РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100100868 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И. Р. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.К., област Б., ул. „Д.“ № *, чрез пълномощник адв. Мария Генчева
Иванова от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ № 14, ет.1, ап.2,
против Гаранционен фонд с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да бъден осъден да заплати сумата от 420 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8003.44 лв. обезщетение за имуществени
вреди, за претърпени болки и страдания, неудобства и стрес вследствие на претърпяно на
30.12.2019 г. ПТП в гр.К., ведно със законната лихва върху присъдените суми от завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски. Твърди се в исковата молба, че на 30.12.2019г. около 23.20 ч. в гр. К., ищецът
заедно с братовчед си Д.Д. се движел по ул. „Ч. м.“ в посока изхода за гр. Бургас. Пред дома
на № *, л.а.м. „Пежо 307“ с ДК № СА 13 40 КА управляван от С. М. А от К., го удря в гръб,
след което Ж. пада на земята. Няма спомени какво се е случило след това. Екип на Спешна
помощ го откарва в реанимацията на „УМБАЛ - Бургас“ АД в тежко състояние, където са
констатирани следните увреждания: контузия на главата с умерено изразен мозъчен отток;
фрактура на 3-ти гръден прешлен и медианни дискови хернии на ниво С-5-6 и ТхЗ-4,
съпроводени с пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво 3-ти гръден прешлен;
контузия на белия дроб с кръвоизливи в плевралната кухина; фрактура на дясна
подколенница; фрактура на ляв малък пищял; охлузвания по ръцете и лявото коляно. На
10.01.2020г. е бил опериран, след което престоял в болницата до 10.02.2020г. не е в
състояние да се обслужва сам, с перманентен катетър и памперси е, за да седне в инвалидна
количка са нужни двама души. На 15.09.2020г. е бил освидетелстван от ТЕЛК със 100 %
1
инвалидност с чужда помощ. Разходите по лечението са в размер на 8003.44 лв. Било е
образувано ДП № 607/2019г. по описа на РУ-Поморие (вх.№ 1089/2019г. и пор.№ 358/2019г.
по описа на РП-Бургас, (ТО Поморие), което е било спряно на основание чл.25 ал.1, т.2 от
НПК поради отсъствие на А. от страната. Посоченият лек автомобил няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Получените тежки увреждания са довели до
множество трайни болки и страдания за ищеца, който за цял живот ще остане обездвижен.
Същите оценява на 600 000 лв., но предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат, претендира обезщетение в размер на 420 000 лв. неимуществени вреди.
Заявява се, че отговорността на ответника - Гаранционния фонд (ГФ)
произтича от разпоредбата на чл. 519 ал. 1, т. 1 от КЗ, която го прави пасивно материално -
правно легитимиран да обезщети причинените вреди в случай, че не се установи причинно -
следствената връзка между деяние извършено от установен водач и настъпилите вреди.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената
застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 558 ал.5 от КЗ е било отправено
заявление до ГФ за изплащане на обезщетение и съответно образувана щета № 21210020/
28.01.2021г., но е било отказано заплащането на обезщетение. Претендират се направените
по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38,
т. 2 с чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспорва изцяло
както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът направи възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, след като било установено, че е бил пиян и е
вървял по пътното платно. Второ, ищецът не е приложил никакви доказателства,
установяващи изложените в исковата молба факти. Постановлението на прокуратурата
представлява диспозитивен документ, а не официален свидетелстващ такъв. Съставеният
констативен протокол за ПТП не удостоверява фактите относно „Причини и обстоятелства
за ПТП“. Оспорен беше механизма на настъпилото ПТП, както и причинно-следствената
връзка между претендираните физически увреждания и процесното ПТП. На следващо
място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и
необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки
конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди
увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не
съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е
незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните
неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция,
би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и претендираното обезщетение не би
имало възмездителен характер.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове
и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на
2
исковете ангажира свидетелски показания, писмени доказателства, съдебно-медицинска и
съдебно - автотехническа експертизи.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител
поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-медицинска експертиза, ангажира
свидетелски показания.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и
ответното дружество е видно, че е била заведена щета под № 21210020/ 28.01.2021г. при
Гаранционния фонд. Исковата молба е постъпила в съда след отказ за изплащане на
обезщетение от фонда.
Предявените искове са с правно основание в чл. 558, ал. 5, вр. чл. 519, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образуваното образувано ДП № 607/2019г. по описа на РУ-Поморие, вх.№
1089/2019г. и пор.№ 358/2019г. по описа на РП-Бургас е приключило с влязло сила
споразумение, одобрено с протокол от 06.07.2021 г. по НОХД № 034/2021 г. по описа на
Районен съд Поморие. С одобреното от съда споразумение, подсъдимата С. М. А е призната
за виновна и е осъдена за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1,
вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, от НК, вр. чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, във
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК.
В заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.249-257),
вещото лице П. СТ. дава заключение за точното място на удара, както и за пътната
маркировка в този участък. Определил е скоростта на движение на пешеходеца, като е взел
предвид и обстоятелството, че последният е употребил алкохол, при което походката му е
неритмична, залитаща в различни посоки и е направил извод, че настъпването на инцидента
вина има и пострадалия, който се е движел по платното за движение, вместо по тротоара.
Заключава, че пешеходецът е ударен в гръб от водача на лекия автомобил, като преди удара
няма спирачни следи или отломки от счупени детайли от автомобила. Направен е извод, че
водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме двамата
пешеходци, тъй като се е движел с включени светлини и пътят е бил осветен.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.264-274),
вещото лице д-р Н. Т. - Йорданова дава заключение за получените от ищеца травми,
установени от наличната медицинска документация – контузия на главата, мозъчно
сътресение; контузия на гръден кош и малко огнищни контузиина белите дробове; закрито
счупване на трeти и четвърти гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък;
медианна дискова херния на нива С6-С7 в шийната област; фрактура на големия и малкия
3
пищял на дясната подбедрица и фрактура на лявата малкопищялна кост. След стабилизиране
на пострадалия е било извършено оперативно лечение под оротрахеална анестезия, като е
извършена ламинектомия на Тх 3-Тх 4, пластика на твърдата мозъчна обвивка с Дураген,
стабилизация на ниво Тх 2- Тх 5 с 4 транспедикуларни винта и две титаниеви плаки. В
последствие е била извършена и втора операция, при която е извършена - кръвна репозиция,
метална остеосинтеза, като е бил поставен тибиален пирон - на дясната тибия с 2 винта
проксимално и два дистално. Посочено е в заключението на вещото лице, че от момента на
ПТП ищецът се е нуждаел и продължава да се нуждае от чужда помощ. Сочи, че
пострадалият е възстановен по отношение на част от получените травми, но не се очаква
подобрение или възстановяване на състоянието му от причинените увреждания при пълно
прекъсване на гръбначния мозък, могат да настъпят усложнения свързани със залежаването
и невъзможността за движение, засилване на контрактурите, белодробни и уроинфекции.
Заявява, че сред приложените по делото разходни документи, няма такива, които да не са по
предназначение.
Според показанията на свидетеля Д.Д. – братовчед на ищеца, някъде между
10,30 и 11 часа вечерта, след употребата на алкохол, с пострадалия излезли от бара до
автогарата в град К. и тръгнали по централното шосе по пътя за Бургас, от дясната страна.
Свидетелят усетил, че зад тях идва кола, която като минала, свидетелят усетил, че нещо
става и пострадалия го нямало. Когато автомобилът спрял, свидетелят видял, че ищецът
лежи на пътя зад колата, тялото му било на средата към осевата линия, като десният му крак
бил счупен и от устата му течала кръв. Извикали „Бърза помощ” и полиция. Участъкът бил
тъмен. Свидетелят сочи, че от страни на пътното платно е имало недостроен тротоар, на
който не можели да вървят двама души, затова те решили да вървят по пътя, като двамата
били разположени така, че заемали половината лента. Пострадалият бил облечен тъмносиня
работна форма със светлоотразяващи ленти на коленете. Свидетелят не бил говорил с ищеца
за инцидента, тъй като последният му казал, че не помни нищо от станалото.
Според свидетелката Ц. Л. – сестра на ищеца И.Ж., за първи път видяла
пострадалия в болницата на другия ден след инцидента. Бил в съзнание, но положението му
било много сериозно, тъй като бил със счупен гръбначен стълб и прекъснат гръбначен
мозък, със счупен десен крак, по главата му имало наранявания, като лекарите обяснили, че
има шевове от устната до ухото. Оплаквал се от много силни болки. Описва проведеното
лечение в болничното заведение. Излага твърдения, че след изписването му от лечебното
заведение и към настоящия момент, се налага да бъдат полагани грижи за ищеца, тъй като от
гърдите надолу е с параплегия, не може да си движи краката, а само ръцете. И. няма
усещане за голяма нужда, за малка нужда, болка, нищо не усеща. На катетър е и често има
проблеми с изхождането по малка нужда. Не може да се изправя сам до седнало положение.
Не може да се облича от кръста на надолу, тъй като не може да се наведе, за да си стигне
краката. За него се грижат свидетелката и майката на ищеца. Продължава да изпитва болки
от операцията на гърба. Сочи, че пострадалият е разведен и полагал грижи за сина си, които
сега са поети от нея и бабата на детето. Инцидентът се отразил зле на психиката на ищеца.
4
Той станал изнервен, тъй като не можел да полага необходимите грижи за сина си.
Свидетелката сочи, че в нощта на инцидента ищецът бил на банкет от предприятието, но
преди това е употребявал алкохол.
Според свидетеля К.Д. – очевидец на процесното ПТП, движещата се по пътя
кола не е карала силно. Инцидентът станал около 1,30-2,00 часа вечерта преди нова година.
Преди катастрофата видял двама мъже по улицата, които вървели в дясното платно, по
посока на движението на автомобила. Ищецът залитнал и отишъл към платното. Нещо
изтопуркало силно. Видял движещата се преди това кола спряна, както и че изхвърлила
човек на около 50 метра. Позвънили на телефон 112, а по късно разпознал ищеца. Видял, че
последният бил с пръсната устна и начупен крак. Пострадалият бил облечен с работни
дрехи и имали светлоотразителни ленти. На мястото на удара било тъмно. Свидетелят видял
пострадалия и спътника му преди инцидента в кафето, където те употребявали алкохол.
След инцидента виждал ищеца в количка.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 30.12.2019г. около 23.20 ч. в гр. К., на ул. „Ч. м.“, срещу дом *, в посока изхода на гр. К.
към гр. Бургас, при управление на лек автомобил марка „Пежо 307“ с ДК № СА 1340 КА,
управляван от С. М. А, последната нарушила правилата за движение по пътищата –
шофирала с превишена скорост, при което причинила на движещия се по пътното плато
пешеходец И. Р. Ж., тежка телесна повреда. В резултат на инцидента пострадалият е
получил следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на
гръден кош и малко огнищни контузии на белите дробове, закрито счупване на трети и
четвърти гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък, медианна дискова
херния на нива С6-С7 в шийната област, фрактура на големия и малкия пищял на дясната
подбедрица и фрактура на лявата малкопищялна кост. Така получените травми наложили
провеждането на две операции, при първата от които е извършена ламинектомия на Тх 3-Тх
4, пластика на твърдата мозъчна обвивка с Дураген, стабилизация на ниво Тх 2- Тх 5 с 4
транспедикуларни винта и две титаниеви плаки, а при втората - кръвна репозиция, метална
остеосинтеза, поставен е тибиален пирон - на дясната тибия с 2 винта проксимално и два
дистално. Към настоящия момент ищецът се е възстановил от част от получените травми, но
няма подобрение на състоянието му от причинените увреждания при пълно прекъсване на
гръбначния мозък и не се очаква да настъпи такова, като могат да настъпят усложнения
свързани със залежаването и невъзможността за движение, засилване на контрактурите,
белодробни и уроинфекции. Поради изложеното, от момента на инцидента и към настоящия
момент, а и за в бъдеще, пострадалият се нуждае от чужда помощ, тъй като е налице
осакатяване на двата долни крайника, довело да обездвижване от гърдите надолу. Така
изложеното се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото
лице по приетата СМЕ и не на последно място от представената медицинска документация.
Ищецът без съмнение е понасял, понася и ще понася и за в бъдеще негативните физически и
психически последици от получените увреждания, които съдът приема за установени в
заключението на приетата СМЕ.
5
Механизмът на произшествието е изяснен от изслушаната съдебно –
техническа експертиза, както и от показанията на разпитаните свидетели, на които съдът се
опира изцяло. Причините са обективни – тъмната част на денонощието в неосветен участък,
и субективни - невнимание на водача на лекия автомобил, която не е спазила ЗДвП по
отношение ограничението на скоростта в участъка на произшествието, както и
невниманието на пострадалия пешеходец, който не е спазил ЗДвП и се движил по пътното
платно, вместо по тротоара. Нараняванията на И.Ж. са били вследствие на удара от лекия
автомобил, както и от падането му на пътното платно в следствие на удара.
Видно от представените писмени доказателства, налице е влязло в сила
споразумение, одобрено с протокол от 06.07.2021 г. по НОХД№ 034/2021 г. по описа на
Районен съд - Поморие, което на основание чл. 300 от ГПК е задължително за настоящия
граждански съд по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца – водач на лекия автомобил.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.519 ал.1
т.1 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника - Гаранционен фонд. За лек автомобил марка „Пежо 307“ с
ДК № СА 1340 КА, не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Водачката на посоченият автомобил, ударил пострадалия И.Ж., като управлявайки
процесното МПС е извършила нарушение ЗДвП – шофирала с превишена скорост при
наличие на ограничение на скоростта в населеното място, поради което е причинила на
пострадалия тежка телесна повреда - контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на
гръден кош и малко огнищни контузиина белите дробове, закрито счупване на трети и
четвърти гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък, медианна дискова
херния на нива С6-С7 в шийната област, фрактура на големия и малкия пищял на дясната
подбедрица и фрактура на лявата малкопищялна кост. Ответникът „Гаранционен фонд“
отговаря на основание чл.519 ал.1 от КЗ, след като по делото се установи, че вина за
причиненото ПТП има водач на МПС, за което няма сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Или следва да бъде уважена исковата претенция спрямо
„Гаранционния фонд“, отговарящ на извъндоговорно основание, а именно възложената му
от закона обезпечителна функция на правото на обезщетение на увредените лица при ПТП
при условията на чл. 557 от КЗ, след като е налице описаната хипотеза. Налице е и доказана
причинно-следствена връзка между деянието на водач на МПС марка „Пежо 307“ с ДК №
СА 13 40 КА, което е ударило И.Ж. и причинените вреди. Налице са и другите предпоставки
за уважаване на предявената претенция - причинени са увреждания на здравето на ищеца
при станалото ПТП, които са в пряка и непосредствена последица от същото - вследствие на
удар от автомобила. Причинени са били множество сериозни травми у ищцата. Тези
увреждания са били съпроводени с преживяването на значителни болки и страдания от
И.Ж., посочени в исковата молба и допълнени с показанията на свидетеля Ц. Л., която описа
тежкото състояние на ищеца, което и към настоящия момент не се е подобрило, като няма
изгледи и за в бъдеще да се подобри до степен, той сам да може да се грижи за себе си. И.Ж.
6
се нуждае от чужда помощ за тоалет, хранене, обличане, грижи против декубитоси, такива за
подмяна на памперси и уринаторна торба. Придвижването му може да бъде извършено само
с инвалидна количка, като за вдигането му са нужни поне двама души. На обезщетение
подлежат болките и страданията с начален момент удара при самото произшествие на
30.12.2019 г., включващи всички негативни възприятия понесени във връзка с ПТП - болка,
притеснения, уплах и др. и до настоящия момент - свързани все още с последиците от
травмата – болки, страх, несигурност.
Направено е от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия И.Ж., тъй като същият се е движил по пътното платно,
при наличие на тротоар и с алкохол в кръвта от 3,04 g/l. Според чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се намали само ако той сам е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване
на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД показва, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът и в
практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не
всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла
на разглежданата норма, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произтичащите вреди. Това разбиране, свързано с приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/ 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014
година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. Ако се установи, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за вреди може да се
намали, като намаляването е въпрос на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост
от събраните доказателства по конкретния спор.
Безспорно установено е със споразумение, одобрено с протокол от 06.07.2021
г. по НОХД № 034/2021 г. по описа на Районен съд - Поморие, че водачът на лекия
автомобил С. М. АС е превишила допустимата скорост, с което е нарушила правилата за
движение и е извършила престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1, вр. чл.
342, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, от НК. Установява се от събраните в производството
доказателства, а и сам ищецът заявява, че се е движел по пътното платно. Установено е, че
по време на инцидента, ищецът е бил употребил алкохол, чието съдържание е от 3,04 g/l. От
показанията на свидетелят Д. става ясно, че пострадалият е залитал. Установява се от
заключението на вещото лице инж. С., че пострадалият И.Ж. е допринесъл за настъпване на
произшествието, тъй като се е движел по платното за движение въпреки наличието на
тротоар. Има данни по делото, че част от тротоара е бил разкопан, но не са събрани
7
категорични данни, че е бил неизползваем за придвижване или не е могъл да бъде ползван
тротоара от другата страна на пътното платно. Вещото лице заявява, че ищецът е имал
възможност да предотврати произшествието, като използва за движение наличните
тротоари. Поради това съдът счита, че с поведението си пострадалият изпълва хипотезата на
съпричиняване, поради което е налице пряко причиняване за настъпване на деликта.
От всичко изложено следва да се направи обосновано заключение, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия И.Ж., което следва да бъде определено в размер на
40 %. Пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел по
пътното платно с наличие на значително съдържание на алкохол в кръвта, при наличие на
тротоари от двете страни на пътното платно. Поради изложеното, съдът приема за
основателно възражение на ответника.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че искът за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично
спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното произшествие, И.Ж. не може да
води живот както преди това и за цял живот ще изпитва болки, както и траен физически и
психически дискомфорт. В следствие на инцидента, ищецът е парализиран от гърдите на
долу и да края на живота се, ще се нуждае от чужда помощ за ежедневните си нужди. От
показанията на свидетелката Л. се установи, че пострадалият е понесъл тежко станалото,
живял е в едно домакинство с непълнолетния си син, за когото сега не може да полага
необходимите грижи и изцяло разчита на грижите на близките си, както за себе си, така и за
сина си. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към 30.12.2019г. пострадалият е
бил на 43 год., в разцвета на силите си.
Претърпените болки и страдания от ищецът вследствие на преживяното, съдът
преценява, че отговарят на сумата от 450 000 лв. За да определи обезщетението в такъв
размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси (напр.
Определение № 144 от 6.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 886/2019 г., I т. о. и Определение №
368 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 3041/2017 г., II т. о.). Така определеното обезщетение
следва да бъде редуцирано с 40%, съобразно приетото от съда съпричиняване от страна на
пострадалия И.Ж. или дължимата от ответника сума е в размер на 270 000 лв.
По отношение на претендираните от ищеца И.Ж. имуществени вреди, съдът
приема претенцията за основателна. С исковата молба са представени писмени
доказателства, от които се установява, че за лечението на пострадалото лице са заплатени
медицински консумативи, закупени медикаменти, заплатен е престой в болнично заведение.
Претенцията се явява доказана и по размер, видно от приложените към исковата молба
фактури, поради което следва да бъде уважена така както е предявена – в размер на 8 003,44
лева.
8
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва
върху присъдените обезщетения за имуществени неимуществени вреди, считано от
завеждане на исковата молба. С оглед уважаването на иска, това е законова последица.
На основание чл.78 ал.1 от ТПК, в полза на Ив.Ж. не следва да бъдат
присъждани разноски, предвид освобождаването от заплащането на държавни такси и
разноски с нарочно определение № 482/ 08.06.2021г. на съда. На основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено
възнаграждение, предвид оказаната на И.Ж. безплатна адвокатска помощ на основание
сключения договор за правна защита и съдействие (л. 217), в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт
Гаранционният фонд следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Г. И. общо сумата от
7660,17 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7
ал. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявения иск.
В тежест на ответника - Гаранционен фонд следва да се присъди и държавна
такса върху присъдените суми от 270 000 лв. и 8 003,44 – 11 120,14 лв. дължими по сметка
на съда, както и сумата от 257,14 лв. - разноски по делото.
На основание чл.78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на
„Гаранционен фонд“ направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът е направил и
претендира разноски в общ размер на 265 лв. или дължимата сума е от 94,64 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 да заплати в полза на И. Р. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр. К., област Б., ул. „Д.“ № * сумата от 270 000 (двеста и седемдесет
хиляди) лв. и сумата от 8003.44 (осем хиляди и три лева и четиридесет и четири стотинки)
лв. обезщетение за имуществени вреди, за претърпени болки и страдания, неудобства и
стрес вследствие на претърпяно на 30.12.2019 г. ПТП в гр. К., ведно със законната лихва
9
върху присъдените суми от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане,
като иска до претендираните 420 000 (четиристотин и двадесет хиляди лева) лв.,
представляващи неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 да заплати в полза на Мария Генчева
Иванова от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, ет.1, ап.2
сумата от 7660,17 лв (седем хиляди шестстотин и шестдесет лева и седемнадесет стотинки),
представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 да заплати в полза на държавата по
сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 11 120,14 (единадесет хиляди сто и двадесет лв. и
четиринадесет ст.) лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 257,14 (двеста
петдесет и седем лв. и четиринадесет ст.) лв. разноски по делото, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА И. Р. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., област Б., ул. „Д.“ № *
да заплати в полза на Гаранционен фонд с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 94,64 (деветдесет и четири
лв. и шестдесет и четири ст.) направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10