РЕШЕНИЕ
№ 13433
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110100761 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Н. А. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „Т“ № 26, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр. С., ул. „К.“ №
1, за заплащане на сумата от 1 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувана на интернет
страницата *****.bg **************** информация в статията „Извращение!“,
съдържаща следните обидни думи и клеветнически изявления спрямо ищеца:
само по себе си заглавието на статията „Извращение!“ с поставена под него
снимка на Н. А.;
„трътлестият комисионер“;
„мазният сурат“;
„дете преди няколко години става жертва на гнусни, педофилски посегателства
от страна на депутата“;
„потопи шкембе в голямата политика“;
„А. се ползва с висша държавна протекция“;
„в главата му се ражда извратеняшки план“;
„открити чатове с неизвестен профил, който месеци наред му е пращал линкове
към сайтове с отвратителни п*д*растки филми, показващи перверзна любов
между тийнейджъри ... зад безименните чатове стои съдържателят на
училищната будка .... Н. А.“;
„търкаля по жълтите павета заедно с *******************************“;
„съдържанието на лаптопите и таблетите му е потресло и най-закоравелите
криминалисти“;
„в устройствата му са намерени клипове с бебенца, записи как малки момченца
правят орална любов на възрастни мъже и жени, лесбийски сцени между
невръстни момиченца с кордели и бели чорапки, както и множество регистрации
в т.нар. дарк уеб (тъмна интернет зона), където извратеняци си разменят кадри и
1
си уговарят срещи“;
„лекьосаните чаршафи на *****“;
„обвиняния в педофилия“;
„Единствено педерасткия му манталитет идва да покаже що за човек е той.“,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането на 11.12.2023 г. до
окончателното заплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в процесната статия се съдържат съответни обидни
квалификации и клеветнически твърдения, уточнени с молба от 18.01.2024 г., в
резултат на чието узнаване претърпял неимуществени вреди считано от публикуването
на процесната статия занапред, съгласно уточнителна молба от 18.01.2024 г., в която
конкретизира кои изрази от процесната статия имат обиден и/или клеветнически
характер, които изрази са накърнили неговата лична чест и достойнство и доброто му
име и репутация в обществото. Изпитал силно емоционално напрежение и смущение в
нормалният си начин на живот, почувствал се унизен и засрамен, след като се
запознали с част от информацията в статията част от колегите му започнали да странят
от него и да подхождат по-внимателно и притеснително в комуникацията с него,
наложило се да убеждава близките си, че процесната информация е невярна, като
подчертава, че същата информация е годна да накърни значително обществената
оценка и репутацията за него като видна политическа личност. Ответникът не
направил проверка за достоверност преди публикуването на информацията от поне два
независими източника, а липсата й обуславяла отговорност за вреди. В процесната
статия се визирали различни източници, от които била събрана възпроизведената
информация, но родителското и потребителското мнение не следвало да се счита за
достоверен източник на информация, като журналистите имали забрана да разгласяват
данни от досъдебно производство без прокурорско разрешение съгласно чл. 198 НПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.“ ЕООД оспорва иска по основание,
доколкото процесната статия е с посочен източник на информация и отразява
разпространена в медиите информация под формата на коментар.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на интернет страницата
************************, в която на 11.12.2023 г. е публикувана възложената от
него процесна статия с процесното съдържание. Освен безспорния си характер,
посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото и неоспорени от
ответника писмени доказателства – разпечатка от интернет страницата
************************ и справка по име на домейн.
Видно от приложената по делото разпечатка от интернет страницата
************************ на 11.12.2023 г. е публикувана статия със заглавие
„Извращение! Кой покри педофилска разработка на БОП-а срещу Н. А.?“, с
подзаглавие „Откакто трътлестият комисионер влезе във властта, никой не пита за
голите дечица в лаптопа му“ и със следното съдържание „Мазният сурат на
многоцветния депутат Н. А., ежедневно натрапващ ни се от парламентарната трибуна,
сипва допълнителна сол в раните на едно българско семейство, чието дете преди
няколко години става жертва на гнусни, педофилски посегателства отстрана на
депутата. С редакцията ни се свързаха Н.П. и А.П. (бел.ред.: имената се пазят в
редакцията), които са преки родственици на 10-годишно (по онова време) момченце,
2
имало нещастието да учи в близост до школска будка, от която А. се препитавал преди
да потопи шкембе в голямата политика. Въпреки, че жалбата на родителите отлежава в
БОП-а, и всички противни обстоятелства са щателно описани там, не е излишно да ги
преразкажем за широката публика. Най-вече защото тя ще нямаме право да
разкриваме лични данни, в т.ч. и адреса на местопроизшествието, нито имена на
замесените в престъплението. Всичко започва в един кишав мартенски ден (точната
година е упомената в сигнала), когато нашият герой, условно наречен М (бел. ред.:
името е подменено), прескача в голямото междучасие за сандвич и вафла в кафе-
бакалницата на депутата. На щанда е самият Н., който фиксира любопитното,
симпатично и бъбриво момченце, и в главата му се ражда извратеняшки план. През
следващите месеци до лятната ваканция, М му гостува ежедневно, често получавайки
безплатно шоколадче, сокче и кола. Двамата са вече приятели, Н. му дава да гледа
филми и да играе игри на лаптопа му, помага му и за домашните. Ненормалната
дружба продължава и през летните месеци, а момченцето се хвали на приятели, че
вече е гледало филми за възрастни, научило е как батковците си правят (молим за
извинение) ч*кии и дори е опитало уиски. Логично настъпват промени в поведението
му, отбелязва баща му в жалбата си до БОП-а. М започва да се заключва в стаята си,
спира да споделя, отбягва другарчетата си, родителите му не след дълго установяват
абонаменти за порно канали. Ужасът е безпределен, когато баща му установява, че на
кадрите има само мъже и детето му е склонявано да гледа гей сцени, платени на
всичко отгоре през картата на майка му. Следва разговор с детски психолог, както и с
преподавателите в школото. В приложението Телеграм пък са открити чатове с
неизвестен профил, който месеци наред му е пращал линкове към сайтове с
отвратителни, п*д*растки филми, показващи перверзна любов между тийнейджъри.
Родителите незабавно подават жалба в ГДБОП, наемат и частна разследваща IT фирма,
която установява, че зад безименните чатове стои съдържателят на училищната будка
... Н. А.. Долу горе по същото време днешният управленец регистрира партия ****,
година по-късно ще го видим да се търкаля по жълтите павета заедно с
*******************************. Междувременно полицаи от отдел
“Киберпрестъпност” са установили IР адресите му и дори са получили заповед за
изземване на хардуер от дома и офисите му. А. дори е викан няколко пъти на разпит,
сочат архивите на МВР. Наши източници от "6-ти септември" издадоха, че
съдържанието на лаптопите и таблетите му е потресло и най- закоравелите
криминалисти. Като предварително молим за извинение читателите си, вярваме, че
общественият интерес изисква истината да бъде казана в най-натуралистичния й вид,
защото става дума за човек, който кове съдбите на българските граждани. Без да се
упражняваме в излишно красноречие, ще посочим, че в устройствата му са намерени
клипове с бебенца, записи как малки момченца правят орална любов на възрастни
мъже и жени, лесбийски сцени между невръстни момиченца с кордели и бели чорапки,
както и множество регистрации в т.нар. даркуеб (тъмна интернет зона), където
извратеняци си разменят кадри и си уговарят срещи. Докато ченгетата ровят
лекьосаните чаршафи на *****, (така не веднъж го наричаше журналистът Н. Н.), идва
2021 г. и настават времена на безвластие. Трусовете в МВР пряко рефлектират и върху
разследването на А., а натоварените с него са или преназначени, или уволнени от
системата. Той пък влиза в парламента, оглавява комисии, грее от плакати и дава
пространни интервюта по медиите. Властта го опаричва и той дори става акционер в
крипто пирамидата “****“, а от скоро вече е част от управляващото мнозинство на
ПП-ДБ. Логично, обвиненията в педофилия мистериозно изчезват както от
полицейските регистри, така и от медиите. Статии, посветени на хомосексуалната му
3
насоченост, са услужливо свалени. “Единствено педерасткият му манталитет идва да
покаже що за човек е той“ пишат гневни потребители. Без да измъчваме публиката с
излишни разсъждения и риторични въпроси #кой покри разследването за педофилия
срещу Н. А., оставаме с надежда МВР и ДАНС да го възобновят, а прокуратурата да се
самосезира. Така “Промяната" ще докаже, че следва духа на конституционните
промени, за които драпа от създаването си.“.
Установява се, че в статията са използвани посочените в исковата молба изрази,
подробно изложени по-горе, с изключение на твърдението „А. се ползва с висша
държавна протекция“. В статията са поместени общо пет снимки на ищеца, една от
които непосредствено под заглавието.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. М. Т..
Свидетелят заявява, че е експерт в комисия в Народното събрание и с ищеца са
приятели от около 12 години. Свидетелства, че си спомня за случая – за статия по
адрес на ищеца, публикувана в края на 2023 г. Сочи, че докато са били в Народното
събрание, ищецът получил обаждане от майка си, от която същият научил за статията
по негов адрес. В този момент той бил до ищеца и чул откъслечни неща от разговора с
майка му, поради което му станало интересно и веднага намерил в интернет
въпросната статия, като останал доста изненадан от написаното в нея. Свидетелства,
че ищецът доста се изнервил, видимо му станало доста неприятно. Сочи, че в началото
лично той не взел статията на сериозно, дори се пошегувал с ищеца, но последният го
приел доста лично и му се „изрепчил“. Според свидетеля след тази статия ищецът
станал доста раздразнителен и доста нервен. Няколко дни по-късно разбрал, че ищецът
е получил криза с кръвното и се е наложило да посети болница. Сочи, че статията все
още е публична и я е виждал в различни групи в социалните мрежи. Свидетелства, че
във връзка с процесната статия ищецът е получил обаждания от доста хора,
включително под публикациите на ищеца по различни теми, напр. държавния бюджет,
е имало коментари по адрес на ищеца като „педофил“, което видимо разстройвало
ищеца. Свидетелят заявява, че след статията е настъпила промяна в поведението на
ищеца, бил изключително разсеян. Сочи, че ищецът бил заместник-председател на
парламентарната група и отговарял за депутатите в зала и това му пречело да си
върши работата. Свидетелят споделя, че ищецът винаги е бил сравнително спокоен, с
доста интересно чувство за хумор и може би затова си е позволил да се пошегува с
него, когато била публикувана процесната статия. След това този въпрос бил табу в
техните разговори. Същият свидетелства, че след статията поведението на ищеца доста
се променило, особено близо година след това, поведението му било видимо различно,
станал по-малко комуникативен. Преди ищецът бил човек, който излизал по-често,
имал по-активен социален живот, по-често посещавал заведения, докато в последно
време след тази статия това се променило. Сочи, че преди доста често са излизали на
заведение или кафене, но след статията това се променило, като ищецът дори избягвал
да бъде район, в който има училище – напр. не искал да посещава заведение около
парк „З.“, тъй като било близо до училище. Споделя, че ищецът му е казвал, че „не
иска пак някой измислен журналист да мине да го снима и да продължават с тези
глупости.“. Споделя, че за доста дълъг период от време ищецът категорично отбягвал
да говори по каквато и да е подобна тема. Съдът, след преценка по чл. 172 ГПК,
изцяло кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, резултат от
личните впечатления на свидетеля и неопровергани от други данни по делото.
Свидетелят е част от близкото обкръжение на ищеца и същият е възприел
4
непосредствено състоянието на ищеца след публикуването на процесната статия и
въздействието на същата върху него.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск, предявен като частичен, с правна
квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. За основателността на предявения иск, ищецът
носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: 1) към датата
на деянието ответникът е бил собственик и/или издател на процесното електорнно
издание; 2) правоотношение по възлагане на работа; 3) осъществен фактически състав
по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи (деяние – в случая публикуване на сочените изявленията с посоченото
съдържание, неимуществена вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 4) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставлява извършването на възложената работа; чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата; или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което
вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента – пряк изпълнител на работата. В тежест на ответника при доказване на
сочените от ищеца обстоятелства е да докаже, че процесната статия съдържа
квалификации, които съответстват на господстващия в българското общество морал,
както и твърдения, които отговарят на истината и приписват на ищеца извършени от
него престъпления, възраженията си, както и всички обстоятелства, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В случая ищецът се позовава на противоправно поведение на физически лица,
чийто възложител е ответното дружество, изразяващо се в изнасяне в процесната
статия на клеветнически твърдения и обидни квалификации, засягащи честта и
достойнството му. По делото не е спорно, че на 11.12.2023 г. на интернет страницата
************************ е публикувана статия със заглавие „Извращение! Кой
покри педофилска разработка на БОП-а срещу Н. А.?“ с установеното по-горе
съдържание, както и че посочената страница е собственост на ответното дружество.
Ето защо ответникът има качеството на възложител на работата на журналистите,
публикували процесния материал, защото издателят чрез своите длъжностни лица
определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност
на основание чл.49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на печатни материали (в този смисъл решение № 340/15.07.1998 г. по гр.д.
№ 178/1997 г. на ВКС; решение № 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на ВКС и
др.), като без значение е кой точно е авторът на статията, тъй като ответникът е
допуснал да бъде публикувана (ППВС № 7/1959 г. на ВС, т. 7). Същият отговаря за
неимуществени вреди, причинени от авторите на статиите, публикувани в неговото
издание и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на
5
визираните в тях лица. Същият чрез своите длъжностни лица носи отговорност за
верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване (така решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009
г. на ВКС, III г. о. и др.). С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответното
дружество „А.“ ЕООД е пасивно легитимирана страна по предявения иск.
Спорно по делото е дали сочените от ищеца думи и изрази са с такова
съдържание, че да разкриват признаците на противоправност като основание за
ангажиране на отговорността на ответника.
Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 НК), с
което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му. Клеветата е противоправно деяние и може да се
изразява в две форми: а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или
б) приписване на неизвършено престъпление (чл.147, ал. 1 НК). При първата форма
трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Клеветническите
твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца, дори да не покриват
напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като оклеветеният следва да е
посочен по име или по всякакъв друг начин, който не оставя съмнение относно
неговата личност (така решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС,
ІV г. о.). Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за съдържащите
се в него факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения,
такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки,
че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това неверните позорящи
факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения,
асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. При
втората форма на клеветата деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е
извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил.
Противоправно деяние е и обидата, която ще е налице, ако се каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие – арг.
чл. 146, ал. 1 НК. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата не се свързва с факти и
обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане
и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия. Обидата може да се
осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се
възприемат от пострадалия. Според трайната практика възприемането на обидата от
пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните
думи и изрази в средствата за масово осведомяване или в социалните мрежи (решение
№ 159/19.06.2015 г. по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г. на ВКС, I н. о. и др.). Само по себе си,
ако мнението не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
6
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личности и събития. При обидата деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на
обида, е характерът на използваните думи – дали те са от естество да накърнят
достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за
неприемливо, унизително и непристойно отношение. Не се изисква обидните думи
или действия да са безусловно цинични и груби – достатъчно е те да изразяват
отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това
мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е
обществено неприемлива. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е
направено в редица решения на ВКС, например в решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д.
№ 1140/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 209/27.9.2013 г по гр. д. № 1747/2013 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 62/06.03.2012 г по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о., в които се приема,
че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име
на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или
занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал.
1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За
разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато
някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго.
С решение № 73/05.02.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. на ВКС, II г. о. и
цитираната в него съдебна практика (решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. №
1251/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г. на
ВКС, ІІІ г. о., решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г. на ВКС, І г. о.) е даден отговор
на въпроса относно границите на правото на изразяване и разпространение на
свободно мнение. В посочената се приема, че в чл. 39-41 от Конституцията на
Република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС) е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега
на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава,
съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на
изразяване. Това е едно от основните права на личността, но същото не е абсолютно.
Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват
то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в нарушение на общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не
допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или
законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на
чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на
мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на
надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за
7
ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон
изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са
обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено
лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното
достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода
на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В
контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се
основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като
клевета, съответно като противоправно поведение следва да се квалифицира
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения,
за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да
позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на
издателя. В случай че са неверни и позорят адресата, издателят носи отговорност,
доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил
дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Мненията и оценките
от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират
отговорността на журналиста, само ако представляват обида или клевета (в този
смисъл решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение
№ 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 62/06.03.2012 г. по
гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Само при наличие на твърдение за факт,
което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и
виновно, и дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно
установени предели. В контекста на изложеното настоящият състав приема, че
журналистите следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията, а ако ги преминат - отговарят за причинените вреди. Дали и доколко е
нарушен балансът на посочените конституционно защитени ценности (свободата на
словото от една страна и доброто име на гражданите от друга), подлежи на преценка
във всеки конкретен случай въз основа на установените по делото обстоятелства. При
обсъждане противоправността на деянието следва да се прецени дали когато
журналист изнася засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, той е
проверил тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти трябва да бъдат
проверени от журналиста преди да ги разпространи в публикация. Действително, не са
предвидени правни норми за начина, по който да се извършва такава проверка, но в
практиката се приема, че журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два
независими източника, които да са достоверни относно изнесените в публикацията
факти, т. е. източниците следва обективно да могат да гарантират истинността на
информацията преди тя да се публикува. Само ако се установи, че проверката е
добросъвестна, може да се изключи вината на журналиста.
Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на предвидените в чл. 39-41 КРБ ограничения, и
оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за
да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение
8
могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или
електронни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на обидата или състава
на клеветата. По повод публикациите в печатните медии, във всеки конкретен случай
следва да се прави преценка дали определена публикация, която съдържа негативно
съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос,
свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти, но това
изследване съдът предприема, съобразявайки зададените с исковата молба основания
(така напр. решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС, ІV г. о.).
Допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности
и в частност на политиците, е с по-широки граници. Колкото по-известна е една
личност, включително политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се
налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и
постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това
политиците, още повече лидерите от тях, следва да понасят засиления
журналистическия интерес и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи
добрия тон изразни средства. Но и журналистите не могат да използват правото за
свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди или да клеветят. Те
следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а доколкото
ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Не е противоправно поведението при
изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (така решение № 148
от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 85/23.03.2012 г. по
гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д. № 2098/2015
г. на ВКС, IV г.о., решение № 12/06.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 110/25.05.2010 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., решение №
484/09.05.2010 г. по гр.д. № 1438/2009 г. на ВКС,III г.о.). Съобразно стандартите,
установени с Конституцията и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът
между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази
посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и
критика е обществено значимо и необходимо срещу това дали то се използва
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на
приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена
или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и
политическия дебат (в този смисъл напр. решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. №
7046/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
С оглед изложеното, на първо място следва да бъдат разграничени кои от
изнесените в процесната статията изрази, от които ищецът твърди, че е засегнат,
представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите, а след това и дали
фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото
9
по чл. 39, ал. 1 КРБ.
При съобразяване на горецитираната съдебна практика настоящият съдебен
състав намира, че твърдения за факти представляват следните изрази: 1) „дете преди
няколко години става жертва на гнусни, педофилски посегателства от страна на
депутата“, 2) „в главата му се ражда извратеняшки план“, 3) „открити чатове с
неизвестен профил, който месеци наред му е пращал линкове към сайтове с
отвратителни п*д*растки филми, показващи перверзна любов между тийнейджъри
... зад безименните чатове стои съдържателят на училищната будка .... Н. А.“, 4)
„съдържанието на лаптопите и таблетите му е потресло и най-закоравелите
криминалисти“, 5) „в устройствата му са намерени клипове с бебенца, записи как
малки момченца правят орална любов на възрастни мъже и жени, лесбийски сцени
между невръстни момиченца с кордели и бели чорапки, както и множество
регистрации в т.нар. дарк уеб (тъмна интернет зона), където извратеняци си
разменят кадри и си уговарят срещи“, 6) „обвиняния в педофилия“ и 7) „търкаля по
жълтите павета заедно с *******************************“, а оценка на фактите
представляват следните изрази: 1) „лекьосаните чаршафи на *****“, 2) заглавието на
статията „Извращение!“ с поставена под него снимка на Н. А., 3) „трътлестият
комисионер“; 4) „мазният сурат“, 5) „потопи шкембе в голямата политика“ и 6)
„Единствено педерасткия му манталитет идва да покаже що за човек е той “. Що се
отнася до израза „А. се ползва с висша държавна протекция“, по делото не се
установява същият да се съдържа в процесната статия.
Настоящият съдебен състав намира, че изнесената в статията информация, а
именно: 1) „дете преди няколко години става жертва на гнусни, педофилски
посегателства от страна на депутата“, 2) „в главата му се ражда извратеняшки
план“; 3) „открити чатове с неизвестен профил, който месеци наред му е пращал
линкове към сайтове с отвратителни п*д*растки филми, показващи перверзна любов
между тийнейджъри ... зад безименните чатове стои съдържателят на училищната
будка .... Н. А.“, 4) „съдържанието на лаптопите и таблетите му е потресло и най-
закоравелите криминалисти“, 5) „в устройствата му са намерени клипове с бебенца,
записи как малки момченца правят орална любов на възрастни мъже и жени,
лесбийски сцени между невръстни момиченца с кордели и бели чорапки, както и
множество регистрации в т.нар. дарк уеб (тъмна интернет зона), където
извратеняци си разменят кадри и си уговарят срещи“, 6) „обвиняния в педофилия“,
представляват клевета в двете й форми, а именно разгласяване на несъществуващо
позорно обстоятелство и приписване на неизвършено престъпление.
С използвания в статията израз „дете преди няколко години става жертва на
гнусни, педофилски посегателства от страна на депутата“ се внушава
извършването на престъпление по разврат от страна на ищеца. Това е така, тъй като в
статията се твърди, че дете е станало „жертва“ на „педофилски посегателства“. Думата
„жертва“ има значение на „човек, загубил живота си или пострадал от физическо и др.
насилие“, а думата „посегателство“ – на „действие, насочено срещу някого или нещо и
накърняващо правото и интереса на някого или нещо“. Дете е всяко ненавършило
пълнолетие лице съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето, а освен това в статията
ясно е посочено, че „жертвата“ е дете на десет години, т.е. малолетно лице. От
цялостното съдържание на текста може да се направи еднозначен извод, че се твърди,
че деец е именно ищецът. Общоприетото значение на думата педофилия и
производните й е за обозначение на лице със сексуални наклонности към деца, което
извършва блудствени и/или съвокупителни действия с дете. От изложеното следва, че
10
изразът „педофилски посегателства“ е използван за означаване на сексуална
злоупотреба с малолетно лице. В този контекст е изпозлван и изразът „обвинения в
педофилия“, който внушава освен, че ищецът е извършил сексуална злоупотреба с
малолетно дете, но и че спрямо него е образувано наказателно производство за
същото. Твърдението, че са „открити чатове с неизвестен профил, който месеци
наред му е пращал линкове към сайтове с отвратителни п*д*растки филми,
показващи перверзна любов между тийнейджъри ... зад безименните чатове стои
съдържателят на училищната будка .... Н. А.“, както и твърдението, че „в
устройствата му са намерени клипове с бебенца, записи как малки момченца правят
орална любов на възрастни мъже и жени, лесбийски сцени между невръстни
момиченца с кордели и бели чорапки, както и множество регистрации в т.нар. дарк
уеб (тъмна интернет зона), където извратеняци си разменят кадри и си уговарят
срещи“, също представляват клеветнически твърдения, доколкото приписват на ищеца
извършването на престъпление, с първото – по чл. 159, ал.4, т. 1, предл. 1 вр. ал. 3 НК
– разпространяване по друг начин на порнографски материал, за създаването на който
е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст, на лице, ненавършило 16
години, а с второто – по чл. 159, ал. 6 НК – държи или набавя за себе си порнографски
материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или
лице, което изглежда като такова. Легална дефиниция на „порнографски материал“ се
съдържа в чл. 93, т. 28 НК, съгласно който „порнографски материал“ е изготвен по
какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал
материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие,
съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален
садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице.
Използваните в статията умалителни „момченца“ и „момиченца“ сочат, че
участниците в порнографските материали са лица, ненавършили пълнолетие.
Публикуваните твърдения са и позорящи, тъй като поставят под съмнение не само
добросъвестността на ищеца, но и акцентират върху желанието му да се
облагодетелства сексуално от деца, т. е. от морално неприемливо поведение на ищеца,
създават представа за недостойно, от гледна точка на общоприетите морални
разбирания поведение и са годни да предизвикат еднозначна негативна оценка на
обществото. По делото няма данни журналистът, написал статията, да се е убедил в
достоверността на получената информация, например, като се срещне с ищеца и се
запознае и с неговата гледна точка. Обстоятелството, че в статията се твърди, че
източник на информацията са близки на „жертвата“ от престъпните посегателства на
ищеца, не покрива критериите на извършено добросъвестно журналистическо
разследване. Към датата на публикуването на процесната статия няма данни ищецът
да е извършил, още по-малко, същият да е бил осъждан с влязла в сила присъда в
извършването на посочените престъпления. Изложените в процесната статия
твърдения, а именно „в главата му се ражда извратеняшки план“ и „съдържанието
на лаптопите и таблетите му е потресло и най-закоравелите криминалисти“
представляват позорни обстоятелства, доколкото внушават и представят ищеца като
неморална личност, непочтен човек с перверзно мислене, засягат достойнството и
честта на ищеца, злепоставят го като публична личност и са от естество да
предизвикат отрицателна оценка на обществото. По делото няма данни относно
верността на информацията, а тя не е доказана и от ответника. Изнесената в статията
информация е противоправно действие, тъй като няма данни отразените фактически
твърдения да отговарят на истината. Същото представлява разпространение на
информация с цел да се увреди доброто име на ищеца, с което се нарушават
11
ограниченията по чл. 39 КРБ. В този смисъл изнесеното в посочената статия
представлява клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 НК в двете й проявни
форми, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника в
качеството му на възложител на работа на лицето написало статията.
Що се касае до изнесеното в статията твърдение „търкаля по жълтите павета
заедно с *******************************“, съдът намира, че същото не е позорно
обстоятелство, тъй като това не е нито неморално, нито недостойно, а и не
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този смисъл
позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното
отношение на определено лице към казаното за него. След като изнесеното
обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал
засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му
мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая
по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе
е видно, че поведението на деликвента не може да се окачестви като противоправно по
см. на чл. 45 ЗЗД.
По отношение на изложените в статията обидни квалификации, от които ищецът
поддържа, че е засегнат, съдът намира следното. Използваните в статията изрази
„лекьосаните чаршафи на *****“ и „Единствено педерасткия му манталитет идва
да покаже що за човек е той“ съдът намира, че според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични и са обективно годни да накърнят достойнството на
пострадалия. Между страните няма спор, а и на настоящия съдебен състав е служебно
известно, че към датата на публикуване на процесната статия ищецът е заемал
длъжността народен представител в XLIX Народно събрание на Република България,
поради което предвид установената съдебна практика същият следва да понася
засиления журналистическия интерес и да търпи повече укори, включително с
надхвърлящи добрия тон изразни средства. Въпреки възприетите по-широки граници
на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях
не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано
честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида. В случая
съдът намира, че изнесената информация и изполваните квалификации са унизителни
за честта и достойнството на пострадалия и излизат извън рамките на свободата на
словото по чл. 39, ал. 1 КРБ. Журналистът е надхвърлил конституционно
гарантираното му право по чл. 39, ал. 1 КРБ и е засегнал противоправно
достойнството на ищеца в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 КРБ, като му е вменил
извършване на непочтени деяния, с което е допуснато уронване на честта и
достойнството на ищеца.
Що се касае за заглавието на статията „Извращение!“ с поставена под него
снимка на ищеца и използваните изрази „трътлестият комисионер“, „мазният
сурат“, „потопи шкембе в голямата политика“, съдът намира, че същите не са
обидни. Както беше посочено по-горе, допустимите граници за критика на политици в
сравнение с лица, които не извършват обществена деятелност, са много по-широки,
като с посочените изрази не излизат извън рамките на свободата на словото по чл. 39,
ал. 1 КРБ.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. Т. се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с
публикуваната статия. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
12
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
по справедливост от съда – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От
показанията на К. Т. се установява, че в резултат на статията ищецът е преживял
негативни емоции – бил е притеснен, изнервен, раздразнителен, разсеян, ограничил се
е социалната му активност. Следва да се вземе предвид, че от процесния деликт е имал
здравословни проблеми, свързани с кръвно налягане. Съдът намира, че при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени следните обстоятелства: 1)
характерът на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на
позорност, както и на обидата – в случая същите сочат на проява на изключително
укоримо от гледна точка на обществения морал поведение; 2)общественото положение
и личността на ищеца – касае се за публична личност, с широка известност в
обществото; 3) фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез
средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; 4) броят
на клеветническите твърдения и на отправените обиди – когато непозволеното
увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо
лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по едно
и също време и място, броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от
значение при определяне размера на обезщетението; 5) обществено-икономическите
условия в страната към момента на осъществяване на деликта; 6) обстоятелството, че
участието на ищеца в политическия и обществен живот поражда необходимост същият
да има по-висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му
и дейността му; 7) интензитета и продължителността на конкретно претърпените
негативни психични изживявания – след като узнал за статията ищецът се ядосал и
разстроил, в продължение на сравнително некратък период от време бил под нейно
влияние.
Преценявайки посочените обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и
52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата от 5000 лв. би обезщетила ищеца за
причинените му неимуществени вреди. В случая ищецът е претендирал сумата от 1000
лв., частично от сума в общ размер на 100 000 лв., поради което искът е доказан по
основнаие и размер. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна
лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 11.12.2023 г., до окончателното
й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има единствено ищецът, който своевременно е направил искане за присъжане на
такива. Същият е сторил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 450 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр. С., ул. „К.“ № 1, да заплати на
Н. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Т“ № 26, на основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 1000 лв. – частичен иск от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от публикувана на интернет страницата *****.bg
(https://crimes.bg/vodeshha-tema/izvrashtenie-koy-pokri-pedofilska-razrabotka-na-bop-a-
sreshtu-nastimir-ananiev-3/123025) информация в статията „Извращение!“, съдържаща
следните обидни думи и клеветнически изявления спрямо ищеца: 1) „дете преди
няколко години става жертва на гнусни, педофилски посегателства от страна на
депутата“; 2) „в главата му се ражда извратеняшки план“; 3) „открити чатове с
неизвестен профил, който месеци наред му е пращал линкове към сайтове с
отвратителни п*д*растки филми, показващи перверзна любов между тийнейджъри
... зад безименните чатове стои съдържателят на училищната будка .... Н. А.“; 4)
„съдържанието на лаптопите и таблетите му е потресло и най-закоравелите
криминалисти“; 5) „в устройствата му са намерени клипове с бебенца, записи как
малки момченца правят орална любов на възрастни мъже и жени, лесбийски сцени
между невръстни момиченца с кордели и бели чорапки, както и множество
регистрации в т.нар. дарк уеб (тъмна интернет зона), където извратеняци си
разменят кадри и си уговарят срещи“; 6) „лекьосаните чаршафи на *****“; 7)
„обвиняния в педофилия“; 8) „Единствено педерасткия му манталитет идва да
покаже що за човек е той.“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането на 11.12.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за следните изявления: 1) само по себе си заглавието на
статията „Извращение!“ с поставена под него снимка на Н. А.; 2) „трътлестият
комисионер“; 3) „мазният сурат“; 4) „потопи шкембе в голямата политика“; 5) „А.
се ползва с висша държавна протекция“; 6) „търкаля по жълтите павета заедно с
*******************************“, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр.
С., ул. „К.“ № 1, да заплати на Н. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Т“ № 26,
сумата от 450 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14