Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045 / 19.11.2020г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На деветнадесети октомври две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………ГАЛИНА МИЛКОВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......1116...по описа за............2019…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от ищецът „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 2, представлявано от инж. Ганчо
Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д.Б.З., с която са предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Н.Н.О. ЕГН **********,***
и срещу Н.Н.М. с постоянен адрес ***. С исковете се моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на дружеството 322, 09 лева за
всеки един от тях, като задължение по издадени фактури в периода 23. 12. 2015
г. – 21.12. 2018 г. произтичащи от доставени В и К услуги- доставена, отведена
и пречистена вода през отчетния период от 06. 11. 2015 г. до 03.
12. 2018 г., ведно със обезщетение за забавено плащане върху главницата в
размер на 39, 38 лева, за всеки от тях
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Желае се да бъдат осъдени Н.Н.О. и Н.Н.М. да заплатят на дружеството
направените разноски по настоящото производство, както и направените разноски
присъдени по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 86 / 2019 г. по
описа на съда.
В
исковата молба се твърди, че с оглед
обстоятелството, че „потребител“ за водоснабден обект с административен адрес –
община Сунгурларе, с. Грозден е бил Е. О.М. , който е починал, длъжниците Е. Н.М.,
Н.Н.О., Н.Н.М. и С.Н.М., в качеството си на наследници и съсобственици на
водоснабдения имот, са клиенти на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата
на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги. На основание чл. 3 от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ответниците по настоящото производство притежават
качеството „потребител” в
отношенията с експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с
административен адрес -общ. Сунгурларе,
с. Грозден. Въпросните обстоятелства
не са били оспорвани до настоящия момент нито пред ВиК оператора, нито по
съдебен ред, поради което и на основание валидно съществуващото правоотношение ищцовото
дружество редовно, точно и добросъвестно е осъществявало непрекъснато
водоподаване, считайки абонатите Е. Н.М.,
Н.Н.О., Н.Н.М. и С.Н.М. за техен контрагент.
Съгласно публично известните Общи условия на
оператора, за надлежно водене и остойностяване на потреблението е открита и
заведена партида в базата данни на оператора с абонатен № 817933.
Доставените ВиК услуги са отчитани по карнет, като са взети предвид показанията
на измервателните средства- един
водомер, монтиран в шахта в имота находящ се в село Грозден, общ. Сунгурларе. Като
абонати на ищцовото дружество Е. Н.М., Н.Н.О.,
Н.Н.М. и С.Н.М. е следва да заплащат потребените услуги в
30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора. По издадени фактури в периода от 23.
12. 2015 г. - 21. 12. 2018 год., неплатените в срок задължения, съгласно
действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизат на 322,09 лв. /за всеки от тях/, като
същите произтичат от потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена
вода, през отчетен период от 06. 11. 2015 год. - 03. 12. 2018 год.
Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените
фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция,
както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Така длъжниците - ответници като потребители на ВиК услуги дължат на ищцовото
дружество и мораторна законова лихва за забава, като общия размер на
обезщетението за забавено плащане на претендираните с настоящия иск главници е в
размер на законната лихва и е равно на сумата от 39,38 лева/за всеки от тях/ от 24. 01 2016 г. до 21. 01. 2019 г.,
както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
През процесния период в дружеството не са
постъпвали молби за откриване, прехвърляне или закриване на партидата на
водоснабдения имот.
С оглед липсата на изпълнение и въпреки изричната
разпоредба на ЗВ - чл. 203, даваща право да бъдат инициирани съдебни
производства без изпращане на покана за доброволно плащане, от дружеството са
били предприети действия, целящи доброволното уреждане на отношенията между него
и ответниците. Плащане, респективно изпълнение на задължението на ответниците,
не е последвало, поради което дружеството пристъпило към принудително
изпълнение и подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК с цел сдобиване с изпълнителен лист. Образувано е ч. гр. д. № 86
/ 2019 год. по описа на КРС и съответно издадена заповед за изпълнени, като
длъжниците Н.Н.О. и Н.Н.М. не
са открити на адреса, за да им бъде връчена заповед за изпълнение. Предвид това
заповедния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК, и е дал указания на ищцовото дружество да
предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От това произтича правният интерес за дружеството-ищец да предяви иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, който има своето
правно основание в разпоредбата на чл. 415 във връзка с чл. 422 и чл. 124 от ГПК по отношение Н.Н.О. и Н.Н.М.. По делото не е постъпило писмено възражение
по отношение на длъжниците Е. Н.М. и С.Н.М. и въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение,е бил издаден изпълнителен лист за техните задължения,
съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, от назначения от съда особен представител на ответниците. В
отговора е посочено, че се счита иска за неоснователен и недоказан, като се излагат
аргументи в тази насока.
Преди
първото заседание по делото е постъпила молба от процесуалният представител на
ищцовото дружество, с която се твърди, че направеното с отговора на ИМ
възражение е неоснователно. Твърди се, че
за уважаване на претенциите на водния оператор, е достатъчно той да
установи кой е юридическия потребител по смисъла на разпоредбите на §1. т. 2 от
ДР на ЗРВКУ и чл. З, ал.1 от Наредба № 4 / 14. 09. 2004г., според които норми
на първо място са собствениците
на водоснабдените обекти. Желае съдът да отчете, че именно в тежест на
потребителите е да сезират оператора в определени в Общите условия срокове за
откриване или промяна в титуляра на правото на собственост, а право на
оператора е да изисква документи, както и служебно да разкрива партиди. Твърди се, че в настоящия спор, се касае за
служебно разкриване на партида, каквото правомощие е предоставено на оператора
при неизпълнение на задължението от страна на абоната - в случая от страна на
ответниците по делото. Направени са доказателствени искания.
В
седебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество подържа
изцяло заявените претенции против ответника, представя нови писмени
доказателства и ангажира гласни такива, както и съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертизи.
Особеният
представител на ответниците оспорва ищцовите претенции като неоснователни и
недоказани и пледира за цялостното им отхвърляне.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 86 по описа на КРС за 2019г. е видно, че е издадена
заповед № 146 / 19. 02. 2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
По
делото е представена справка за неплатени задължения, според която дължимите
суми за консумирана питейна и отведена канална вода за аб.№ 817933 са в размер
на 1288, 36 лв. главница и 157, 51 лв. лихва. Представено е заверено копие от карнет за отчитане показанията на абоната, опис
на издадените от дружеството фактури за дължими суми, както и копия от самите
фактури, представени са удостоверение за наследници на Е. О.М., удостоверение
за наследници на ****, удостоверение от Кметство с. Грозден, област Бургас на
чие име е записан посочени водоснабден имот, справка от Община Сунгурларе,
списък на роднините.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от В и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД - гр.Бургас
са публично известни и се намират на
страницата в интернет на водния оператор.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не
е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч. гр. дело №
86 по описа на КРС за 2019г, че издадената заповед за изпълнение № 146 / 19. 02. 2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона
за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Разпоредбата регламентира няколко основни групи
потребители - собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
От
постъпилите по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници,
удостоверение от Кметство с. Грозден, област Бургас на чие име е записан
посочени водоснабден имот, справка от Община Сунгурларе, списък на роднините,
както и от гласните доказателства показанията на свидетелят А.Т.Х. се установява безспорно, че ответниците Н.Н.О. и Н.Н.М. са сред съсобствениците
на процесния имот. Същите са го придобили по
наследяване на майка си З. Н. М.починала на 27. 06. 2018 г.. Не се оспорва, че при тези данни, че същите ответници
са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, тъй като от
писмените доказателства се установява категорично, че същите са „потребители” по смисъла на чл. 2, ал.1 от ОУ.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Посочените текстове обосновават като дължими и
изискуеми посочените суми в исковата молба, които се подкрепят и заключенията
на назначената техническа и счетоводи експертизи.
По
делото от процесуалният представител на ответниците са наведени възражения
относно начисленото количество вода, респективно отчитанията на ищцовото
дружество, като се сочи липсата на подписи в карнета за отчитане, както и
обстоятелството, че е монтиран оборотен водомер. Съдът счита, че така
направените възражения са неоснователни и същите се опровергават от показанията
на свидетелят отчитал водомера и съответно от издадените фактури. Видно от тези показания в имота винаги е имало живущи
и към настоящия момент поради неплащане на задълженията водоподаването към
обекта е преустановено. В случай, че потребителите са имали възражения относно
начисленото количество потребена вода, същите е следвало да оспорят показанията
и да се обърнат към оператора по реда на чл. 56 и следващите от Общите условия,
а в случай, че не бъдат удолетворени и към ДКЕВР, а не да преустановят
плащането на питейната вода.
Съдът
намира, че задължението за заплащане на питейната вода произтича от доставката
и потреблението й във водоснабдения имот, което в настоящото производство беше
доказано по несъмнен начин, както по основание, така и по размер, и следователно предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, в претендираните размери.
От
ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид уважаване на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответниците дължат на
ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се
присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 19,70 лева
за всеки един от ответниците, включваща съответната част от внесената държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в исковото
производство от 100 лв. довнесена държавна такса, 300 лева за възнаграждение на
особен представител, 150 лева юрисконсултско възнаграждение, 500 лева за
внесени депозити за вещи лица по назначените техническа и счетоводна
експертизи, както и сумата от 15 лева за издаване на съдебни удостоверения,
като по този начин всеки един от ответниците по настоящото дело следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от по 532, 50 лева.
Съдът
не присъжда претендираната сума от 20 лева, депозит за призоваване на свидетел,
тъй като същата не е изплатена на призования свидетел и е налична по сметката
на съда.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че Н.Н.О., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес: *** и Н.Н.М.,
ЕГН-**********,*** и настоящ адрес:***
дължът на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Й. Т. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д.Б.З.,
сумата от по 322.09 лева /триста двадесет и два лева и девет
стотинки/ - главница, за неизплатени
фактури за ползвани ВиК услуги за периода 23. 12. 2015 г. до 21. 12. 2018 г., както и сумите от по 39.
38 лева /тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ - лихва за периода от 24. 01. 2016 г. до
21. 01. 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25. 01.
2019 г.- датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена
Заповед № 146 / 19. 02. 2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГП
по ч. гр. д. № 86 / 2019 г. на КРС до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Н.О., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: ***
и Н.Н.М., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес:*** да заплатят на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, представлявано от Г.Й. Т. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д.Б.З.
направените по заповедното производство-ч.
гр. д. № 86 / 2019 г. по описа на КРС, разноски
в размер на по 19,70/деветнадесет и седемдесет/ лева за всеки един от тях.
ОСЪЖДА Н.Н.О., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: ***
и Н.Н.М., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес:*** да заплатят на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, представлявано от Г.Й. Т. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д.Б.З. направените
по исковото производство по настоящото гр. д. № 1116 / 2019 г. по описа на КРС,разноски
в размер на по 532, 50 /петстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ лева за всеки един от тях на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: