ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 71929.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500551 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13202/23.06.2020 г., подадена от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД против Разпореждане № 8637 от 20.05.2020 г. по ч.гр.дело № 1981
по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление
№ 9739/14.05.2020 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Р. Т. от *** за цедирани на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД вземания по договор за паричен заем № *** г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и длъжника, както следва: 1. сумата от 43,72 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2015 г. до 11.11.2015 г.; 2. сумата от
123,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасения остатък от
главницата за периода от 22.06.2016 г. до 13.03.2020 г.; 3. сумата от 223,89 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение за периода от 15.04.2015 г. до 11.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Поддържа, че процесният договор, ведно с погасителния план към него, съдържат
изчерпателно и в цялост всички законоустановени реквизити по чл. 11 ЗПК в това число и
тези, които съдът е приел, че липсват. Относно приетото от съда неспазване на чл. 11, ал. 1,
т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК е направена съпоставка между изискванията на закона и клаузите и
съдържанието на договора, като се твърди, че договорът съответства на изискванията на
ЗПК. Поради изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде
отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против А. Р. Т. за
сумите, посочени по-горе. Претендира и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за производството по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 1981 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
1
заявление по чл. 410 ГПК с № 9739/14.05.2020 г., подадено от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу А. Р. Т. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 331,83 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
№ *** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника;
2. сумата от 43,72 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2015 г. до 11.11.2015 г.;
3. сумата от 123,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху
непогасения остатък от главницата за периода от 22.06.2016 г. до
13.03.2020 г.;
4. сумата от 223,89 лева, представляваща неустойка, дължима поради
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за периода
от 15.04.2015 г. до 11.11.2015 г.;
5. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С Разпореждане № 8637 от 20.05.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за главницата по
договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, както и за сумите от 25 лева- държавна такса за заповедното
производство, и 25 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по
чл. 410 ГПК за останалите описани по-горе суми. За да отхвърли заявлението в тази част,
ПРС е приел, че договорът за заем е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение
на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК заповедният съд е длъжен служебно, т.е. и без да е налице възражение от длъжника по
чл. 414 ГПК да извърши проверка дали предявеното със заявлението вземане не
противоречи на закона и/или добрите нрави. В настоящия случай по отношение на
породеното между страните облигационно правоотношение следва да намерят приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. При недействителност на договора на основание сочената разпоредба,
съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност по
договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора, т. е. следва да бъде
издадена заповед за изпълнение само за дължимата главница по кредита.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че вземанията се претендират въз
основа на сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на цедент, и заявителя
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-цесионер, договор за цесия от *** г., по силата на
който заявителят е придобил вземанията на цедента към А. Р. Т. - заемополучател по
договор за паричен заем № *** г. Към заявлението са представени договорът за паричен
заем и погасителен план към него.
Видно от договора, същият е сключен за предоставен на длъжника от „Сити Кеш“ ООД
паричен заем в размер за сумата от 350 лв., при уговорени ГПР 49,056 % и месечен лихвен
процент 3,34%, срещу което заемополучателят се задължава да върне общо сумата 399,03 лв.
на 34 равни седмични вноски от по 11,74 лв., като датата на първото плащане е *** г., а
датата на последно плащане- *** г. Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне,
месечен лихвен процент, съдържа като приложение погасителен план, в който са отразени
размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Имайки
2
предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и
за всички вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване
последователността на разпределението на вноските е неприложимо. Съгласно т. 3.5 от
договора годишният процент на разходите е 49,056 %. Други уговорки, касаещи ГПР, в
договора няма, поради което и съдът счита, че договорът не отговаря на изискването на т. 10
от чл. 11, ал. 1 ЗПК - при посочването на ГПР да се посочат и взетите предвид допускания
по приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Непосочване на допусканията, при които се изчислява ГПР в разглеждания договор, е
от съществено значение в контекста на Директива 87/102 и е решаващ фактор за това дали
клауза от договор за заем, която се отнася до неговата стойност, ще обуслови
недействителност на договора за потребителски заем съгласно чл. 22 ЗПК. Член 4,
параграфи 1 и 2 от Директива 87/102, транспониран в чл. 11 и чл. 19 ЗПК, предвиждат, че
договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и че в него трябва да е посочен
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази
директива, транспонирана в чл. 19 ЗПК, се определят условията за изчисляване на ГПР, а в
член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Приложение № 1 към ЗПК и към Директива 87/102 посочват
точно какви са допълнителните допускания за изчисляването на годишния процент на
разходите. В защита на потребителите срещу несправедливите условия на кредитиране е
въведено задължението на кредитора да запознае потребителя с всички условия на
бъдещото изпълнение на сключените договори. Член 4 от Директива 87/102 изисква при
сключването на договорите на заемателите да са известни всички обстоятелства, които
могат да имат отражение върху обхвата на техните задължения (вж. Решение по дело
Berliner Kindl Brauerei), включително и допусканията, при които се изчислява ГПР. Така
това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на
процент, изчислен съгласно единна математическа формула, както и посочване на
допълнителните допускания за изчисляването на годишния процент на разходите има
съществено значение. Тази информация позволява на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение.
С оглед на изложеното, в конкретния случай по силата на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК процесният договор за заем е недействителен, доколкото в него не са посочени
допусканията, при които е изчислен ГПР, и на основание чл. 23 ЗПК в съответствие със
закона ПРС правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на
частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8637 от 20.05.2020 г. по ч.гр.дело № 1981 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
9739/14.05.2020 г., подадено от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Р. Т. от *** за цедирани на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД вземания по договор за паричен заем № *** г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД и длъжника, както следва: 1. сумата от 43,72 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2015 г. до 11.11.2015 г.; 2. сумата от
123,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасения остатък от
главницата за периода от 22.06.2016 г. до 13.03.2020 г.; 3. сумата от 223,89 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на задължението за предоставяне
3
на обезпечение за периода от 15.04.2015 г. до 11.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4