РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 21.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 680
по описа за 2019 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, чл.143, и чл.149 от СК и вр. чл. 45,
ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД
В РС –
Червен бряг е постъпила искова молба от Й.В.М., с ЕГН ********** ***, в
качеството си на ***на Й.Й.В., с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с
ЕГН **********, родена на *** г. срещу Н.Й.Г., с ЕГН ********** ***, с която на
основание чл.123, ал.2, чл.143, 149 и
чл.127а от СК се иска от съда
да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху
родените от съвместното им съжителство деца, с всички произтичащи от
това законни последици на бащата, определи режим на лични контакти на майката с
тях, присъди издръжка за бъдеще и минало време, считано от 09.03.2019 г., в
размер на 200 лв. на месец, както и да даде заместващо съгласието на другия
родител за издаване на задграничен паспорт на децата и пътуването им в чужбина,
водени от бащата. Твърди, че с ответника са живели
на семейни начала и от съвместното им съжителство се родили две деца- Й.Й.В., с ЕГН **********, роден
на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г.. Твърди, че с ответницата и децата са живели в ***,
който имот е негова собственост. Твърди, че на 09.03.2019 г. Ответницата без
никакъв повод от негова страна напуснала
жилището им . Твърди, че единственото което знае за нея е, че е в чужбина.
Твърди, че от този момент живеят при условията на фактическа раздяла,като децата живеят при нето. Твърди,
че майката не поддържа каквито и да било връзки с тях. Твърди, че децата са
напълно отчуждени от майката и не проявяват какъвто и да било интерес към нея.
Твърди, че от момента на раздялата им всички грижи и разноски по отглеждане и
възпитание на децата са поети от него ,без да получава средства или друга
подкрепа от майката. Твърди, че разполага с подходящи жилищни и битови условия
за отглеждане на децата, още повече, че от момента на раздялата те са при него.
Твърди, че е подпомаган и от страна на баща му. Твърди, че работи по трудово
правоотношение и получава редовно възнаграждение. Твърди, че децата са записани,
както следва Й.Й.В. ***, а В.Й.В. *** Твърди, че между него и децата е
изградена хармонична връзка на привързаност и обич.Твърди, че има сестра и
брат, които със семействата си живеят в ***, което налага чести пътувания на
децата за срещи с тези най-близки техни родственица, което при отсъствието на
майката прави невъзможно издаването на задгранични паспорти на децата и
съгласие на пътуване. Моли на основание чл.123, ал.2, чл.143,
149 и чл.127а от СК съда да
постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху
родените от съвместното им съжителство деца, с всички произтичащи от
това законни последици на бащата, определи режим на лични контакти на майката с
тях, присъди издръжка за бъдеще и минало време, считано от 09.03.2019 г., в
размер на 200 лв. на месец, както и да даде заместващо съгласието на другия
родител за издаване на задграничен паспорт на децата и пътуването им в чужбина,
водени от бащата. Моли ответницата
да заплати и направените съдебно-деловодни разноски. Моли на основание
чл.242, ал.1 и 2, т.3 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
В съдебно заседание ищеца –
редовно призована се явява лично и с адвокат И.А.от ПлАК, който от името на
доверителя си поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени и
гласни доказателства.
Ответникът– нередовно призована не
се явява лично. Представлява се от адвокат Т.В.В. от ПлАК, вписан под № 7655 в Националния
регистър за правна помощ, назначена на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК като процесуален представител на ответника, с Определение № 473/17.10.2019 г.
Заинтересована страна ДСП –
редовно призовани, се представляват от Светослав Павлов. Представили са
социален доклад, в който считат иска за основателен и изцяло в интерес на
децата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи
на страните, по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представените два броя
удостоверения за раждане на децата Й.Й.В., с
ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г. страните по делото са родители на
малолетните деца, които към настоящия момент са съответно ***и 12 години.
По делото е безспорен факта, че
родителите живеели заедно в *** до 09.03.2019
г., когато ответницата напуснала семейното им жилище,като той знаел единствено
за нея, че е в чужбина.
Ищецът към момента може да
осигури по-добри условия за отглеждане и възпитание и на децата.
По делото е изготвен и
представени социален доклад
от ***по местоживеене на децата. От този социален доклад се установява, че децата се отглежда *** като се твърди, че майката не е изпращала
финансови средства за нуждите на децата.
За майката не е извършено
проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на
територията на гр. Червен бряг.
На основание чл. 15 ал.1 от ЗЗД са изслушани децата в присъствието на социалния
работник, които заявяват, че се отглеждат от бащата, а майката изобщо не ги е
търсила
Становището на социалният работник е, че няма причина за съмнение децата да са манипулирани.
Отговорите дадоха спокойно съобразно своето усещане. Отговорите бяха нормални и
правдиви.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че страните по делото
не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и
въпроса за местоживеенето на децата Й.Й.В., с ЕГН **********, роден
на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г., и упражняване на родителските
права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските
права, което прави предявения иск допустим. Разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае
разногласие относно местоживеенето
на децата и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители.
Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живеят децата,
съдът следва да постанови
и кой ще упражнява
родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични
отношения между децата и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна
издръжка. След сравнителен
анализ и преценка на родителския
капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови
условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на малолетните
деца, съдът счита, че в
интерес на децата Й.Й.В., с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с
ЕГН **********, родена на *** г. е да живеят
при баща си, както и на бащата
да се предостави
упражняването на родителските права и задължения по следните съображения: Й.Й.В., с
ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г. са живели заедно с родителите си
до фактическата раздяла на същите, като след това бащата се е грижел за тях.
Майката, след като е напуснала семейното жилище, не е полагала никакви грижи за отглеждането на
децата.
По делото са разпитани
свидетелите В. М.В., ***и М.Г.А., без родствени връзки със страните, които
заявяват, че грижи за децата полага бащата. Майката от 6-7 месеца изобщо не се
е идвала и не се е интересувала от децата, както ѝ не ги е подпомагала
финансово.
Решаващо значение при
определяне при кой от
двамата родители да живеят децата Й.Й.В., с ЕГН **********, роден
на *** г.,който е ***и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г., която е на ***което предполага
по специално отношение и грижи. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск.
Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване
на основните човешки потребности от подслон,
храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на децата към адаптиране и развитие в обществото, формиране
на възгледите им, за да израснат и живеят като пълноценни, самостоятелни и
отговорни личности. Във възрастта, в която се намират децата Й.Й.В., с
ЕГН **********, роден на *** г., който е ***и В.Й.В., с ЕГН **********, родена
на *** г. особено
важно е присъствието на двамата родители относно емоционалното и психично
състояние на децата.
След като упражняването
на родителските права и
задължения се предоставят
само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения
на децата с другия родител. Следва
да се определи установения в
съдебната практика режим на свиждане на
децата с майката, т.е всеки втори и четвърти и съботни дни от месеца от 10:00
часа до 19:00 часа по настоящ адрес на бащата, без правото да взема децата да
преспиват при нея на нейния настоящ адрес в жилището което обитава, както и
един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата.
Относно предявения иск за
издръжка съдът съобрази следното: Основното
задължение на родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите
са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално
развитие на децата си, за тяхното образование и за техните лични и имуществени
интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.143 ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Майката
неизразява становище каква издръжка би могъл
да изплаща за бъдеще. Съобразявайки в съвкупност нуждите на Й.Й.В., с
ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г., възможностите на родителите
и нормативно установената граница на издръжката; съдът счита, че общият размер
на издръжката за Й.Й.В. възлиза на 380.00 лв. и за детето В.Й.В. възлиза на 380.00 лв., от които майката следва да
поеме по-голямата част – 200.00
лв., а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата остават в тежест на бащата. Ето защо съда счита, че този иск
освен по основание е доказан и по размер и ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата Й.Й.В., с
ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г., считано от дата на завеждане на
исковата молба 04.07.2019 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО чл.
149 СК
Съгласно чл. 149 от СК издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на
иска.
В производството по този текст
доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е длъжен да доказва
нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът
твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял
издръжка той следва да докаже тези
обстоятелства.
Ищцата твърди, че с майката на децата
живеят разделени от 09.03.2019 г., че той
отглежда децата си.
При така установените фактически
обстоятелства съдът приема, че за процесният периода- 09.03.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 04.07.2019г. ищецът е отглеждала сам децата, като
през този период, същите са имали нужда от издръжка и от двамата родители.
Такава издръжка е била осигурявана единствено от бащата. Ответницата не
представи доказателства, че през процесния период е осигурявала някаква
издръжката на децата си. Същата, като тяхна майка им е дължала издръжка за
периода от 09.03.2019 г. до 04.07.2019 г. Изводите на съда, обосновали
преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при
определяне на размера на издръжката за минало време – от 09.03.2019 г. до
04.07.2019 г. до предявяване на иска този размер е по 800.00 лв. за всяко от
децата.
При тези доводи съдът приема, че
искът по чл. 149 от СК за периода от 09.03.2019 г. до 04.07.2019 г. е основателен и доказан в претендирания размер
е по 800.00 лв. за всяко от децата.
По
иска по чл.127а от СК:
Предявено е искане
за разрешаване на разногласие между родителите. За осъществяване на задгранични
пътувания законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при
липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно
разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото
да се иска решение заместващо съгласието на родителя за пътуване в чужбина не
зависимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има
възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл
самостоятелно да вземе решение за пътуване на децата зад граница, без да е необходимо да се преодолява
несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на
несъгласие за даване разрешение за пътуване в чужбина се установи по
категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е възникнал
спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния съд. При това положение
производството във връзка с отправеното от ищеца искане се явява допустимо.
При решаване на
спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на децата.
Интересът на децата да пътуват в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно.
Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този
въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата
степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно
придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и
здраве следва да се определи според данните в конкретния случай.
По делото се
установи по категоричен начин, че децата имат близки роднини в чужбина. Именно
изхождайки от интереса на децата, че те трябва да имат възможност да се виждат
с тях, а за Й. и да участва в спортни състезания в чужбина, което е в техен
интерес, с оглед на тяхното възпитание и развитие, у съда възниква убеждение,
че е налице необходимост децата да може да пътуват в чужбина. С оглед на
представените доказателства се установява, че бащата има възможност да отглежда
децата в една здрава среда, без това да им навреди по някакъв начин.
Отделно от това, като пълноправен
член на Европейския съюз децата В. и Й. притежават и правото на свободно движение в рамките
на държавите-членки на Европейския съюз, което право е гарантирано от нормата
на чл. 3,
§ 2 от
Договора за Европейски съюз. Съгласно трайната съдебна практика
тези права могат да бъдат ограничавани
само ако се установят обстоятелства, застрашаващи живота или здравето й,
каквито обстоятелства не са налице. Конкретни вреди от евентуалното пътуване на
децата в държави от Европейския съюз няма как да бъдат посочени. От друга страна общоизвестен факт е, че страните от
Европейския съюз не са място на размирици, нито място, в което временно не е
препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за
живота, здравето или сигурността на гражданите на Република България.
В настоящото
производство се установи, че ответницата не се интересува от бащата и децата,
нямат връзка и съответно няма как да даде съгласие за пътуване на децата в
чужбина и с оглед на представените по делото доказателства за родителските и
възпитателските качества на ищеца, съдът счита, че предявеният иск следва да
бъде уважен. Съдът счита, че ако даде такова
разрешение тези пътувания на децата в чужбина няма да ограничат правата на
другия родител.
Осъществяване на
правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията
на Република България. Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а,
от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на децата, тъй като липсата
на такова решение би ограничило правата им като български гражданин да напускат
страната и да се завръща в нея с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая
не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Ето защо Съдът
намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват зад граница. Поради
нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с
нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие и децата да пътуват извън
пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.123 СК
следва да бъде заместено с решение на Съда.
По изложените
съображения, съдът счита предявения иск за основателен и като такъв, следва да
бъде уважен, като се разреши на децата да пътуват извън пределите на Република
България до държавите-членки на
Европейския съюз, многократно и за неограничен
период от време, до навършване на пълнолетието им, придружени от бащата Й.В.М., с
ЕГН **********, или
изрично упълномощено от него лице, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение по настоящето дело, без да е необходимо за целта съгласието
на майката.
По разноските:
С оглед изхода на
делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него разноски за един адвокат в размер на 320.00 лв., държавна такса върху определения размер на издръжката
за минало време в размер на 64.00 лв. и определения размер на издръжката
за бъдеще в размер на 576.00 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във
връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по сметка на ЧРС, както и 300.00 лв. за назначения ѝ по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на децата Й.Й.В., с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с
ЕГН **********, родена на *** г. да е при бащата Й.В.М., с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА
родителските права спрямо децата Й.Й.В., с ЕГН ********** и В.Й.В., с ЕГН **********
да се упражняват от Й.В.М., с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на децата Й.Й.В.,
с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г. с майката Н.Й.Г., с
ЕГН ********** *** всяка
първа и трета събота в месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа
по местоживеенето на бащата, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с редовния платен годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК –Н.Й.Г., с
ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.В.М., с ЕГН ********** ***, в качеството му на ***на децата Й.Й.В.,
с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г. месечна
издръжка за минало
време, за периода от 09.03.2019 г. до 04.07.2019 г. в размер на 800.00
/осемстотин/ лв. за всяко от тях, общо в размер на 1600.00 /хиляда и
шестстотин/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Н.Й.Г., с
ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАЩА на Й.В.М., с ЕГН ********** ***, като ***на децата Й.Й.В.,
с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г. ежемесечна издръжка в размер на по
200.00 (двеста) лв. за всяко от тях, считано от 04.07.2019 г., до настъпване на
причини за изменение или прекратяването й, заедно с лихвата за забава върху
всяка просрочена вноска.
ЗАМЕСТВА липсващото
съгласие на Н.Й.Г., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на
заявление за издаване и снабдяване със задграничен паспорт на малолетните децата Й.Й.В.,
с ЕГН **********, роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г., представлявани от своя ***Й.В.М., с
ЕГН ********** ***, както и за получаване на същите.
РАЗРЕШАВА на
основание чл.123
от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издадат
паспорти за задгранично пътуване на децата Й.Й.В., с ЕГН **********,
роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г., без да е необходимо за целта
съгласието на майката Н.Й.Г., с ЕГН ********** ***.
РАЗРЕШАВА на децата Й.Й.В., с ЕГН **********,
роден на *** г. и В.Й.В., с ЕГН **********, родена на *** г. да пътуват извън пределите на
Република България, в страни членки на Европейския съюз, многократно и
за неограничен период от време, придружени от бащата Й.В.М., с
ЕГН ********** *** или
от изрично упълномощено от него лице, без да е необходимо за целта съгласието
на майката Н.Й.Г., с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Н.Й.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Й.В.М., с ЕГН ********** ***,
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320.00 лв.
ОСЪЖДА Н.Й.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по бюджетната
сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху
определения размер на издръжката за минало време в размер на 64.00 лв. и определения размер на издръжката
за бъдеще в размер на 576.00 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във
връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по сметка на ЧРС, както и 300.00 лв. за назначения ѝ по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: