№ 22197
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110157811 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А срещу Т. В. К., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД, чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника за сумата в размер на 2 263,66 лв. – главница,
представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим
имот по Договор за наем № ********* от 24.04.2018г., изразяващи се в стойността на
необходимите строително-монтажни работи за привеждане на имота в състояние годно
за ползване, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021г. до окончателното
изплащане; сумата от 422,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 26.09.2019г. до 20.07.2021г. върху главницата за
обезщетение за вреди; сумата от 24,38 лв. – главница, представляваща неплатен наем
за месец юли 2019г. по Договор за наем № ********* от 24.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2021г. до окончателното изплащане; сумата 4,89 лв. –
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.08.2019г. до 20.07.2021г. Върху главницата за неплатен наем, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022г. по ч.гр.д. №
9460/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права с твърдения, че на
24.04.2018г. бил сключил с ответника договор за наем, по силата на който предоставил
за временно възмездно ползване свой недвижим имот, находящ се в **, ж.к. 1, бл. 24,
ет. 8, ап. 36, като фактическата власт върху жилището била предадена на ответника на
1
16.04.2018г., съобразно Настанителна заповед № Н-22/11.04.2018г., след извършен
ремонт. Поддържа, че ответникът бил служител на дружеството, като трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 21.06.2019г. На 19.07.2019г. ответникът
бил предал ключа от наемното жилище на рецепцията. Поддържа, че при извършен на
05.08.2019г. оглед било констатирано, че състоянието на жилището не кореспондирало
със състоянието, в което е било предадено, тъй като била зазидана вратата на
кухненския бокс към коридора, била изградена преградна стена с монтирана
алуминиева врата в помещение хол с бокс, с което били обособени две отделни
помещения, била нарушена целостта на стените в помещение хол с бокс и
прилежащата стена към комина в спалнята, били направени отвори на част от
плочките в банята. Ищецът сочи, че след освобождаването на ведомственото жилище
от ответника бил извършил ремонтни дейности на обща стойност 2263,66 лв. за
привеждането му в състояние, което да отговаря на проектната документация и да е
годно за ползване по предназначение. Последните се свеждали до: демонтаж
преградна стена от гипсокартон, демонтаж на алуминиева врата, гипсова шпакловка по
стени и тавани, боядисване с латекс стени и тавани, полагане на настилка с
ламинатхол, доставка и монтаж на ПВЦ первази, демонтаж на ел. ключ – 2 бр.,
демонтаж на ел. контакт – 2 бр., редене на фаянс по стени – баня. Навежда доводи, че в
договора за наем било уговорено реконструкциите, преустройствата и подобренията да
се извършват само със съгласие на наемодателя, дадено в писмена форма, като през
времетраенето на договора ответникът не бил искал и не са му били предоставяни
такива писмени разрешения. Поддържа, че претърпените имуществени вреди не са
били резултат от обикновената употреба на имота, а са били причинени изцяло по
вина на ответната страна. Допълва, че ответникът не бил заплатил и наемната вноска
за месец юли 2019г. Ищецът счита, че в негова полза са възникнали парични
притезания за неплатения наем и за обезщетяване на причинените вреди по време на
ползването на вещта, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска по основание и по размер. Възразява срещу твърденията, че в
патримониума на ищеца са били възникнали вреди от направените преустройства,
както и че последните са били в причинно-следствена връзка с неговото поведение.
Твърди, че вредите са били настъпили след освобождаването на имота. Оспорва
размера на разходите за ремонтни дейности. Излага аргументи, че в протокола за оглед
не се съдържали констатации какви конкретно вреди са били нанесени и от кого. Сочи,
че протоколът не бил съставен на посочената в него дата. Релевира възражение, че
вземането за обезщетение било погасено по давност. При тези доводи, моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 24.04.2018г. между А и Т. В. К. е сключен договор за наем /л. 13 и
сл./, по силата на който ищцовото дружество се задължило да предостави на ответника
за временно ползване недвижим имот, представляващ необзаведен апартамент № 36 в
**. За ползването на наетия обект е уговорена наемна цена в размер на 37,80 лв.,
платима на 5-то число на месеца, следващ отчетния период. В чл. 1.2 е предвидено, че
недвижимият имот ще се използва само по предназначението си – за жилищни нужди,
като съгласно чл. 5.7 реконструкции, преустройства и подобрения може да бъдат
извършвани само със съгласието на наемодателя, изразено в писмена форма.
Като писмено доказателство е представен Протокол – опис /л. 16 и сл./, от чието
съдържание се установява, че на 16.04.2018г. фактическата власт върху наетото
жилище е предадена на ответника в описаното в протокола състояние. В края на
процесния документ е изписан ръкописен текст за извършено на 19.07.2019г.
посещение на имота. Вписана е констатация, че поради натрупани кашони в
помещенията не може да бъде извършен обстоен преглед на състоянието на стените и
подовата настилка, както и че на 05.08.2019г. е осъществен повторен преглед.
По делото е приобщен Констативен протокол /л. 54 и сл./ във връзка с извършен
на 05.08.2019г. оглед на апартамент **, в който са вписани следните констатации за
състоянието на имота при издаването му от наемателката: антре – боядисаните с
латекс стени са амортизирани и зацапани на места, алуминиевата врата към
кухненския бокс е демонтирана и отвора е зазидан; баня – наранени 20 бр. плочки по
фаянса на стените при монтаж на аксесоари, стените са амортизирани и зацапани на
места; стая – хол – монтирана преградна стена с алуминиева врата, демонтирана от
кухненския бокс, граничеща с антрето в цял цвят с цел обособяване на още едно
помещение към хола, захабен с лепило ламинат, наранен при монтажа на преградната
стена и демонтирани подови первази, монтирани 2 бр. електрически ключа и 2 бр.
електронни контакта на преградната стена, наранени и зацапани стени от монтираните
и демонтираните кухненски шкафове; спалня – разрушени участъци от демонтирано
тяло на прилежащата стена на комина. Към протокола е изготвена и количествено-
стойностна сметка от 09.08.2019г. за необходимите СМР на стойност от 2 263,66 лв. с
вкл. ДДС /л. 56/, включващи: демонтаж на преградна стена от гипскартон, демонтаж
на алуминиева врата, частична гипсова шпакловка по стени и тавани, частично
боядисване с латекс стени и тавани, редене фаянс по стени в банята /частично – 20 бр.
плочки/, полагане на настилка с ламинат в хола, демонтаж на електронен ключ и
контакт.
По делото е приобщена Фактура № ********** от 31.07.2019г. /л. 63/, издадена от
3
А, на стойност от 24,38 лв. за наем на жилище за месец юли 2019г. с получател на
доставката Т. В. К., заедно с Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за
периода от 01.08.2020г. до 31.08.2020г. /л. 64/.
Като приложение към исковата молба е представена Поръчка № 90421 от
10.08.2020г. за извършване на основен ремонт в апартамент ** до 21.08.2020г. на
стойност от 712,05 лв. /л. 65/. В нейното съдържание е обективиран и приемо-
предавателен протокол за приемане на извършената работа и вложените материали без
забележки.
Като веществени доказателства по делото са приети и 16 броя фотоснимки /л. 74-
90/ за фактическото състояние на недвижимия имот.
По делото са приобщени Договор № ********* от 18.02.2019г. за извършване на
СМР – преустройство и реконструкция на апартамент 49/50, бл. 32 /гостна/, сключен
между А и „С, ведно с Оферта от 06.02.2019г. и количествено-стойностни сметки на
обща стойност от 49 571,77 лв. за предоставени идентични дейности /л. 108 – 121/.
За установяване на обстоятелството относно повредите в наетия недвижим имот
са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. С. – бивш служител на
А, заемащ длъжността „Технически ръководител“ в строително-ремонтен цех.
Свидетелят споделя, че не е участвала при изготвянето на протокола от 16.04.2018г., но
е участвал при изготвянето на Протокола от 19.07.2019г., като ръкописният текст не е
положен от нея но същата до е подписала. Посочва, че първото посещение в
процесния обект е при издаването му от наемателя с цел да бъде установено
състоянието му. Описва, че жилището било пълно с кашони, имало преградна стена,
която преграждала дневната-хол с врата и обособявала още едно помещение на хола-
дневна – спалня, като върху преградната стена били монтирани контакти и ключове.
Излага, че в този момент ответницата демонтирала кухненско обзавеждане и
аксесоари в банята, като при демонтажа свидетелят установил паднала шпакловка,
олющена стена, нарушени подови первази, силно замърсен с лепило ламинат,
частично напукани ламели, частично замърсени стени. Огледът бил извършен в
извънработно време, като наемателят останал, тъй като имало още обзавеждане за
демонтиране и вещи за изнасяне, като ключ не е бил оставян. Според показанията на
свидетеля ответницата заявила, че сама е изградила преградната стена.
Като свидетел по делото е разпитана и Р. А. – служител на А на длъжност
„Организатор на ведомствени жилища“. Посочва, че е участвала при изготвянето на
протокола опис за настаняване, както и на протоколите при издаването на жилището.
Споделя, че не е получавала ключ от ответницата при първия оглед, а същият бил
върнат на рецепцията в офиса. Описва, че при настаняването жилището се състояло от
кухненски бокс, отделно спално помещение, антре и баня, като при издаването му
установила, че има преградена част от хола, като обособена спалня, а вратата към
4
кухненския бокс била монтирана към тази преградна стена, имало монтирани
допълнителни електронни контакти и разпилени лайсни, а мястото на вратата било
зазидано с итонг. Сочи, че поради струпаните кашони бил извършен повторен оглед и
бил създаден снимков материал. Установили допълнителни поражения като дюбели,
разхвърлени лайсни, свалени климатици, паднала мазилка, наранен ламинат. Излага,
че не е посещавал наетия обект между датата на първия и втория протокол.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Предявеният главен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца наем за ползването на недвижимия имот намира правната
си квалификация в чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е
обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на
следните материални предпоставки: наличието на валидно наемно правоотношение,
което да е възникнало между страните, предаването на вещта, предмет на договора, в
състояние, годно за ползване, размер на уговорена наемна цена, изискуемост на
вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си за заплащане на наемната цена в
случай, че твърди това.
Както беше посочено, не е спорно, а и от събраните в хода на производството
писмени доказателства е видно, че А и Т. В. К. са били обвързани от облигационно
отношение по силата на договор за наем от 24.04.2018г. Не се спори, а и от
представения приемо-предавателен протокол от 16.04.2018г. се установява, че
ответникът в качеството си на наемодател е предал фактическата власт върху
апартамент № 36, находящ се в ** на наемателя.
Съобразно чл. 228, ал. 1 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати
наемна цена. С чл. 230, ал. 1 ЗЗД е регламентирано едно от основните задължения на
наемодателя – да предаде на наемателя наетата вещ и то в надлежно състояние, т. е.
което отговаря на ползването, за което е наета. Това означава, че наемодателят е
задължен да създаде възможност наемателят да упражнява необходимата за
ползването на вещта непосредствена фактическа власт върху същата и да я постави в
5
състояние, което я прави годно да служи, съобразно предназначението, за което е
наета, освен ако с договора е уговорено друго. Диспозитивният характер на нормата
позволява, когато друго не е уговорено между съдоговарящите, задължението на
наемодателя за надлежно предаване на наетия обект да се счита за изпълнено, ако към
момента на предаването му на наемателя и през времетраенето на наемния договор,
състоянието му отговаря на договореното с договора предназначение. /в този смисъл
Решение № 209 от 02.12.2013 г. по т. д. № 825/13 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 81
от 18.07.2013 г., по т. д. № 143/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 97 от 23.07.13 г.
по т. д. № 73/2012 г. на ВКС, І т. о./.
В разглеждания случай, в чл. 1.2 от процесната сделка е уговорено, че
необзаведеният недвижим имот се предоставя за ползване за жилищни нужди. От
събраните в хода на производството доказателства се установява, че предоставеният за
ползване имот отговаря на изискванията за жилище съобразно чл. 40 ЗУТ.
Същевременно, от използвания словесен израз „необзаведен“ е видно, че страните са
постигнали съгласие необходимото обзавеждане да бъде осигурено от наемателя. От
описаното в приемо-предавателния протокол фактическо състояние на наетия обект, а
и предвид липсата на твърдения и доказателства в обратната насока се налага
заключение, че ищцовото дружество е изпълнило точно и добросъвестно с грижата на
добрия стопанин по чл. 63 ЗЗД задължението си да предаде наетата вещ в надлежно
състояние, което да отговаря на ползването. Като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено и обстоятелството, че в периода от 16.04.2018г. до 19.07.2019г.
ответницата реално е ползвала недвижимия имот. Съобразно чл. 2.2 от процесната
сделка наемната вноска се заплаща ежемесечно в срок до 5-то число на месеца,
следващ отчетния период, като по аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗЗД притезанието за
дължимия наем за месец юли 2019г. е станало изискуемо на 05.08.2019г. При това
положение се налага извод, че в обективната действителност са се проявили всички
елементи от фактическия състав по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и в тежест на Т. К. е
възникнало задължение да заплати наемната цена срещу ползването на апартамента за
месец юли 2019г., възлизаща в размер на 24,38 лв.
Неоснователно се явява релевираното с отговора на исковата молба възражение,
че вземането на ищцовото дружество е погасено поради изтекла погасителна давност.
По силата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД притезанията за наем се погасяват с изтичането на 3-
годишен давностен срок, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Началният срок на погасителната
давност се явява 05.08.2019г., а крайният - 05.08.2022г. Тук следва да се държи сметка,
че погасителна давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането – арг.
от чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
6
каквато се явява настоящата хипотеза. Следователно, погасителната давност е спряла
да тече, считано от 22.07.2021г. – депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред Районен съд – Козлодуй.
За прецизност на изложението, следва да се посочи, че от момента на настъпване
изискуемостта на процесното вземане до подаването на заявление пред заповедния съд
в обективната действителност са настъпили и факти, обуславящи спиране на
давностния срок. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7 дни. Спирането
в настоящата хипотеза настъпва ex lege. Следователно, за периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. погасителна давност също не е текла.
След като се установи съществуването на главен дълг, то за основателността на
исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се провери и дали е
налице забава на наемателя при изпълнение на задължението да заплати наемната
цена. С чл. 2.2 съдоговарящите са определили падежа на задължението – 5-то число на
месеца, следващ отчетния период. При така установената фактическа обстановка и на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава на
06.08.2019г., а не посочената в исковата молба дата – 01.08.2019г. Размерът на
законната лихва за забава за периода от 06.08.2019г. до 20.07.2021г., изчислен от съда
по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвения калкулатор за просрочени задължения
към НАП, възлиза на 4,84 лв. До тази стойност исковата претенция се явява
основателна, като за горницата над уважения размер до пълно предявения от 4,89 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Вторият главен иск за установяване на обезщетение за вреди, причинени при
ползването на недвижимия имот, намира правната си квалификация в чл. 233, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални
предпоставки: настъпването на твърдените вреди; че описаните вреди са настъпили
през времетраене на наемния договор и едновременно с това – през времето, през
което ответникът е ползвал вещта, т.е. през времето, през което същата се е намирала в
негово държане, извършването от страна на ищеца на твърдените разходи за
отстраняване на вредите. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на
ответника е докаже, че е погасил дълга на падежа в случай, че твърди това.
С разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е предвидено, че наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. С цитираната правна
7
норма е предвидена оборима презумпция в чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, че вредите по
наетата вещ са причинени виновно от наемателя, като в тежест на последния е да
установи действията на трето лице, като той сам е положил дължимата грижа по чл.
63, ал. 1 ЗЗД според обстоятелствата. От друга страна, пък с чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД
се предполага до доказване на противното, че вещта е била приета в добро състояние.
Ако страните по наемното отношение не са подписали двустранно приемо-
предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, то
приложение намира презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита,
че вещта е предадена в добро състояние /в този смисъл Решение № 307 от
17.01.2019г. по т.д. № 255/2018г. на ВКС, II т.о./. В настоящата хипотеза състоянието
на апартамента е описано в такъв протокол, от чието съдържание се установява,
процесното жилище е предадено в следното състояние: отделен кухненски бокс,
отделен хол, отделно спално помещение, антре и баня, стените на които помещения
били боядисани с латекс, бил положен нов ламиниран паркет.
Твърдените в исковата молба увреждания на недвижимия имот са описани в
Констативния протокол от 05.08.2019г., за който се установи, че е съставен и подписан
единствено от служители на ищцовото дружество. Така приобщеното писмено
доказателство представлява частен свидетелстващ документ, който инкорпорира
изгодни за ищеца обстоятелства, поради което същият сам по себе си не се
характеризира с висока доказателствена стойност. Предвид обстоятелството, че
същият съдържа подписите на овластени представители на ищцовото дружество, то
документът се ползва с формална доказателствена сила относно неговото авторство.
Според гласните доказателства на св. С. към момента на извършване на първия
оглед – 19.07.2019г. в недвижимия имот са били налице следните повреди – изградена
преградна стена, върху която били монтирани електронен ключ и контакт, паднала
шпакловка, олющена стена, нарушени подови первази, частично замърсени стени.
Съдът, съблюдавайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира свидетелските
показания като достоверни и обективни, тъй като изложените сведения са
последователни, логични и вътрешно хармонични. От съществено значение е, че
субективните възприятия на свидетеля относно правнорелевантните факти са
непосредствени и лични и в тях не се открива стремеж за преувеличаване на
възприятията. Предоставените данни кореспондират и с останалия доказателствен
материал – с показанията на А. и с писмените доказателства.
В подкрепа на тезата, че са налице увреждания в наетото жилище са и гласните
доказателства на св. А., на които съдът дава вяра, тъй като ги намира за логични,
последователни, в тях не се съдържа противоречие и са изградени на базата на лични
и непосредствени възприятия. Изложените сведения също са в унисон с цялата
доказателствена съвкупност и не е разколебана тяхната доказателствена стойност. При
това положение, следва да се приеме, че описаните в исковата молба вредоносни
8
последици действително са настъпили.
От анализа на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се
налага заключение, че вредите са се проявили през времетраене на договора за наем, в
частност през времето, през което ответникът е упражнявал фактическа власт върху
наетия апартамент. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от представения по
делото двустранно подписан приемо-предавателен протокол, от чието съдържание се
установява, че недвижимият имот е бил предаден в надлежно състояние. Това писмено
доказателство е подписано от ответника, поради което следва да се приеме, че
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа достатъчно данни за
състоянието на наетия обект, поради което следва да му се признае качеството на
доказателство относно състоянието на недвижимия имот. Доколкото обаче въпросното
писмено доказателство удостоверява неизгодни за ответната страна факти – а именно,
че е получил от ищцовото дружество апартамента в надлежно състояние, то същият се
ползва с висока доказателствена стойност. В подкрепа на изложеното са и гласните
доказателства на свидетелите С. и А., които са посетили имота и на 19.07.2019г., когато
са установили и по-голямата част от повредите. В тази връзка обсъдените
доказателства си кореспондират в пълна мяра, а тяхната доказателствена стойност не
се опровергава от останалия доказателствен материал.
Както беше посочено, с чл 233, ал. 2 ЗЗД е регламентирана презумпция, според
която вредите по наетата вещ се считат за причинени виновно от наемателя, като в
тежест на последния е да установи действията на трето лице, като той сам е положил
дължимата грижа по чл. 63, ал. 1 ЗЗД според обстоятелствата. В пределите на
настоящото производство ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си, че въпросните вреди са настъпили в периода от напускането му от
имота до втория оглед и че не са следствие от неговите действия и това на членовете
на домакинството му, за да бъде освободен последния от имуществена отговорност.
Независимо от гореизложените съображения обаче, съдът намира, че за
повредите, изразяващи се в изцапване на стените, захабяване на ламината и нарушени
подови первази, не следва да бъде ангажирана договорната отговорност на наемателя,
тъй като се дължат на обикновено употребление на наетата вещ. Съобразно 4.3 и 4.4
от процесната сделка, според които наемодателят е длъжен да поддържа имота в
състояние, което отговаря на предназначението, поемайки разноските за вреди,
свързани с обикновената употреба, и има право да получи имота във вида, в който е
предаден, като се вземе предвид нормалното изхабяване. Следователно, по силата на
тези клаузи разноските за посочените повреди следва да се понесат от наемодателя. За
останалите увреждания, в т.ч. монтиране на преградна стена, зазиждане на врата към
кухненски бокс с итонг, монтирането на електронни ключове и контакти върху
преградната стена, продупчване на мазилка, следва да се ангажира отговорността на
9
наемателя за обезвреда.
В подкрепа на твърденията за размера на разноските, необходими за отстраняване
на повредите, е представена количествено-стойностна сметка от 09.08.2019г. на
стойност от 2 263,66 лв. и поръчка за основен ремонт в размер на 712,05 лв. за
вложени материали. Количествено-стойностната сметка е създадена от служители на
дружеството, като други данни, които да послужат като индиция са осъществяването
на такива разходи по отстраняването на повредите не са установени. В уточняваща
молба ищецът е посочил, че въпросната сметка е изградена на базата на цените,
определени за извършване на СМР в сходен обект от третото за производството лице
„С. Същевременно, обаче по делото нито се твърди, нито са събрани доказателства
осъществяването на СМР да е възложено на този изпълнител, поради което не би
следвало да се ползва като ориентир за определяне на необходимите разноски за
ремонта. От друга страна, от представената по делото поръчка е видно, че за
предприемането на СМР в процесния апартамент са отпуснати средства в размер на
712,05 лв., като работата е извършена и приета без възражения от ищцовото дружество
в качеството му на вложител. Следователно, до този размер се явява основателен
предявеният осъдителен иск за обезвреда, като за сумата над 712,05 лв. до пълния
предявен размер от 2 263,66 лв. следва да бъде отхвърлен.
След като се установи съществуването на главен дълг, то за основателността на
исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се провери и дали е
налице забава на наемателя при изпълнение на задължението да заплати обезщетение
за вредите. В съдържанието на процесния договор за наем не се съдържа уговорка за
срока, в който в случай на настъпили повреди при ползването на вещта, наемателят
следва да заплати дължимото обезщетение. Следователно, задължението по чл. 233,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД се явява безсрочно и по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящата хипотеза ищецът
навежда доводи, че предявеният в рамките на гр. д. 1021/2019г. на Районен съд –
Козлодуй насрещен иск изпълнява функциите на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Действително, от събраните доказателства е видно, че на 26.09.2019г. в
деловодството на Районен съд – Козлодуй е депозиран насрещен иск за осъждане на Т.
К. да заплати сумата от 2 263,66 лв., представляваща стойността на необходимите
СМР, дължими на основание т. 6.2. от Договор № *********/24.04.2018г. Установява
се, че с Определение № 922 от 09.10.2019г. по гр. д. № 1021/2019г. на Районен съд –
Козлодуй съдът е констатирал, че предявеният насрещен иск е недопустим – по арг. от
чл. 314, ал. 2 ГПК, без да е описано какъв е предметът на насрещната искова
претенция, без да са налице данни същата да е изпратена за отговор на ответника. При
това положение, не може да се приеме, че предявяването на въпросния иск
представлява покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, нито че от неговото предявяване
поставя ответницата в забава, поради което предявената искова претенция за
10
мораторна лихва се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква и в полза на двете страни.
В законоустановения срок е представен списък по чл. 80 ГПК от ищеца, с който
претендира сумата от 75 лв. – държавна такса в исковото производство, сумата от 300
лв. – депозити за призоваване на свидетели, както и юрисконсултско възнаграждение.
От материалите по делото се установява и заплащането на държавна такса в размер на
54,30 лв. в заповедното производство, както и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Като взе предвид вида и количеството на предоставената правна
помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият състав
намира определя следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение на сумата
от 200 лв. Предвид уважената част от исковите претенции, на ищцовата страна следва
да се присъди сумата от 185,45 лв.
С отговора на исковата молба ответникът претендира присъждането на разноски,
като в установения срок не е представен списък по чл. 80 ГПК, нито доказателства за
извършването на разноски в исковото производство, поради което такива не му се
следват. В хода на заповедното производство е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой
към момента на неговото сключване. В посочената част съглашението има характер на
разпита и служи за доказване направата на разхода от ответника, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата от
218,09 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232,
ал. 2, предл. 2 ЗЗД, че Т. В. К., ЕГН: **********, с адрес: **, дължи на А, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, сумата от 24,38 лв., представляваща неплатен
наем за месец юли 2019 г. по Договор за наем № ********* от 24.08.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022г. по ч.гр.д. №
9460/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.
11
1 ЗЗД, че Т. В. К., ЕГН: **********, с адрес: **, дължи на А, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: **, сумата от 4,84 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 06.08.2019г. до 20.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.05.2022г. по ч.гр.д. № 9460/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 4,84 лв. до пълния
предявен размер от 4,89 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 233,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, че Т. В. К., ЕГН: **********, с адрес: **, дължи на А, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, сумата от 712,05 лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по Договор
за наем № ********* от 24.04.2018г., изразяващи се в стойността на необходимите
строително-монтажни работи за привеждане на имота в състояние, годно за ползване,
ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022г. по ч.гр.д.
№ 9460/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 712,05 лв. до пълния предявен размер от 2 263,66 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
Т. В. К., ЕГН: **********, с адрес: **, за признаване за установено между страните, че
Т. В. К. дължи на А сумата от 422,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 26.09.2019г. до 20.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 15.05.2022г. по ч.гр.д. № 9460/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав.
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на А, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185,45
лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА А, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Т.
В. К., ЕГН: **********, с адрес: **, сумата от 218,09 лв., представляваща сторени в
производство по ч.гр.д. № 9460/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12