№ 251
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело
№ 20203100901197 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „УП БЪЛГАРИЯ 11“ ЕООД, редовно призован,
представлява се от адв. П.П., редовно преупълномощен от адв. О.Т. и приет
от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Л.М., редовно
преупълномощена от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ чрез адв. Г.
В. и приета от съда от днес.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ответника
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно
призовани, не изпращат представител. Депозирано е становище.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните
липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
АДВ. П.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме отговора. Нямаме
възражения към доклада.
1
АДВ. М.: Поддържаме депозирания отговор. Оспорваме иска.
Запознати сме с доклада и нямаме възражения по същия. Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ докладва, че е постъпило становище вх. № 9914/26.05.2021г.
от НЕК ЕАД, с което оспорва исковата претенция като неоснователна, за
което излага подробни съображения. Моли исковете да бъдат оставени без
разглеждане.
Връчва на страните екземпляр от становището на процесуалните
представители на страните.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 487/28.04.2021
година и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, а именно:
Производството по т.д. № 1197 по описа за 2020г. на Окръжен съд
Варна е образувано по молба на „УП България 11“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 2 ет.5,
представлявано от А.Х.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска
адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г,
представлявано от П.С., Я.Д. и Г. К.- членове на УС, са предявени искове за
присъждане на
1.
1. . сумата от 52 587.67 лева, представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана
мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS
V90, находяща се в ПИ № 16095.20.172 в землището на гр.Шабла,
м-ст Комарево, общ.Шабла, обл.Добрич, произведена през м.
ноември 2017г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
2. . сумата от 14 987.52 лева, обезщетение за забава в плащането на
главницата от 52 587.67 лева за периода от 29.12.2017г. до датата на
подаване на исковата молба, на осн. чл.86 от ЗЗД
2
2.
1. сумата от 132 225.60 лева, представляваща дължима, но
незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник –– ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща
инсталирана мощност от 3000 КВ, състояща се от един генератор
тип VESTAS V90, находяща се в ПИ № 16095.20.172 в землището
на гр.Шабла, м-ст Комарево, общ.Шабла, обл.Добрич, произведена
през м. декември 2017г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
2. сумата от 36 692.62 лева, обезщетение за забава в плащането на
главницата от 132 225.60 лева за периода от 29.01.2018г. до датата
на подаване на исковата молба, на осн.чл.86 от ЗЗД
Претендират се сторените разноски в производството.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право,
породено от търговска сделка, поради което исковете следва да се разгледат
по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.
По делото е осъществена двойна размяна на книжа.
Цената на част от съединените искове (лихвите, дължими за забава в
плащането на главницата за м. ноември) сочи районен съд като родово
компетентен, но ответника не е възразил за това. Доколкото разглеждането на
делото от окръжен съд като първа инстанция няма да затрудни
упражняването на правата на страните, с оглед възможността за „задържането
му” по арг. от 270, ал. 4 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че месечни
доставки, произтичащи от един договор сезираният съд се намира
компетентен да ги разгледа, заедно с първия иск за главница, чиято цена
надхвърля 25 000лв.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане
в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от И.Й.. Депозирана е и отделна
молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. № 26685/29.12.2020г. Твърди се, че
процесните количества ел.енергия са произведени от ВяЕЦ на „УП България
11“ ЕООД и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД
3
в изпълнение на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и дългосрочните договори, сключени
между производителите и крайния снабдител. Изкупените количества
ответникът е продал на НЕК ЕАД в изпълнение на законовото си задължение
по чл.94 от ЗЕ. Доколкото НЕК ЕАД също е длъжник за преференциалната
цена на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за него е налице
правен интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на
ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата
на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на
независим производител на ел.енергия № ДУА-978/16.06.2008-3056-ВГ-
22.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 от 02.06.2009г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор
за изкупуване на електрическа енергия № 135 от 20.04.2010г., по силата на
който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г.,
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. Ноември 2017 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 370,232 MWh, за която е издал фактура
№112/30.11.2017г. на стойност 83 653.18 лева, като продажната цена за
количеството от 370,232 MWh е 188.29 лв./ MWh – преференциалната цена,
дължима по т.1.7 от Решение СП-1, тъй като съответните количества
ел.енергия са произведине, докато централата за м.ноември работила при
надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW
мощност, но без да достигнала 2250 ефективни часа и прга от 2 300 MWh
НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.
Твърди, че ответникът е заплатил част от сумата в размер на 31 065.52
лева, като остава дължима сума в размер на 52 587.76 лева с ДДС. Настоява
се, че дължима е и сума в размер на 14 987.52 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 29.12.2017г.
до датата на подаване на ИМ.
Сочи се, че за м. Декември 2017г. ищецът произвел и доставил на
ответника ел.енергия в размер на 638,997 MWh, за което издал фактура №
114/31.12.2017г. на стойност от 141 663.24 лева с ДДС при продажна цена за
количеството от 491,406 MWh е 188.29 лв./ MWh (съотв. приложима
преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1) преди достигане на 2250
ефективни часа. Продажната цена да количеството 147,591 MWh е 177.95 лв/
MWh (съотв. приложима преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1)
след надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът е издал фактура по тази
цена, т.к. през м.декимври количеството ел.енергия от 4911406 MWh е
4
произведено, докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000
MWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност, но преди да е
достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh
НСП на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност. За количеството ел.енергия
от 147,591 MWh произведено през същия месец декември 2017г. централата
вече е надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е
достигнала прага от 2300 MWh на ел.енергия от инсталиран 1 кW мощност.
Счита се, че цялото количество ел.енергия, произведено през м.декември на
2017г. (за работа до и над 2250 ефективни часа) подлежи на изкупуване по
двете преференциални цени по т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, доколкото през
целия месец не е достигнат прага от 2300 MWh НСП на ел.енергия от
инсталиран 1 кW мощност.
Сочи се, че по фактура № 114/31.12.2017г. от страна на ответника е
заплатена само сумата от 9 437.64 лева и е дължима сумата от 132 225.60 лв.
Твърди се, че дължима е и сума в размер на 36 992.64 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата от 132 225.60 лв. за периода
от 25.01.2018г. до датата на подаване на ИМ.
Сочи се, че договорът за изкупуване се е изпълнявал през процесния
период и до влизане в силана промените в ЗЕ (ДВ бр.38 от 08.05.2018г.), в
резултат на което от 01.01.2019г. действието на договора е прекратено, но
процесните количества са произведени и доставени при условията на
сключения между страните договор.
Излага се, че към момента на сключване на договора за изкупуване и
през следващите години се прилага преференциалната цена, определена в
Решение № Ц-10/30.03.2010г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № - Ц-10
/30.03.2011г. на ДЕКВР следвало да се прилага определената в него
проференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от
ответника количество ел.енергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011г.
тази цена остава в сила съгласно договора между страните, и запазва
действието си.
Поддържа се, че при определяне на преференциалните цени по Решение
№ - Ц-10 /30.03.2011г. ДЕКВР въвежда специален критерий по отношение на
производителите на ел.енергия на Вятърни електроцентрали, а именно :
„наличен ресурс на първичния източник при пълни ефективни годишни
часове за работа при ветровите генератори – до 2250 часа вкл. и над 2250 часа
годишни часове“.
Така за производителите на ел.енергия от вятърни ел.централи били
определени две разлечни префенециални цени за изкупуване на ел.енергия,
които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърна ел.централа. Сочи, че в т.8 на Решение Ц-10 е
определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни ел.ценрали, работили до 2250
5
часа, а в точка т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172.95 лв./MWh за
ВяЕЦ, работили над 2250 часа. В този смисъл по силата на Решение Ц-10
производителите на ел.енергия от ВяЕЦ следва да фактурират произведената
от тях ел.енергия по преференциална цена по т.8 до достигане на 2250 еф.часа
работа на единица инсталирана мощност, а след достигането на 2250 часа – по
преференциална цена, определена в т.9. Изтъква се, че такава била и трайната
практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 6
години, както и в отношенията между други производители на електрическа
енергия от вятър и ответника.
Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към
процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност т.1.7 на
Решение №СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени със съответните
решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупуване на енергията от
възобновяеми източници. Позовава се на ретроактивното действие на
обявената с решение №6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. на ОССГ
нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г. Въведено е искане за
произнасяне по реда на чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК по отношение валидността
на Решение № СП-5/28.03.2019г.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“
АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК, оспорва предявените
исковете като неоснователни.
Не се оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект
ВяЕЦ „Комарево 1“ с обща инсталирана мощност от 3000 кВт, находящ се в
землището на гр.Шабла, присъединена към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца
договор и анекс към него. Не спори, че между него и ищеца е сключен
договор за изкупуване на произведените количества енергия № 135 от
20.04.2010г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел.
енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз
основа на което са определени преференциалните цени, а количествата
надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия
пазар, съгл.чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Сочи се, че с писмо от 24.01.2018г. ответникът е информирал ищеца, че
се оспорват издадените фактури, тъй като производителят е фактурирал
продадената ел.енергия над лимита по чл.31 от ЗЕВИ, с указания да бъдат
издадени кредитни известия за корекция на цената до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, в съответствие със становището на НЕК,
6
което не е сторено.
Направен е анализ на развитието на правната уредба по отношение на
процесните отношения, като се сочи, че съгласно ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр.56 от
24.07.2015г.), обществения доставчик, съотв.крайните снабдители се
задължение да изкупуват произведената ел.енергия по преференциална цена
до достигане размера на НСП, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар.1, т.29 от
ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично
производство“.
Оспорва се твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР се определят две различни
преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на
едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, т.к.
това противоречи на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Сочи, че с Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, в частта му по
т.1.7 е отменено като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018г. по
адм.д. №8522/2015г. на Административен съд София глад. С Решение № 1115
от 28.01.2019г. по адм.д. № 5284/2018г. ВАС е потвърдил решението в частта,
в която е отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта, с
която е отменена т.1-8 от Решение №СП-1.
След окончателната отмяна на т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. КЕВР
приема Решение № СП-5/28.09.2019г., с което на основание параграф 17 от
ЗИД на ЗЕ (обн.ДВ бр.56 от 2015г.) установява, считано от 31.07.2015г. НСП
в размер на 2000 КВтч, въз основа на коено е определена преференциална
цена за ВяЕЦ, работещи по 3350 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на
КЕВР.
Настоява се, че достигането на НСП при всички случаи съставлява
прага, до който де дължи преференциалната цена. Количествата на
произведената и продадена ел.енергия след достигане на НСП от 2000 КВтч
за 1 КВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, т.к.
ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Доколкото
ответникът е изправна страна по договора, намира, че не е изпаднал в забава и
не дължи обезщетение за това.
Поддържа се, че е продал на НЕК ЕАД процесното количество
ел.енергия на цената, на която е изкупил същата от ищеца, в съгласие с чл.94
от ЗЕ.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова
7
молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника.
Изтъква се, че ответникът не изпълнява договорните си задължения
само поради отказа на НЕК в последствие да заплати произведената от ищеца
ел.енергия по преференциална цена след достигане на НСПЕ в размер на 2000
кВтч. Подчертава, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т.1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение СП-5/28.03.2019г. на
КЕВР, което установява същото НСПЕ и го въвежда с ретроактивен ефект,
все още не е влязло в сила. Позовава се на чл. 18 от договора за изкупуване.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело № 14112/2018г.
на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело
№8493/2015г. на АССГ, с което е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и
т.2.8. Позовава се на мотивите на решението, за да обоснове тезата си, че
процесната централа не може да бъде причислена към една от двете групи
производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и тези, работещи над
2250 часа годишни като юридически е възможно централата да попада и в
двете групи производители на ел.енергия. Счита се, че с отмяната на
посочените точки от Решение СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на
НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да
продава произведената от него ел.енергия през 2017г. на преференциални
цени и по двете тарифи.
Поддържа се искането за произнасяне по валидността на Решение СП-5
като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също да бъдат
разгледани и аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на
Решение СП-5 поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с
диспозитива на Решение №1115/28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. по
описа на ВАС, според които на КЕВР не е предоставена възможност да
приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на
нормативната уредба приложима към процесните отношения.
Сочи, че с влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ се
създава изцяло нов механизъм за определяне на количествата ел.енергия,
които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда краен момент, в
който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за заварените
случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК като
обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение. Позовава се
на Решение № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г. на ВАС, с което е
обявена незаконосъобразността на т.1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2018г. на
КЕВР, в чиито мотиви съдът приема за неоснователно твърдението, че по
отношение на един и същи производител се прилагат двете тарифи в
8
зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в
приложимата нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
По искането за провеждане на инцидентен съдебен контрол за
валидност и законосъобразност на Решение СП-5/28.03.2019г. по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК счита, че същото не е от преюдициално значение за изхода
на спора и е недопустимо. Излага, че решение № 6355 от 29.10.2019г.,
постановено по адм. дело № 4422/2019г. по описа на АССГ, с което е обявено
за нищожно Решение № СП-5 от 29.03.2019г. на КЕВР е отменено с влязло в
сила Решение № 1873/12.02.2021г. по адм.дело №2016/2020г. на ВАС и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС е приел, е
срокът, въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева
компететност на адм.орган, а цели своевременно регулиране на
нововъведените с изменението на чл.31, ал.5 отношения.
Претендира се отхвърляне изцяло на исковете.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: Ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е
въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа;
ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор №
135/20.04.2010г.; Ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК" ЕАД
, на основание чл. 94 от ЗЕ, процесните количества електрическа енергия по
цената, по която ги е купил от ищеца; до началото на м.ноември 2017г.
ищецът е продавал на ответника ел.енергия по преференциална цена от 188.29
лв./ MWh, утвърдена с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР; не се спори
относно количеството продадена ел.енергия през м. ноември и декември
2017г., както и че за количествата над НСП от 2000 кВтч ответникът е
заплатил на ищеца цената за излишък, съответстваща на часовете
производство, вместо преференциалната цена по т.8 и т.9 на Решение № Ц-
10/303.2011г.; за произведените през м.ноември 2017г. количества ел.енергия
ищецът е получил плащане в размер на 31 065.52 лв. с ДДС за доставените
370,232 MWh, като произведеното до НСП от 2000 кВтч количество
ел.енергия в размер на 111,638 MWh е заплатено от ответника по
преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г на КЕВР или
общо сумата от 25 224.38 лева с ДДС, а произведеното количество ел.енергия
над НСП от 2000 кВтч от 258,594 MWh – по цена за излишък на
балансиращия пазар на обща стойност от 5 841.13 лв. с ДДС; за м.декември
2017г. ищецът е получил плащане в размер на 9 437.64 лв.с ДДС за цялото
произведено количество от 638, 997 MWh.
9
СПОРНИ СА останалите обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ГПК съдът указва на страните
разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
като всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията
си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: по отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи
приложимост на твърдяната преференциална цена по отношение на
доставеното през м. Ноември и декември 2017г. количество ел. енергия, както
и размера на тази цена; принадлежността на процесната ВяЕЦ едновременно
към категориите централи, работещи до и над 2250 часа годишно;
обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; по
отношение на ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията си по
договора; фактите, изключващи приложимост на претендираната от ищеца
преференциална цена.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
адвокатско пълномощно; Актуално състояние на ищеца и ответника; Договор
за изкупуване на електрическа енергия, произведен от възобновяем енергиен
източник № 135/20.04.2010г., ведно с приложение № 1, 2, 3; Договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № ДУА-
978/16.06.2008-3056-ВГ-22.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 от 02.06.2009г., ведно
с Анекс № 1 от 10.04.2009г.; фактура № 112/30.11.2017г.; извлечение от
разплащателна сметка № 113/31.12.2017г.; фактура № 114/31.12.2017г.;
извлечение от разплащателна сметка № 9/26.01.2018г.; писмо от Енел Грийн
Пауър изх № EPS-61/04.12.2017г.; писмо от Енел Грийн Пауър изх № EPS-
01/04.01.2018г.; писмо от Енел Грийн Пауър изх № EPS-02/09.02.2018г.;
Писмо от ДКЕВР изх. № Е-12-00-646/30.05.2008г.; писмо от КЕВР изх. № Е-
04-01-4/28.4.2015г; изчисляване на зак.лихва; справка за корекция на
фактурирана енергия за м.11.2017г.; писмо от НЕК от 19.01.2019г.; справка
за количествата ел.енергия.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба заверени преписи от писмени документи, а
именно: адвокатско пълномощно; удостоверение от 28.05.2020г. на СГС.
АДВ. П.: Правим искане за спиране на производството до приключване
с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 1719/2021г. по
описа на Административен съд – София-град /АССГ/, предмет на което е
10
оспорване законосъобразността на Решение СП 5/28.03.2019г. на КЕВР.
Считаме, че това дело е преюдициално спрямо настоящото. Представяме
разпореждане от 25.02.2021г. по адм.дело 1719/2021г., съгласно което след
връщане за ново разглеждане на друг състав на АССГ е образувано ново
съдебно производството във връзка със жалбата на „ВГ 1“ ЕООД срещу
законосъобразността и действителността на Решение СП-5 от 28.03.2019г. на
КЕВР, което решение смятаме, че незаконосъобразно и преюдициално спрямо
настоящото, доколкото с него се определят нетно специфично производство
/НСП/, което е граница за изкупуване на ел.енергията, произведена от
доверителя ми по преференциална цена.
Представяме и определение на ВКС по т.д. 1184/2020г., с което
определение е допуснато до касационен контрол решение на ВАпС по
съображения за възможна недопустимост, тъй като Апелативният съд е
отказал да спре производството до приключване на преюдициалното му
административно производство.
Евентуално, ако не спрете настоящото производство моля, по реда на
косвения съдебен контрол и на осн чл. 17, ал.2 ГПК да се произнесете по
валидността и законосъобразността оспорения административен акт -
Решение СП-5 на КЕВР, на основанията, изложени в исковата молба, както и
тези, по чл. 146 от АПК.
АДВ. М.: Така направеното искане за спиране е абсолютно
неоснователно. ВКС има стабилна практика, касаеща преюдициалността. Във
връзка с предходното оспорване на СП-1, по отношение, което СП-5 е
заместващо, мисля че за съда имаше определение за спиране на делата от
въззивния съд, които след проверка на ВКС бяха върнати за разглеждане, като
ВКС отмени спирането, именно с аргументи, че не само не е налице
преюдициалност, но доколкото е налице иск с осн. чл.79 ЗЗД, единственото,
което е от значение е установяване на наличие на съществуващ и обвързващ
страните акт към датата на падежа на задължението.
Запознати сме с представеното определение на ВКС. Между другото
откритото заседание по това дело беше днес. В този смисъл може би след
около месец ще имаме решение по него. Но считам интерпретацията на
колегата за изключително погрешна. Това определение не съдържа мотиви за
недопустимост на решението, а и такива биха били недопустими на тази фаза
на производството. С това определение единствено се допуска до проверка
едно решение, с оглед установяване дали същото е допустимо, съобразно
тълкувателното решение. Проверка дали това е така, ще се осъществи тепърва
в рамките на произнасяна на ВКС по съществото на спора. Решение СП-5
няма преюдициално значение за настоящия спор, тъй като самото то
всъщност не установява НСП. НСП е елемент, който е използван при
ценообразуването и той съществува като такъв елемент в ценовото решение,
11
което е един стабилен акт. Нито СП-1, нито СП-5 по същество представляват
ценови решения. Те просто посочват, и то с оглед изрична законова
разпоредба, какво е било онова НСП, което е било използвано при
ценообразуването. В този смисъл те нито създават нови цени, нито създават
практика правейки някакво НСП. Те единствено посочват какво е било това
НПС, поради което имат единствено оповестително и в никакъв случай
конститутивно действие.
Не на последно място имаме изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЕ,
която предава предварителна изпълняемост на това решение и то няма как да
не бъде съобразено. Такива искания са правени пред състави и на настоящия
окръжен съд, и на апелативен и то точно във връзка с това определение на
ВКС и практиката до момента е да не се спират производствата, с оглед
липсата на преюдициалност. Самата квалификация на иска всъщност показва
така. Защото при един иск с правна квалификация чл.79, ако приемем, че СП
е преюдициално, отмяната му всъщност би довела до създаване на едно ново
основание на един друг иск, който е съвсем различен. Дори и само това е
достатъчно показателно за липсата на преюдициалност.
В този смисъл моля да оставите без уважение така направеното искане.
По отношение искането за инцидентен контрол също считам, за
неоснователно, с оглед обстоятелството, че чл. 17 също изисква
преюдициалност.
В крайна сметка вече Върховният административен съд, а и АССГ
стигнаха до извода, че колкото и СП да се издадат, НСП ще е едно и също. И
това произтича от елементарния факт, че 31, ал.4 от ЗЕ забранява измяна на
цената, а начинът на формиране на цената е по целесъобразност и тя не се
контролира от съда. В този смисъл дори и да са налице някакви процесуални
нарушения при самото издаване на акта, колкото и пъти да се наложи, тъй
като имаме изрична норма, която изисква такова решение, да се издаде СП, то
като краен резултат досежно НСП няма как да е различно. Защото това
означава промяна на ценово решение, което обаче е стабилен акт.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА към делото представените от ищеца писмени
доказателства, а именно: разпореждане от 25.02.2021г. по адм.дело №
1719/2021г. по описа на АССГ и Определение № 183/18.03.2021г. по т.д.
№1184 на ВКС.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните във връзка с изскането
за спиране на производството по настоящото дело, до произнасяне с
окончателен съдебен акт по адм. дело № 1719/2021г. по описа на АССГ с
12
предмет: жалба срещу Решение СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, счита, че
резултатът по адм.дело № 1719/2021г. има значение за спора по настоящото
дело № 1197/2020г., тъй като при отмяна на Решение СП-5 от 28.03.2019г. на
КЕВР, решението на административния съд би имало обратно действие, като
настоящият съд следва да съобрази относимите доказателства и всички
събрани такива по делото, както и въведените от страните възражения, с оглед
на което
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по търговско дело № 1197/2020г. по описа на
Окръжен съд - Варна до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм.дело
№ 1719/2021г. на АССГ, с предмет: проверка на законосъобразността и
действителността на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от днес за ищеца и ответника, и в
едноседмичен срок от съобщаването за „НЕК“ АД.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,10
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13