№ 316
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601035 по описа за 2020 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по
подадена въззивна жалба,допълнена надлежно от адв.А. А. от САК,с посочен в жалбата
съдебен адрес в гр. ***,защитник на подсъдимия И. К. К.,роден на *** година в
гр.***,българин,български гражданин,с установен адрес и висше образование,работещ,не
женен,не осъждан,ЕГН**********,против присъда №18/08.07.2020 година на Окръжен съд
гр.София,постановена по нохд №729/2019 година по описа на съда.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия И. К. К.,роден на *** година в
гр.***,българин,български гражданин,не женен,не осъждан,работещ,с настоящ адрес в гр.
***, ж.к.„***“,бл.***,вх.Б,ет.8,ап.55,висше медицинско образование, месторабота САМБС-
ЕООД,длъжност мениджър продажби,ЕГН ********** за виновен в това ,че на 17.11.2017
година,около 18.00 часа на първокласен път от републиканската пътна мрежа №1-8/км.41-
ви/,в района на община ***,област Софийска с посока на движение от гр.Сливница към
гр.София, при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Фиат“,модел „Браво“,рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в
Закона за движение по пътищата,чл.21 ал.2 от ЗДвП вр.чл.47 ал.3 от Правилника за
приложение на Закона за движение по пътищата"Когато стойността на скоростта,която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с пътен знак",
като в зоната на действие на пътен знак „В 26“-„Забранено е движението със скорост по-
висока от означената" с надпис на него 60 км/час, се движил със скорост от 70 километра в
час и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. Г. от гр.***, обл. Софийска,като
1
деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на
пострадалия,поради което на основание чл.343 ал.1, б”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3-то и чл.54 НК
му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.
На основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ години,считано от влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата,на основание чл.343г и чл.37,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия И. К. К.
от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
месеца,считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.111 ал.2 НПК съдът е постановил връщане на веществено
доказателство лек автомобил марка„Фиат“,модел„Браво“,peг.№*** на собственика,като е
постановил веществените доказателства,приложени по досъдебното производство и описани
подробно,да се пазят до окончателното приключване на наказателното производство,след
което веществено доказателство“дръг чек“да бъде върнато на юридическото лице,а
останалите да бъдат унищожени като малоценни и малотрайни предмети.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимият И. К. К.,ЕГН ********** да заплати сторени
по делото разноски-сумата 1546.03 лв. в полза на ОД МВР гр.София и сумата 470.00 лв. по
сметка на бюджета на съдебната власт на Софийски окръжен съд.
Във въззивната жалба на подсъдимия К.,подадена от адв.А. се твърди,че постановеният
съдебен акт е незаконосъобразен,доколкото е постановена осъдителна присъда без
подсъдимият да е нарушил чл.21 ал.2 ЗДвП,като не е установено безспорно да е управлявал
МПС със скорост над разрешената от 60 км./час.Оплакванията са свързани с твърдения на
експерта по делото за широк диапазон от възможност за определяне на скоростта на
движение на МПС,довело до постановяване на присъда на основа на предположения.
Твърди допуснати нарушения на процесуалния закон,акцентирани в насока отказ от
събиране на доказателства от страна на съда по направени искания в с.з. на 08.07.2020
година.
Поддържа сторените доказателствени искания за назначаване на АТЕ,като експерта
даде отговор на въпроса „….на какво отстояние от пострадалия,шофьора е имал възможност
да го възприеме съгласно изследванията на фаровете на автомобила и тяхната възможност
да осветяват пътното платно…“ при конкретните условия на тъмна част от денонощието и
мокра пътна настилка.Към това доказателствено искане е сторено и друго-при възможност
експерта да отговори,л.118 от делото,като се иска експерта да отговори имало ли е
разминаване на автомобили,съществува ли възможност водача-подсъдим да е бил заслепен
от фарове на насрещно движещо се МПС и да не може да възприеме адекватно за определен
момент пътната обстановка.
Твърди се неяснота при изясняване/в мотивите на съда/на обстоятелството намирал ли
2
се е пострадалия и кога в осветената зона от фаровете на МПС,при посочени различни
стойности и въпроси,във връзка с опасната зона за спиране.
На основа сторените оплаквания се претендира отмяна на атакувания съдебен акт,като
се иска подсъдимият К. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно е сторено искане за определяне на наказание при условията на чл.55 НК.
Представителят на САП,след проведено въззивно съдебно следствие,поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба.Сочи,че постановения от първия съд
съдебен акт е законосъобразен и обоснован,възприетото от първият съд от фактическа
страна е доказано еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници,като не
се променят сторените изводи и след проведеното пред въззивния съд съдебно
следствие.Намира,че в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати
процесуални нарушения,още по-малко такива от категорията на съществените.
Претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.
Пред въззивния съд адв.А.,защитник на подсъдимия К.,е поддържал становище и
искане за точна оценка на фактите и обстоятелствата,свързани с определяне наказание на
подсъдимото лице,като е акцентирал наличие на многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства и ролята на пострадалото лице за причинения вредоносен
резултат.Не е поддържал съображения за наличие на неизяснени по делото факти и
обстоятелства.Пред въззивния съд поддържа искането за изменяне на постановената
присъда с намаляване на наложените наказания на подсъдимото лице по размер и прилагане
нормата на чл.55 НК за наказанието „лишаване от свобода“,като се приложи и нормата на
чл.55 ал.3 НК ,касателно наказанието по чл.343г НК.
Самият подсъдим е заявил пред съда,че поддържа заявеното от защитата си и моли за
справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.
Настоящият съдебен състав е приел,че за изясняване релевантни обстоятелства по
делото и във връзка с подадената въззивна жалба,оплакванията в нея,както и за разкриване
на обективната истина по делото,се налага провеждане и е провел съдебно следствие за
изясняване по категоричен начин с какви светлини /с халогенни или с ксенонови крушки/е
оборудван автомобила на подсъдимия,на какво отстояние от пострадалия водача на МПС К.
е имал обективна възможност да го възприеме,съгласно изследванията на вида фарове на
автомобила и тяхната възможност да осветяват пътното платно,при конкретните условия на
тъмна част от денонощието и мокра пътна настилка,в кой момент е възможно това да стане
/във вр.задача №5 КМАТЕ,т.2,л.37 и л.38 ДП/,като е изяснявал възможността за отговор на
въпросите имало ли е разминаване на автомобили с управлявания от подс.К. , съществува ли
възможност подсъдимият да е бил заслепен от фарове на насрещно движещо се
МПС,поради което да не може да възприеме адекватно пътната обстановка.
3
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението на
защитата и подсъдимия пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП и след
проведено въззивно съдебно следствие провери изцяло атакувания пред него съдебен акт
при усл.на чл.313 и чл.314 НПК и приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима,подадена е по предвиден в Закона ред и срок,а
преценена по същество е частично основателна,касателно възражения за нарушаване на
Закона при определяне наказания на подсъдимия К..
Съображенията на съда са следни:
Софийска окръжна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски окръжен съд
обвинителен акт против И. К. К.,с установена самоличност за извършено от него,при
условията на независимо съпричиняване с пострадалия И. Г.,престъпление по чл.343 ал.1
б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд и при проведено
въззивно съдебно следствие,фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,като при
изпълнение на задълженията си по чл.12 и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност
на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,като е изградил вътрешното
си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК,въз основа на надлежно събрани и
проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е
еднозначно и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на
първия съд чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното
следствие факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в
съвкупност фактическа обстановка,се споделя изцяло от настоящия съдебен състав,като не
се променя и след изслушаната и приета от въззивния съд съдебна експертиза.Преповтаряне
в тази насока не се налага,като не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи
дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Доколко,обаче
приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-
инст.съд за вина на подсъдимия К.,правна квалификация на деянието и наказателната
отговорност на подсъдимия,те следва да се подчертаят отново.
В мотивите си на стр.2-ра до стр.7-ма,предпосл.абзац,л.л.130-л.135 от делото,състава
на проверявания съд е описал изключително подробно и последователно
фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.
Подсъдимият И. К. К. е роден на *** година в гр.***,с висше образование е и
работи,не е осъждан,като е правоспособен водач на моторно превозно средство ,видно от
СУМПС № *********,издадено на 11.10.2016 година от ОД МВР гр.***,валидно до
11.10.2026 година с правоспособност за категории „А“,„В“,„М“ и „АМ“.Подсъдимият И. К.
К. е наказван няколкократно /л.76-ти/ за допуснати от него нарушения по ЗДвП.
4
На 17.11.2017 година,около 18.00 часа в тъмната част от денонощието,К. управлявал
лек автомобил марка „Фиат“,модел „Браво“,рег.№***,собственост на Б. Т.,по първокласен
път №1-8 в района на общ.***,област Софийска,с посока на движение от гр.Сливница към
гр.София.Автомобилът бил технически изправен,като фаровете му фабрично били
оборудвани с халогенни крушки,а стъклата и рефлекторите им не са били механично
износени.Движел се с включени къси светлини на автомобила извън населено място по
прав,но мокър пътен участък,без наклон.Пътният участък бил покрит с дребнозърнест
асфалт,без дупки и неравности,маркиран с двойна непрекъсната линия „M2”. Платното за
движение се състояло от две ленти за движение,всяка с ширина по 3,5 метра ,разделени с
единична прекъсната линия „M3“.Движението в двете посоки е било умерено
интензивно,като преди настъпване на произшествието движението било по-интензивно в
дясното платно,в което се движел автомобила,управляван от подсъдимия К..Движейки се в
лявата от двете ленти на платното за движение в посока към гр.София,И. К. управлявал
автомобила „Фиат“,модел„Браво“,рег.№***,със скорост от около 70 километра в
час.Наближавал кръстовище с ул.„Европейски път“,като преди кръстовището,в дясно от
края на асфалтовото покритие по посока на движение на управлявания от К. лек
автомобил,бил поставен пътен знак „В26”-„Забранено е движение със скорост,по-висока от
означената“с означение „60” и табела Т2,указваща зоната му на действие 1000 метра,след
табелата.От дясната страна на пътното платно по посока на движение на управлявания от
подс. И. К. лек автомобил имало разделителен остров с ширина 3/три/метра,отделящ
главния път от ул. „Европейски път“ и локално платно за движение.Последното било
отделено с единична прекъсната линия „M3“,а в дясно от него се намирала складова база
на„Техномикс“с монтирани камери за видео-наблюдение.Подсъдимият К. възприел пътния
знак за ограничаване скоростта на движение,но не я намалил и продължил да се движи със
скорост около 70 километра в час.
По същото време в района на 41-ви километър,в локалното платно за движение и
срещу посоката на движение на лекия автомобил,управляван от подсъдимия,се движел
пешеходецът И. Д. Г. под влияние на употребен алкохол.В един момент Г. променил
посоката си на движение и се насочил в дясно,предприемайки пресичане на пътното
платно.Промяната на първоначалното движение на пешеходеца спрямо движението на
управлявания от К. автомобил била от дясно на ляво,като Г. преминал с умерен ход дясната
лента на платното за движение в посока гр.София,а след това продължил по лявата лента за
движение,като преминал от ход в тичане.И. К. забелязал движението на пешеходеца Г. в
момента,в който последният отстоял разстояние около 63.2 метра пред фронта на
автомобила.С оглед избраната от подсъдимия скорост на движение на автомобила-около 70
км/час,не успял да спре.Поради това в района /преди кръстовището с ул.“Европейски път“ и
в зоната на действие на пътен знак „В26”/ последвал удар между предната част на
автомобила,управляван от подсъдимия К./в зоната между предния номер и предния му ляв
фар/ и гърба на пешеходеца Г.,като от удара тялото на Г. било отхвърлено нагоре и
достигнало предното стъкло на автомобила,чупейки го и достигайки над височината на
5
автомобила,вследствие силата на инициалния удар,продължило движението си напред и в
ляво по посоката на движение на автомобила.Тялото се установило на 31,5 метра от
ориентир № 1 и на 6.7 метра от ориентир № 2,отразени в огледния протокол на
местопроизшествие.Непосредствено след описания удар тялото на Г. било ударено в
областта на таза и от друг неустановен автомобил,движещ се в посока към
гр.Сливница,който последващ удар причинил увреждания без кръвонасядания по кожата и
меките тъкани,след което се установило в покой в положение,описано в протокола за оглед
на местопроизшествие.
Подсъдимият К. привел автомобила в покой в дясната страна на пътното платно за
движение в посока гр.София.
Междувременно св.Г. И.,който се движел по път №1-8,управлявайки личния си
автомобил в посока към гр.Сливница,забелязал тялото на пострадалия Г. на пътното
платно.Незабавно сигнализирал на тел.112 и съобщил за случилото се.На място пристигнали
свидетелите В. В. и И. Т.,полицейски служители в сектор „ПП“,ОДМВР гр.София,които
запазили местопроизшествието.Пристигнала на място дежурна група при ОД МВР гр.София
проверила подсъдимият К. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер,фабр.№ ARSM 0191 и употреба на наркотични вещества/„Дръг чек“/ ,които отчели
отрицателен резултат.При извършен оглед на местопроизшествие били констатирани и
описани подробно условията на време,място и пътна обстановка,начина на регулиране на
пътното движение в описания пътен участък,състоянието на участвалия в ПТП лек
автомобил,управляван от подс.К.,местоположението на пострадалия Г. на пътното
платно.Били иззети веществени доказателства,подробно описани в огледния протокол-лек
автомобил марка„Фиат“,модел„Браво“,рег.№***,деформирана автомобилна регистрационна
табела,антена,влакнести обекти и отривки от волана на автомобила и от скоростен
лост,лични вещи,собственост на пострадалия И. Д. Г..
В района на ПТП били установени камери за видео-наблюдение,монтирани на база
„Техномикс“, записите от които са приобщени по делото с протокол за доброволно
предаване от св.О. Л.,управител на магазин „Техномикс“.
Пристигналият на място медицинският екип констатирал смъртта на пострадалия.
Изготвена при оглед и аутопсия на трупа на И. Д. Г.,приета по делото Съдебно-
медицинска експертиза на труп № 816/20.11.2017 година,приложена на л.19-л.20,том 2 от
ДП,установява увреждания по трупа на пострадалото лице:
-тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма травми,изразяващи се в
травматично разрушаване и деформиране на главата,
-разкъсване на мозъчното вещество,
-прекъсване на продълговатия мозък и на връзките между първи шиен прешлен,
6
-многофрагментно счупване на костите на мозъковия и лицевия череп,на костите на
гръдния кош,крайниците и таза,
-травматична руптура на сърце и бял дроб,
-контузия на белия дроб двустранно,с оформянето на травматични кухини,
-травматично разкъсване на аортата и подаортната дъга,
-експлозивно разрушаване на черния дроб и руптура на далака,
-контузия на чреводържателя и задстомашната жлеза,
-обширни охлузвания по кожата на лицето,гръдния кош,корема и крайниците.
Установено е наличие на етилов алкохол в изследваната проба кръв.
Експертното заключение е категорично,че причината за смъртта на И. Д. Г. се дължи
на тежка,несъвместима с живота съчетана травма,като смъртта е настъпила почти мигновено
и е била неизбежна.Категорично се сочи,че установените травматични увреждания по трупа
на Г. са причинени от силни удари,съчетани с притискане с/или върху твърди тъпоръбести
предмети,като могат да бъдат получени при автотранспортно произшествие.
В приетото от първия съд експертно заключение е посочено категорично,че
установената и описана травмата в областта на таза и седалището по трупа на
Г.,представляваща многофрагментно счупване на тазовите кости и размачкване на
седалищната мускулатура, предвид липса на кръвонасядания,е причинена след настъпването
на смъртта и не се дължи на удар на тялото на Г. с управлявания от подсъдимия
автомобил„Фиат Браво“. Убедително експерта д-р Т. е защитил своя извод,сочейки
основанията,поради които приема,че причиняването на тази травма е
послесмъртно.Акцентирал е на липсата на следи от от кръвонасядане по кожата и меките
тъкани в областта на травмата,обяснявайки ги с липса на сърдечна дейност и артериално
налягане,поради настъпилата мигновенно смърт,вследствие руптура /разкъсване на сърцето/
при първоначалния т.н.“инициален“ удар.Генезисът и характеристиките на тази описана
послесмъртна травма по трупа на пострадалия Г. се обясняват с грубо механично
въздействие на твърди тъпи предмети,с притискане и провлачване между такива
предмети.Според заключението на експерта,акцентирано от първия съд,“….. ивицестото
охлузване по кожата на гърдите и корема,предвид неговите морфологични характеристики
и анатомична локализация,добре отговаря да е получено при провлачване между такива
предмети“.По делото експертно е установено еднозначно,че травматичните увреждания на
пострадалия Г. се дължат,както сочи и първия съд „…..на високо енергийно механично
въздействие,представляващо удари с и върху твърди тъпи предмети,при което се е получила
пластична деформация на тялото,довела до тежките травматични поражения на вътрешните
7
органи и скелета.Уврежданията напълно кореспондират с описаният механизъм на
ПТП“.Доводите на експерта са категорично изразени и обяснени пред първия съд ,обсъдени
са задълбочено от него и се споделят изцяло от въззивната съдебна инстанция.
Видно от заключението на извършената и приета от първия съд съдебно-химическа
експертиза № А-715/21.11.2017 година /л.2,том 2,ДП/ в иззетата кръвна проба от трупа на И.
Г. е установено наличие на етилов алкохол 1.80 промила на хиляда,без наличие на други
летливи редуциращи вещества,като към момента на смъртта И. Г. се е намирал в средна
степен на алкохолно опиване.
Задълбочено първият съд е обсъдил изпълнена по делото видео-техническа експертиза,
Протокол №60/30.01.2018 година,като експертно се установява при изследване на
диск,DVD-R Verbatim,че в района на произшествието се появява пешеходец в локалното
платно,след което излиза на пътното платно,завива в дясно пресича,от дясно на ляво по
посока на движение на автомобилите от гр.Сливница към гр.София,като макар недостатъчно
ясно е отразен сблъсък между пешеходеца и движещ се автомобил.При видео-изследването
се установява,че след сблъсъка и двете посоки преминават други автомобили.Анализирано е
и отбелязването на лице, което говори по телефон и прави опит да сигнализира водачите на
МПС за спиране на движението.Обобщаващо е посочено,че качеството на заснемане не
позволява по-ясно очертаване на частните признаци на заснети лица и обекти.
При проведеното въззивно съдебно следствие пред въззивния съд,експерта инж.А. А. е
посочил,че „…всички изводи,с изключение на първата експертиза,са извършени на базата
на осветяване с халогенни крушки.Първата експертиза е тази експертиза в .т.2, от 11.07.2018
година“.Уточняването касае отразеното от експерта в задача №4,последен абзац ,където е
коментирал,че процесният автомобил е бил оборудван с ксенонови крушки. Впоследствие е
сторено уточняване,това е отразено и в последващо експертно заключение,и в мотивите на
първия съд,че управлявания от подс.И. К. автомобил е бил оборудван с халогенни крушки за
светлините.Поради това приетата по делото комплексна медико-автотехническа
експертиза,л.л.30-44,том 2 от ДП,е кредитирана извън посочените части-за оборудването с
вида светлини и степента на осветяване пред и встрани от фронта на автомобила,управляван
от подсъдимото лице.В останалата им част,наред с приетата допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза,л.50-л.59,том 2,допълнителна автотехническа
експертиза,л.3-л.11,том 3,како и приетата от въззивния съд ДКМАТЕ,л.15 и сл. от
делото,подкрепят възприетите факти от първия съд и не водят до промяна на фактическите
изводи от страна на въззивния съд.
Безспорно се установява,че на 17.11.2017 година,при описани подробно по-горе
условия на време,място и обстановка,подс.К. управлявал лек автомобил марка „Фиат“,модел
„Браво“,рег.№ *** по първокласен път № 1-8 в района на община ***,обл. Софийска с
посока на движение от гр.Сливница към гр.София.Управлявал автомобила с включени къси
светлини и халогенни крушки на фаровете.Посочи се и по-горе,че в района на 41-ви
8
километър,в дясно от края на асфалтовото покритие по посоката на движение на
управлявания от подсъдимия лек автомобил,бил монтиран пътен знак „В26”-„Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ с надпис „60“км/час.Подробно се описа
поведението на пострадалия Г. и преповтаряне в тази насока не се налага,като е
определено,че скоростта на движение на пострадалия е около 5.5 км/час.
Експертно е установена /вж.ДКСМАТЕ,л.5 и сл.,т.2 и ДАТЕ,т.3,л.3-ти и сл.ДП/
скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат“,модел „Браво“,рег.№ *** към момента
на настъпване на произшествието-около 70 км/час.Опасната зона за спиране при
конкретните пътни условия и скорост на движение от 70 км/час е 77 метра,като експертно е
посочено,че опасната зона за спиране при тези пътни условия и скорост от 60 км/час е 62
метра,вж.т.1,задача №3,КМАТЕ.
Мястото на удара е:
-по ширина на пътното платно на около 5,0- 6,0 метра вляво от десния край на
платното за движение,считано по посока на огледа и посока на движение на лекия
автомобил,
-по дължина на пътното платно на около 17,0-18,0 метра след линията на ориентира,
приет по време на огледа на ПТП,по посока на движение на лекия автомобил.
При експертното заключение ясно е посочен стандарта за осветеност при конкретните
оборудвани и регулирани фарове на автомобила.Както обосновано първият съд се е позовал
на двете приети от него автотехнически изследвания и е цитирал
експерта,т.3,л.3,предпоследен абзац от ДП „...При правилно регулирани фарове и ясно
нощно време осветеността от къси светлини пред автомобила при този вид крушки е около
55-60 метра и на 5-6 метра вдясно от десния габарит.При десния фар тази осветеност е по-
голяма ,около 70-75 метра,а вляво от левия габарит на автомобила тази осветеност е около
40 метра и на разстояние 3-4 метра встрани от левия габарит“.Тези доводи са подкрепени от
инж.А. и пред въззивния съд.
Няма спор между страните,че отстоянието от фронта на автомобила до мястото на
удара в момента,в който Г. е навлязъл на платното за движение е 86-87 метра /вж.АТЕ,т-
3,л.6 и л.7/,а Г. попада в осветената зона от десния фар на автомобила,когато автомобила е
отстоял на 77,8 метра от мястото на удара.На поставени на експерта въпроси е даден ясен и
категоричен отговор-в този момент подсъдимият К. е имал техническата възможност да
забележи пешеходеца на пътното платно и да реагира в аварийно спиране.Забелязан е
/вж.обяснения на подсъдимия,л.119 от делото/ по-късно,когато се е намирал на разстояние
63,2 метра от фронта на автомобила.Експертът е категоричен и съдът е възприел обосновано
експертния извод,че „Спирането в тази зона е било невъзможно при конкретните пътни
условия и скорост на движение от 70 км/час,но при скорост на движение от 60
км/час,подсъдимият е имал обективна възможност да спре аварийно в зоната осветена от
9
късите светлини на фаровете и ударът е бил предотвратим“.Причината за настъпилото пътно
транспортно произшествие не е от технически характер.Според експерта действия на К.,с
оглед избрана скорост на движение в района на произшествието от 70км/час,не му е
позволила да спре своевременно,но при съобразяване с пътен знак „В 26“ в зоната на
действието му и разрешената от Закона скорост на движение от 60 км/час,ударът е бил
предотвратим.
Внимателната оценка на фактите по делото от страна на въззивния съд и прочита на
мотивите към атакувания съдебен акт сочат,че за да изгради вътрешното си убеждение
първият съд на първо място е дефинирал основните,от фактическа страна
моменти,определил е основния наказателен спор по фактите между страните-скорост на
управление на автомобила и начина на възприемане на пострадалия на пътното платно от
подсъдимото лице,а след това последователно е подложил на анализ и оценка отделни
групи доказателствени източници ,оценявайки ги поотделно и в съвкупната им
доказателствена обусловеност,при стриктно спазване правилата на формалната
логика,разписани от Закона.
Видно е,че съдът е оценил отделните групи доказателствени източници,проверил е
достоверността им и по реда на чл.144 и сл НПК,като при условията на чл.305 ал.3 НПК е
обсъдил гласните доказателствени средства с останалия доказателствен обем-писмени
доказателства и писмени доказателствени средства,вкл. Експертни,а в процеса на анализ и
оценка се е съобразил с тяхната логична обусловеност,непротиворечивост и вътрешно
съответствие с общия доказателствен обем.Изчерпателността на сторения от първия съдебен
състав анализ на тези групи доказателства не налага преповтарянето им и въззивния състав
се съгласява изцяло с обективираното като оценка на факти в тази насока.Настоящият съд
намира,че решаващите изводи на първоинстанционния съд,досежно приетите за установени
факти по делото и правната им оценка,са законосъобразни и обосновани,а обективираното в
съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено въз основата на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В
изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК съдът е посочил кои факти приема за
доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил
вътрешното си убеждение. Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и
обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на
формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса.
При условията на чл.339 ал.2 НПК следва като неоснователни да се оценят
възраженията на защитата за допуснати от първия съд процесуални нарушения от
категорията на съществените,с оглед отказ за попълване на делото с доказателствен
материал по искане на защитата и липса на задълбочен анализ на въпросите,свързани със
скоростта на движение и осветеността пред фронта на управлявания от К. лек
автомобил,свързани с възможността подсъдимия да възприеме или не пострадалия
10
пешеходец на пътното платно.
Неоснователно е развито във въззивната жалба оплакване,че първоинстанционния съд
е подценил едни факти,а необосновано е надценил други доказателства и доказателствени
средства,като е пренебрегнал установени обективни данни,свързани с т.н.„инициален удар“
,осветеността пред фронта на автомобила,управляван от подсъдимия и поведението на
пострадалото лице.Безспорно отделни противоречия в доказателствения материал/най-вече
с оглед дадените от подсъдимия обяснения/ има,но тези несъответствия и частични
противоречия са установени,обсъдени и преодолени от първия съд чрез способи за събиране,
проверка и оценка на доказателствата и доказателстените средства в наказателния
процес,като самата фактическа обстановка е установена от съда
безпротиворечиво.Въззивният съд също се е съобразил с доказателствени искания на
защитата и е приел назначена от него ДАТЕ.
Както се сочи изрично в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС
,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага
въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е
така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и
въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като
възражения/,относно събраните и проверени релевантни доказателства.Настоящият въззивен
състав не намира за необходимо отново да преразказва доказателствените
източници,доколкото това подробно е сторил състава на Софийски окръжен съд.Въззивният
съд се съгласява с начина,по който са оценени фактите по делото.Изложени по-горе са
фактически мотиви от въззивния съд с позоваване и ясно посочване на доказателствените
източници.
Обобщаващото оплакване на защитата на подс.К.,че съдът не е обсъдил релевантни
факти,включително конкретни възражения за скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди и по време на т.н.“инициален удар“ е необосновано,като такова
твърдение говори за некоректна или неточна критика на мотивите на първия съд.Съдът не
споделя стореното във въззивната жалба възражение на защитата,поддържано и пред първия
съд,че не е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия К. и последния не е нарушил изискването като водач на МПС да спазва
нормативно определена пределна скорост по чл.21 ал.2 ЗДвП.В тази насока следва да се
сподели изцяло обоснования отговор,даден на това възражение от първия съд.Правилно
решаващата съдебна инстанция е посочила,че в„….заключението си вещите лица с
категоричност установяват,че по съвсем категоричен начин е изключено,от гледна точка на
методиката на определяне на скоростта,при наличните опорни данни от протокола за
оглед…..подсъдимият да се е движел с нормативно определената скорост от 60 км/час.
Категоричен и непораждащ съмнение и колебание е изводът им…..,че при движение с
нормативно разрешената скорост подсъдимият ,който е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца придвижващ се отдясно наляво и навлизащ в коридора пред ППС в
11
зоната на осветеност на десния фар,когато е отстоял на 77.8 метра от автомобила,е бил в
състояние да реализира аварийно спиране и да избегне сблъсъка. Обосновано е обобщено
„…..настъпването на произшествието е в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение
по чл.21 ал.2 ЗДвП“.
В мотивите си първият съд е дал убедителен отговор на възражение на
защитата,сторено и във въззивната жалба пред настоящия съд,свързано с „неопределеност“ и
липса на конкретика при определяне скоростта на движение на лекия автомобил,управляван
от подс.К.. Експертът инж.А.,на основа оценката на всички релевантни факти и
обстоятелства по делото,с оглед становището и на д-р Т.,е посочил скорост на движение 70
км./час,която най-добре отговаря на събраните и оценени в съвкупност факти.
При условията на чл.339 ал.2 НПК следва ясно да се посочи,че въззивния съд не
споделя основателност на оплакването на защитата,че обективно удара за подс.К. е бил
неизбежен,а вина за причинения противоправен резултат следва да се търси единствено
пострадалото лице.Доказателствата по делото,анализирани по-горе сочат на друг
фактически,а оттам -и правен извод.
Това са фактическите положения,въз основа на които е приложен правилно
материалния закон при дадената правна оценка на поведението на подсъдимия К..
Законосъобразен се явява извода на първия съд,че действайки по описания начин от
обективна и субективна страна подсъдимия е реализирал признаците на
престъпление,описани в чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.Съдът обосновано е
приел,че от обективна страна подс.К.,при условия на независимо съпричиняване от страна
на пострадалото лице е нарушил правилата за движение по пътищата „…като на 17.11.2017
година,около 18.00 часа на първокласен път от републиканската пътна мрежа № 1-8 /км.41-
ви/,в района на общ. *** ,обл.Софийска в посока от гр.Сливница към гр.София, при
управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фиат“,модел „Браво“,рег.
№ ***,е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в Закона за движение по
пътищата,както следва:чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата във вр. чл.47 ал.3 от
Правилник за приложение на Закона за движение по пътищата "Когато стойността на
скоростта,която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,това се
сигнализира с пътен знак",като в зоната на действие на пътен знак „В 26“; „Забранено е
движението със скорост,по-висока от означената" с надпис на него 60 км/час, се движил със
скорост от 70 километра в час и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. Г. от
гр.***…“.Безспорно деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от
страна на пострадалия,като в тази насока са изложени по-горе подробни съображения за
поведението на Г.,предхождащи и съпътстващи оценяваната деятелност на подсъдимият
К..Въззивният съд също намира ,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.343 ал.1,б.”в” вр. чл.342 ал.1,пр.3 НК.
Подсъдимият обективно е нарушил правила за движение по пътищата,които се
12
намират във взаимовръзка по определен,специфичен начин за настъпване на ПТП,а оттам за
настъпване на вредоносния резултат,като констатираните нарушения на правилата за
движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения престъпен резултат-
смъртта на пострадалия Г..По делото е установена безспорно причината за смъртта чрез
изслушани и приети от съдебно-медицински заключения,а експертните изводи не са
оспорвани от страните.Общият извод за причинно-следствена връзка между деянието на
подсъдимия и вредоносния резултат е обективен и постановен при задълбочено изследване
на доказателствата по делото,а такива ,които да разколебават или оборват причинно-
следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат в
хода на проведеното съдебно следствие не са събрани.Поради всичко изложено по-горе
настоящият съд намира,че възприетото от първостепенния в насока изясняване на делото от
обективна страна следва да се сподели изцяло –както,досежно условията на време,място и
обстановка на извършване на деянието,така и относно т.н.”модус операнди”в поведението
на подсъдимия и характеристиките на това престъпление.
Следва да се сподели изцяло възприетото от първия съд,касателно субективната страна
при изясняване признаците на престъпление,описани в чл.343 НК.Безспорно от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по см. на чл.11 ал.3 пр.І НК,характеризираща се с два момента–отрицателен и
положителен.Подсъдимият не е предвиждал възможността да настъпят обществено-
опасните и вредни последици.Налице е положителният момент при несъзнаваната
непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни
последици.Формата на вина е изведена от действията и цялостното поведение на
подсъдимия ,описано по-горе,като е оценено поведението му предхождащо и съпътстващо
изпълнителното деяние.
Причините за извършеното престъпление се коренят в проявен нисък оценъчен
критерии на поведение от страна на К. при осъществяване на правно регламентирана
дейност ,представляваща и източник на повишена опасност,каквато е в същността си е
управлението на МПС,наред с неточна оценка на създадена реална усложнена пътна
обстановка. Обстоятелства ,които да налагат промяна в сторените правни изводи от състава
на първия съд не се намират.
Въззивният съд не споделя като основателно възражението/такова възражение е
сторено и пред първия съд/,че заслепяване от насрещно движещ се автомобил на дълги
светлини е довел до описваното противоправно поведение от страна на подсъдимия
К..Първият съд е посочил в мотивите си “…Такива данни категорично отсъстват от
доказателствата по делото, няма данни от записа на оптичен носител и……св. И.,управлявал
автомобил, движещ се в противоположна посока, подсъдимият да е направил опит да
отклони автомобила вдясно и да спре встрани от пътя, каквито са обичайните и правомерни
действия при заслепяване на водача“.Позовал се е на принципните доводи на подсъдимия в
дадените от него обяснения по делото,л.119-ти.Такива въпроси са били поставени в
13
хипотетичен ред и от въззивния съд на експерта инж.А..Липсват конкретни доказателства,за
да се приеме такова „заслепяване“ на дееца от друг автомобил.Самото поведение на К. не
сочи на такава пътна ситуация.
Обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно,обективно,
определящо и не юридическо негово качество,което го характеризира от гледна точка на
неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени
отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване на обществената опасност
на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда
на обекта на защита, специфичните качества на дееца ,субективните му особености,
условията на време,място и обстановка на реализиране на едно престъпно
поведение.Обществената опасност е определящо качество на престъпното деяние по
отношение на останалите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК.
Тя е и основанието за проявата на останалите свойства-противоправност и
наказуемост.
За престъплението,извършено от подсъдимия К. законодателят,застанал на принцип на
законоустановеност на наказанието,е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ДВЕ години до ШЕСТ години „лишаване от свобода“.Преценявайки в тези граници какво
конкретно наказание да наложи на подсъдимия,първия съд по същество не се е съобразил с
нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК и с всички обстоятелства,имащи значение за определяне на
неговия размер.Видно е,че при определяне на съотношението на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства,ценени при определяне размера на наказанието на
подс.К.,първият съд е оценил като смекчаващи такива чистото съдебно минало,много
добрите характеристични данни за подсъдимия-млад човек,с висше образование,работещ
като търговски представител, проявената самокритичност спрямо осъщественото престъпно
деяние и налично съпричиняване на пострадалия Г. към настъпването на обществено-
опасния тежък резултат,изразило се в конкретни неправомерни действия на
пешеходец,посочени по-горе.От друга страна съдът е отмерил като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства наличието предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата.Всичко това е дало основание на първия съд да отсъди наказание
„лишаване от свобода“ в минимален размер от 2 години.
Въззивният съд намира,че възражението на защитата за наличие условията на чл.55 НК
при отмерване наказание на подсъдимия К. е основателно и намира,че следва обективно да
цени многобройност на смекчаващите вина и наказателна отговорност обстоятелства при
определяне наказание за подс.К.,най-вече искреното му съжаление и отношението му към
деянието,и особено факта,че деянието е сторено в условията на съпричиняване.Последното
обстоятелство,макар и акцентирано в диспозитивната част на присъдата и в част от
мотивите,не е било точно ценено при определяне размера на наказанието на подсъдимото
лице.
14
На основание изложеното въззивния съд ще измени постановената присъда,като
намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия на 1 /една/ година и
намали срока на лишаването от право да управлява МПС на 4 /четири/ месеца.В такава
насока атакувания съдебен акт ще се измени,като в останалата му част ще се потвърди,като
законосъобразен.
Неоснователно е искането на защитата за приложение нормата на чл.55 ал.3
НК,касателно предвиденото наказание по реда на чл.343г ар.чл.37 НК.Видно е,че
приложението на закона така,както претендира защитата,ще доведе до снизходително
отношение към престъпното деяние на К.,което е неоправдано и незаконосъобразно.Този
извод на въззивния съд е разположен на основата на внимателна оценка на писмени
доказателства,приложени на лл..75-77 от делото,сочещи допуснати няколкократно
нарушения от страна на подсъдимото лице на правила за движение по пътищата.
Първият съд се е произнесъл по сторените по делото разноски и веществените
доказателства.
Подсъдимият И. К. К.,с установена самоличност и ЕГН ********** следва да бъде
осъден да заплати сторени разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 400
лева.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън
направените възражения от защитата и подсъдимите,настоящия съд не намери други
основания за изменянето му.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ,на основание чл.337 ал.1 т.1 вр.чл.334 т.3 НПК,присъда №18/08.07.2020
година на Софийски окръжен съд,наказателно отделение,постановена по нохд №729/2019
година по описа на съда,като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК намалява наложеното наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия И. К. К.,ЕГН ********** на 1/една/ година и
намалява срока на лишаване от право да управлява МПС на 4 /четири/месеца.
Осъжда подсъдимият И. К. К.,с установена самоличност и ЕГН ********** да заплати
сторени разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 400 лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
от съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16