№ 42466
гр. София, 19.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110117806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118 и чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ******* срещу И. С. К. с предмет
искови претенции по т. 3 и т. 3.1., произтичащи от договор за заем с ******,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 14.11.2023
г. Поддържа се, че в т. XI от договора за заем в случай на спор страните са
посочили компетентен Софийски районен съд. Ответникът навежда
възражение за местна неподсъдност на спора, на основание чл. 105 от ГПК.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи,
доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:
Възражението на ответника е направено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 4
от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е
неоснователно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
21.02.2024 г. по тълк. дело № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС, с прехвърляне на
вземането на новия кредитор и с уведомяване на длъжника за цесията,
арбитражната клауза, включена в материалния договор, запазва действието си
при бъдещ спор между цесионера и длъжника. В разглеждания случай,
дадените разяснения в посоченото тълкувателно решение са приложими и по
отношение на споразумението за избор на местно компетентен съд, предвид
обективираната в договора за заем уговорка по чл.XI, доколкото е израз на
съгласието на страните да възложат решаването на възникнали във връзка с
неизпълнението на договора спорове на избран от тях правораздавателен
орган - компетентния съд в гр. София. В този смисъл е Определение
№13028/2024 г. по в. ч. гр.дело №9383/2024 г. по описа на СГС. Ето защо
съдът намира възражението на ответника за местна неподсъдност за
неоснователно.
На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът приема следния проект за
доклад по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да
1
заплати на ищеца сумата 5000,00 лева – главница, представляваща предметът
на договор за заем от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата 1425 лева –
неустойка за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.12.2023 г. Ищецът
твърди, че ответникът е в неизпълнение на задължение за връщане на
заемните средства по договора, сключен на 06.01.2020 г. с ******. В т. V от
договора е уговорено в случай, че заемателят не върне заетата сума в срок
дължи неустойка в размер на 10% годишно. На 14.11.2023 г. е подписан
договор за цесия, по силата на който заемодателят прехвърля вземанията си по
договора на ищеца. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 27.11.2023 г. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Не възразява, че е подписал договора за заем, но твърди, че това е
станало след осъществена спрямо него заплаха. Оспорва да е получил сумата
по процесния договор за заем. Пояснява, че по силата на трудов договор №
137/30.01.2018 г. е назначен на длъжност „технически организатор“ в
********, като с писмо-покана с изх. № 44-01-02/15.01.2020 г. бил уведомен,
че на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено
считано от 10.01.2020 г. Допълва, че във фирми, свързани с В.М. и ********, е
работил в периода от 2007 г. до 10.01.2020 г. Около шест месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение получил обаждане от бившия си
пряк ръководител – К.Т., която пожелала да се срещнат в гр. Кърджали.
Твърди, че по време на срещата К.Т. заявила на ответника, че по време на
работата на му в посочените дружества през последните 4-5 години са
установени финансови нарушения; че е желателно и по-добре за ответника да
подпише предварително подготвените от юристите на дружеството
документи, които сложила на масата, а в противен случай тя на два пъти му
казала, че ще бъде осъден и ще „лежи в затвора“. Ответникът се притеснил от
казаното, още повече, че към онзи момент К.Т. била народен представител и
председател на парламентарната група на ПП „Воля“. Твърди, че по време на
срещата им е заявил, че не е получавал посочените в представените му
договори и записи на заповед суми, както и че на посочените в договорите
дати не е посещавал в гр. Варна, но К.Т. била му заявила, че е „по-добре да ги
подпише, отколкото да влезе в затвора“. Ответникът твърди, че се уплашил и
подписал 15 бр. договори за заем и записи на заповед. Получил уведомления
на 27.11.2023 г., че вземанията по посочените договори за заем са прехвърлени
на *******. На 12.01.2024 г. е депозирал жалба до ОДМВР-Кърджали с вх. №
*******. Претендира съдебни разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че с договор за цесия от 14.11.2023 г. ******
прехвърля на ******* вземанията си по договор за заем от 06.01.2020 г., с
предмет сумата 5000 лв., сключен с И. С. К., за което ответникът е уведомен
на 27.11.2023 г.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
2
(юридически факти): наличието на действително правоотношение по договор
за заем, за възникването на което заемодателят да е предоставил на заемателя
процесната сума в твърдения размер; наличието неустоечна клауза в договора
за заем, съгласно която за вида неизпълнение се дължи уговорената сума;
настъпването на изискуемостта на претендираните вземания и техния размер;
извършеното прехвърляне на процесните вземания с договор за цесия и
съобщаване на ответника за прехвърлянето. Тези обстоятелства следва да
бъдат доказани от ищеца.
При установяването им ответникът следва да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите
възражения, в т.ч. за наличието на трудови правоотношения, че е бил
принуден от твърдяното трето лице да сключи процесния договор чрез
възбуждане на основателен страх, за които обстоятелства се указва, че не сочи
доказателства.
Представените от страните документи са допустими и относими, както и
искането на ответника по чл. 186 от ГПК. Искането по чл. 190 от ГПК на
ответника е нередовно.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение за местна неподсъдност,
направено от ответника И. С. К. в отговора на исковата молба по чл. 119, ал. 4,
във вр. чл.105 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2024 г. от 09:40 часа,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената
част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания
и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно
заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не
направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД МВР – Кърджали заверен препис на преписка,
образувана по Жалба с вх. № *******/12.01.2024 г. по описа на ОД МРВ
Кърджали на И. С. К., с ЕГН:**********, в цялост в едноседмичен срок от
съобщаването, на основание чл. 186 ГПК.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 101 от ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да обоснове правен интерес от искането по чл.
190 от ГПК по отношение на ищеца, при условие, че оспорва, че заемните
средства са получени от ответника.
3
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок искането по чл. 190 от
ГПК не се разглежда.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което
е обективиран докладът по делото, а на ищеца- и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение
възражението от И. К. за местна неподсъдност на спора може да се обжалва от
ответника с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му, на осн. чл. 121 от ГПК, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4