Р Е Ш Е Н И Е
№ 331 17.09.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 477 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х.П.М. срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 000046 от 23.03.2018 г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр.ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради това, че неправилно била ангажирана отговорността му, след като управлявал моторното превозно средство съобразно предписанията на пътните знаци и в рамките на въведените ограничения на скоростта и единствената причина за настъпване на транспортното произшествие било поведението на водача на другото моторно превозно средство, участник в инцидента, който можел да изчака жалбоподателя да премине. Моли съда на това основание да преразгледа неговия случай, което следва да се приеме в смисъла да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество препраща към развитите аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 19.02.2018 г., свидетелите И.Н.К. и Г.А.Г., и двамата на длъжност, към този момент „мл. автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били изпратени да посетят пътно – транспортно произшествие в град Хасково на кръстовището между бул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Дунав“. На място установили жалбоподателя Х.П.М., като водач на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № **** и свид. К.Я.К., като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****. При извършения оглед на мястото на произшествието било констатирано от контролните органи на Сектор „Пътна полиция“, че преминаването през кръстовището е урегулирано със светофарна уредба. Констатирали след оглед и на моторните превозни средства, че по управлявания от жалбоподателя лек автомобил, разположен в самото кръстовище имало щети в предна част, а по този управляван от свид. К.К., разположен в платното за движение по бул. „Г.С. Раковски посока ж.к. „Орфей“ на град Хасково – странично вляво в областта на преден ляв калник и двете врати. Жалбоподателят, както и другият участник в транспортното произшествие били тествани с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата показала, че концентрацията на алкохол в кръвта и на двамата не сочи на употреба на алкохол. С оглед на тези констатации и след преценка, въз основа на обясненията на двамата водачи, че свид. К.К., движейки се на посочената дата в около 14:25 часа по ул. „Дунав“ в посока магазин „Авеню“ навлязъл в кръстовището с бул. „Г. С. Раковски“ при зелен сигнал на светофарната уредба и оставащи 4 секунди, а жалбоподателят, движейки се по същото време по ул. Дунав, навлизайки в кръстовището с бул. „Г.С. Раковски“, предприел маневра завой наляво, за да поеме по бул. „Г.С. Раковски“ в посока ж.к. „Орфей“ на град Хасково отнел предимството на насрещно движещият се автомобил, управляван от свид. К. и станал причина за последвалия удар между двете превозно средства, срещу последния бил съставен от свид. И.Н.К., на същата дата, в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение бл. № 515545. Жалбоподателят подписал съставения АУАН, без в съответната предвидена за това графа да впише обяснения или възражения.
Възражения са постъпили допълнително, но след издаване на наказателното постановление, поради което същите имат характера на жалба, надлежно сезираща съда, след отразяване на корекции в тях с посочване на обжалвания акт.
При издаване на процесното НП, наказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и вписал, че жалбоподателят бил извършил: „не пропуска насрещно движещо се ППС при завиване наляво за навлизане в друг път. ПТП“ и на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Н.К. и Г.А.Г. относно обстоятелствата, свързани с осъществените действия, след пристигане на място и относно възприетите от тях обективни находки на мястото на настъпилото транспортно произшествие, както и тези, свързани със съставяне на АУАН, в която част имат спомен за случая, както и от показанията на свид. К.Я.К. относно поведението му като водач на моторно превозно средство непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие, както и след това, съответстващи на установените обективни находки, определящи за извода относно механизма на настъпване на произшествието. Дава се вяра и на изложеното от свид. А. М. относно поведението на жалбоподателя, неин съпруг, като водач на моторно превозно средство и че при навлизането в кръстовището се наложило да се изтеглят на жълт сигнал на светофарната уредба. Анализ на достоверността на гласните доказателствени средства ще бъде допълнително направен в изложението по същество в контекста на обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение в частта относно механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, а според т. 5 чл. 179, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер 150 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на процесния АУАН лично на лицето, сочено като нарушител. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити като ясно и конкретно са посочени датата и място, както и са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, а дадената правна квалификация е релативна на въведеното словесно описание, доколкото именно това е относимият текст от закона, независимо, че деянието е осъществено при преминаване през кръстовище. В случая обаче в Глава втора, Раздел XI от Закона за движението по пътищата не се съдържа специално правило, което дерогира приложението на текста на подбраната норма на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, с оглед спецификите на случая. На това място следва, по отношение изискването и издаденото впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение, наказващият орган е вписал, че с това жалбоподателят бил извършил: „не пропуска насрещно движещо се ППС при завиване наляво за навлизане в друг път. ПТП“, което правило регулира въпроса за предимството. По този начин отговорността е ангажирана за нарушение, за което, с оглед въведеното в АУАН фактическо описание, е налице надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение и не е налице неяснота в НП относно изпълнителното деяние на визираното нарушение, която да накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере за какви факти се цели да бъде и е ангажирана отговорността съответно със съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление.
От материалноправна страна, без да се поставя акцент на тезата за обвързващата доказателствена сила на съставените актове за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата относно механизма на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие и причинно - следствена връзка с поведението на конкретен водач, изводът на актосъставителя и наказващия орган за наличие на такава съответства на действително осъществената фактическа обстановка. Същият е обоснован, доколкото са събрани съответни доказателства, които да подкрепят по същество преценката на наказващия орган в тази насока, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Нарушението на жалбоподателя по чл. 37, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се доказва от безпротиворечиво и категорично изяснения механизъм за настъпване на транспортното произшествие въз основа на обективните находки за мястото на настъпване на удара, на конкретната област от моторните превозни средства, увредена вследствие удара, напълно съответстващо на събраните гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие. А именно, че не превозното средство, управлявано от свид. К.Я.К. и движещо се направо и с предимство е ударило това, управлявано от жалбоподателя, а тъкмо обратното, пък било и в опит на последния да се изтегли от кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, завивайки наляво, за да навлезе в друг път – бул. „Г. Ц. Раковски“. За този извод особено показателно е изложеното от свид. А. М., негова съпруга, включително и за начина и момента на навлизане в кръстовището - на жълт сигнал на светофара. Съставеният АУАН в случая не се ползва в частта относно твърденията за отнемане на предимството с обвързваща доказателствена сила, дори да е редовно съставен, защото се касае не за възприет пряко и непосредствено факт, а за преценка на актосъставителя, която сама по себе си подлежи на контрол по същество. А в рамките на установения контрол за законосъобразност категорично се налага тезата, че фактическата обстановка е правилно установена и вярно отразена и интерпретацията на доказателствените източници сочи, че единствена причина за настъпване на транспортното произшествие е неправилна маневра от страна на жалбоподателя, предприета в разрез с правилото по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността му по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанията по вид и размер, следва да се отбележи, че материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност, след като приложената наказваща норма не предоставя възможност за преценка за вида и съответно за размера на наказанието „глоба“, а същото е наложено съобразно предвиденото в закона.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна а атакуваното с нея НП – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 – 1253 – 000046 от 23.03.2018г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.