молба от името на доверителя си. Ангажира писмени и гласни
доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Ответникът А.М.
се явява в съдебно заседание лично и с процесуалните си представители, които
поддържат подадения писмен отговор на исковата молба. Ангажират гласни
доказателства. Пледират за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Исковата молба е
допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса
пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представянето
по делото влязло в сила Решение № 108 от 22.07.2011г., постановено по гр.д. №
813/2010г. по описа на ВКС, се установява, че е отменено изцяло въззивното
решение от 10.03.2010г. по гр.д. № 15/2010г. на Апелативен съд – гр.Бургас и
оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 16.11.2009г. по гр.д. №
331/2009г. на Окръжен съд – гр.Бургас и вместо него е постановено друго, с
което е признато за установено по отношение на длъжника М.Х.Т. ***, че дължи на
ищеца А.Д.М. *** по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43/2009г. на РС-гр.Несебър
общо сумата от 73 845 евро /седемдесет и три хиляди осемстотин четиридесет
и пет евро/, за която М.Х.Т. *** е издал запис на заповед от 28.02.2008г. за
сумата от 13755 евро, с падеж – 15.03.2009г. и Запис на заповед от 27.03.2008г.
за сумата от 60090 евро, с падеж – 27.09.2008г., мораторна лихва, възлизаща
общо на 4769,37 евро, както и законна лихва върху главницата от 73845 евро,
считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение – 02.02.2009г. С оглед
на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът е осъдил М.Х.Т. ***
да заплати на А.Д.М. *** сумата от 19 327 лева /деветнадесет хиляди триста
двадесет и седем лева/ съдебни разноски за всички инстанции. За да постанови
решение в този смисъл, ВКС е приел, че двата процесни записи на заповед с оглед
разпоредбата на чл.535 от ТЗ са редовни от външна страна, сочените менителнични
ефекти са валидни и се явяват годно несъдебно изпълнително основание. С оглед
на това, касационната инстанция е счела, че проверката на вземането, предмет на
процесните записи на заповед следва да бъде ограничена единствено в рамките на
въведените от длъжника абсолютни менителнични възражение /л.20-22 вкл./.
С договор за
цесия от 04.03.2015г. /л.26/, А.Д.М. е прехвърлил възмездно на ищеца Д.А.М.
всичките си вземания към ответника М.Х.Т., възлизащи общо в размер на
73 845 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 02.02.2009г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 4588,57 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 12.02.2009г. по
ч.гр.д. № 43/2009г. по описа на Районен съд – гр.Несебър /л.23/.
С влязло в сила
Постановление от 24.03.2016г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Бургас,
на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, е прекратено наказателното производство
по ДП № ЗМ-534/2012г. по описа на ОД на МВр-Бургас, водени срещу Виновното лице
за престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради настъпила смърт на
дееца. Видно от мотивите на същото, наблюдаващият прокурор, след като е обсъдил
поотделно и в цялост събрания в хода на разследването доказателствен материал е
направил извод, че през периода 2007г. – 2011г. в гр.Несебър, А.М. многократно
е предоставял парични средства в заем на различни лица – Х.Х., Пенка Христова,
Валентин Жеков, Р.Даутов, М.Т., Й.Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените
суми. По този начин А.М. е реализирал значителни доходи, като същевременно си е
гарантирал връщане на заетите суми, обезпечавайки вземането си с ипотека или
запис на заповед. Установено било, че при забава, неплатената лихва преминавала
към задължението по главницата, върху която се начислявала нова лихва.
Прокурорът е установил наличието на повече от три случая на заемане на парични
средства срещу насрещна материална облага /лихва/ с цел заемодателят да
реализира доходи от реално предоставените средства на други лица, която дейност
покрива по същество понятието банково кредитиране, поставена под разрешителен
/лицензионен/ режим, поради което е приел, че извършените от А.Д.М. с ЕГН **********
деяния осъществяват от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.252, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Гореизложеното е
обосновало правния интерес у ищеца М.Х.Т. да поиска от съда да признае за
установено по отношение на ответника /цесионер на задължението на Т./ Д.А.М.,
че наследодателят му А.Д.М. /цедент на същото/, през месец февруари 2008г. е предоставил на ищеца заем в размер на
13000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане е било
обезпечено със Запис на заповед от 28.02.2008г., с падеж – 15.03.2008г. с
издадел М.Х.Т. и на 27.03.2008г., А.М. отново е предоставил
на ищеца заем в размер на 37555 евро за срок от шест месеца, при месечна лихва
в размер на 10%, което вземане е било обезпечено с издаден от М.Х.Т. Запис на
заповед за сумата от 60090 евро, с падеж – 27.09.200г., като горните действия – кредитиране по занятие са извършени от А.Д.М.,
без съответно разрешение, каквото се изисква за извършването им, с което е осъществил състава на чл.252, ал.1 от НК. Ищецът Т. извежда
правния си интерес от така предявения иск с
възможността да поиска отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 813/2010г.
по описа на ВКС, по което са били представени и са
били предмет на изследване двата записи на заповед.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по
реда на чл.124, ал.5 от ГПК, за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила Решение № 108 от
22.07.2011г., постановено по гр.д. № 813/2010г. по описа на ВКС, поради прекратяване на воденото срещу А.Д.М.
наказателно преследване за извършено
престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, прекратено поради настъпила смърт
на дееца.
При произнасяне по иска, съдът намира за нужно да
отбележи, че съгласно чл.300 от ГПК, само
влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този
смисъл Определение №505/23.09.2020 по дело №2242/2019 на ВКС, ТК, I т.о. Според
задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 142 от 1 .XII. 1966г. на ОСГК по гр.д. № 112/1966г., постановлението на прокуратурата, с
което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е
счетен за невиновен/виновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това
деяние.
Съгласно ТР
№20/68 г. искът по чл.97, ал.4 от ГПК, отм. /сега чл.124, ал.5 от ГПК/ е особен
установителен иск. Той се предявява в случаите, когато поради прекратяване на
наказателното производство на посочено в НПК основание, престъплението не може
да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път с постановяване на
присъда, която е от значение за гражданскоправните последици на деянието. С
решението по иска се установява престъплението, извършено от дадено лице, както
би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното
преследване причини. Доказателствената тежест е на ищеца – той следва да
установи всички елементи от съответния престъпен състав /Р №151/09 г. по гр.д.
№177/08 г. на първо г.о. на ВКС/. Ето защо, настоящият
съдебен състав е длъжен самостоятелно да изследва и да се произнесе по твърденията
в исковата молба за наличие на престъпление по чл.252, ал.1 от НК,
извършено виновно от А.Д.М., в резултат на което са настъпили вреди за ищеца М.Х.Т..
В настоящият случай, съдът е указал тежестта на доказване на страните с
Определение от 07.02.2020г., постановено по настоящото дело.
За да се
произнесе, съдът съобрази:
Престъплението
по чл.252, ал.1 НК е класическо престъпление на системно извършване, като
осъществяването му става чрез системно сключване на банкови, застрахователни или други финансови сделки,
за които се изисква такова разрешение, които в цялост определят една обща
престъпна дейност. Ал.2 на същата разпоредба квалифицира случаите на причинени
другиму с горепосочените дейности значителни имуществени вреди или са получени
значителни неправомерни доходи.
От
представения от процесуалните представители на ответника по делото Договор за
паричен заем от 27.05.2009г. /л.170-171 вкл./, се установява, че А.Д.М. е
предоставил в заем на Х.Иванов Х. сумата в размер на 218 000 лева /двеста
и осемнадесет хиляди лева/, която последният се задължил да върне на
заемодателя в срок до 27.09.2009г. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора за заем,
заемателят има право да поиска предсрочно връщане на заетата сума, заедно с
дължимите до този момент лихви. Като обезпечение на така сключеният договор за
заем, заемателят Х. е издал три броя записи на заповед за сумата общо в размер
на 218000 лева /л.122-л.124 вкл./.
В
показанията си пред съда, свид.Х.Иванов Х. потвърждава, че наследодателят на
ответника – А.Д.М. приживе е раздавал заеми с различна лихва. В тази връзка
установява, че е присъствал на среща между ищеца Т. и А.М., на която последният
дал на ищеца заем в размер на 13000 евро, която трябвало да бъде върната с
лихва в размер на около 750 евро. Като обезпечение, Т. издал на А.М. Запис на
заповед за сумата от 13750 лева, включваща главница и лихва. Свид.Х. сочи, че
заетата от ищеца сума от 13000 евро, ведно с лихвата от 750 евро, била върната
на посочения падеж (на 15-ия ден). Впоследствие, свид.Х. заявява, че присъствал
на втора среща между А.М. и ищеца Т., на която Т. поискал и получил от М. заем
в размер на 35000 евро при месечна лихва в размер на 10%. Свид.Х. допълва, че
познава и други лица, на които А.М. е давал заеми, препоръчани от Х., а именно
– Р.Г.Д.и свид.Й.Л., като пропуск за лихва нямало.
Относно
дадения на свид.Л. заем, свид.Х. сочи, че е присъствал на срещата му с А.М.,
при която последният отпуснал заем на Л. в размер на 5000 лева /пет хиляди
лева/ за ремонт на лодката на заемателя. В показанията си пред съда, свид.Л.
потвърждава, че е получил в заем от А.М. сумата от 7000 лева /седем хиляди
лева/, срещу залог на автомобила си. Свид.Л. допълва, че А.М. е давал заеми и
на М., Х./свид.Х.Х./ и „Салкъма“.
В
подкрепа на показанията на свид.Х. са представените от ищеца по делото договор
за залог от 24.03.2011г., по силата на който Й.М.Л. и Н.А.Л., като залогодатели
дават на кредитора А.Д.М. в залог придобитата от тях при условията на съпружеска
имуществена общност движима вещ – моторно превозно средство лек автомобил „Пежо
407 2.0Д“ с рег.№ А1312КТ, като обезпечение за сумата в размер на 8000 /осем
хиляди/ лева, която е предадена на залогодателите от кредитора при подписването
на договора /л.102-л.104 вкл./. Видно от приложената по делото разписка
/л.105/, за получения заем от 7000 лева, свид.Л. върнал сумата в размер на 8000
лева.
Относно дадените от А.М.
на лицето Р.Г.Д.в заем суми, показанията на свид.Х. се подкрепят от
представеното по делото удостоверение от ЧСИ Делян Николов с изх.№ 28084 от
09.10.2020г. /л.215/, от което се установява, че срещу Р.Д.и Анка Даутова е
образувано изп.дело № 620/2014г. по описа на ЧСИ Делян Николов, въз основа на
изпълнителен лист от 07.11.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№ 947 от 06.10.2011г. по ЧГД № 1057/2011г. на РС-Бургас, за заплащане на сумата
от 62 000 евро /шестдесет и две хиляди евро/, представляваща поето задължение
по запис на заповед от 08.10.2008г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на подаване на заявлението – 29.09.2011г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 4088,23 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски. С Постановление изх.№ 7208/24.02.2020г., като
взискател по изпълнителното дело е конституиран Д.А.М., в качеството му на
цесионер. Воденият от ответника свидетел Костадин
Темелков също потвърди, че А.М. е давал заем на Р.Даутов.
Свид.Х.Х.
сочи, че той е най-големият потърпевш от дадените от А.М. заеми, които твърди,
че е взимал в полза на трети лица, срещу лихва. Първият случай, за който сочи
свид.Х. е когато поискал заем в размер на 30 000 лева от А.М. за заплащане
на траншове в размер на по 5000 лева за шест нови футболиста. Тогава М. дал
поискания заем от 30000 лева, но в издадения, като обезпечение от свид.Х. запис
на заповед написал 78000 лева включая лихвата. В подкрепа на това е
представения по делото запис на заповед от 20.03.2009г. за сумата от 78000
лева, с издадел Х.Иванов Х.. В друг от случаите, свид.Х. сочи, че получил от А.М.
заем за президента на футболния клуб в размер на 50000 евро, от които М.
удържал 10000 евро лихва и дал 40000 евро. На записа на заповед се подписал
свид.Х. и съпругата му. Свид.Х. допълва, че е взимал и по-малки заеми – за М.
полицая от Оризаре, в размер на 1000 лева, за които А.М. получавал лихва по 200
лева. Заемите, които е взимал от М., свид.Х. заявява, че ги връщал, но не
получавал издадените от него, като обезпечения записи на заповед, тъй като М.
не му ги връщал. В резултат на това, свид.Х. твърди, че изгубил собствения си
имот.
Свид.Симеон
Т., също установява пред съда, че е присъствал на среща между Х.Т. /син на
ищеца/ и А.М., на която Х.Т. искал да разбере размера на дължимите от баща му
пари. На срещата А.М. потвърдил, че М.Т. му дължи сумата в размер на 25000
евро, ведно с лихва за четири месеца в размер на 10 % месечно, възлизаща общо в
размер на 10 000 евро. При невръщане на сумата от 35000 евро, М. заявил на
Михоил Т., че имал два записа на заповед срещу баща му за сумата от 75 хиляди евро, които включвали главници и лихви, въз основа на които
впоследствие били заведени дела и издадени изпълнителни листи.
В подкрепа на
показанията на горепосочените свидетели са и приетите по делото като
писмени доказателства записи на заповед, където средствата по отделните заеми
били вписани или само по номинал (главница) или с включена в тях натрупана
лихва.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства налагат извода, че
А.Д.М. е изпълнил състава на
престъплението по чл.252, ал.1 НК от обективна страна - като е предоставил повече от три заема
с лихва на различни граждани, поради което е осъществил състава на същото
престъпление от субективна страна- при форма на вината
пряк умисъл, защото е съзнавал естеството на
действията си. Действията на наследодателя на ответника – А.М., по предоставяне
на лихвени кредити осъществяват състава на престъплението по чл.252 от НК, защото
по своята същност предоставянето на такива заеми представлява банкова дейност.
В разпоредбата на чл.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) е посочено, че
основната дейност на банката се изразява в публично привличане на влогове или
други възстановими средства и предоставяне на кредити. Няма съмнение, че
осъществяването на само на една от тези дейности е достатъчно да се прецени, че
същото е банкова дейност. Представянето на лихвени кредити по занятие също е
банкова дейност, тъй като в чл.3 от ЗКИ законодателят
по изричен начин е посочил, че част от посочените в чл.2 ЗКИ банкови
дейности (между които и тази) могат да бъдат осъществявани
и от финансови институции, за които има изисквания, посочени в чл.3а ЗКИ.
А.М. е физическо лице и безспорно същият е нямал право да предоставя при
условията на системно извършване лихвени заеми. Ето защо осъществената от него
дейност е съставомерна по чл.252 от НК.
В хода на производството
се установи, че всеки един от кредитополучателите е потърсил сам (или чрез
познат – свид.Х.) контакт с А.М., като е инициирал получаването на заемите, но
това няма отношение към преценката за съставомерността на извършеното престъпление.
За тази преценка има значение дали е даден заем и е уговорена лихва,
обстоятелства които безспорно се доказаха по делото. Единствено свид.Костадин
Темелков заяви категорично, че А.М. е давал заеми на близки приятели, без да
иска лихва по тези заеми. Съдът обаче не кредитира показанията на
свид.Темелков, на първо място, тъй като както самият свидетел сочи, същият е
бил дясната ръка на А.М.. Наред с това същият заявява, че не е присъствал,
когато М. е давал пари, поради което, както сочи свид.Темелков, няма как да му
е било известно дали М. е давал заемите срещу лихва.
Съдът не възприема становището
на процесуалните представители на ответника, че липсват доказателства за
уговорена между А.М. и получателите на кредитите лихва, доколкото в представените
по делото записи на заповед са включени само главницата по съответните
вземания. Наличието на лихва се установява от посочените по-горе свидетелски
показания, които очертават взаимоотношения между получателите на заемите и М.,
свързани с усвояването на заема и последвало месечно изплащане единствено на
лихвите, което обичайно е завършвало с удовлетворяване на кредитора или чрез
подписване на нов запис на заповед, в който са били включени и неизплатените
лихви (както е станало при ищеца Т.) или чрез изплащането им в изпълнително
производство, развило се във връзка със съставен запис на заповед с предмет
останалата незаплатена главница.
Предвид
гореизложеното, предявеният от ищеца установителен иск следва да бъде уважен,
като основателен и доказан.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
заплатените от ищеца разноски по делото, възлизащи общо в размер на 90 лева, от
които 80 лева – заплатена държавна такса и 10 лева – държавна такса за издаване
на два броя съдебни удостоверения.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, че
наследодателят му А.Д.М. с ЕГН **********, починал на 21.11.2015г., през месец февруари 2008г. е
предоставил на ищеца М.Х.Т. с ЕГН **********,*** / чрез адв.Г.М. ***/, заем в
размер на 13000 евро /тринадесет хиляди евро/ с лихва от 755 евро /седемстотин
петдесет и пет евро/ за половин месец, което вземане е било обезпечено със
Запис на заповед от 28.02.2008г., с падеж – 15.03.2008г. с издател М.Х.Т. и на 27.03.2008г.,
А.Д.М. отново е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро /тридесет и
седем хиляди петстотин петдесет и пет евро/ за срок от шест месеца, при месечна
лихва в размер на 10%, което вземане е било обезпечено с издаден от М.Х.Т.
Запис на заповед за сумата от 60090 евро, с падеж – 27.09.200г., като горните действия – кредитиране по
занятие са извършени от А.Д.М., без съответно разрешение, каквото се
изисква за извършването им, с което е
осъществил състава на чл.252, ал.1
от НК.
ОСЪЖДА Д.А.М.
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Х.Т. с ЕГН **********,*** / чрез адв.Г.М. ***/, сумата общо в размер на 90 лева /деветдесет лева/, представляващи заплатени разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: